Женска полярна мечка (Ursus maritimus) и нейното малко върху плаващия лед в протока Хинлопен, Свалбард. (Credit: AWeith, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)
Всеки, който е гледал документални филми за дивата природа, може би е забелязал, че полярните мечки никога не са покрити с лед, дори след плуване в ледени води. Всъщност това е малко известна „суперсила“ на полярните мечки.
Коренното население на Арктическия регион отдавна е забелязало това свойство на козината на полярната мечка и го е използвало. Но учените едва наскоро започнаха да му обръщат внимание и да го изучават. Бодил Холст от университета в Берген, Норвегия, и нейните колеги потвърдиха чрез изследвания, че устойчивостта на лед на козината на полярната мечка не идва от самата козина, а от естествените масла, отделяни от косъма.
Холст изучава свойствата на повърхностите. Докато гледала телевизионно викторина, тя открила, че полярните мечки са почти невъзможни за заснемане с инфрачервени камери, което означава, че температурата на козината им може да е под нула градуса и има отлични топлоизолационни свойства.
Много други сухоземни бозайници не могат да избегнат замръзване на козината в студена среда. Но Холст никога не е виждала полярни мечки в документални филми за дивата природа със замръзнала козина, дори след плуване във води с температура под нулата. Това явление събудило интереса ѝ към изучаването на козината на полярните мечки.
Холст първо се консултирала с изследователи от Норвежкия полярен институт, но никой не знаел защо козината на полярните мечки не замръзва. Затова решили да изследват заедно проблема.
Екипът на Холст събрал проби от козина на полярна мечка на островите Свалбард в Норвегия и ги сравнил с човешка коса. Резултатите показали, че силата, необходима за отстраняване на лед от козината на полярната мечка, е само една четвърт от тази, необходима за същото при човешката коса. Това предполага, че полярните мечки са способни лесно да отърсват леда от козината си.
Освен това, след като козината на полярната мечка се измие, тя губи своята устойчивост на лед. Това показва, че себумът, мазното покритие върху козината на полярните мечки, е ключът към устойчивостта на лед.
Себумът се отделя от жлези, свързани с космените фоликули. След допълнителни изследвания екипът установил също, че в себума на полярната мечка липсва сквален, вещество, което е особено често срещано в себума на водните бозайници. В същото време, себумът на полярната мечка съдържа някои уникални мастни киселини. Холст отбелязва, че тези компоненти може да са уникални за полярните мечки. Тъй като има сравнително малко изследвания върху състава на животинския себум, те не могат да бъдат напълно сигурни.
За разлика от други методи за обработка на кожи, жителите на Арктическия регион имат традиция да запазват себума при производството на изделия от кожа на полярна мечка. И те се възползват от ледоустойчивите свойства на козината на полярната мечка в други аспекти от живота си. Например, инуитските ловци в Гренландия поставят малки парченца козина от полярна мечка под краката на ловните си столчета, за да предотвратят залепването им за леда. Когато проследяват животни, те също така връзват козина от полярна мечка за подметките на ботушите си, за да намалят шума при ходене по леда.
В момента екипът на Холст проучва още потенциални приложения на себума от полярна мечка. Например, разработване на екологично чист восък за ски, който не съдържа дълготрайни флуоровъглероди, и производство на восък за коса на базата на себум от полярна мечка, за да се помогне на хората, работещи в студена среда.