News

Преди малко повече от 50 години, близо до днешния град Рамала, на западния край на Плодородния полумесец – регион, където са процъфтявали древни цивилизации – археолозите открили гробище, съдържащо десетки артефакти. Сред находките се откроявал сребърен съд, висок осем сантиметра, кръстен на мястото, където е намерен – чашата Айн Самия. Повърхността му била украсена с две изображения, които привлекли вниманието на изследователите.

По това време международен екип от учени се опитва да разшифрова сцените, изобразени по стените на чашата, и предполага, че те изобразяват сцени от вавилонския епос „Енума Елиш“ . В този мит бог Мардук побеждава чудовището Тиамат, олицетворяващо първичния океан на хаоса, и създава небето и земята от тялото му.

Хипотезата обаче е посрещната със съмнение. Чашата е изработена около 2300 г. пр.н.е., докато текстът на Енума Елиш, според археолозите, се появява хиляда години по-късно. Освен това, съдът не изобразява нито една сцена, напомняща за ожесточена битка. Поради това учените така и не успяват да намерят убедително обяснение и артефактът остава археологическа мистерия в продължение на десетилетия.

Екип от археолози, ръководен от Еберхард Цангер от международната организация с нестопанска цел Luwian Studies, възобнови изследването на чашата. Използвайки съвременни технологии, учените успяха да реконструират и „разчетат“ сцените, изобразени върху чашата.

Цангер и колегите му смятат, че предишният екип от експерти е бил на прав път, но е сгрешил в детайлите. Чашата наистина изобразява мит за сътворението, но той е много по-стар от вавилонския и е изграден не върху война, а върху постепенното превръщане на хаоса в ред.

_{Чашата Айн Самия (Credit: פעמי-עליון, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Така, според анализа на екипа на Зангер, първата сцена е царството на Хаоса. В него доминира огромна змия, въплъщение на първичните разрушителни сили. Тя е изправена срещу странно същество - химера с тяло на човек и крака на звяр. Това божество все още не е придобило истинската си форма (не е отделено от животното); то е слято с природата и следователно е слабо. В краката му има малък кръг, напомнящ цветна пъпка. Според експертите това е слънцето, но то все още не притежава сила и не осветява света.

Втората сцена е моментът, в който светът възвръща реда. Хаосът изчезва и започва триумфът на Космоса – подреденият свят. Хаосът е победен не в битка, а чрез трансформация. Божеството се е отървало от животинската си природа и се е появило в чиста, човешка форма.

_{Чашата Айн Самия (Credit: פעמי-עליון, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Една такава фигура е останала върху чашата, но изследователите смятат, че първоначално са били две. Формата на рисунката и разположението на елементите показват, че композицията е била замислена да бъде симетрична. От „втората“ фигура са останали само следи от линии и контури, почти заличени поради напукването на чашата с времето и загубата на част от повърхността ѝ.

Могъщите богове издигат голям кръг с усмихнато лице – това е сияйното, могъщо слънце. То се носи по небето в символична „небесна лодка“. А победената змия на Хаоса сега лежи долу, под краката на боговете и слънцето, символизирайки долния, подземен свят. Така, според мита, се е случило великото разделение: небесата се отделили от Земята, светлината от тъмнината, редът от хаоса.

Хипотезата на екипа се подкрепя и от писмени източници. Клинописни плочки, създадени в Месопотамия през същия период, съдържат текстове за това как боговете „отделили небесата от земята“. Чашата Айн Самия обаче придава на тези редове визуален образ. Тя превръща абстрактна концепция в жива и разбираема картина.

Най-смелата хипотеза на археолога се отнася до връзката на чашата с други древни култури. Изследователите отбелязват, че мотивът за змията на хаоса и небесната баржа се появява в митовете в целия Близък изток. Освен това, изображение на баржа, носеща слънцето, се появява върху каменна колона в Гьобекли тепе, известен храмов комплекс в Южна Турция. Това изображение е на близо 11500 години, седем хилядолетия по-старо от чашата.

_{Гьобекли тепе (Credit: Teomancimit, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Авторите на научното изследване предполагат, че всички тези изображения произлизат от един единствен, изключително древен мит за сътворението, съществувал в зората на човешката цивилизация.

Не всички учени подкрепиха заключенията на екипа на Цангер. Силвия Шрьор, специалист по близкоизточно изкуство в университета в Берн, Швейцария, призна, че чашата наистина може да изобразява сътворението на света. Тя обаче не вярва, че всички митове в региона произлизат от един древен източник.

Независимият холандски изследовател Ян Лисман също е скептичен. Той предлага по-земно обяснение: според него чашата може да е изобразявала не глобален акт на сътворение, а просто ежедневен цикъл – изгрев и залез.

Научният труд се подготвя за публикуване в списанието Journal of the Ancient Near Eastern Society.