News

Чехословакия е създадена след Първата световна война като една от наследниците на Австро-Унгария. Тя включва територията на Бохемия, Моравия, Чешка Силезия(югоизточна част на Силезия ), Словакия и до 1939 г. Карпатска Рус. Чехословакия се разпада на 31 декември 1992 г.,разделяйки се на Чешка република и Словашка република, образувани на 1 януари 1993 г.

Официалното име през 1918-1920 г. е Чехословашка република ( RCS ) или Чехо-Словашка държава. От 1920 до 1938 г. се използва името Чехословашка република (Чехословакия). Във Втората република (1938–1939 г.) е използвано името Чешко-Словашка република. След войната името Чехословашката република се използва отново до 1960 година. Тогава, в съответствие с идеологията на управляващата Комунистическа партия на Чехословакия, името на държавата се променя на Чехословашката социалистическа република (ЧССР). Гербът също се променя.

След падането на режима през 1989 г. името на държавата е променено на Чехословашка Федерална република (ЧСФР) в Чехия и Чехословашката Федерална република (ЧСФР) в Словакия. След продължителен съдебен спор в крайна сметка е одобрено два варианта на името (погрешно по отношение на правилата за правопис) - Чешка и Словашка Федеративни Република(ЧСФР) на чешки и Чешка и Словашка Федеративна Република (ЧСФР) на словашки, което е използвано до разпадането на държавата на 31 декември 1992 г.

Географското наименование на държавата е Чехо-Словакия (1918–1920 и 1938–1939), Чехословакия (1920–1938 и 1945–1990), и накрая през 1990–1992 г. Чехословакия на чешки и Чехословакия на словашки. ЧСФР има две географски имена през 1990-1992 г., дори когато са преведени на чужди езици: без тире в превод от чешки и с тире в превод от словашки.

_{Карта на Чехословакия в периода 1928-1938. (public domain)}

Първа република 1918–1938 г.

Оригиналната концепция за новосформираната Чехословакия е очертана на Парижката мирна конференция от чешкият политик Едвард Бенеш. В представената Нота за гражданския режим в Чехословакия той обещава, че новосъздадената Чехословашка република "възнамерява да изгради държавна организация за приемане на националните права и принципи, прилагани в Конституцията на Швейцарската република". Освен това там се посочва например, че чешкият език ще бъде официален език в Чехословакия, а немският език ще бъде равен с чешкия и че публичните органи ще бъдат на разположение за всички националности, населяващи републиката.

Судетските немци, населяващи чешката област Судети, изискват създаването на отделни езикови области със своя администрация. Това искане е отхвърляне в отговор на опита за отделяне на немскоговорящите територии при създаването на новата държава. Фактът, че обещанието на Бенеш за национална организация, подобно на швейцарската, не е изпълнено, довежда до липса на немско сътрудничество при създаването на новата държава.

На нейната територия се говорят доста езици - чешки, немски, словашки, унгарски, полски, руски и други украински диалекти, а също така - идиш, румънски и техните диалекти (особено в граничната зона с Румъния). В член 86 от Версайския договор Чехословакия се ангажира да предприеме в бъдеще възможни мерки, за да защити малцинствата в страната.

Народообразуващата нация е наречена чехословашка, а чехословашкият език става държавен език (под формата на чешки и словашки ). Чехите и словаците се възприемат като два клона на една политическа нация, която доминира в междувоенната Чехословакия. Словаците като независима нация са третата по численост националност в Чехословакия след чехите и германците. Въпреки това, след създаването на Чехословакия, се реализира идеята за създаване на единна, демократична, централистическа " национална държава ", основана до голяма степен на концепцията на чехословацизма.

Конституцията е одобрена на 2 март 1920 г. като първата конституционна харта на новите европейски държави.

Томаш Гариг Масарик става първият президент на Чехословакия на 14 ноември 1918 г. (преизбран през май 1920 г., 1927 г., 1934 г.), който е заменен от Едвард Бенеш след абдикацията му на 14 декември 1935 г.

Световната икономическа криза от първата половина на 30-те години на миналия век разтърсва чехословашката държава, която се отличава с висок стандарт на живот, изразяващ се и в строителството на вилни райони на повечето градове - през 1933 г. в Чехословакия е имало почти 1 000 000 безработни. Наред с другото, кризата засяга чешкия граничен район, населени предимно от чешки немци, където най-засегната е потребителската индустрия. Безработицата е няколко пъти по-висока, отколкото във вътрешните чешки райони, повечето селскостопански. Друга сериозна намеса в развитието на ситуацията в Чехословакия е възходът на Адолф Хитлер в съседна Германия, което предизвика създаването на Судетската германска партия. Това е причина за античешките настроения в чешката гранична зона, която също е подпомогната от прекомерната пасивност на чехословашкото правителство при решаването на проблемите на последствията от икономическата криза. От 1937 г. (след смъртта на Т. Г. Масарик на 14 септември 1937 г.) ситуацията започва драстично да се радикализира, което завършва с анти-чешки преврат през септември 1938 година. Напълно в съответствие с нарастващото влияние на националистическите движения и тенденции по това време, словаците започват да се стремят към ново определяне на своята национална идентичност.

Население на Чехословакия през 1921 г. по националностите:
чехословаци - 64,37%
германци - 22,95%
унгарци - 5,47%
русини - 3,39%
евреи - 1,33%
поляци - 0,56%
други - 0.17%
чужденци - 1,75%

Втората република и Протекторат Бохемия и Моравия
1938-1945 г.

Когато чехословашкото политическо представителство бива принудено да приеме Мюнхенското споразумение, подписано на 29 септември 1938 г., това фактически е краят на така наречената Първа република.

За да компенсира загубите, които Чехословакия претърпява в резултат на Мюнхенското споразумение и да преодолее икономическите трудности, свързани със завладяването на Судетите от Нацистка Германия, Великобритания предоставя на Чехословакия така наречения Мюнхенски кредит. В този си вид Чехословакия обаче съществува само за кратко, тъй като на 14 март 1939 г. под натиска на Хитлер Словакия обявява независимост, а Словашката република става сателит на Хитлерска Германия. Останалите чешки земи са окупирани от нацистите на 15 март 1939 г. На следващия ден е обявен протекторатът Бохемия и Моравия.

През 1940 г. в Лондон е създадено правителство в изгнание, ръководено Едвард Бенеш, което е наречено " Временна държавна система ", а британската територия става убежище за стотици чехословашки войници, на които е разрешено да се сражават в британските кралски военновъздушни сили срещу Германия; обаче правителството в изгнание е по-скоро каприз на бившите чехословашки политици и е признато за законно едва през юли 1940 г. Друг център на анти-германска съпротива е в Москва, ръководен от комунистите Клемент Готвалд и Рудолф Слански. След споразумение между правителството в изгнание и ръководството на СССР, редовните чехословашки военни части под ръководството на Лудвик Свобода започват да се организират на нейната територия през есента на 1941 г. – той успява да организира най-голямата чехословашка военна част зад граница.

Хиляди граждани участват в борбата срещу нацистката окупация. Дейността на некомунистическото съпротивление е координирана, например от организацията за защита на нацията, Комитетът по петиции и политическия щаб, който през 1940 г. създава Централното управление на вътрешната съпротива. Година по-късно е създаден Централен национален революционен комитет, като орган на комунистическата и некомунистическата съпротива. Въпреки това, с появата на Райхспротекторът Райнхард Хайдрих ситуацията в Протектората рязко се изостря, голяма част от съпротивата е унищожена от нацистите. строго наказано. В отговор на това операция "Антропоид" успява да организира прехвърлянето от чужбина на чехословашки войници, които на 27 май 1942 г. извършват атентат срещу Хайдрих. Той умира осем дни по-късно, ставайки най-високопоставеният нацистки политик, убит по време на войната в сътрудничество с антинацистките сили за съпротива.

_{Колата, в която е бил Райнхард Хайдрих по време на атентата. (public domain)}

Впоследствие нацистите разгръщат вълна от репресии, най-мощната от които беше изгарянето на село Лидице и селището Лежаки, включително ликвидирането на повечето от техните жители - в резултат на това правителствата на Великобритания и Франция признават Мюнхенското споразумение за невалидно от самото начало и по този начин напълно легализират както чуждестранното чехословашко правителство, така и всяка съпротива.

Освобождението на чехословашката територия от нацизма започва в края на август 1944 г. като част от сраженията на Източния фронт. В резултат на бързия напредък на съветските войски на 29 август 1944 г., представители на Вермахта решават да окупират територията на Словашката република. Тази стъпка предизвиква антифашистко въстание в централна Словакия, което има за цел да предотврати окупацията на словашката територия и да помогне на Червената армия. В резултат на забавянето на съветската офанзива въстанието е потиснато и цялата територия на Словакия бива окупирана от германската армия. Бунтовниците са принудени да прибягнат до партизански методи.

На 1 май 1945 г. в град Пршеров избухва бунт, а в следващите дни той се разпространява в десетки други места в различни форми. На 5 май 1945 г. в Прага избухва бунт и се разпространява в по-голямата част от територията на Протектората (майското въстание на чешкия народ). Целта е да се освободи чешката територия възможно най-бързо от германското господство и да се минимизират други военни щети, особено в промишления сектор. След ожесточени битки, на 1945 г. Прага е освободена от съветските войски, с което приключва Втората световна война в Европа.

Третата република 1945–1948 г.

След края на войната през май 1945 г. Чехословакия е възстановена, но без територията на Карпатската Рус, която е анексирана къмсъветска Украйна, като част от разширяването на СССР на запад.

Въз основа на споразуменията на Потсдамската конференция на 1 ноември 1946 г. са депортирани 2,232,544 немски жители (в 1947 има ново експулсиране на 80000 чешки немци).

Тъй като Потсдамската конференция отказва да одобри подобна процедура за гражданите на унгарско гражданство, чехословашкото правителство сключва споразумение с унгарското правителство за т.нар. Обмен на население, в рузултат на което 90 000 словашки унгарци са преселени в Унгария.

Независимостта на следвоенната Чехословакия отслабва. Налице е зависимост от СССР. През 1945 г. по-голямата част от чехословашката индустрия бива национализирана. Засилва се влиянието на комунистическата партия в управлението на страната.

Комунистическият режим 1948-1989 г.

Комунистическият преврат от 25 февруари 1948 г. довежда до поемането на цялата власт на комунистическата партия и един установяването на един от тоталитарните режими от бившата сфера на влияние на Съветския съюз. Този ден е отбелязан като "Победен Февруари". Президент става Клемент Готвалд. Извършена е почти пълна национализация на промишлеността. Големи промени настъпват и в икономиката, която се изгражда по съветски модел. Акцентът е поставен върху тежката промишленост, предимно производство на оръжия. Започва индустриализацията на Словакия. Започва яростна колективизация. Противниците на режима понасят репресии, изпадат в немилост, създадени са трудови лагери, извършват се екзекуции. Започва процес на колективизация, влиянието на религията е сведено до минимум, независимо от преобладаващо католическия характер на чешко-словашкото християнство. Насърчава се атеизмът, който намира благоприятна почва за развитие при чехите. През 1960 г. името на страната е променено на Чехословашка социалистическа република.

Краткият период на смекчаване на режима в Съветския съюз в средата на 60-те години довежда до либерализация в Чехословакия, настъпва Пражката пролет през 1968 г.

Надеждата за "социализъм с човешко лице " рухва с нахлуването на войски на държавите от Варшавския договор(без Румъния) , официално наречена "братска международна помощ", в сряда, 21 август 1968 г. Въпреки спонтанната съпротива на населението, чехословашките политици ( Александър Дубчек и повечето други), след като са отведени в Москва, се оттеглят под натиск и се съгласяват с окупацията. Но трябва да се има предвид и активната пропагандна роля на Запада, предимно на Западна Германия, в процеса на либерализация на Чехословакия – без съмнение целта на ФРГ е от една страна ликвидиране на комунистическия режим в страната, а от друга, разделянето на Чехословакия, чрез получаването на независимост на Словакия, което в крайна сметка би довело до политически разпад на чехословашката нация. Комунистическата власт овладява ситуацията, режимът запазва своя характер, настъпва периодът на т.нар. нормализация.

На 1 януари 1969 г. Чехословакия се превръща във федерация от две суверенни национални държави - Чешката социалистическа република и Словашката социалистическа република, със запазване на колективното име Чехословашката социалистическа република. След 1968 г. настъпва периодът на т.нар. нормализация.

През 70-те години брутният вътрешен продукт нараства с 6-11% всяка година, а републиката преживява икономически бум: частичното преструктуриране в края на 60-те години, евтините суровини от СССР и износът към страните от СИВ удължават продължителността на неефективната промишленост. Технически изостаналост на повечето предприятия са предимно през 80-те год.се задълбочават непрекъснато. Относителният жизнен стандарт на населението в сравнение със Западна Европатя продължава да намалява постепенно. В края на 80-те год. се провежда икономическо преструктуриране (само частично успешно), когато централизираните национални предприятия се прехвърлят в две вълни под формата на относително независими държавни предприятия, които са подчинени само на ведомствени министерства и чиито директори са избрани административно.

След известно разхлабване на режима в рамките на Съветския съюз и налагането на перестройката през втората половина на 80-те години, Чехословакия остава една от последните държави под тоталитарното ръководство на комунистите. Промяната довежда до събитията през ноември 1989 г, когато започва т.нар. Нежна(както е наричат в Чехия) или Кадифена(както я наричат в Словакия) революция.

Най-забележителният символ на промяната е избирането на новия президент на Чехословакия Вацлав Хавел, който бива избран единодушно на 29 декември 1989 г.

Чехословакия (1990-1992)

На 1 март 1990 г. Словашката социалистическа република е преименувана на Словашка република, а на 6 март 1990 г. Чешката социалистическа република е преименувана на Чешка република. На 29 март 1990 г. следва преименуване на Чехословашката социалистическа република на Чехословашка федеративна република. На 23 април 1990 г., тя е окончателно преименуван на Чешка и Словашка федеративна република. Чехословакия престава да съществува на 31 декември 1992 г. От 1 януари 1993 г. Чешката република и Словашката република стават две отделни и напълно независими държави.

---------

Ако трябва да се потърсят причините, довели до разпада на Чехословакия, първо трябва да бъдат изяснени причините, които са в основата на нейното създаване. В началото на 19 век при чехите и при словаците възникват национални движения в рамките на Австро-Унгария, които целят постигането на политическа независимост и на двата народа. Недокрай изяснен обаче остава въпросът за тяхната национална идентичност. По онова време в чешкото и словашко общество съществуват различни схващания относно националния характер на чехите и словаците, смята се, че те са два клона на една нация; че са две различни нации, както и, че словаците са клон на чешката нация и представляват разновидност на чехите. Употребяват се понятията „чехо-словак“ и по рядко, „словако-чех“.

Словаците желаят да формират своя отделна държава, но международните условия след Първата световна война позволяват единствено създаване на обща държава на чехите и словаците. Словашката страна се съгласява, но при условие, че получи автономност.

Тази автономност е получена едва през 1968 г. Но чешко-словашките противоречия вече не могат да бъдат преодолени. Словаците винаги са били против чешката политическа доминация, макар, че тя е естествена, предвид по-високата степен на социално икономическо развитие на чехите. Основателно или не, във водещата роля на чехите словаците виждат скрита опасност от разгръщане на чешка асимилационна политика. Словакия смята, че този проблем може да бъде решен, само ако се откъсне изцяло от Чехословакия. И това става няколко години след падането на комунистическия режим, макар и без провеждането на референдум.

Така, че би могло да се каже, че основната причина за разпада на чехословашката държава е невъзможността словаците да продължат да играят второстепенна роля във федерацията. Другите причини са не толкова съществени, те са от икономически характер. Но обособяването на две отделни държави води по-скоро до повърхностно промяна във взаимовръзките между чехите и словаците. Дълбоките общи исторически пластове, наслоени в битието на чехите и словаците, остават неотместени, културните нишки, които свързват двата народа, остават все така здрави.

Чешко-словашката взаимност не е плод на историческа условност, нито е случайно стечение на обстоятелствата. Още техните предшественици – проточехите и протословаците - са обитавали заедно историческите им земи, първоначално на отделни племена, а впоследствие, със създаването Великоморавия, вече и като единен народ. И единствено падането на словашката й част под унгарско владичество, продължило цяло хилядолетие, довежда до това, че словаците започват да схващат себе си като народ, който има общ произход с чехите, но все пак е различен от тях.

Чехите и словаците са създавали политически съюзи три пъти в своята история (за пръв път това става в племенния съюз на Само, макар, че тогава е извършено обединение на проточехите и протословаците), това не може да бъде следствие само на определена международна конюнктура, или само на практическа необходимост. Тези две народа черпят вдъхновение един от друг и реализират пълноценно себе си, тогава, когато се допълват взаимно. И тъкмо постигането на идейно единение между чехите и словаците, както и неговата материализация на държавно ниво е вътрешната причина за създаването на Чехословакия, която се явява естествена възстановка на Великоморавия – първата обща държава на тези два народа.

Чехите и словаците, независимо дали имат своя единна независима държавност, образуват единна духовна сплав. По-силната емоционалност на словаците, по-дълбоката им религиозност и дори мистичност намират своята оформеност при по-рационалната насоченост на чешката душа. Изключителният естетизъм на чехите намира своето продължение в необикновената етичност на словаците. И тази тяхна особена близост се запазва, а може би дори и се увеличава днес, когато на картата на Европа съществува не една, а две техни държави, унаследили някогашната им обща държава – потъналата в мъглата на историята Чехословакия.