Вещерските кръгове са кръгли участъци от земя, неплодородни, с диаметър между 2 и 12 метра, често обградени от пръстен от стимулиран растеж на трева. Срещат се в сухите пасища на пустинята Намиб, разположена в западните части на Южна Африка, и в част от региона Пилбара в Западна Австралия. Проучванията са изложили различни хипотези за произхода им, но нито една не е доказала убедително как се образуват. Теориите включват дейността на различни видове термити или следствието от растителни модели, които възникват естествено от конкуренцията между тревите.

Местоположение

До 2014 г. такива кръгове са били известни само в сухите пасища на пустинята Намиб, като са особено често срещани на територията Намибия. През 2014 г. еколозите са били предупредени за подобни пръстени от растителност извън Африка, в част от Пилбара в Западна Австралия.

В Африка кръговете се срещат в лента, разположена на около 160 километра навътре в сушата и простираща се на юг от Ангола на около 2400 километра надолу до провинция Северозападен Кейп в Южна Африка. Това е до голяма степен отдалечен и негостоприемен регион, голяма част от който е на повече от сто километра от най-близкото село. Кръговете са били разпознавани и неофициално отбелязвани в продължение на много години, като за първи път са споменати в техническата литература през 20-те години на миналия век и периодично след това с интензивност на изследването, нарастваща през последната четвърт на XX век.

През 2014 г., вещерски кръгове са открити за първи път извън Африка, на 15 км извън град Нюман, в района на Пилбара в Западна Австралия. Австралийският инженер по околна среда Бронвин Бел, заедно със Стефан Гецин от Центъра за екологични изследвания „Хелмхолц“, публикуват статия през 2016 г., предоставяща нова представа за възможните причини за образуването на „вещерски кръгове“.

Примери могат да бъдат намерени на 24.95°S 15.93°E (Намибия) и 23.45°S 119.85°E (Западна Австралия).

Описание

Такива кръгове обикновено се срещат в по същество моноспецифична тревиста растителност, където условията са особено сухи. Свързаните с тях треви обикновено са видове от рода Stipagrostis. Проучванията показват, че тези кръгове преминават през жизнен цикъл от около 30 до 60 години. Те стават забележими при диаметър от около 2 метра, достигайки пиков диаметър от може би 12 метра, след което узряват и „умират“, тъй като са подложени на инвазия, главно от треви.

На езиците на народите марту и уорлпири в Западна Австралия, вещерските кръгове са известни като „линиджи“ на езика манджилиджара и „мингири“ на езика уорлпири. Но от научна гледна точка, линиите на термитите са обикновени растителни пролуки, а не истински вещерски кръгове.

_{Единичен вещерски кръг в района на Мариенфлустал, Намибия (Credit: Thorsten Becker (= Beavis729, Beavis729), CC BY-SA 2.0 DE, via Wikimedia Commons)}

Теории за образуването на кръговете

Подобно на хойвелтджиите (големи могили над или близо до повърхността на ландшафта, вид повърхностна почвена структура, която се среща широко в югозападната част на провинция Кейп, Южна Африка) и могилите Мима в САЩ, причината за появата на вещерските кръгове отдавна е загадка и разследването се оказва трудно. Вещерските кръгове в Намибия може да са създадени по различен начин от тези в Австралия, защото са се образували върху пясък, а не върху глина.

През 2004 г. ботаничката от Университета на Претория Гретел ван Ройен отхвърля предложенията за термитна активност, радиоактивна почва и растителни токсини. През 2008 г. Анжелик Жубер предполага, че остатъчните растителни токсини, останали в почвата след смъртта на растенията Euphorbia damarana, може да са причина за безплодната вътрешност на кръговете.

През 2012 г. Юджийн Мол предполага, че видовете термити Baucaliotermes hainsei и Psammotermes allocerus са създателите на тези кръгове. Установено е, че всички пръстени съдържат отлагания на термити, а радарните изследвания показват, че под самодивските кръгове се намира влажен слой почва.

През 2013 г. тази теория е подкрепена от Норберт Юргенс. Юргенс откри доказателства, че пясъчният термит, Psammotermes allocerus, генерира локална екосистема, която печели от и насърчава създаването на „вещерския кръг“. Пясъчният термит е открит в 80-100% от кръговете, в 100% от новообразуваните кръгове и е единственото насекомо, което живее в обхвата на кръга. Пясъчните термити създават „вещерския кръг“, като консумират растителност и се заравят в почвата, за да създадат пръстена. Голият кръг позволява на водата да се просмуква през песъчливата почва и да се натрупва под земята, което позволява на почвата да остане влажна дори при най-сухи условия. Растежът на тревата около кръга се насърчава от натрупаната почвена вода и от своя страна термитите се хранят с тревите, бавно увеличавайки диаметъра на кръга. Това поведение от страна на Psammotermes allocerus се равнява на създаването на локална екосистема по начин, аналогичен на поведението на обикновения бобър. Уолтър Р. Чинкел, биолог от Университета на щата Флорида, който също е изследвал кръговете на феите, отбелязва, че Юргенс „е допуснал често срещаната научна грешка да обърка корелацията (дори много силната корелация) с причинно-следствената връзка“. Преди това Чинкел е търсил термити жътвари без успех. Юргенс отговаря, че пясъчните термити се различават от термитите жътвари и живеят дълбоко под кръга; те не създават могили или гнезда над земята и не оставят следи в пясъка. В това отношение пясъчните термити са необичайно незабележими в дейността си.

_{Въздушен изглед на „вещерски кръгове“ в Национален парк Намиб-Науклуфт (2017 г.) (Credit: Olga Ernst & Hp.Baumeler, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Остават неизяснени въпроси относно почвата от центъра на кръга, която възпрепятства растежа на растенията, и взаимодействията на други видове във вещерските кръгове, тъй като те се отнасят до местната екосистема. Приетото мнение отпреди около век отбелязва, че „хойвелтджиите“ са аномално богати на растителни хранителни вещества, което повдига въпроса колко ефективно различни видове или обстоятелства на кръгове или хойвелтджии може да има.

По-късно през 2013 г., Майкъл Крамер и Никол Баргер правят предположения, че кръговете са следствие от растителни модели, възникнали естествено от конкуренцията между тревите. Те изследват условията, при които възникват вещерските кръгове, и установяват, че тези кръгове са отрицателно свързани с валежите и храненето на почвата. Това наблюдение е в съответствие с това, че конкуренцията за ресурси е причина за кръговете. Тревистите ландшафти със смес от треви могат да доведат до безплодни петна в резултат на подземна конкуренция между различни видове треви. Петната се поддържат, защото образуват резервоар от хранителни вещества за по-високите треви в периферията и вероятно поради активността на термити, както е в теорията по-горе. Използвайки валежите, биомасата и сезонността на температурата, те могат да предскажат с висока точност наличието или отсъствието на феерични кръгове в даден регион. Според Валтер Чинкел тази теория обяснява всички характеристики на фееричните кръгове, включително наличието на видове високи треви. Други скорошни изследвания разглеждат взаимодействащи комбинации от индуцирани от животни и растителност ефекти на моделиране като потенциално обединяващо теоретично обяснение за феномена на вещерските кръгове. Теория от 2015 г. за австралийските вещерски кръгове предполага, че отчетливите растителни модели са следствие на конкуренцията за оскъдна вода на ниво популация, тъй като растенията се „организират“, за да увеличат максимално достъпа до оскъдни ресурси. Кръглите неплодородни петна улавят вода, която след това се стича към външните краища на пръстена. Повече налична вода увеличава биомасата и корените, което води до по-рохкава почва. По-рядко плътната почва позволява на повече вода да проникне и да подхрани растителността, създавайки обратна връзка, поддържаща растенията в края на кръга. Теренни наблюдения от Суджит Рави, Лисин Уанг и колеги, използващи измервания на почвената влажност, размера на почвените частици и инфилтрацията на почвената вода в Намибия през 2015 г. и 2016 г., подкрепят това.

През 2021 г. бива предложено обяснение, използващо хидрологични обратни връзки и механизма на Тюринг.

През 2022 г. е публикувано проучване, което тества теорията за термитите и теорията за самоорганизацията на растенията в Намибия чрез изкопаване на стотици треви в и около „вещерските кръгове“. Проучването разкрива, че тревите в тези кръгове са били униожени от водния стрес на растенията, но не поради кореноядно хранене от термитите, тъй като корените първоначално са били невредими и дълги или дори по-дълги от корените на жизненоважните треви отвън. Няколко изследователи на „вещерските кръгове“ заявяват, че „Новото проучване показва „убедително“, че термитите не са фактор“.

През февруари 2023 г. слаби изтичания на водород през разломи, пукнатини и дифузиран през скали биват идентифицирани като възможна причина за вдлъбнатините. Един от изследователите предполага, че „микробите, обичащи водорода“, може да консумират всички други хранителни вещества в почвата.

Австралийско междукултурно проучване, публикувано през април 2023 г., включващо местни народи марту и използващо техните традиционни познания за феномена, показва гнезда по тротоарите, заети от дрепанотерми (австралийски термити жътвари). Изследването показва, че кръговете може да са били създадени през плейстоцена (преди над 12 000 години) и че термити са живели в тях и са продължавали да ги строят. Аборигенските народи живеят на австралийския континент до 65 000 години и имат дълбоки знания, предадени чрез устните им традиции. Това проучване обаче не отчита действителния механизъм, който причинява австралийските вещерски кръгове. Подробно проучване на специфичните австралийски вещерски кръгове, проведено между 2014 и 2019 г., показва, че празнините в голата почва са причинени от абиотично изветряне на почвената повърхност, което води до глинести кори и инхибиране на растежа на тревата в кръговете.

_{Приказни кръгове в резервата за диви животни Нюхейвън в т.нар. Северна територия, Австралия (Credit: B 897, CC0, via Wikimedia Commons)}

Раждане и смърт

Едно интересно явление на вещерските кръгове е тяхното „раждане и смърт“, т.е. появата и изчезването им с течение на времето. В някои случаи вещерските кръгове са изчезнали в рамките на 10 години или по-малко, докато други вещерски кръгове може да са съществували векове. Тези раждания и смърти, обхващащи дълги периоди от време, могат да доведат до промени в режима, като например опустиняване на тази екосистема. Това означава, че тези събития може да са показателни за мащабна трансформация на този ландшафт, така че наблюдението на раждането на самодивски кръгове е показателно за постепенен процес на опустиняване. Учените са се опитали да проверят дали такова раждане или смърт може да се случи поради намеса, например чрез промяна на количеството вода в системата. Това от своя страна може да помогне за определяне на истинската причина за вещерските кръгове.

Митове

В преданията на племето химба, обитаващо региона Кунене в Северна Намибия, се казва, че тези безплодни петна са причинени от богове, духове и/или природни божества. Хората от това племе вярват, че техният първоначален прародител, Мукуру, е отговорен за създаването на вещерските кръгове или че те са отпечатъци от богове. Бушмените от региона традиционно приписват духовни и магически сили на вещерските кръгове. Те вярват, че кръговете са белези на дракон, който живее под земята. Бушмените смятат, че този дракон диша по такъв начин, че сякаш мехурчета от ноздрите му се издигат до повърхността на земята, избухват там и така се образуват самите вещерски кръгове. Бушмените се страхуват много от тези кръгове и ги избягват колкото е възможно повече. Един бушмен никога няма да стъпи в центъра на този кръг. Те вярват, че ако човек влезе в центъра на този кръг, ще му се случи нещо ужасно.

Употреба

Хората от племето химба използват вещерските кръгове в своето земеделие. Тъй като вещерските кръгове поддържат треви в иначе неплодородна земя, те осигуряват паша. Понякога животновъдите там издигат временни дървени огради около кръговете, за осигуряване на нощна защита на млади говеда от хищници.