Уат Арун (на тайландски: วัด อรุณ, Храм на зората, преди: Уат Чаенг – วัดแจ้ง) кралски храм от първи клас (Уат). Пълното име на храма е Уат Арун Ратчауарарам Ратчауарамаха Уихан.

Уат Арун е разположен в квартал Банкок Яй, на западния бряг на река Чаупхрая. Храмът носи името на индуисткото божество Аруна, персонификация на изгряващото слънце.

Храмът е построен през периода Аютая (време, който съвпада със съществуването на сиамското кралство Аютая – от основаването му през 1351 г. до унищожаването му от бирманците на 7 април 1767 г.) и първоначално се е наричал Уат Макок (วัดมะกอก – Храм на маслините). Когато Тхонбури става столица на новата Сиамска империя след падането на Аютая, крал Таксин построява своя дворец през 1768 г. на мястото на старата крепост Уичайен, която охранява входа на Сиамската империя с кораби от началото на XVI век. Два храма, Уат Maкок и Уат Таи Taлад (сега Уат Moли Локаярам), са включени в територията на двореца. След това на монасите вече не e било позволено да живеят в нито един от храмовете, какъвто е случаят днес в Уат Пхра Kaeo, който се намира на територията на Големия дворец. Кралят променя името на Уат Maкoк на Уат Чаенг (วัดแจ้ง). Когато Чао Пхрая Чакри, по-късно крал Рама I, донася Изумрудения Буда (статуя, която е била заловена във Виентян, столицата на Лаос) в Тхонбури, с тържествена процесия, свещената статуя на Буда е била временно преместена в храма на краля, Уат Чаенг.

След падането на Таксин Велики, кралят на Сиам (Тайланд), крал Пхра Путайотфа построява нов храм за Изумрудения Буда на отсрещния бряг на реката, където се премества през 1784 г. След това той намалява територията на двореца и кани нови монаси да се преместят в изоставените храмове. По време на управлението на крал Пхра Путайотфa, престолонаследникът – бъдещият Рама II – възстановява храма Уат Чаенг, като издига високата тогава само 16 м храмова кула до сегашния й размер, както подобава на грандиозната „Столица на ангелите“. Като крал Путалоетла Нафалай (Рама II) той нарича храма Уат Aрунратчатaрам. Работата по реконструкцията е завършена едва при крал Нанг Клао (Рама III). Крал Монгкут (Рама IV) му дава сегашното име Уат Aрунратчауарарам.

Пхра Рача Уанг Дерм, „първоначалният дворец“ на крал Таксин, както се нарича и днес, е възстановен. Намира се точно на юг от Уат Aрун, разположен на територията на тайландската крепост, както и останките от крепостта Уичаен, която по-късно е преименуван на Уичайпрасит. Старите укрепления на крепостта все още могат да се видят от реката при устието на Клонг Бангкок Яи Там вече не са въможни директни обществени посещения.

Като знак за променящите се времена през 2005 г. американецът Шон Патрик става първият чужденец, ръкоположен за монах в 300-годишната история на храма.

_{Уат Арун през 2011 г. (Photo: Dominik Tefert, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons)}

Сграда

Центърът на Уат Арун е Пхра Пранг, както благоговейно се нарича централният пранг (храмовата кула). Четири стръмни стълби от четирите страни свързват общо четири нива, по които Пхра Пранг може да бъде обиколен. На най-ниското ниво има четири по-малки стъпала в четирите ъгъла на квадратния план. Те са посветени на бога на вятъра Пхра Паи, чиято статуя, седнала на бял кон, гледа от малки ниши във всичките четири посоки. Стълбищата са оградени от огромни каменни статуи на китайски воини. Второто ниво се носи от демони (якши) като кариатиди (скулптури, изобразяващи жени). От четирите страни има четири подобни на портал мондопи (кубични здания), в които са изобразени важни етапи от живота на Буда. Между тези нива има малки ниши, изобразяващи фигури на кинара и кинари (митологични същества – наполовина хора, наполовина птици, обитатели на Химафанската гора по склоновете на планината Меру). Третото ниво се носи от маймуни, герои от епоса „Рамакиен“. Тав също има ниши с фигури кинари. Четвъртото и най-високо ниво се носи от Девати, небесни същества. Над стълбите, от четирите страни, има малки ниши, съдържащи статуи на индуския бог Индра, владетелят на небето Таватимса. Той язди традиционния си кон, триглавия слон Ераван. Върхът на кулата се поддържа от фигури на бог Вишну, възседнал мистичната птица Гаруда. На върха на кулата – както е традиционно за пранг – има ваджра, „оръжието на Индра“, което от своя страна е увенчано със златна корона, която първоначално е била предназначена за статуя на Буда. Въпреки това, крал Нанг Клао (Рама III) нарежда тази корона да бъде поставена отгоре при откриването на разширяването на Пхра Пранг.

Височината на храмовата кула се посочва в различни източници като 66 или 67 м, или от 80 до 86 м. Обиколката е 234 м.

Целият комплекс е покрит с мозайка от цветен китайски порцелан и миди, общо около един милион парчета, подредени във флорални шарки.

Малкият Уихан

Директно на изток от Пхра Пранг има две по-малки сгради, Уихан Ной („малък уихан“) и Бот Ной („малък убосот“). Уихан е специфична сграда в рамките на будистките храмови комплекс, а именно общата зала за събрания на членовете на ордена и миряните. Убосот е най-свещената сграда в будистките храмови комплекси в Тайланд. И двете са свързани с малка арка, която е вход за туристите към основната атракция. Двете сгради датират от периода Аютая. Северната сграда е Бот Ной. Това е първоначалният убосот на храма, където крал Таксин прекарва монашеските си години. Кралският диван, направен от един тиков ствол, все още се намира там. В Уихан Ной се намира т.нар. пагода Чуламани, метална чеди, в чиито четири ъгъла „пазителите на четирите посоки“ отблъскват злите влияния от всички посоки.

_{Централният пранг на Уат Арун. (Photo: GünniX, public domain, Wikimedia Commons)}

Арката с корона

Северно от Пхра Пранг е входният портал към Убосот, който се състои от барокова входна порта, покрита с корона (мoнгкут). Порталът е украсен с цветна керамика и циментова замазка и е ограден от две клетки, съдържащи статуи на двама мъже, Най Руанг и Най Нок, които са имали репутация на особено благочестие. Пред портала има две огромни статуи на пазители (якши), покрити с фаянс. Те съответстват на статуите, които пазят входовете в Уат Пхра Kaeo. Героите идват от Рамакиен, тайландската версия на великия индийски епос „Рамаяна“. Белият се нарича Sahassa Deja, а зеленият – Thosakan.

Залата за ръкополагане

Залата за ръкополагане (убосот) е заобиколена от пътека (Пхра Рабиенг, наричана още Пхра Уихан Кот). Построен е от тухли по време на управлението на крал Путалоетла (Рама II), а покривът е покрит със зелени и оранжеви керамични плочки. В галерията редици от статуи на Буда са разположени пред боядисани стени, като на всички той е в поза “Подчинение на Мара“ – в седнало положение, с кръстосани крака. Двойки бронзови слонове стоят пред входовете на двора. В двора с мраморни плочки има множество каменни скулптури на воини и благородни жени, мъдреци и синхи (митологични лъвове), както и деца с домашни животни от китайски произход. Те са били пренесени от Китай в Сиам като баласт в търговски кораби преди повече от 100 години.

Залата за ръкополагане е разположена симетрично в средата на двора. Построен е по време на управлението на крал Путалоетла (Рама II) от тухли в стила на периода Аютая. Покривът е покрит с оранжеви и зелени керамични плочки. Поддържа се от бели, осмоъгълни колони с позлатени капители от лотос. Между двата източни и западен вход на Убосот е Пра Бударуп Нарумит, изправена статуя на Буда в „кралски регалии“, изобразена в собствена ниша. Вътрешните стени на залата за ръкополагане са изрисувани със стенописи, изобразяващи истории от последните десет живота на Буда („Джатака“). Оригиналите са унищожени от пожар по време на управлението на крал Чулалонгкорн (Рама V), но са възстановени по заповед на краля.

Основната статуя на Буда в убосота е изобразена така, че ръката е в поза “Подчинение на Мара“. Според легендата крал Путалоетла (Рама II) го е моделирал сам. Той го нарича „Пхра Буда Даммамитсара Ратчалокататдилок“. В основата му се пази прахът на краля.

_{Статуи на Буда в поза Бхумиспарсамудра в манастира край залата за ръкополагане. (Photo: TrapperFrank, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Сала Тха Нам

На изток от Пхра Пранг, на реката има шест павилиона (Сала) в китайски стил, който на тайландски се нарича Kaенг Чин („китайски храм“). Павилионите са от зелен гранит и имат кейове към реката.

Уихан

„Отзад“, т.е. западно от Пхра Пранг и южно от залата за ръкополагане, има уихан, който е построен в стила на периода Тхонбури. Външните стени са покрити с цветни плочки, а покривът също е покрит със зелени и оранжеви керамични плочки. Вътре има позлатена медна статуя на Буда от управлението на крал Нанг Клао (Рама III), в чийто сандък се твърди, че е намерена реликва на Буда през септември 1953 г. Статуята изобразява Буда в поза “Подчинение на Мара“ и има размах 3м от коляно до коляно. Вероятно има най-дългото име на статуя на Буда в Тайланд: Пхра Буда Чампхунут Mахабулутлаккана Аситаянубопит. Друга, по-малка бронзова статуя на име Пхра Арун, наричана още Пхра Чаенг, е донесена там от Виентян през 1858 г.

Също така този уихан е съхранявал в продължение на пет години Изумрудения Буда, който е бил заловен във Виентян през 1779 г. Крал Путайотфа Чулалок (Рама I) наредил храма Уат Пхра Kaeo да бъде построен за него на отсрещния бряг. На 22 март 1784 г., с тържествена церемония статуята била пренеенан в новия храм.

Мондоп

Между уихана и коридора на залата за ръкополагане има просторен мондоп. Белите му външни стени са покрити с флорален мотив. Вътре има отпечатък от крака на Буда (Пхра Бат). Северно от мoндопа две триетажни камбанарии стоят симетрично на уихана.

Митове

Централният пранг отразява структурата на космоса според повлияната от Индия космология на Тайланд: от средата на океана се издига световната планина Меру, символизирана от големия Пранг. Индуисткият бог Индра има своя дворец на върха на планината Меру. Богът е изобразен на коня си, слонът Ераван, на самия връх на пранга, гледащ в четирите посоки. Планината е заобиколена от четирите континента (четирите по-малки пранга). По-малките пранги са посветени на Пхра Пай, който английският изследовател Хенри Алабастър смята за идентичен с ведическия Вайу, богът на ветровете.

Според легендата пагодата Чуламани е построена, когато Сидхарта Гаутама (Буда) избира пътя на бездомността и първото нещо, което направил, е било да отреже дългата си коса с меча си. Бог Сакка (Индра), кралят на боговете, имал под ръка златна кошница, с която бързо хванал косата. В Рая Таватимса създал пагода (будистка или по-рядко индуистка постройка, обикновено с религиозно-култов характер),наричана чеди (вид погребална могила, курган), в която затворил косата като първата реликва на Буда.

Той нарекъл тази пагода Чуламани Чеди, което означава „Светилището на диадемата“.

Източник на вдъхновение

Подобният на кула шпил на Уат Арун Пхра Панг е изобразен на логото на германо-тайландската компания B.Grimm, основана през 1878 г. от немския химик Бернхард Грим и неговия австрийски партньор Ервин Мюлер и сега управлявана от Харалд Линк. Пра Панг е избрано за лого на компанията, тъй като първият клон на B.Grimm & Co. се намира на брега на река Чаопрая и гледа към „Храмът на зората“. Пъроначалната версия на фирменото лого показва Пхра Пранг на първо ниво с надпис „B.Grimm & Co.“, на второ ниво с превод на тайландски „บี.กริม“ и годината на основаване 1878. За да изрази символично променящата се, все по-международна ориентация на компанията през годините, фирменото лого е направено по-модерно, но цялостният модел бива запазен.