Татранският сврачи крак е многогодишно растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae). Това е един от най-старите ендемити на Западните Карпати (една от трите части на планинската система на Карпатите), срещащ се в района на Татранския национален парк (Словакия). В див вид расте единствено във Високите Татри (най-високата планинска верига в Словакия и Полша), Ниските Татри (планинска верига в Словакия), Велки Хоч (най-високият връх в планините Хоч в Словакия) и Мала Фатра (планинска верига в Словакия), както и в Му́ранската планина (Словакия).

Татранският сврачи крак е описан научно за първи път през 1890 г. от унгарския ботаник Винце фон Борбаш (1844 – 1905) и немския ботаник Фердинад Албин Пакс (1858 – 1942).

Названия

Словашки имена: планинска шпора – ostružka holní (Ройс 1853), татрански сврачи крак – stračia nôžka tatranská (Достал 1950), татрански сврачи крак – stračonôžka tatranská (Mархолд и Хиндак 1998)

Полско име: татранска шпора – ostróżka tatrzańska

Чешки имена: планинска сврака – stračka horní (Слобода 1852), татранска сврака – stračka tatranská – (Достал 1950), карпатска сврака – stračka karpatská (Достал 1989)

Научно наименование Delphinium oxysepalum, Borbás et Pax, 1890

Синоними: Delphinium alpinum auct. non Waldst. et Kit.: Sloboda, Delphinium elatum auct. non L., Delphinium elatum subsp. vel var. alpinum auct. non (Waldst. et Kit.)

Delphinium oxysepalum няма българско име.

Описание

Расте по ливади и скалисти и алпийски почви. Татранският сврачи крак е многогодишно растение, което достига височина от 10–60 см, без разклонение. Чашката е ярко синя или лилаво-синя. Листата са тъмнокафяви. Цъфти от юли до септември.

Морфология

Стъбло

Стъблата на това растение са гъсто прилепнали, окосмени на върха и достигат размер от 10 до 60 см. Изправени, сочни, дебели, неразклонени. Гъсто окосмени отгоре, гладки отдолу.

Листа

Листната маса е срещуположна, листата са едри, голи или рядко окосмени с дълги, дебели дръжки. Те са дълбоко 5-делни. Листенцата са 3-делни, дълбоко назъбени. Листните жилки са отчетливо радиални.

Цветове

На върха на стъблото са разположени цветове на дълги дръжки, събрани в грозд. Цветовете са интензивно лазурни или лилави и имат голям, подобен на брадавица шпорен израстък. Цветът (без шпората) е дълъг 22–40 мм и широк 6–12 мм. Състои се от 5 дълги чашковидни листа , които действат като венчелистчета на венчето. Характерна особеност на вида е формата на тези чашелистчета – те са дълги и имат заострени краища. Четирите венчелистчета на венчето са редуцирани, трудно се виждат. Горната част на чашката образува шпора. Вътре в цветето има 3 плодника и множество тичинки.

Плодове

Малки, деликатно структурирани фоликули, с лек син оттенък. Семена с крилца, разпръснати от вятъра.

Корен

Дебели и силни, растящи дълбоко в почвата.

_{Credit: Opioła Jerzy, CC BY-SA 3.0 , via Wikimedia Commons}

Биология и екология

Растеж: многогодишен. Медоносно и опрашвано от насекоми растение, цъфти през юли.

Местообитание: расте в тревисти растения, може да се намери и по обрасли сипеи, сред скали, по тревни площи и покрай пътеки. Расте както върху варовикови, така и върху гранитни субстрати. Планинско растение, границата на вертикалния му ареал е от около 1000 до 2100 м над морското равнище. По този начин видът се изкачва на по-голяма надморска височина от своя сроден вид (с когото образува и хибриди) – растението, наречено висок сврачи крак – stračonôžka vysoká (Delfinium elatum), българско име: ралица.

В класификацията на растителните съобщества, характерният вид от съюза (All.) Adenostylion.

Цялото растение, с изключение на цветовете, е отровно. Това причинява спадане на кръвното налягане, затруднено дишане, а във високи дози (спиране на сърдечната дейност).

В Словакия растението татрански сврачи крак е оценено като потенциално застрашен вид и е защитен от закона.

Забележка: Това, което ни възхищава толкова много в красиво оцветените цветове на това цвете, не е венчето, а синята чашка. Центърът на цветето е изпълнен с трансформирано венче, което има вид на кафяво-черни люспи.