Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





КАЗАЦИТЕ – ВОЛНИТЕ РИЦАРИ НА РУСИЯ

07.06.2019
Уралски казаци. Картина от неизвестен художник. (public domain)

Казаците са представители на сложна етносоциална култура, формирана в пограничните земи на Руската империя и Жечпосполита.

В Русия терминът "казаци" е приет за обозначаване на независимото въоръжено население, обитаващо различни необитаеми области, т.нар. украинах, намиращи се на територията на днешна Украйна, тогава част от Руската империя.

Сред руските етнолози и антрополози е широко разпространена схващането, че казаците са „специален субетнос, който по-късно се превръща в етнос”. Съществуват различни подходи към проблема за етносоциалната идентификация на казаците. Някои учени смятат казаците за историческо съсловие, а днес като специфична социокултурна група на славянските народи. Други разглеждат руските казаци като етническа единица - субетнос в рамките на руския народ или дори отделна етническа група. Въпросът за етническия произход на казаците обаче е спорен, не е ясно дали изобщо казашкия етнос се явява славянски.

Думата "казак" е известна от XIV век, за първи път се споменава в смисъла на "охрана" в писмен паметник - многоезичен превод на речта на кумански език от началото на XIV век (1303 г.), единственият списък от който се съхранява в библиотеката на катедралата "Свети Марко" във Венеция, "Codex Cumanicus".

Страница от Codex Cumanicus. (public domain)

Според една от версиите думата "казак" (казак, казах, qazaq) е от тюркски произход и означава свободен номад, свободен човек. Според друга версия, думата "казак" в монголски означава "ko" - "броня" и "zah" - "граница".

Първоначално името „казак“ е бил прилаган о към човек, самостоятелен или със семейство, отделен от своята държава, клан и принуден да търси самостоятелно средства за живот в степта, „да води живот на авантюрист”. Казаци би могло да бъдат наричани недоволните от владетеля (хан, княз, крал, цар), които са отишли другаде, и самият владетел, който е бил победен и е останал с малка група привърженици. Името на думата „казах“ има същата етимология.

Съществува мнение, че названието“казак“ претърпява еволюция в сравнение със значението си в кодекса на куманите. Първоначално под казак се е разбирало свободен работник или (сред татарите) - воин, който напуснал своя улус, а след това започнало да се схваща по-широко - като обозначение на степен разбойник, изгнаник, бездомник, авантюрист или все още неженен мъж (който всъщност просто води такъв приключенски начин на живот).

Съществуват и други версии, като например:

- Казаците са русифициран източен етнос (хазари, черкези, касоги).

- Казаците са турци (или техните потомци). Учените често посочват родството на етимологията на термина "казак" с тюркската дума казак (qazaq, kazakh), което означава свободен номад.

- Казаците са славяни, които се заселват през XV век на празни земи в Диво поле, област в Руската империя.

- Хитлер и неговото близко обкръжение са се придържали към теорията, че казаците са потомци на готите, следователно принадлежат към арийската раса.

Известната картина на Иля Репин „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“. (public domain)

Към края на XIV в. се образуват няколко големи общности, живеещи в централна Евразия в близост до основните търговски пътища на онова време, по-специално до реките - в долните течения на Днепър, Дон, Волга. Към тях се присъединява значителен брой имигранти от съседните на север от Москва Литовско и Рязанското Велики княжества, както и от други северозападни земи. В резултат на това от XVI век някои групи израстват в големи свободни военни части, които са едновременно автономни държавно-организирани общности, наречени казашки войски (Запорожие, Дон, Волга, Яицки).

По време на своята история половината от казашките военни формирования са били част от въоръжените сили на: Русия (Съветския съюз), Великото херцогство Литва, Полша, "свободният град" Хамбург, Швеция, Османската империя, Персия , Украинската народна република, Парагвай, Германия , Манджурия и Япония.

През XVII - XVIII в. Руската империя настоява за преданост и вярна служба на казаците, които често противоречали на техния свободен начин на живот и водели до много въстания.

Пораждат се и много конфликти между запорожките казаци и централното правителство, усвояваща земите на Новоросийската провинция. Казаците многократно разгромяват по имотите на малорусийската шляхта, Новосърбия, Славяносърбия и земите на Великата Донска Войска поради земеделски спорове.

В началото на XIX век казаците формират самостоятелно съсловие, стават пазители на държавни и вътрешни етнически граници, постоянно изпращат свои хора в много войни и дори са служители в личния ескорт на царя. В отговор на това те получаватзначителна социална автономия, широки плодородни земи, освободени от данъци и т.н.

От 1827 г. атаманът на всички казашки войски е трябвало да бъде наследник на царския престол.

Волжски казак 1774 г. (public domain)

По време на Гражданската война казашките региони стават основен стълб на Бялото движение, а по-късно голяма част от Бялата емиграция. Много казаци също са и на страната на болшевиките, но по време и след войната казашките райони претърпяват големи гонения до средата на 30-те години.

В средата на руската емиграция казашките общности се образуват в редица страни в Европа, САЩ, Канада, Австралия и Южна Америка.

По време на Втората световна война казаците воюваха както на страната на СССР, така и на нацистка Германия.

Броят на казаците в момента може да се оцени само, тъй като последното преброяване, по време на което те действително са идентифицирали казаците, е било през 1926 г., но не показва общия брой на казаците по онова време. Според преброяването от 1897 г. общият им брой е около 3 милиона.

По време на преброяването през 2010 г. казаците отбелязват нежеланието на преброителите да ги смятат за такива, чрез неточно боравене с обективната информация.

В момента казаците живеят предимно в Русия, Казахстан (по цялата граница с Русия), Украйна (източната граница с Русия), има и диаспори в чужбина (формирани от времето на Гражданската война). Голяма част от казаците са частично или напълно асимилирани, тъй като хиляди казаци са били репресирани и изгонени от техните исторически райони на пребиваване.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |