News

Автобусните ремаркета са се използвали за градски и крайградски транспорт, както и за транспорт на по-дълги разстояния. Ремаркетата за международен транспорт на дълги разстояния са били използвани рядко. Основната функция на автобусните ремаркета е била да балансира транспортирането на пътници, особено по време на пиковите периоди на трафик.

Ремаркето е немоторизирано теглено превозно средство, което се управлява от друго, обикновено моторно превозно средство (лек автомобил камион с ремарке или трактор). За разлика от полуремаркето, само малка част от теглото на ремаркето се прехвърля върху теглещото превозно средство. Моторното превозно средство, което тегли ремаркето при нормално пътно движение, обикновено използва технически средства за осигуряване на правилното спиране на тегленото превозно средство по време на движение, както и електрическа сигнализация, т.е. управление (или електрическо захранване) на спирачните, габаритните и завиващите светлини, разположени на ремаркето. В случай на автобусни и караванни ремаркета, това може да включва и електрическо осветление (или отопление) вътре в тегленото превозно средство.

Въпреки че автобусите с полуремарке вече обикновено са остарели и изведени извън екплоатация, автобусите с пълно ремарке, прикрепени към конвенционални автобуси, продължават да се използват в ограничени приложения по целия свят, включително като туристически превозни средства.

Автобусни ремаркета започват да се използват за пръв път в Австро-Унгария. Комбиниран автовлак – така се наричал тогава комплектът от автобус и ремарке. Още през първото десетилетие на миналия век, автобусите Laurin&Klement от типа HOS и HOP с шестлитров четирицилиндров двигател с мощност 32 конски сили са пуснати на линии, първоначално експериментално, а след това много по-често съчетани с товарни и багажни ремаркета, доставяни от малки каросерийни цехове според спецификациите на оператора. Автобусите са произвеждани в Laurin&Klement – чешка компания за производство на автомобили, мотоциклети и велосипеди, основана през 1895 г. в Млада Болеслав, Кралство Бохемия. По-късно (към град края на Първата световна война) ремаркетата са заменени от автобуси и полуремаркета за доставки, първоначално построени в сътрудничество, по-късно по лиценз на американската компания Martin Corporation. Те са теглени или от по-малкия Laurinka 305, след това от средно големия 500, а по-късно – от около средата на 20-те години на миналия век – от силния и мощен почти седемлитров L&K 550. След сливането на производителя от Млада Болеслав (вече част от Чехословакия) с инженерния гигант Škoda, те са прехвърлени в производствената програма на новоименуваната компания.

Години по-късно Пражката община закупува десет квадратни и кутиеобразни ремаркета от чешката компания Motor Company, модифицирани и подсилени според очакваната заетост. Ремаркетата образуват комплект с високи и масивни автобуси Praga NO. Използването им обаче приключва в средата на 30-те години на миналия век и нито едно от тях не е оцеляло до днес.

През 1922 г. 65-местен пътнически автобус с ремарке влиза в експлоатация за Департамента по паркове и булеварди на американския град Детройт, разработен от Fruehauf Trailer Corporation, също от Детройт. Автобусът е с дължина 29 фута (8,3 м), изработен от стоманено шаси и кабина, изградени от естествен дъб с интериор, подобен на трамвай. За комфорт ремаркето е имало окачване с листови пружини, вентилационни отвори и четири врати за лесен достъп. Вратите са били свързани помежду си със спирачки и са се управлявали от влекача, който е теглил ремаркето. Влекачът е бил шестколесен влекач Packard, който е бил свързан с ремаркето чрез пето колело, което е направило радиуса на завой малък до 11 метра.

Автобус с ремарке е проектиран в Амстердам, Холандия, през 20-те години на миналия век, тъй като дизайнът на автобусите е станал по-дълъг. Като решение на евентуални опасности от заземяване на гърбисти мостове, през 1924 г. са произведени три прототипа, но те се оказват проблематични и по-късно през 1927 г. са преобразувани в твърди каросерии.

През 1930 г. транспортната компания Nairn, която е извършвала транспортни услуги на 550 мили от Дамаск до Багдад, експериментира с автобус с ремарке, теглен от Buick Roadster, който има много успешен опит. Вдъхновена от това, компанията по-късно, през 1934 г., произвежда персонализиран двуетажен автобус с ремарке, който има капацитет от 40 пътници, разделени в първа и нормална класа. Автобусът е имал и накланящи се седалки, вградена кухня и багажен капацитет от приблизително 700 кг. Ремаркето е теглено от влекач Marion-Herrington 6x6, задвижван от двигател Hercules с мощност 188 к.с., който му е помагал да измине маршрута за 24 часа. По това време това е най-дългият автобус, произвеждан някога, с дължина от 80 фута и тегло от 26 тона, което го прави един от първите успешни автобуси с ремарке.

По време на Втората световна война и в непосредствените следвоенни години, автобусите с ремарке са използвани като прост и икономичен начин за осигуряване на автобусен транспорт, за да заменят износените конвенционални автобусни паркове. Полуремаркетата са били основни и неудобни, но всяко е могло да превозва повече пътници от обикновен едноетажен автобус и почти толкова, колкото двуетажен автобус.

В Австралия от 1939 г. насам са произведени 123 автобуса тип полуремарке. Сред големите купувачи са били Parramatta-Ryde Bus Service и Rover Coaches. Полуремарке от 1947 г., съчетан с произведен в Америка бял влекач M3A1 от 1943 г., се съхранява в музея на автобусите в Сидни. Експонатът в Сидни е последният автобус с ремарке, използван в Нов Южен Уелс, изтеглен от употреба през 1977 г.

Автобусите с ремаркета са използвани и в Пърт, Западна Австралия, от няколко частни автобусни компании от 1943 г. нататък, включително Metro Buses (бивш Metropolitan Omnibus), Pioneer Omnibus и Scarborough Bus Services. Каросериите на автобусите са били изработени от различни компании, включително Boltons, Campbell & Mannix и Motor Body Builders, дъщерно дружество на Scarborough Bus Services. От 1958 г. нататък много автобуси с ремаркета преминават към държавния Metropolitan Transport Trust, тъй като частните оператори са закупени от правителството на Западна Австралия. Редица автобуси са закупени и от Western Australian Government Railways от 1945 до 1948 г., като каросериите на ремаркетата са произведени от Fowler Constructions и Campbell & Mannix.

В началото на 1941 и 1942 г. във фирма Sodomka, намираща се в град Високе Мито, Чехословакия, е създаден прототип на голямо ремарке Sodomka PRK 6 (числото е означавало броя на колелата) с капацитет от 45 до 50 пътници.

_{Ремарке Karosa B 40, град Острава, Чехия, 2007 (Credit: Petr Dadák from Ostrava-Poruba 8, Czech Republic, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons)}

В Sodomkа са произведени приблизително 160 бройки PRK 6, като ремаркетата са били куплирани например с масивни предни автомобили Škoda 706 G (G = генераторно задвижване, т.е. алтернативно гориво, най-често дървен газ). Пътниците обаче са могли да ги видят и зад бутлег или чуждестранни автобуси с каросерия, произведена в Чехословакия, а в Прага няколко PRK 6 са били теглени от Tatra 24 с подсилена задна част и масивно окачване. Комплектът 706 G + PRK 6 е бил наричан „влак с генераторни вагони“, самият PRK 6 все още не е бил наричан „автобусно ремарке“, както е днес, но терминът по това време е бил „теглещо превозно средство за автобуси“.

По-просто продължение на PRK 6 е по-малкият двадесетместен PRK 4 (само с четири колела), произведен като прототип в началото на 1944 г. Започва да се произвежда веднага след края на Втората световна война, под промененото име DM 4 (Drážní Malý (Малка железница) – четириколесен; железопътен, защото автобусният транспорт се е извършвал предимно от Чехословашките държавни железници). По-малко от сто превозни средства достигат до клиентите, производството приключва през 1948 г.

Известни са два екземпляра, които са оцелели до наши дни – вторият е открит и се реконструира от пожарната спасителна служба в село Нови Рихнов, Чехия.

Aвтобусни ремаркета, прикачени към автобуси Škoda 706 RTO (а по-рано и към други модели, включително и към тролейбуси), са били използвани до 70-те години на миналия век. Използвани са били полски ремаркета марка Jelcz P01, чешки ремаркета Karosa B 40 и Karosa D 4, Karosa B 40 (концептуално базирано на D4), Sodomka DM4, PRA, PRK 6.

Спадът в използването на пътнически ремаркета на автобуси се наблюдава главно след появата на съчленените автобуси и тролейбуси, които са по-изгодни по отношение на обслужването на пътници, безопасността на движението, надзора на реда в превозното средство и самото превозно средство. Основното предимство на ремаркетата остава възможността за тяхното разкачване по време на по-ниско търсене на транспорт.

_{MAN SOLOBUS с ремарке в швейцарския обществен транспорт в град Санкт Гален, 2019 (Credit: EtschPat, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

В момента автобусни ремаркета за превоз на пътници не могат да се използват в Чехия или Словакия. Могат да се използват само ремаркета за превоз на велосипеди, ски или багаж и др. Запазените ремаркета представляват технически паметници, които могат да се видят главно при превозвачи в Чехия. Например, Остравска транспортна компания (Dopravní podnik Ostrava), град Острава. В Словакия няма запазено функциониращо ремарке. Възможно е обаче някой да го притежава като развалина или да го използва за друга цел, например като кошер за пчели. През 2016 г. е реконструирано ремаркето Karosa B 40 в село Тренчанска Тепла.

Забраната за превоз на пътници в автобусни ремаркета обаче не важи например в Германия (Мюнхен), Австрия или Швейцария.

Във Федерална република Германия превозът на хора в ремаркета бива забранен от 1 юли 1960 г.

В Германската демократична република автобусни ремаркета все още са били в експлоатация след 1975 г., например от VEB Kraftverkehr Jena. В ГДР са забранени за експлоатация от 1985 г.

В Германия компанията Göppel произвежда автобусни ремаркета с каросерии на MAN или NEOPLAN, главно за градски и крайградски транспорт. Ремаркетата са в пробна експлоатация със специално разрешение от местните власти. В момента те работят например на мюнхенския MVV

В Австрия, след дългогодишна забрана, автобусни ремаркета, произведени от швейцарската компания Hess, се използват в междуградския и крайградския транспорт от 2005 г. (в пробна експлоатация от 2003 г.) от Postbus в Инсбрук (6 комплекта през януари 2007 г.) и в Залцбург (2 комплекта през септември 2006 г.). Автобусните ремаркета биват тествани от австрийските железници в рамките на ÖBB-Postbus GmbH. Тестването е извършено в градовете Флахгау, Лиенц, Швац.

В град Инсбрук експлоатацията на ремаркета е била прекратена около 1982 г. Условие за разрешение за експлоатация в Австрия е била система от камери, която наблюдава вътрешността на ремаркето, както и качването и слизането на пътници и задната част на автобуса. Ремаркето има и двете управляеми оси.

В Швейцария автобусни ремаркета се използват в няколко града, например зад тролейбуси в Люцерн и Лозана. кантон Цуг, град Санкт Гален автобусни ремаркета могат да бъдат срещани под различни имена като BUSZUG, MIDIBUSZUG, OMNIBUSZUG, Anhängerkomposition и др.

До началото на XX век в Албания са се използвали автобуси Škoda RTO с ремаркета.

От 1999 г. насам в обществения транспорт на Таалин, столицата на Естония, се използват 20 комплекта автобусни ремаркета. Автобуси Scania L94 UB и ремаркета APM 5.2-13.

Някои производители на автобуси възобновяват производството на ремаркета, като настоящото състояние на технологиите им позволява да преодолеят проблеми, които преди това представляваха негативни аспекти на автобусните ремаркета (напр. спирачки, безопасност и др.).

Например, производителят на автомобили MAN е разработил нова концепция. Характеристиката ѝ е, че интегрираната блокировка на стартера предотвратява неволното движение на ремаркето. Освен това, автобусът може да бъде стартиран само след затваряне на вратата. Друга функция за безопасност е антиблокиращата спирачна система (ABS). Ако спирачките се натиснат рязко, тя предотвратява блокирането на колелата и поддържа управляемостта на превозното средство. „Електронно контролирано въздушно окачване“ (ECAS) – повишава комфорта на шофиране и улеснява качването на пътниците, тъй като автобусът може удобно да се спусне на входния ръб. Широка преграда предотвратява влизането в пространството, като по този начин се предотвратяват инциденти. Същото важи и за светлоотражателите и фаровете, които позволяват безопасното прикачване и откачване на ремаркето в тъмното. Не на последно място, електронната спирачна система (EBS) скъсява спирачния път и гарантира, че превозното средство и ремаркето спират по-бързо.

Швейцарският производител на автобуси и ремаркета HESS, от своя страна, си сътрудничи с полския производител на автобуси Solaris при доставката на комплекти (например за Мюнхен).