News

Като предизвиква противника на дуел („хвърляне на ръкавицата“), оскърбеното лице демонстрира, че цени честта си повече от живота си и по този начин се избавя от обидата. За удовлетворение не е било важно кой ще спечели дуела и такъв въпрос дори не е бил задаван. Дуелите са били част от стария кодекс на честта на воините, благородниците, а по-късно особено на офицерите. В епохата на романтизма дуелите се разпространяват и сред гражданите, особено сред студентите.

Дуелите се провеждали с участието на секунданти, приятели на двамата участници, които се опитвали да уредят спора по взаимно съгласие или договаряли условията на дуела. Дуелите са се водили със саби, пистолети или понякога дори с пръти, обковани с желязо. При пистолетните дуели секундантите договаряли разстоянието (обикновено около 50 м) и броя на изстрелите, като се уверявали, че и двете оръжия са равни. При дуелите със саби схватката е била или до първата кървава рана, или до обезвредането на противника.

_{Дуел между Шарл Морас и Жак Ландо на 6 декември 1909 г. (Credit: UnknownUnknown, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Християнската църква забранява дуелите от 1215 г. и ги класифицира като убийство (или двоен опит за убийство), подобно на по-късните правни системи на държавите, но в офицерския корпус те се считат за задължителни при определени обстоятелства, в Германия и Австрия до Първата световна война. Тъй като обаче са забранени предимно през XIX век, те са се провеждали рано сутрин на някое отдалечено място. Дуелите все още са се провеждали в Южна Америка в средата на XX век, като един от известните дуелисти е Салвадор Алиенде, президент на Чили от 1970 до 1973 г.

_{Дуeл между Пол Дерулед и Жорж Клемансо, 1893 год. Гравюра от Фортюне Моел по рисунка на Анри Майер на първа страница на илюстрованото приложение на Le Petit Journal, 7 януари 1893 г. (Credit: Fortuné Méaulle, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Сред известните жертви на дуели са руските поети Александър Сергеевич Пушкин (1837) и Михаил Юриевич Лермонтов (1841), американският политик Александър Хамилтън (1804), френският математик Еварист Галоа (1832) и германският синдикален лидер Фердинанд Ласал (1864). Дуелите са често срещани в литературата на XIX век, например в романите „Документите от Пикуик“ от Чарлз Дикенс, „Тримата мускетари “ от Александър Дюма, „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-младши.