Появата на вулканичния остров Съртси край бреговете на Исландия през 1963 г. се превърна в уникален природен експеримент. Учените получиха рядката възможност да наблюдават как живите същества колонизират напълно стерилна област.

Дълго време се смяташе, че растенията колонизират отдалечени райони благодарение на специализирани адаптации на семената, като крила или парашути. Ново проучване, публикувано в списание Ecology Letters, обаче оспорва тази класическа теория.

Учените са установили, че повечето от 78-те растителни вида, появили се на Съртси от 1965 г. насам, нямат характеристиките, типични за „пътешествениците“ на дълги разстояния. Основните „градинари“ на острова се оказали чайки, гъски и блатни птици, които носели семената в стомасите си.

_{Остров Съртси през 2014 г. (Credit: Brian Gratwicke, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

„Птиците бяха истинските пионери на Съртси. Те донесоха на острова растения, които според учебниците никога не биха достигнали до там. Това променя разбирането ни за това как се колонизират нови територии“, обяснява д-р Павел Васович от Исландския институт по природни науки.

Проучването демонстрира значението на екологичните взаимовръзки: животът не се разпространява изолирано, а чрез сложни способи, където животинските посредници играят ключова роля.

„Тъй като изменението на климата променя маршрутите на миграция на птиците, те ще играят ключова роля в подпомагането на растенията да колонизират нови територии“, добавя д-р Анди Грийн от Испанския национален изследователски съвет.

Остров Съртси остава безценна природна лаборатория, където биолозите могат да наблюдават екологични процеси в реално време. Проучването подчертава необходимостта от разработване на нови модели, които отчитат сложните биологични взаимодействия, а не само физичните характеристики на семената.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |