Като режисьор Ив Алегре снима 35 филма – от тях 3 късометражни и един среднометражен. Като помощник-режисьор участва в 6 филма. Режисира една театрална постановка – „Захарната война“ (1957) от Робер Колон. Има и една изява като дизанер на костюми – във филма „Сибулет“ (1933), режисиран от Кло Отант-Лара.

По време на кариерата си Ив Алегре е работил често в жанра филм ноар (фр. film noir – „черен филм“), отличаващ се с мрачна атмосфера, криминални сюжети, ниско осветление и чести употреба на сенки, както и песимистичен поглед към живота.

Понякога той се е изявявал под псевдонима Ив Шамплен.

Кариера

По-малък брат на режисьора Марк Алегре, той започва работа като асистент-режисьор заедно с брат си през 1930 г. и след това заема различни позиции при други режисьори, включително Аугусто Женина, Пол Фейош и Жан Реноар. По същото време Ив Алегре снима късометражни филми и е част от т.нар. „Октомврийска група“ – лява френска агитпроп театрална група, в която участват и писателят Жак Превер и актьорът Жан-Луи Баро.

През 1932 г. Алегре прави късометражния документален филм „Тенерифе“, а също така прави рекламни филми заедно с Оранш. В началото на 30-те години на миналия век режисьорът пътува до Ленинград и Москва с група троцкисти и е временно секретар на руския революционер Лев Троцки. През това време Алегре снима своя късометражен филм „Цени и печалби (картофът)“ (1932), критикуващ капитализма.

През 1939 г. Ив Алегре призован на военна служба, но след това стига до тогава неокупираната част на Франция, където успява да заснеме първия си пълнометражен филм „Toби е ангел“ през 1940 г. Негативът е частично унищожен при пожар, така че от дебютния му филм са оцелели само няколко метра лента.

През 1942 г., под псевдонима Ив Шамплен (за да се избегне объркване с брат му), Ив Алегре прави филма „Двамата плахи“.

Пълноценната режисьорска кариера на Алегре започва едва след Втората световна война, през 1946 г., когато прави филма „Демони на зората“, който прославя подвизите на френските парашутисти по време на Втората световна война.

Следващите филми на режисьора – „Деде от Антверпен“ (1948), „Толкова хубав малък плаж“ (1949), „Манежът“ (1950) – в първия и третия главната роля е поверена на Симон Синьоре, негова съпруга по това време, а във втория главната роля изпълнява Жерар Филип – изобразяват самотни хора, преживяващи трагичен срив пред лицето на жестоката реалност.

След това социалните и хуманистичните мотиви се засилват в творчеството на И. Алегре. Филмът „Чудесата се случват само веднъж“ (1951) показва връзката между личната драма на героите и общата драма на войната, филмът „Коженият нос или Благородният любовник“ (1951) – с Жан Маре в главната роля – осъжда лицемерното отношение на обществото към младите хора. През 1953 г. Алегре режисира филма „Гордите“ (1953) в Мексико (по романа на Албер Камю „Чумата“) – за пиян лекар, на когото любовта и съчувствието към бедите на обикновените хора помагат да се справи с болестта си. Филмите „По-добрият дял“ (1956) и „Жерминал“ (1963), заснет по едноименния роман на Емил Зола, звучат темата за солидарността на трудещите се.

_{Френският генерал Мишел Малагути дава съвети на режисьора Ив Алегре (вдясно) по време на снимките на „Демони на зората“. (Credit: Ciné Mondial, Public domain, via Wikimedia Commons)}

През 1956 г. приятелят на Алегре, актьорът Жан-Клод Бриали, го запознава с Ален Делон, който е на път да замине за Холивуд по договор, но Алегре убеждава Делон да започне актьорска кариера в родината си, като му предлага малка роля в новия си филм „Когато се намеси жена“ Алегре има конфликт с продуцентите на филма относно кандидатурата на Делон: продуцентите на филма предпочитат Анри Видал, който е популярен по това време, докато Алегре иска да избере Делон. Конфликтът в крайна сметка е разрешен от актрисата, играеща главната роля, Едвиг Фойер. След като гледа прослушването на бъдещия актьор, тя успява да убеди продуцентите, че Делон има „нещо повече от обещания безупречен външен вид“ и младия французин е одобрен. А по това време актрисата Мишел Корду, съпруга на Ив Алегре по това време, е любовница на Ален Делон и тя също повлияна на Алегре относно решението му да спре избора си върху Делон. И така, през 1957 г. Ален Делон изиграва първата си пълнометражна роля – в „Когато се намеси жена“, той се превъплъщава в образа на Жо, убиец, нает от Ритон, собственик на нощен клуб, който иска да елиминира съперник, опитващ се да отвлече любовницата му.

Да работи под ръководството на Ив Алегре е от изключително значение за Делон. По този повод актьорът споделя: „Не знаех как да правя нищо. Алегре ме погледна така и каза: „Слушай ме внимателно, Ален. Говори така, както ми говориш. Гледай така, както ме гледаш. Слушай така, както ме слушаш. Не се преструвай, живей.“ Това промени всичко. Ако Ив Алегре не ми беше казал това, нямаше да имам тази кариера.“

Ив Алегре режисира и популярни жанрови филми: „Госпожица Нитуш“ (1954), „Оазис“ (1954), „Джони Банко“, 1967), „Не хапи, обичан си“ (1976). През 1979-1981 г. режисира няколко епизода от телевизионния сериал „Разследвания на комисар Мегре“.

Личен живот

Ив Едуар Алегре е роден на 13 октомври 1905 г. в Аниер сюр Сен, по това време община в департамент О дьо Сен, регион Ил дьо Франс, на около 8 км северозападно от централната част на Париж, на левия бряг на река Сена. Той е пети син в семейството на Ели Жан Батист Алегре, 40-годишен, протестантски свещеник и мисионерски пастор във Френско Конго, и на Сюзан Ерхард, 36-годишна, без професия, негова съпруга. Ели и Сюзан имат общо деца.

На 18 март 1929 г. Ив Алегре се жени за Рене Луиз Маргьорит Навил (1909 –2000 г.), с която се развежда на 19 май 1947 г. и от която има син, роден през 1936 г. – Жил Алегре – който под псевдонима „Жил Галион“ започва кариера като актьор („Мадам Нитуш“, режисирана от баща му, и „Големите маневри“ от Рене Клер), преди внезапно да загине през 1955 г. при автомобилна катастрофа.

От 1948 до 1951 г. Ив Алегре е женен за френската актриса Симон Синьоре. Те имат дъщеря, Катрин Алегре. Катрин, която по-късно ще стане актриса в телевизионни филми и писателка, е отгледана от баща си Ив и Ив Монтан, вторият съпруг на майка ѝ от 1951 г. (последният я осиновява през 1987 г.)

От 1951 г. Ив Алегре е женен за третата си и последна съпруга – френската актриса Мишел Корду, която играе в няколко от неговите филми, включително „Гордите“.

Ив Алегре умира от инфаркт на 31 януари 1987 г. в община Жуар-Поншартрен в департамент Ивлин, разположен западно от Париж, в неговите външни предградия, в региона Ил дьо Франс. Тялото му е кремирано, а пепелта му е поверена на семейството.

Последната му съпруга Мишел Корду починала по-малко от четири месеца след него. Някои източници смятат, че и двамата почиват в гробището Жуар-Поншартрен (в Ивлин), където са живели, но действителното местоположение на мястото на погребението им не е удостоверено.

През 1987 г. Ив Алегре е посмъртно удостоен с наградата „Сезар“ за житейското му дело.