Казачок (на руски: Козацкий танц, Козак, на украински: Козачок, на беларуски: Козачок, Казак) е танц, представляващ ходене в ритъма на музика, с различни техники и движения на тялото. Общото настроение на танца е жизнерадостно, весело, оптимистично и закачливо. Музикалният такт е 2/4. Темпото е умерено в началото, след което постепенно се ускорява. Танцът изобразява елегантен казашки момък, пъргав и сръчен. Жената води, а мъжът я следва, имитирайки движенията ѝ – тя сигнализира за промени в движението, като пляска с ръце.

Терминът „казак“, който буквално означава „малък казак“, произлиза от представленията на „Вертеп“, пътуващ украински куклен театър от края на XVI и XVII век. Вертепните пиеси се състоят от две части, първата драматизира раждането на Христос, а втората е история без религиозен характер. Често е била повод за много радостно празненство, с казаци от Запорожката област, които пеят, свирят на бандура (вид мандолина, която съчетава ефектите на цитра и лютня) и танцуват. Танцът по-късно става известен като „Вертепний Казачок“, което буквално означава „казашка кукла от Вертеп“, и показва всички характеристики на гордия казашки темперамент.

Руският съветски балетмайстор и етнограф Касян Голейзовски отбелязва, че „беларусинът, гуцулът, руският селянин, запорожкият казак и донският казак са танцували елегантен Казачок по свой собствен начин“. В средата на XVIII век руски майстори на танци развиват казачока като бален танц. Кадрилът „Казачок“ е добре познат в Пермския край.

Казачокът е подобен на танца гопак, но съдържа по-малко акробатични елементи и е по-лиричен (а не боен) по природа. Според Вадим Купленик, украински изследовател на казашките танци, предшественикът на гопака е бил танцът „Козак“ и едва след като Екатерина II забранява самото име „казак“, танцът променя името си. Съществуват различни вариации на казашкия танц, включително украинска, беларуска, кубанска и терска. Украинският казашки танц е най-известен. В сценичния вариант се изпълнява от двойка (момче и момиче); в ежедневния танц се изпълнява самостоятелно от млад мъж, танц между две момчета или момче и момиче. Основните движения на танца включват стъпки в тичане, танц в клек и високи, широки скокове с ритници с крака.

_{Казачок с Присядка в клек (Credit: ImagineCup, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Характеристики на битовия танц

Характерните движения на казашкия танц включват стъпки в един ред (клякане) и редуващо се хвърляне на краката напред от седнало положение с опора на ръцете зад танцьора, така че танцьорът да прилича на паяк. Присъстват и завъртания, кръгови танци и движения по двойки с подскоци в кръг. Казашкият танц се характеризира с редуване на солови изпълнения и танци. Казачок „се танцуваше по двойки, една срещу друга, първо едната на едното коляно, другата на другото“.

Ето как руската писателка и етнограф Мария Косич описва този танц, изпълняван на празника Троица, в края на XIX век:

Известният танц „Казачок“ се изпълнява под акомпанимента на дайре. Младите жени танцуват скромно, с наведени очи и спуснати ръце, но танците на омъжените жени, особено „под стъклото“, са доста оживени. Те танцуват и пеят едновременно, като съпътстват песните с различни движения на тялото: понякога с ръце на хълбоците, понякога с пляскане, вдигане на ръце в различни посоки и т.н.

Появата на танца сред беларусите вероятно датира от XVI-XVII век, когато запорожките казаци са били разположени в много части на Беларус и войските им са били попълвани с местни жители. Сред беларусите танцът придобива свой собствен характер. Танцът обикновено е бил доминиран от мъже, но понякога момиче се е включвало, разигравайки танцовия модел с момче. Във Витебска област е записан сватбен обичай: „след като стане от масата, младоженецът е длъжен да танцува със свекървата си на музиката на гайдаря, танц, наречен пляс или казак“, за да демонстрира своите умения, сръчност и находчивост. Понякога булката също танцувала „Казачок“ с гостите. По време на този танц една от жените стъпвала в средата и скандирала:

Бих искала да ида при казака,

Но ме е страх от мъжа,

На масата ще седне мъжът,

И ръкави ще размаха.

В Минска област, по време на празненства, „Казакът“ се е танцувал „обикновено по двойки, като стояли един пред друг и изпълнявали различни скокове“.

Понякога изразът „украински казак“ се използва за обозначаване на танца гопак.

_{„Казачок“, литография от Иля Репин, 1880 (Credit: Илья Репин, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Във висшето общество

Първият музикална обработка на казачок се приписва на полския лютнист и композитор С. Дусяцки (първата четвърт на XVII век). Мелодията на казачока се появява в руски ръкописни колекции от втората половина на XVIII век. По време на елизабетинската епоха, в средата на XVIII век, танцови майстори създават нови салонни бални танци, базирани на танците „Казачок“ и „Руски“, които нямат западни еквиваленти и се изпълняват до XX век. На Запад понякога казачокът е бил включван във френски балети, но става особено известен във Франция след преминаването на руските войски през Париж през 1814 г.

През 1864 г. руският композитор Александър Даргомижски пише „Малоруски казачок (Фантазия на тема за малък руски казачок)“ за симфоничен оркестър. „Казачокът“ е изпълнен за първи път на 7 януари 1865 г. в Брюксел в присъствието на композитора. Публиката приема музиката много топло а, според самия Даргомижски, от „Казачока“ публиката просто „ревеше“. В музикално отношение, аранжименти за този танц могат да бъдат открити в произведенията на Александър Серов, Чайковски и други руски композитори. Сред симфоничните произведения, освен „Малоруски казачок“ са и Трета симфония от Роман Симович и танцовата сюита от Анатолий Коломиец.

През XIX век казачокът се променя, като започва да се изпълнява като кръгов танц; възражда се от края на 60-те години на миналия век в няколко страни.

На 2 юли 2015 г. танцът е кавър от видеоиграта Team Fortress 2, преименувана на kazotsky kick (или Soldier of dance – Войник на танца) – казотски ритник. Името е игра на думи с „казашки“, което може да означава и „казачок“.