Натуралист, картограф и автор на пътеписи за еврейското наследство, Каниц е смятан е за един от първите задълбочени етнографи на южните славяни. Като такъв, той е спечелил голямо уважение, особено в съвременна Сърбия и България. С изследванията си на Балканите Феликс Каниц си спечелва прозвището Колумб на Балканите. Евреин по произход, той по-късно приема католицизма. Оставя след себе си много акварели и черно-бели рисунки, направени от него по време на пътешествията му на Балканския полуостров. Книгите и статиите му са писани и публикувани на немски език.

Феликс Филип Емануел Каниц е роден на 2 август 1829 г. в Будапеща, Австрийска империя, в богатото немско-еврейско семейство на Емануел Каниц и съпругата му Юдит Дембиц, които се установяват в Унгария. Родителите му полагат големи грижи синът им да получи задълбочено образование и още

от ранна възраст той проявява привързаност към музиката и изобразителните изкуства. След смъртта на майка му – на 14-годишна възраст – започва да работи като „гравьор практикант” в литографската печатница на Винц Грим, унгарски литограф, печатар и шахматист. Съсредоточава се главно върху илюстрацията. Притежава много добра сръчност и от 1847 г. учи история на изкуството във Виенския университет и работи в литографския институт на Едуард Сингер.

През 1848 г. Каниц публикува свои рисунки в тогавашния лайпцигски вестник „Илюстрирте Цайтунг“, където са публикувани повечето от неговите рисунки на съвременни австрийски събития. След това пътува до Германия, посещава Мюнхен и Нюрнберг, а след това се завръща във Виена и учи архитектура и история на изкуството. През 1855 г. се премества в Дрезден, където продължава обучението си по изкуство и посещава Парижкото индустриално изложение през есента.

Неговият талант за рисуване, обучение и отлично образование са възнаградени в „Илюстрирте Цайтунг“ с изпращането му във Виена през 1856 г., а през ноември той успява да придружи императорската група и да илюстрира репортажите за тях по случай пътуването на Франц Йосиф и кралица Елизабет Унгарска до Горна Италия.

_{Фотография на Феликс Каниц, около 1865 г. (Credit: F. W. Rösler, Wien, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Като художествен редактор на списание „Илюстрирте цайтунг” предприема пътуване до Далмация през 1858 г., което бележи началото на задълбочените му изследвания на южните славяни. Посещава също и Албания, Херцеговина, Босна, Черна гора, Сърбия, в районите на Турция, населени с българи (още преди Освобождението на България), подробно и с голяма симпатия описва живота и обичаите на южнославянските народи. Изразява недоволство от турското владичество – дотолкова, че екземпляри от книгата му „Дунавска България и Балканите“ (на немски: „Donau-Bulgarien und der Balkan“; 1860 г., руски превод 1876 г.) са изгорени в Истанбул.

През 1862 г. е публикувано първото му научно изследване, „Римски находки в Сърбия“ (на немски: Die römischen Funde in Serbien).

Визията на Каниц води до това, че във Виена е основан Ориенталският музей (1874 г.), където млади българи са били обучавани за учителски длъжности. Проявявайки жив интерес към Руско-турската война от 1877–78 г., Каниц протестира срещу някои от членовете на Берлинския конгрес и винаги се застъпва за автономията на Източна Румелия.

Работи по темата за Балканите до 1889 г., като знанията, които събира, се оценяват като особено важни за периода.

Феликс Каниц посещава България осемнадесет пъти. За първи път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. С подкрепата на Виенската академия, той започва изследвания на българските земи през 1868 г. Остава впечатлен от природата, гостоприемството на народа и тежкото положение, в което се намират тогава българите. Резултатите от пътуванията му из българските земи са уникални произведения с историческо, етнографско и географско естество.

През 1870 г. става секретар на Антропологичното дружество във Виена. Каниц е първият куратор на антропологично-природонаучната колекция на Императорския дом от 1870 до 1874 г., която става част от Природонаучния музей във Виена. Изпраща научните си трудове до Императорската академия. Член-кореспондент е на географските дружества в Дрезден, Санкт Петербург, Берлин и Виена. Първият куратор на Търговския музей и член на управителния съвет на Научния клуб (Виена). Попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена).

На Географския конгрес в Париж през 1876 г. е награден със златен медал за „Оригинална карта на Дунав, България и Балканите“ с 3200 селища, 35 манастира и крепости. Картата е използвана от руското командване по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Награден е с руския орден „Света Анна“ с диаманти. През 1878 г. е назначен за императорски съветник от император Франц Йосиф I.

_{„Българско хоро“, автор Ф. Каниц (Credit: Felix Philipp Kanitz, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Картите на Феликс Каниц са използвани на Берлинския конгрес на Великите сили (1878 г.) за определяне на следвоенните граници на Балканския полуостров. От 1885 г. насам той създава 50 нови карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Публикува и тритомно произведение „Дунавска България и Балканите“ – исторически, географски и етнографски изследвания от пътувания през 1860 - 1875 г. Феликс Каниц посещава България за последен път през 1883 г.

По време на престоя си в Ловеч той създава описание на града, рисува и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост. На 18 юли 1902 г. е обявен за почетен гражданин на Ловеч „заради подробното му проучване на историята на града.

Умира на 8 януари 1904 г. във Виена на 74-годишна възраст.

Феликс Каниц в България

Когато за пръв път идва в България, Каниц е 30-годишен – съвсем млад, но толкова добре запознат с картографията, че още тогава от обиколките си установява, че географските и картографските данни на Ами Буе, Хайнрих Барт, Огюст Викенел и други европейски учени за България са неточни и оскъдни.

Обиколката му по блгарските земи започва от Видин и видинския край. Особено впечатлен остава от областта между Дунав и Черно море. Привлечен е от старините по нашите земи и археологическите находки. Успява да локализира няколко антични селища, включително и старата българска столица Плиска. Освен това Каниц пръв открива и описва за науката някои от най-значимите паметници на българското минало – Мадарският конник, Боянската църква и Белоградчишките скали, чието популяризиране пред Европа и света започва именно от него.

Във в. „Независимост” от 7 април 1873 г. се отбелязва: „Господин Каниц е турил вече под печат своите пътешествия по България, които са любопитни не само за европейците, а и за назе, защото ние и до днес още не сме изучили сами себе си.“

При престоя си в Ловеч, например, Каниц прави такова детайлизирано описание на града, не само с текст, но и с рисунки, че самите ловчанлии остават възхитени от задълбоченото му проучване. Той провежда и археологически разкопки на Ловешката крепост.

Каниц пръв отъждествява град Русе с античната крепост Сексагинта Приста.

В Сливен големият пътешественик рисува фабриката на Добри Желязков и ландшафта на Сините камъни и планината.

_{„Габрово“, автор: Ф. Каниц, 1885 (Credit: Felix Philipp Kanitz, Public domain, via Wikimedia Commons)}

На широката българска публика Феликс Каниц е известен най-вече с емблематичната си графика „Черкези отвличат български девойки”. По-малко известни са пейзажите му, които показват красотата на българската природа, сред които са Белоградчишките скали, дефилето на река Искър, Черепишкия манастир. Каниц рисува природната забележителност „Ритлите“, разположена (варовикови скални образувания) край врачанското село Лютиброд и в съчиненията си твърди, че „тук природата е най-романтична“. В Лютиброд се намира единственият паметник на Феликс Каниц в България.

Монографията на Каниц „Дунавска България и Балкана” е пръв опит за представяне на България в образи. Каниц с фотографска точност е нарисувал видяното и е изработил карти на маршрутите, които е обходил. С голяма прецизност изработва графични изображения и на много археологически паметници, на сцени от бита на обикновените българи, архитектурни композиции и отделни фрагменти, които са го впечатлили при обиколките му из страната.

Феликс Каниц е ценен за България и като влиятелна личност, той взима публично страна в борбите за национално освобождение на българския народ. По време на Априлското въстание през 1876 година Каниц пише статии в западните вестници в защита на потиснатото българско население. Репортажите му за безчинствата по време на въстанието предизвикват съчувствието на европейската общественост към съдбата на българите. Смята се, че Каниц е бил близък и на Георги Раковски, той подкрепял и борбата за независимост на българската църква.

Приносът на Каниц за запознаването на европейците с материалната и духовна култура на България, с нейните географски особености, природни ресурси и хора, е изключителен. Той е от малкото чужденци, усетили душевността на българина и опознали нашите вековни традиции.

Каниц показва на света красотата на България и българите. През 1884 г. Феликс Каниц е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През 1936 година архивът и библиотеката на Феликс Каниц са завещани на Академията и чрез посредничеството на българската легация в Будапеща, в БАН постъпва една колекция от негови акварели, рисунки, скици, карти, фотографии, ръкописи, както и много негови книги. Това е дар с огромна документална и художествена стойност. И също така, израз на голямата обич на Каниц към България. Сред рисунките, които той е завещал, има изгледи от някогашните Видин, Кулата, Лом, Никопол, Оряхово, Белоградчик, Търново, Провадия, Варна; от Стара планина, околностите на Свищов, Троян, Шипченския балкан и др.

Скиците са рисувани лично от Каниц, а по-късно биват увеличени и оцветени от виенски художници.

Каниц ни е оставил рисунки на български носии, на оръдия на труда, битова уредба на дома и много други безценни свидетелства за народния ни живот от онова време.

Приживе Феликс Каниц оставя много приятели по нашите земи, а той с гордост нарича Балканите „своя втора родина“.

Отличия

Орден на Франц Йосиф

Орден на Таковския кръст

Орден на Свети Сава

Кралска саксонска лесовъдска академия

Член на Сръбската академия на науките и изкуствата

Почит

Село Каниц в община Бойница, Кеверозапазна България, е именувано на него.

Името на Феликс Каниц носят улици в София, Варна, Ловеч, Видин, Сливен, Пловдив, Стара Загора и Троян.

През 2010 г. Институтът за балканистика към Сръбската академия на науките, Институтът за източноевропейска история към Виенския университет и други институции основават Сръбско-австрийската асоциация „Феликс Каниц“. Нейната цел е да насърчава регионалните културни връзки и образователното и научно сътрудничество. Асоциацията се ръководи от учени от няколко страни.

От 2010 г. насам връх Нунатак Каниц в Греъм Ленд, полуостров Тринити, Антарктида, е именуван на него.