Му́ранският лавър е вид цъфтящо растение, което в дивата природа се среща единствено в района на Му́ранската планина, намираща се на територията на Словакия.
Това растение прилича на розмарин, мирише силно на лавандула, но с нотки на люляков аромат. Отровно и много декоративно, то е ендемит на Муранската планина – ландшафтен район, разположен в западната част на Словашките Рудни планини – среднопланинска верига в Западните Карпати. Муранската планина се намира в Банскобистришкия край на Словакия.
Лавандула, розмарин, скален люляк, върбовка – това са местни наименования на растението мурански лавър. То е гордост за жителите на село Му́ран, намиращо се в непосредствена близост до Национален парк Му́ранска пла́нина, в неговата защитeна зона.
Растението се изучава се от децата в училище, женският фолклорен ансамбъл на селото носи едно от регионалните имена на това растение – Levenda (Лавандула). В една от песните, изпълнявани от ансамбъла се разказва за този лавър.
Мурански лавър (на словашки и чешки: Lykovec muránsky) e името, което това растение има в Словакия и Чехия. В Чехия обаче то е по-известно като словашки лавър (чеш. Lýkovec slovenský). Научното му име е Daphne arbuscular Čelak и спада към семейство Тимелееви (Thymelaeaceaecae). Думата Daphne означава „лавър“, а специфичният латински епитет arbuscula – „като малко дърво“. Думата Čelak (Челак), съдържаща се в названието на растението, е съкращение на фамилията на Ладислав Йозеф Челаковски (Ladislav Josef Čelakovský), което фигурира фигурира в Международния регистър на имената на растенията.
Ладислав Челаковски (1834 – 1902) е чешки ботаник, професор в Пражкия университет и член на Чешката академия на науките. Той е първият, който прави научно описание на муранския лавър.
Муранският лавър се среща на общо около 35 места в този района на Муранската планина. Това е вечнозелен храст, висок от 10 до 30 см, растящ главно върху труднодостъпни варовикови скали, на надморска височина от 590 до 1330 м.
Муранският лавър е терциерен реликтен вид, което означава, че може да е на възраст до около 65 000 000 години. Смята се, че това растение е съществувало преди ледниковите периоди, когато климатът е бил топъл. Растението е оцеляло в непроменената си форма от терциерния период през всички ледникови епохи. Най-вероятно то е оцеляло след заледяването, защото расте при екстремни условия на места, които може да не са били постоянно покрити с лед дори тогава.
Среща се по припечни скалисти склонове и леко сенчести скални тераси, предимно на места с южно или югозападно изложение, върху варовикова основа, но често се среща и на северните склонове. Размерът на популациите варира от 10 до 500 индивида. Муранският лавър е символ на Националния парк Муранска планина.
Цъфти от април до юни с тъмно розови (понякога бели) и силно ароматни цветове. Листата са линейни до продълговатоланцетни, завити по краищата, тъпи по върховете и кожести. Плодовете му са невзрачни костилкови плодове, покрити със сухи остатъци от чашката. Въпреки това ги създава ги рядко.
Село Муран и връх Циганка (935 м), Национален парк Муранска планина. (Photo: Jozef Gafrik III / public domain)
Заплаха и защита: В Словакия видът е класифициран като уязвим (VU) и е защитен от закона. Включен е в Червения списък на растенията на Словакия като застрашен вид. Социалната му стойност е 230 евро. Освен това е включен в Директива 92/43 EEC на Съвета на Европа относно опазването на природните местообитания и на дивата фауна и флора, а също така е включен сред строго защитените видове на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания.
Забележка: Това интересно и красиво растение се използва в градините като алпинеум, но трябва да се подчертае, че събирането му в природата е забранено, тъй като принадлежи към запомнящите се и защитени видове. Това е интересна терциерна реликва.
Първият, които описват това растение, е словашкият лекар Густав Ройс (1818 - 1863). През 1853 г. той пише статия на библейски чешки език за книгата Května Slovenska, в която заявява, че ароматният лавър расте край река Муран.
През 1890 г. Ладислав Челаковски публикува статия в научно списание, в която заявява, че е открил нов растителен вид и го е нарекъл Daphne arbuscula. И така той завинаги остава в историята като човекът, открил това растение. Въпреки че не е бил първият.
Чешкият ботаник Ладислав Челаковски през 1875 г. (public domain)
Унгарският ботаник Винценц Аладар Рихтер (1868 – 1927), директор на ботаническата градина в град Клуж, който е бил свързан със село Муран, пише, че е взел жив куп от муранския лавър и го е отнесъл в Трансилвания.
Унгарският ботаник и университетски професор Винце Борбаш (1844 – 1905), който също е изучавал този лавър, явно го е занесъл в Будапеща, но не е имал време да публикува находката си по-рано и го е направил година по-късно от Челаковски.
От началото на ХХ век това растение се превръща в обект на научен интерес за ботаниците. От началото на наблюдението, му, тоест от края на XIX век, броят на лавъра е приблизително еднакъв. Не се увеличава, но и не намалява. Спасява го фактът, че расте на толкова труднодостъпни места.
Лавърът от Муранската планина е забелязан и от алпинисти, които обичат да виждат подобни рядкости в своите алпинеуми. Растението може да бъде закупен и има хора, които го отглеждат в градините си. Това от една страна е добре, тъй като може да бъде видян и на друго място, както и че ще се запази по-голяма част от него, но от друга, това е нещо закупено, изкуствено отгледано, въпреки че по същество е един и същ генетичен материал.
Въпреки че се размножава с около половин сантиметър плодове, части от растението също могат да се вкоренят. Например, когато парче скала се отчупи с тях и падне надолу. Може би и затова този лавър се среща повече в ниските, отколкото във високите части на планинския район.
По-лесен начин да бъде размножено това растение, е като се забие клонка в земята. Ако се направи опит да бъде посадено от семе, то просто няма да порасне без специална гъба, с която живее в симбиоза.
Подобно на него е растението Daphne cneorum –лавър, който няма навити листа. Този вид не се среща в Mуранската планина, така че объркването е изключено.
Daphne arbuscular, идентифицирана с помощта на знак в ботаническата градина в Гьотеборг. (Photo: C T Johansson / Creative Commons CC BY-SA 3.0)
Муранският лавър е увековечен в рисунка, направена върху маса в днешния Музей в имението Свети Антон, намиращо се до село Свети Антон, намиращо се край град Банска Щявница, в Банскобистришкия край на Словакия. Рисунката е дело на цар Фердинанд I Български (1861 – 1948), който е бил страстен ботаник. Свети Антон е било собственост на Фердинад и сред абдикациятата му през 1918 г. това имение и имението имението Предна Хора (днес рехабилитационен център), намиращо се в село Муран, стават негови основни резиденции. Фердинад е харесвал много района около Муранското поле и често го е посещавал. Той е бил страстен ловец и по негово желание е построена малка ловна хижа в гората около имението. През 1944 г. царят е трябвало да напусне Чехословакия, заедно с отстъпващата немска армия.
На 15.10.2010 г. в Словакия е издадена пощенска марка с изображение на муранския лавър.
Муранският лавър е спечелил Наградата за Градински Заслуги на Кралското градинарско дружество на Великобритания (потвърдено през 2017 г.).
Синоними:
Daphne abietina (Borbás) Borbás;
Daphne cneorum var. abietina Borbás;
Daphne juranyiana VA Richt., nom. скучен;
Rozalia arbuscula (Čelak.) VA Richt.;