Изследователи от Университета в Гьотинген в Германия и Университета в Единбург анализираха данни за производството на храни от 186 държави. Резултатите разкриха, че Гвиана е единствената страна, която може да бъде напълно самодостатъчна във всичките седем ключови хранителни групи, върху които се фокусира проучването.

Китай и Виетнам са на второ и трето място, произвеждайки достатъчно храна, за да задоволят нуждите на населението си в шест от седемте категории.

Само една от седем страни достига квотата в пет или повече хранителни групи, докато повече от една трета са самодостатъчни в две или по-малко групи. Шест страни – Афганистан, Обединените арабски емирства, Ирак, Макао, Катар и Йемен – не успяха да постигнат самодостатъчност в нито една хранителна група.

Дори при малко по-малък обхват, икономическите съюзи, съставени от множество държави, показват сходни модели.

Съветът за сътрудничество в Персийския залив в Близкия изток например постига самодостатъчност само по отношение на месото, докато съюзите в Западна Африка и Карибите постигат самодостатъчност само за две групи. Нито един икономически съюз не произвежда достатъчно зеленчуци, за да изхрани цялото си население.

За да запълнят празнините и да задоволят хранителните нужди на населението си, повечето страни разчитат на търговията. Много от тях обаче все още зависят от един-единствен търговски партньор за над половината от вноса си, което ги прави особено уязвими на пазарни сътресения.

Поддържането на разнообразни търговски мрежи между държавите и регионите е от решаващо значение за бъдещите доставки на храни. Двустранните мита и тарифи не помагат.

Международната търговия с храни и сътрудничеството са от съществено значение за здравословното и устойчиво хранене. Изграждането на устойчиви вериги за доставки на храни е наложително за осигуряване на общественото здраве.

Изследването е публикувано в списанието Nature Food.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |