Статуята е открита на 31 октомври 2014 г. Тя се движи непрекъснато и през деня, на всеки час, се променя. Огромният огледален бюст е с височина 10,6 метра и се състои от 42 панела от неръждаема стомана, които се въртят независимо един от друг. Всеки панел се върти пооделно. Скулптурата тежи общо 39 тона, с 24 тона неръждаема стомана. Вътре в скулптурата има 21 моторни модула и 1 км кабели. Цената за направата на творбата e 30 милиона крони, платени от инвеститора CPI Property Group заедно с търговския център Куадрио.
Наслояването на обекти е често срещан мотив при Черни, който е построил подобна въртящa се глава, която функционира и като фонтан, озаглавен „Метаморфози“.
„Главата на Франц Кафка“ е произведение на кинетичното изкуство (кинетизъм). Това е модерно изкуство, основано на създаването на движещи се скулптури. Движението на тези обекти или техни части се постига например чрез със скрит двигател, чрез магнити или вятър, някои обекти се задвижват от самите посетители на изложбата.
Давид Черни е озаглавил гигантската скулптура на главата на Франц Кафка "K на слънце".
“Главата на Франц Кафка“ е поставена в непосредствена близост до сградата, в която самият Кафка веднъж е работил като чиновник в една застрахователна компания, и е срещу сградата на кметството. Разположена е така, за да напомня на зрителите за Кафка когато те се чувстват „напълно фрустрирани от некомпетентността на държавните служители“, обяснява авторът на творбата.
„Главата на Франц Кафка“, гледана от търговския център Куадрио, 2016 (Photo: VitVit / CC BY-SA 4.0)Произведението разкрива измъчената личност на Кафка и непрестанното съмнение в себе си, което той е изпитвал, дълбоко засегнат от деспотичния и взискателен характер на баща си, който се е отнасял с презрение към литературните занимания на сина си.
Франц Кафка е роден е на 3 юли 1883 г. в Прага, столицата на Кралство Бохемия, тогава част от Австро-Унгарската империя, от 1918 г. столица на Чехословакия, днес столица на Чехия. Семейството му принадлежи към средната класа и обитава жилище в квартал Йозефов, бивше еврейско гето. Баща му Херман, търговец по занятие, произхожда от чешкоезична еврейска общност от Южна Чехия, а майка му Юлия – от заможно чешко-еврейско семейство, асимилирано в немската среда. Франц е най-голямото от шестте деца в семейството. Двамата му братя, Георг и Хайнрих, умират в ранна възраст, преди той да навърши седем години. Трите му сестри, Габриеле, Валери и Отили са убити по-късно по време на Холокоста.
От 1889 до 1893 г. Кафка посещава немското начално училище в Прага, а след това е приет в класическа немска държавна гимназия, като завършва изпитите си през 1901 г. Франц не е владеел нито идиш, нито иврит и е говорил немски с чешки акцент.
Постъпвайки в Карл-Фердинандовия университет в Прага, Кафка първоначално се записва да учи химия, но няколко седмици по-късно се насочва към правото. Въпреки че тази област не го вълнува, тя дава повече възможности за бъдеща кариера, а по-дългото обучение позволява му да отдели време за курсове по немска филология и история на изкуството.
Последната известна снимка на Франц Кафка. Най-вероятно заснет през 1923 г. (Photo: AnonymousUnknown author / Public domain, via Wikimedia Commons) През 1906 г. Кафка получава докторска степен по право, а през 1907 г. е нает в застрахователна компания, където работи почти девет месеца, до средата на юли 1908 г. След това бързо си намира работа към Института за застраховане от злополуки на работниците в Кралство Бохемия.
През 1917 г. той се разболява от туберкулоза.
Кафка работи до 1922 г. в Института, но през този период непрекъснато, предимно нощем, пише.
Болестта му се влошава и на 3 юни 1924 г. в град Клойстернойбург, Австрия, едва 40-годишен. Причината за смъртта му вероятно е глад, тъй като състоянието на гърлото на Кафка прави яденето твърде болезнено и не е имало друг начин за хранене.
Франц Кафка никога не се жени. Биографът му Райнер Стах казва, че животът на Кафка е бил изпълнен с „непрекъснато женкарство“, както и със страх от „сексуален провал“.
Романист и автор на разкази, пишещ на немски, Кафка създава произведения, които обединяват елементи от реализма и фантастиката, обикновено представят изолирани от обществото хора, изправени пред странни или сюрреалистични трудности и неразбираеми социално-бюрократични сили. Основните и преобладаващи кафкиански мотиви са темите за отчуждението, екзистенциалното безпокойство, вината и абсурда. Сред най-известните му творби са „Метаморфозата“, „Процесът“ и „Замъкът“.
Само малка част от произведенията на Кафка са публикувани приживе, предимно в литературни списания, но не получават обществено внимание. В завещанието си Кафка поръчва на своя изпълнител и приятел Макс Брод да унищожи недовършените му произведения, но Брод пренебрегва тези инструкции.
По-голямата част от творбите му са издадени посмъртно. Творчеството на Кафка е повлияло на широк кръг писатели, критици, художници и философи през XX и XXI век.
Чешкият скулптор Давид Черни през 2013 г. (Photo: Jindřich Nosek (NoJin) / CC BY-SA 3.0)Давид Черни e роден на 15 декември 1967 г. в Прага. От 1988 до 1996 г. учи в Академията за приложни изкуства в Прага. Познат е предимно като автор на различни противоречиви и провокативни скулптури. Става световноизвестен с инсталацията „Ентропия“, създадено под негово ръководство, която трябва да представлява Чешката република в брюкселската сграда на Съвета на ЕС по време на нейното председателство от януари до юни 2009 г. В 16-метровата инсталация под формата на пъзел всяка държава от Европейския съюз е представена от определен стереотип, който, според Черни, другите народи на Европа са имали за нея. Според Черни, общо 27 художници са сътрудничили на проекта (чието съществуване той в крайна сметка отрича – всъщност тримата му асистенти, Томаш Поспишил и Крищоф Кинтера, също са участвали в скулптурата) и той е придружен от противоречиви реакции от самото начало. Българското външно министерство протестира срещу изобразяването на България, тъй като страната е представена като турска тоалетна, през която минават червени и сини газопроводи. Впоследствие Черни се извинява и покрива картата на България с черен плат, за да не се вижда тоалетната.
