News

В Русия терминът "казаци" е приет за обозначаване на независимото въоръжено население, обитаващо различни необитаеми области, т.нар. украинах, намиращи се на територията на днешна Украйна, тогава част от Руската империя.

Сред руските етнолози и антрополози е широко разпространена схващането, че казаците са „специален субетнос, който по-късно се превръща в етнос”. Съществуват различни подходи към проблема за етносоциалната идентификация на казаците. Някои учени смятат казаците за историческо съсловие, а днес като специфична социокултурна група на славянските народи. Други разглеждат руските казаци като етническа единица - субетнос в рамките на руския народ или дори отделна етническа група. Въпросът за етническия произход на казаците обаче е спорен, не е ясно дали изобщо казашкия етнос се явява славянски.

Думата "казак" е известна от XIV век, за първи път се споменава в смисъла на "охрана" в писмен паметник - многоезичен превод на речта на кумански език от началото на XIV век (1303 г.), единственият списък от който се съхранява в библиотеката на катедралата "Свети Марко" във Венеция, "Codex Cumanicus".

_{Страница от Codex Cumanicus. (public domain)}

Според една от версиите думата "казак" (казак, казах, qazaq) е от тюркски произход и означава свободен номад, свободен човек. Според друга версия, думата "казак" в монголски означава "ko" - "броня" и "zah" - "граница".

Първоначално името „казак“ е бил прилаган о към човек, самостоятелен или със семейство, отделен от своята държава, клан и принуден да търси самостоятелно средства за живот в степта, „да води живот на авантюрист”. Казаци би могло да бъдат наричани недоволните от владетеля (хан, княз, крал, цар), които са отишли другаде, и самият владетел, който е бил победен и е останал с малка група привърженици. Името на думата „казах“ има същата етимология.

Съществува мнение, че названието“казак“ претърпява еволюция в сравнение със значението си в кодекса на куманите. Първоначално под казак се е разбирало свободен работник или (сред татарите) - воин, който напуснал своя улус, а след това започнало да се схваща по-широко - като обозначение на степен разбойник, изгнаник, бездомник, авантюрист или все още неженен мъж (който всъщност просто води такъв приключенски начин на живот).

Съществуват и други версии, като например:

- Казаците са русифициран източен етнос (хазари, черкези, касоги).

- Казаците са турци (или техните потомци). Учените често посочват родството на етимологията на термина "казак" с тюркската дума казак (qazaq, kazakh), което означава свободен номад.

- Казаците са славяни, които се заселват през XV век на празни земи в Диво поле, област в Руската империя.

- Хитлер и неговото близко обкръжение са се придържали към теорията, че казаците са потомци на готите, следователно принадлежат към арийската раса.

_{Известната картина на Иля Репин „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“. (public domain)}

Към края на XIV в. се образуват няколко големи общности, живеещи в централна Евразия в близост до основните търговски пътища на онова време, по-специално до реките - в долните течения на Днепър, Дон, Волга. Към тях се присъединява значителен брой имигранти от съседните на север от Москва Литовско и Рязанското Велики княжества, както и от други северозападни земи. В резултат на това от XVI век някои групи израстват в големи свободни военни части, които са едновременно автономни държавно-организирани общности, наречени казашки войски (Запорожие, Дон, Волга, Яицки).

По време на своята история половината от казашките военни формирования са били част от въоръжените сили на: Русия (Съветския съюз), Великото херцогство Литва, Полша, "свободният град" Хамбург, Швеция, Османската империя, Персия , Украинската народна република, Парагвай, Германия , Манджурия и Япония.

През XVII - XVIII в. Руската империя настоява за преданост и вярна служба на казаците, които често противоречали на техния свободен начин на живот и водели до много въстания.

Пораждат се и много конфликти между запорожките казаци и централното правителство, усвояваща земите на Новоросийската провинция. Казаците многократно разгромяват по имотите на малорусийската шляхта, Новосърбия, Славяносърбия и земите на Великата Донска Войска поради земеделски спорове.

В началото на XIX век казаците формират самостоятелно съсловие, стават пазители на държавни и вътрешни етнически граници, постоянно изпращат свои хора в много войни и дори са служители в личния ескорт на царя. В отговор на това те получаватзначителна социална автономия, широки плодородни земи, освободени от данъци и т.н.

От 1827 г. атаманът на всички казашки войски е трябвало да бъде наследник на царския престол.

_{Волжски казак 1774 г. (public domain)}

По време на Гражданската война казашките региони стават основен стълб на Бялото движение, а по-късно голяма част от Бялата емиграция. Много казаци също са и на страната на болшевиките, но по време и след войната казашките райони претърпяват големи гонения до средата на 30-те години.

В средата на руската емиграция казашките общности се образуват в редица страни в Европа, САЩ, Канада, Австралия и Южна Америка.

По време на Втората световна война казаците воюваха както на страната на СССР, така и на нацистка Германия.

Броят на казаците в момента може да се оцени само, тъй като последното преброяване, по време на което те действително са идентифицирали казаците, е било през 1926 г., но не показва общия брой на казаците по онова време. Според преброяването от 1897 г. общият им брой е около 3 милиона.

По време на преброяването през 2010 г. казаците отбелязват нежеланието на преброителите да ги смятат за такива, чрез неточно боравене с обективната информация.

В момента казаците живеят предимно в Русия, Казахстан (по цялата граница с Русия), Украйна (източната граница с Русия), има и диаспори в чужбина (формирани от времето на Гражданската война). Голяма част от казаците са частично или напълно асимилирани, тъй като хиляди казаци са били репресирани и изгонени от техните исторически райони на пребиваване.