Френският музикант и композитор Жан-Мишел Жар прави лазерната арфа известна през 1981 г., като я използва в много от концертите си, обикновено па време на изпълнението на албума си Second Rendez-Vous. Първото ѝ сериозно приложение е по време на концерта на Жан-Мишел Жар през октомври 1981 г. в Китайската народна република.

В продължение на няколко години компаниите се опитват да го превърнат в търговски продукт, но въпреки усилията на дизайнерите да го подобрят, лазерната арфа си остава по-скоро визуален ефект, отколкото истински музикален инструмент. Липсата на механичен контакт обаче предлага възможност за свирене на музика, без да се изисква фаза на обучение на инструмента.

Терминът „лазерна арфа“ и самият инструмент са въведени от френския композитор и визуален артист Бернар Шайнер през 1981 г. (Патент: FR2502823 (A1) Дата на приоритет: 27.03.1981 г.)

Австралийският изобретател Джефри Роуз обаче твърди, че е получил предварителен патент в патентното ведомство на Обединеното кралство през 1975–1976 г. и че изобретението му може да е било показано и използвано още през 1976 г.

Впоследствие са изобретени модели с различен дизайн и характеристики, включително MIDI версия, изобретена от френския музикант Филип Гер, и неотдавнашна, създадена от френския инженер Ян Териен. Инструментът е използван и в някои видео-звукови инсталации от американския инсталационен артист Джен Люин, включително една в Линкълн Център (център за сценично изкуство в Ню Йорк) през 2000 г. и друга на фестивала Burning Man, проведен в американския щат Невада през 2005 г.

_{Изходен лъч на лазерна арфа Genesis от стойката (Credit: Franck Morisseau, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Тембърът на звука на лазерната арфа на Жан-Мишел Жар е създаден със синтезатора Elka Synthex, произведен в Италия през първата половина на 80-те години на миналия век.

Впоследствие Жан-Мишел Жар използва поне два други: този от концертите в Хюстън, Лион и Лондон, който е купил от Филип Гер, и този от концерта в Ла Дефанс, създаден от френския инженер Клод Лифант.

След това компанията UpTech произвежда модел на лазерна арфа за концерта „Толерантност“ на Марсово поле (софтуер, разработен от Ян Териен).

Марко Ищенко де Карвальо, млад програмист, конструира своя собствена лазерна арфа с помощта на Фредерик Вутер. Нейната особеност се състои в използването на лазер с ниска мощност (при 100 mW) и използването на прост сензор, монтиран като сравнител за откриване. Той създава тази арфа за наследството на инструмента на фанфарите на нередуцибилните, фанфарите на неговия лицей, с финансирането и участието на училището Аристид-Бриан в град Сен Назер, Франция.

Прототип на безплатна лазерна арфа е представен на срещата Laserfreak през 2005 г. в град Регенсбург, Германия. Хардуерът е създаден от френския електронен инженер Франк Морисо, известен още като Genesis. Софтуерът е създаден от френския софтуерен инженер Лоран Берт. Тази версия може да контролира всеки лазер, оборудван с ILDA (Международна асоциация за лазерни дисплеи: стандартни конектори, използвани в лазерни шоута) конектори, управлява цветовете, интегрира дистанционно управление, функционира като главна клавиатура и контролер за пач. Тя интегрира както безкраен, така и ограничен режим на лъч. Най-новият произведен модел сензор е нечувствителен към околната светлина и може също така да открива височината на ръката в лъчите, като по този начин позволява модулиране на звука. Идеята за симулационен ефект на затихваща вибрираща струна е предложена от френския актьор и композитор Франсис Римбер и е добавена за увеличаване на визуалния реализъм.

И накрая, софтуер, създаден от френския софтуерен инженер Лоран Майе, също безплатен, позволява на музиканта да конфигурира арфата, като създава пиеси, плейлисти, избор на цветове, с предварително зададени настройки като дъгата, визуални ефекти като вибриращата струна, MIDI параметри и виртуално да тества арфата.

От 2006 г. насам френският композитор и пианист TIME COMPOSER допринася за еволюцията на лазерната арфа на Франк Морисо.

През 2008 г. италианският инженер Маурицио Карели изобретява двуцветна лазерна арфа за компанията Kromalaser. Зеленият (300 mW) се използва за диатонични ноти, докато червеният (150 mW) се използва за идентифициране на хроматични ноти. Друга лазерна арфа, също изработена от Карели и базирана на същия принцип, има два лазера от 1 W (зелен) и 1,3 W (червен). Сканирането на лъчите се извършва посредством компютърно управлявани галванометри. През 2010 г. Карели създава първата многоцветна арфа, използвайки ILDA контролер, способен да контролира предлаганите в търговската мрежа лазерни скенери и следователно способен да възпроизвежда различни цветове, като същевременно разграничава хроматичните и диатоничните ноти, с добавянето на специален сензор, който я прави нечувствителна към дневна светлина и изкуствена светлина.

През 2020 г., чрез компанията си Lightdiction (френска архитектурно-инженерна компания), Тома Aвисе пуска на пазара нов универсален MIDI контролер Laser Harp, KB2D. Благодарение на начина си на работа (ъглово откриване с алгоритъм и цифрово усилване), KB2D може да се използва с всеки лазерен проектор от 10 mW до няколко десетки W и не изисква никаква синхронизация. Спецификата на системата за откриване е довела до патент. Иновацията получава 3-то място през 2020 г. на техническия конкурс Fenning Technical Awards 2020 на Международната асоциация за лазерни дисплеи.

Този принцип на детекция вече предлага възможност за добавяне на ефекти според височината на взаимодействие (например височината на тона) и за създаване на филтри според позицията и ширината на взаимодействието, както в режима La Lumière, популяризиран от френския клавирист и продуцент в техно-стил Mezerg през 2022 г. Всички тези параметри могат да бъдат конфигурирани чрез мултиплатформен софтуер с отворен код и MIDI интерфейса чрез USB. KB2D е способна да взаимодейства с всякакъв тип проектирана фигура, като вече не ограничава лазерната арфа до набор от обикновени лъчи. Нейната гъвкавост, устойчивост на разсеяна светлина и околна светлина и надеждността ѝ позволяват използването ѝ в сценични условия. Тази система е тествана и възприета от музекянти като Нима Резай или Арконис, както и от Училището по музика и танци във Велизи-Вилакубле за техния клас по клавишни и нови технологии.

Лазерна арфа използва Антонио Касинезе, композитор на албума Echo From The Universe, първият концептуален албум на рок музиката, свързан със света на звуковия дизайн.

_{Лазерна арфа в постоянната инсталация на Meow Wolf, Къщата на вечното завръщане, в Санта Фе, Ню Мексико. (Credit: Grendelkhan, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Дизайн

Безрамков стил, наричан още лазерна арфа "безкраен лъч"

Лазерната арфа без рамка обикновено се конструира с помощта на един лазер, разделящ лъча си на серия от лъчи, подредени паралелно или „ветрилообразно“. За да произведе звук, арфата трябва да бъде свързана към синтезатор или компютър, който може да се използва за създаване на специфични звуци.

Дизайнът се характеризира с липсата на „рамка“ (както подсказва името) около лазерните лъчи. Тази версия е по-усъвършенствана от рамковата версия, която разчита на светлина, отразена от един фотодиод. Лазерният лъч се състои от един лъч, който се сканира във ветрилообразна решетка.

Чрез съгласуване на времето на отразения лъч може да се определи кои лъчи са блокирани и кои трябва да произведат звук. Алтернативни версии използват множество лъчи; в тези версии всеки лъч може да се контролира поотделно, за да се симулира възпроизвеждането на предварително записани ноти. За да се генерират множество звуци, които могат да се контролират, например, непрекъснат диапазон от гами, както беше при много MIDI контролери, могат да се използват различни методи: използване на инфрачервен или ултразвуков генератор на лъчи, свързан към инструмента, за да се определи позицията на ръцете, докато се свири на инструмента; използване на лазерен генератор за определяне на разстоянието на ръцете от началото или края на чувствителната зона на лазера (което прави възможно използването на лъчите като струни на китара); използване на камера за проследяване на позицията и движението на лазерна точка върху ръцете или дължината на експозицията на видимия лъч, за да се изчисли непрекъсната стойност въз основа на референтна стойност. Съществували са и други възможности за разширяване на възможностите на арфата, но те са били по-скъпи и трудоемки от споменатите по-горе методи.

Рамков стил

Рамковият стил, често използван, за да придаде на инструмента подобие на струнна арфа, използва масив от фотодиоди или фоторезистори в горната или долната част на рамката, за да блокира лазерните лъчи. Лазерите могат да бъдат монтирани на грифа, горната част на арфата, с лъч, насочен надолу, или върху тялото, излъчвайки лъча нагоре.

Обикновено използваните лазери са нискомощни (5 mW) червени или зелени диоди, считани за безопасни от Агенцията по храните и лекарствата (FDA) за взаимодействие с публиката. Този тип лазерна арфа може да побере произволен брой лазерни лъчи, от 1 или 2 до 32 или повече, в зависимост от възможностите на MIDI контролера и използвания софтуер.

Този тип лазерна арфа може да бъде създадена във всякакъв размер, от преносима арфа до по-сложни инсталации като тези, видени на Burning Man.

В този проект се създава само DC аналогов тригер, чрез прекъсването на лъча (и DC веригата, образувана от лъча, осветяващ оптичния сензор), което е достатъчно за задействане на произволен брой събития (музикални или други), определени от въпросния софтуерен анализатор на данни. В MIDI контролера това DC аналогово прекъсване се преобразува в цифров сигнал, който след това се използва за задействане на възможно най-много събития или действия. Някои софтуерни програми включват файлови редактори и синтезатори, а също така могат да контролират видео и неподвижни изображения чрез проекционни устройства.

За да се получат лазерни лъчи, видими с невъоръжено око, е необходимо добро ниво на мощност, съответстващо на приблизително 20 mW. В действителност, за да се получи по-зрелищен лъч, е необходима още по-висока мощност, съответстваща на приблизително 500 mW. Такава мощност може да бъде вредна за очите и лицето и поради тази причина, когато я използва, музикантът трябва да носи специални слънчеви очила, подобни на тези, използвани за безопасно наблюдение на слънчево затъмнение.

_{Лазерната арфа на Жан-Мишел Жар, на сцената в Сан Хосе, април 2018 г. На снимката: педали за управление на октави. (Credit: Alison Cassidy, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Лазерната арфа е един от най-известните инструменти, използвани в концертите на Жан-Мишел Жар. Първоначално произведена от Бернар Шайнер за турнето Concerts in China, инструментът е използван от френския музикант в почти всички негови следващи концерти, най-вече по време на изпълнението на втората част на албумите Second Rendez-Vous и Third Rendez-Vous.

Въпреки че инструментът не произвежда звук самостоятелно (трябва да бъде свързан към синтезатор), Жар често го използва, за да създаде определен звук, базиран на предварително зададена настройка на синтезатора Elka Synthex, който се смята за „класически“ звук на лазерна арфа.

Много хора подозират, че лазерната арфа е фалшификат: внимателният преглед на кадрите от концертите на Жар, на които той свири на инструмента, показва, че един и същ лъч понякога произвежда различни ноти, което предполага, че арфата е проектирана да произвежда една и съща нота, без да бъде повлияна от блокиране на лъча.

В действителност този метод е ненадежден, тъй като кадрите неизменно се редактират преди публикуването им. Например, в аудиозаписа на концерта в парижкия клуб La Défense, излъчен на живо по радиостанцията Europe 2, ясно се чува, че звукът на лазерната арфа не работи правилно: след няколко ноти инструментът е бил свързан с друг синтезатор. Във видеозаписа на същия концерт няма следа от тази неизправност. Арфата е била свързана и с педали за избор на гами, което позволява да се предположи, че всеки лъч е произвеждал само една нота.

Други изпълнения на живо, в които Жан-Мишел Жар използва лазерната арфа, са в третата част на албума си Chronologie, представен на концерта в Шанхай и във втората част на албума си Calypso, представен по време на концерта в клуб La Défense. По време на европейското турне през 1997 г. арфата е използвана в първата част от концерта, Oxygène VII, изпълнена без помощта на други инструменти. По време на Concert d'Images през 1989 г. е изложена лазерна арфа, на която публиката може да свири.

По време на концерта в Манчестър от турнето Europe in Concert арфата вероятно е била фалшива, защото по време на свиренето се счупва, но въпреки това музиката, която всъщност е била изпълнявана от Франсис Римберт, е продължила да звучи.

По време на закритото турне през 2009 г.,на концерта в Хелзинки, арфата внезапно спира по неизвестни причини, по време на изпълнението на албума Second Rendez-vous.

Стив Хобли успява да възпроизведе модел на арфата, използвана от Жар, използвайки зелен лазер с мощност 250 mW. Този модел е изграден с по-евтини материали (включително дистанционно за Wii).