News

Те са сред най-големите спътници в Слънчевата система и могат да бъдат наблюдавани с малък телескоп. Наричат се също и Галилееви луни и са най-големите от всички луни на Юпитер. Отличителна черта на Йо, Европа, Ганимед и Калисто (по реда на разстоянието им от Юпитер) е, че всички те имат сферична форма и са близки по размер и маса до Луната, Земята и планетата Меркурий. Останалите спътници на Юпитер общо 95 към февруари 2023 г. са с неправилна форма и малки размери.

Спътниците са открити (за първи път наблюдавани) от Галилео Галилей през декември 1609 г. или януари 1610 г. с помощта на първия му телескоп. На 7 януари 1610 г. той пише писмо, в което за първи път се споменават спътниците на Юпитер. По това време той е видял само три от тях (Ганимед, Калисто и "звездата", която по-късно се оказва два спътника – Европа и Йо) и ги смята за неподвижни звезди близо до Юпитер. По време на по-нататъшни наблюдения, които продължили от 8 януари до 2 март, ученият открива, че има не три, а четири „звезди“ и те обикалят около Юпитер. Германският астроном Симон Мариус също твърди, че е открил спътниците на Юпитер; той твърди че ги е наблюдавал през 1609 г., но не е публикувал данните навреме.

_{Снимка на Юпитер и Галиеевите спътници. (Photo: WolframiumKA, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Имената на Галилеевите спътници са предложени от Симон Мариус през 1614 г., но дълго време те практически не са били използвани. Галилей наименува четирите спътника, които открива, „звездите на Медичи“ (на латински: Stellae Medicae, в чест на четиримата братя от олигархическото семейство Медичи) и им присвоява серийни номера. Едва от средата на XX век имената започват да се употребяват масово.

Галилеевите спътници са именувани на герои от древногръцката митология: Йо, Европа, Калисто и Ганимед. Марий дава тези имена, защото Юпитер е двойник на Зевс в римския пантеон.

_{Прибор от средата XVIII века, демонстриращ орбитата на спътниците на Юпитер. (Photo: Sage Ross, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Системата на Юпитер понякога се нарича "миниатюрна слънчева система". Ганимед е по-голям от планетата Меркурий (въпреки че има по-малка маса). Луната Европа (и вероятно Ганимед и Калисто) има глобален подледников океан и е възможно в него да има живот. Йо е дом на мощни вулкани. Йо, Европа и Ганимед са в орбитален резонанс - техните орбитални периоди са свързани като 1:2:4.

Галилеевите спътници се характеризират със следния модел: колкото по-далеч е спътникът от Юпитер, толкова по-ниска е средната му плътност и толкова повече вода съдържа (в твърдо или течно състояние). Една от хипотезите обяснява това с факта, че в ранните епохи от еволюцията на Слънчевата система Юпитер е бил много по-горещ, в резултат на което летливи съединения, включително водни пари, са били премахнати от зони, близки до планетата.

Важна информация за размерите на Галилеевите спътници бива получена по време на окултацията на звездата Бета Скорпион от спътника Йо на 14 май 1971 г. в 2:00 UTC, а също и по време на поредица от взаимни затъмнения и окултации на Галилеевите спътници, които се случват през 1973 г. поради пресичането на Земята през екваториалната равнина на Юпитер и биват наблюдавани в 23 обсерватории по света. Тогава радиусът на Йо е оценен на 1818±5 km, Европа на 1533±27 km, Ганимед на 2608±32 km, а Калисто на 2445±75 km.

Много ценна информация за Галилеевите спътници бива добавена в резултат на прелитането на Вояджър през 1979 г., космическия кораб Галилео през 1995–2003 г. и проучвания с помощта на телескопа „Хъбъл“.