Монетата, наречена грош, е била широко използвана валута в Централна Европа по това време. Името ѝ произлиза от латинското denarius grossus, което означава „дебел“ денарий.

За пръв път грошове се секат в Италия в края на XII век. През 1172 г. в Генуа е пусната сребърна монета с тегло 1.46 г.

Пражкият грош (на чешки: pražský groš; на немски: Prager Groschen; на латински: grossus Pragensis; на полски: grosz praski) е бил сравнително тежка и голяма сребърна монета за времето си. Теглото на монетата е варирало между 3,5–3,7 грама с висока чистота на среброто 933/1000. Пражкият грош е бил разделен на 12 по-малки монети, т. нар. парвус (на латински = малък). През цялото си сечене монетата е имала по същество едно и също изображение както на лицевата, така и на обратната страна. На лицевата страна е изобразено чешката кралска корона и, с двоен шрифт, името на монарха и текстът DEI GRATIA REX BOEMIE (С Божията милост, крал на Бохемия). На обратната страна на монетата е са изобразени чешкият хералдически лъв и надписът GROSSI PRAGENSES (Groše pražské – Пражки грошове).

_{Пражки грош от времето на Вацлав II (Credit: The original uploader was Stehule at Czech Wikipedia., CC BY-SA 3.0 , via Wikimedia Commons)}

Сеченето на монетата е провокирано от откриването на богати сребърни находища в Кутна Хора и икономическото развитие на страната, която по това време е една от най-напредналите в Европа. Поради това Вацлав II кани италиански правни и финансови съветници в Бохемия (старото име на Чехия). Сред тях е адвокатът Гоциус от Орвието (известен също като Гоцо от Орвието), който идва тук през 1292 г., за да помага на краля в законодателната работа. По заповед на Вацлав той съставя Ius regale montanorum - нов минен кодекс, който включва и монетна реформа. Той въвежда сеченето на пражкия грош и забранява обращението на несечено сребро.

Монетата е сечена в италианския двор в град Кутна Хора. Тя е изработена по модел на френския грош на крал Луи IX от 1266 г., наречен gros tournois – турски грош.

Въпреки че крал Вацлав II желаел монетата да бъде „постоянна“ и „вечна“, с течение на времето както теглото на монетата (до 2,4 г), така и чистотата на монетата (562/1000) намаляват. Въпреки това монетата е много популярна и се разпространява извън пределите на чешките земи.

На 2 ноември 1378 г. кралете Карл IV и Вацлав IV издават нов монетен ред за Бохемското (Чешкото) кралство. Монетната сплав е трябвало да се състои от една част сребро и дванадесет части мед. Една гривна от тази сплав е трябвало да се сече в 70 пражки гроша, а един грош е трябвало да струва 12 халера. Двама контрольори са били отговорни за спазването на този монетен ред. Първият е бил назначаван от краля, вторият контрольор е бил представител на благородството и е трябвало да получава седмична заплата от 56 гроша.

_{Пражки грош от времето на Ян Люксембургски (Credit: Silar, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

По време на Хуситските войни (1420 – 1434) сеченето на пражкия грош временно преустановява, но той остава като разчетна единица (не е сигурно точно кога е престанал да се сече, от 1520-те години, за спорадично сечене се счита от 1433 г., напълно възстановено по време на реформите на крал Иржи от Подебради, т.е. след 1469 г.). След паричната реформа на Иржи от Подебради е установено фиксирано съотношение: 2 майсенски гроша се равняват на 1 пражки грош. Сеченето на гроша е прекратено през 1547 г. от крал Фердинанд I, когато е заменен от сребърния талер.

Като част от толара, от 1573 г. се сече бял грош (по образец на пражкия грош, сечен през 1547 г.), а от 1576 г. – половин малък грош (първата монета с чешкото описание MALEY GROSS). Въпреки това пражкият грош продължава да е валиден и едва патентът на Фердинанд III през 1644 г. окончателно прекратява обращението му.

_{Малък пражки грош (Credit: Stehule at cs.wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Според реформата на крал Вацлав II, пражкият грош е сечен от пражката гривна (т.е. около 253,17 гр) –по това време обаче са използвани и редица други гривни (очевидно като разчетна единица и като монетна единица). От пражката гривна са сечени 64 гроша, а разчетната единица, наричана kopa grošů – купчина грошове (т.е. 60 гроша) се утвърждава много бързо. Превръщането в по-старата брактеатна валута е определено на 6 брактеата = 1 грош. Брактеат (от латинското bractea = пластина) е метална едностранна монета или медал, изработен от много тънък метал.

Първоначално за вътрешния пазар е планиран един вид дребна монета - парвем (12 гроша), но през 1384 г. са въведени още два вида дребни пари, чиято номинална стойност е 1 грош = 7 пари (нуми) = 14 халера = 28 обола (оболос/оболус е името на древногръцка сребърна монета). По време на хуситския период възниква извънредна ситуация в много отношения, грошовете не се секат, а напротив, преобладават дребни монети с малък дял сребро (чаши и флейти).

Международният пазар е изисквал сеченето на златни монети (монети, сечени от Ян Люксембургски), с които грошът не бил здраво обвързан (съотношението било около половин копа, но с намаляването на чистотата на гроша съотношението се увеличавало). Дори след като толарът бива утвърден като начална монета на паричната система, съотношението е било определено на 1 толар = 30 гроша (така e бил дефиниран и по-късният бял грош).

Малък пражки грош

Парвус (на латински: parvus – „малък“), малък пражки грош или пражки динар (лат. parvus denarius pragensis) е малка сребърна монета с диаметър 15–16 мм, тегло около 0,5 г и чистота на среброто 544/1000.

Сечена от 1300 г. заедно с пражкия грош въз основа на монетната реформа на крал Вацлав II. Благодарение на съществуването на парвуса, монетите са могли да достигнат и до обикновените хора. Пражкият грош и валидните преди това денарии са били практически недостъпни поради високата си стойност.

Лицевата страна на монетата е била с изображение на чешката корона, а обратната – на чешкия хералдически лъв. По време на управлението на кралете Ян Люксембургски, наричан Слепия, и Карл IV изображението на чешката корона е заменено от изображението на Свети Вацлав, а по време на управлението на крал – от изображението на коронованата глава на краля.

Сеченето на монети парвус приключва през 1384 г., когато е въведено сеченето на стотинки и халери като „малки“ монети.