По време на актьорската си кариера Мирей Дарк играе в 56 филма, често влизайки в образа на актрактивни жени с разкрепостено поведение, изпълнявайки предимно второстепенни роли в криминални филми с ясно преобладаване на актьори, в които нейната руса прическа и намусено лице й придават палав или наивен вид.

Актьорският стил на Дарк е оригинален и съчетаващ противоположности – тя акцентира силно върху изразяването на фината си чувствителност и изразява сексапилния си чар по ненатрапчив, деликатен начин. Физическата й привлекателност и елегантност и позволява да се превърне в секс символ, но интелектуалното излъчване, което тя има, я прави не само много различна от другите актриси с такъв статут, но и донякъде противоположна на тях.

Mирей Кристиан Габриел Еме Егро е родена на15 май 1938 г. в град Тулон, Франция. Баща й Марсел Егро (1901 – 1989) е родом от Швейцария, от село Комбремон Льо Пети, намиращо се в кантона Во. Той обаче не е нейният биологичен баща. Майка й Габриел Рейнодо (1902 – 1994), която е родом от френското село Турие, я зачева с военен моряк, минаващ през Тулон. Семейната двойка има още две деца, Роже (1926 –1985) и Морис (1928). Мирей прекарва детството си в родния си град.

Малко след обявяването на Втората световна война през септември 1939 г., родителите й я изпращат в Швейцария с двамата й по-големи братя, за да живеят с техните лели по бащина линия в град Лес Планс сур Букс. След това децата се връщат в Тулон, където майка им държи малък магазин за хранителни стоки, а баща им работи като градинар. Семейството живее скромно, понякога дори бедно. Мирей посещава училището във квартал Валбурден, след това се обучава в девическия колеж и спира да учи на петнадесетгодишна възраст, за да се посвети на танците. Тя влиза в регионалната консерватория в Тулон, която по това време е безплатна. Завършва консерваторията през 1957 г. с награда за високи постижения и препоръчително писмо.

Кариера

Мирей Eгро отива в Париж през август 1958 г. и избира псевдонима Дарк, взет от името на Жана д'Арк и "Арк, реката на нейното детство". Тя официално приема това артистично име като свое име. Препитава се и плаща за курсовете по драма, водени от актьора Морис Есканд, като разхожда кучето на една графиня за един час всеки ден, изпълнява поръчки, работи като детегледачка, сервитьорка, прави модни презентации в „Принтемпс Хаусман“ (универсален магазин, разположен в Париж, където се разпространяват основните марки за мода, красота и декорация за дома), позира на художник и става модел, снимащ се за фоторомани.

Един ден Мирей среща журналиста Мишел, който е част от висшето общество и той я запознава със своя приятел, певеца Жилбер Беко. Този момент се оказа повратна точка в нейната съдба. Начинаещата актриса веднага получава роли в пиеси.

Дарк е наета от режисьора Жан Дешан да играе в „Мирей“, произведение в стихове от Фредерик Мистрал, поставено в община Сен Реми дьо Прованс, след което режисьорът Рене Дюпюи й дава роля в „Героят и войникът“ в театър „Грамон“ в Париж.

Мирей Дарк дебютира като киноактриса през 1960 г. в „Разсейване“, френски криминален филм, режисиран от Жак Дюпон и с участието на Жан Пол Белмондо.

Телевизията разкрива нейните актьорските умения през 1961 г. – тя участва в „Голямата Бретеш“, филм на режисьора Клод Барма. На следващата година Дарк играе в отново в телевизията – във филма „Отклер или щастието в престъплението“, режисиран Жан Прат, където тя изпълнява главната женска роля.

Първата й голяма роля в кинофилм е в „Моля, не сега!“ (1961), режисиран от Роже Вадим, който е гледан от 2,8 милиона зрители.

През 1962 г. се снима в „Дяволът и десетте Божи заповеди“, филм на Жулиен Дювивие. Във филма участва и Ален Делон, но не си партнират, тъй като участват в различни епизоди.

През 1963 г., следва „Женихът“, режисиран от Жан Жиро и Жак Вилфрид, където тя интерпретира ролята на дъщерята на Леонар и Синтия Монестие, изиграни от Луи дьо Фюнес и Жаклин Майлан.

През 1964 г. Мирей Дарк си партнира с Жан Габен във филма на Жан-Пол Льо Шаноа "Господин". През същата година Дарк участва в театралната пиеса „Фото финиш“, режисирана от Петър Устинов. През 1965 г. тя се изявява в друг театрален спектакъл – „Боси в парка“, по пиесата на Нийл Саймън, режисьор Пиер Монди.

През 1964 г. и 1965 г. Мирей Дарк се снима в “Игра в сандък“, където играе с Мишел Серо и Луи дьо Фюнес, и в „Галя“. И двата филма са режисирани от Жорж Лотнер. Той изисква тъмнокосото момиче с къдрава коса, каквато тогава е Мирей, да се превърне в платинена блондинка. „В момента, в който се видях като блондинка, разбрах, че това съм всъщност аз“, спомня си актрисата.

След филма "Галя", където Мирей играе жена, свободна от морални ограничения, жрица на свободната любов, която журналистите веднага обявяват за модерен женски тип, "секс символ", актрисата става невероятно популярна, не по-малко от Брижит Бардо и Мерилин Монро. Сега тя вече не може да излезе на улицата, без да събере почитатели около себе си. Поканена е в Холивуд, където позира гола за мъжки списания и се грее под лъчите на славата.

Мирей Дарк участва в тринадесет филма, режисирани от Жорж Лотнер. Именно той я прави звезда, по-специално във филма „Тайни агенти“ (1964), в който Дарк изпълнява първата си водеща роля, сред това в „Нека да не се караме“ (1966), където Дарк е в ролята на мадам Михалон, както и в „Големият скакалец“ (1967), чието заглавие се дължи на прозвището, което режисьорът Мишел Одиар е обичал да дава на Мирей. След този филм французите започват да я наричат точно така – Големият скакалец.

_{Мирей Дарк в Рим през 1968 г. (Ron Galella / Getty Images, Public domain, via Wikimedia Commons)}

През 1968 г., по време на снимките на филма "Джеф", Мирей се запознава с Ален Делон (Дарк се появява и в епизод на "Борсалино", сниман в същата година), като тази среща става определяща за живота на актрисата.

През 1970 г. Дарк продължава да работи с Лотнер в „Имало едно време едно ченге“ (1971) и в „Куфарът“ (1973), както и с Ив Робер в „Високият рус мъж с черната обувка“ (1972), след това и в „Завръщането на високия рус мъж“ (1974), като и в двата филма си партнира с актьора Пиер Ришар. Тези роли й позволяват да потвърди статуса си на секс символ и водеща актриса от началото на 70-те години на миналия век. Роклята на модния дизайнер Ги Ларош с дълбок, разголен изрез на гърба, носена от Кристин, героинята на Мирей Дарк от "Високият рус мъж с черна обувка", демонстрираща голия й гръб до основата на задните й части, шокира обществеността и донася на актрисата скандална слава. А идеята за вида на роклята е нейна. Много жени се опитват да имитират френската актриса, от прическата й до маниерите на нейните героини.

Ролите, които Мирей интерпретира в двата филма, режисирани от Робер, й позволяват да потвърди статуса си на секс символ и водеща актриса от началото на 70-те години на миналия век. За нея това десетилетие започва с филма „Мадли“(1970), в който тя се снима с Ален Делон. Мирей прави на Ален оригинален подарък: пише сценария за "Мадли", възхваляващ идеалната съвременна любов, и пее във филма. Дарк е рамо до рамо с Делон и в „Борсалино“(1970) на Жак Дере, "Фантазия сред червенокосите " (1971) на Жерар Пирес, “Червеният кръг“ на Жан-Пиер Мелвил, „Борсалино и компания“ (1974), отново режисиран от Жак Дере, „Ледена гръд“ (1974) на Жорж Лотнер „Човекът, който бързаше“ (1977) на Едуар Молинаро, както и в „Смъртта на един негодник“ (1977), също режисиран от Лотнер.

_{Актрисата Джейн Дейвънпорт и Мирей Дарк по време на снимките на филма “Мадли“, Италия, 1969 г. (Giancarlo Botti / Gamma-Legends via Getty Images, Public domain, da Wikimedia Commons)}

През 80-те години кариерата на Мирей Дарк е прекъсната. В началото на десетилетието, през 1980 г. й е направена операция на открито сърце за митрална стеноза.

През 1981 г. Мирей има мимолетна поява в „За кожата на един полицай”, режисиран от Ален Делон, който изпълнява и главната роля във филма.

През 1982 г. тя играе в „Никога преди брака“, а на следващата година се снима в „Лятото на нашите петнадесет години“, режисиран от Марсел Жулиан.

През юни 1983 г. Мирей се разделя с Ален Делон след петнадесет години съвместен живот. Няколко седмици по-късно, по време на автомобилна катастрофа в тунел в долината на д'Аоста на7 юли 1983 г, тя е тежко ранена и нейният счупен гръбнак я обездвижва за три месеца в снаряд в болницата в Женева. През същата година Дарк играе в „Ако тя каже да... няма да кажа не“, режисиран от Клод Витал, а година по-късно участва в „Новогодишна нощ при Боб“, режисиран от Денис Грание-Дефер.

През 1986 г. тя участва в „Разпуснатият живот на Жерар Флок“, режисиран от Жорж Лотнер.

След 1986 г. Мирей вече не се снима във филми.

През 1989 г. тя режисира единствения си пълнометражен игрален филм: „Варварката“.

Мирей Дарк се завръща в телевизията през 90-те години за множество роли, включително страхотна буржоазна жена в „Изгорени сърца“ и „Очите на Елен“. Това е последвано от участие във филмите „Индигова земя“, Синьото на океана“ и „Франк Рива“ през 2003 г., където тя си партнира отново с Ален Делон, който изпълнява главната роля.

От 1992 до 2015 г. Мирей Дарк продуцира поредица от документални репортажи за програмата „Франс Телевизион“ („Специален пратеник“, „Корени и крила, „Инфрачервено“), засягащи социални теми, често съсредоточени върху състоянието на жените: затворнички, бивши проститутки, актриси от порнографски филми, бездомни жени. Тя също така разглежда трансплантацията на органи, траура и прошката.

В началото на 2007 г. Мирей Дарк се завръща в театъра и играе заедно с Ален Делон в „Мостовете на Медисън“ в театър „Марини“ в Париж.

През декември 2015 г, Мирей режисира документалния филм „Те са десетки хиляди бездомни хора“, излъчен по телевизионния канал France 2.

По случай тридесетата годишнина на “Специален пратеник“ през януари 2020 г, репортажът й „Кратки срещи“, изготвен през 1993 г., е избран сред десетте най-добри репортажа на програмата.

_{Ален Делон, френският бизнесмен Тони Гомес и Мирей Дарк, 2014 (Photo: Sebus23 / Creative Commons CC BY-SA 3.0)}

Дискография

Студиен албум

Compartiment 23 (1968)

Сингли

Déshonorée (1965)

Libertad (1966)

Ce ne sera jamais trop (1967)

Ah les hommes (1968)

Les Taches de rousseur (1969)

Hélicoptère (1969)

La Femme d'un ange (1975)

Requin Chagrin (с Мишел Сарду) (1975), (B-страна на сингъла Un Accident от Мишел Сарду)

Други изяви

Като дублажна актриса – участва в озвучаването на 12 филма, излъчени съответно през 1960, 1961, 1962 и 1963 години.

Като гол модел в списание „Той“: брой 59, декември 1968 г. (снимка от Франсис Джакобети); брой 65, юни 1969 г.

Като фотограф за списание „Той“: брой 218, март 1982 г.; брой 227, декември 1982 г. (снимки на Никол Калфан); брoй 243, април 1984 г. (снимки на Фиона Желен).

През 1982 г. е публикуван романът на Мирей Дарк „Никога преди брака“.

От 2005 г. Мирей Дарк е патрон на хуманитарната асоциация „Веригата на надеждата“, за която получава наградата Clarins 19 през 2006 г., а от 2008 г. тя е патрон на операцията + de Vie, операция за солидарност за подобряване на ежедневния живот на хоспитализирани възрастни хора.

През 2005 г. Мирей Дарк публикува автобиографичната си книга “Докато сърцето ми бие“, написана заедно с журналиста и писател Лионел Дюроа.

През 2008 г. Мирей Дарк публикува друга своя биографична книга – „Mоят баща“, също написана с Лионел Дюроа.

В тази книга Мирей говори за своето разследване на неизказаните неща в нейното семейство. Разказва и за една странна среща.

Един ден през лятото на 2006 г., докато се разхожда по булевард „Шанз-Елизе“в Париж, Мирей е спряна от непозната жена, която й прави зашеметяващо изявление. Тя казва на Мирей, че е получила "съобщение" за нея от майка си, която е починала преди десет години, и иска да й разкрие кой е истинският й баща.

Жената се казва Патриша Даре, журналистка, радиоводеща и писателка, известна с паранормалните си преживявания. Тази жена твърди, че може да чува, вижда, говори и да осъществява множество комуникации с душите и духовете на починали хора от 1995 г. насам.

Патриша уверява Мирей, че биологичният й баща се е казвал Едмон, че е бил моряк на военния кораб „Адмирал Чарнър“ и че е загинал в Индокитай по време на Втората световна война.

Недоверчива, Мирей Дарк отделя време да помисли... тогава любопитната й природа и интуицията й я насърчават да разрови нещата по-дълбоко. И малко по малко всичко се изяснява, недовършеният пъзел на детството й се подрежда.

На 8 декември 2012 г. Мирей Дарк е заместник-председател на журито за избора на Мис Франция 2013.

През ноември 2013 г. е публикувана книгата на Мирей Дарк „Свободна жена“, автобиографично произведение в снимки, направени от официалния й Ришар Мелул.

През януари 2016 г, Милей Дарк излага своите черно-бели фотографии за първи път в изложба, озаглавена „Един следобед в Сен Жермен де Пре”.

Личен живот

По време на детството си Мирей е знаела, че Марсел не е нейният биологичен баща. Затова и е разбирала и причината за неговото враждебно отношение към нея. Мирей е страдала много от това. И е имала пълно основание – той се е държал грубо с нея, крещял й е често, наричал я е „копеле“. Веднъж, когато Мирей е била на „шест или седем години“, този злобен швейцарец я отвежда на чердак и започва истерично да крещи, че ще се обеси предочите й, но накрая се отказва. Едва много по-късно Мирей научава истинската причина за детската си мъка. Родителите й се отчуждават един към друг и майка й започва краткотрайна връзка с военен моряк и забременява от него. Тя не посмява да замине с моряка. Подрастващите й синове и магазинът за хранителни стоки са били убедителни причини да остане в семейството. Но тя решава да роди.

Родният баща на Мирей я вижда само веднъж – това става, преди да тръгне на далечно плаване. Той убеждава майка й да застане на улицата с детето на ръце, а той ги гледа от прозореца на преминаващия покрай тях трамвай. Морякът не се завръща от това пътуване.

Марсел Егро е обичал двете си момчета и се е грижил за тях, но не и за Мирей. Тя никога не е имала играчки, износвала е старите дрехи на братята си всички свои болести – простуда, ангина, тя е принудена преболедува на крак. Именно такова едно преболедуване – на тежка ангина – довежда до това, че когато е 20-годишна и поставят сериозна диагноза: стеноза на митралната клапа. Този сърдечен дефект впоследствие ще има съдбовно значение за личния й живот.

Дълго време бъдещата звезда не е имала сериозни отношения с мъже, толкова дълбока рана е оставила в душата й отношението на втория й баща.

Когато след филма “Галя“ кариерата й тръгва нагоре и започва да получава доста пари, Мирей си купува апартамент с изглед към Айфеловата кула и кола. Появиха се и мъже, но тя не допуска никого до сърцето си, лесно се разделя с тях и остава същото диво, уязвимо момиче от Тулон. На нея й харесва ми да живее така – свободна, независима и богата.

Мирей Дарк се запознава Ален Делон по същото време, в самолет, летящ за Испания. Когато си взимат довиждане, той неочаквано й дава гривна от слонска кожа като сувенир. Пита я в кой хотел ще отседне, като става ясно, че планира среща.

Актрисата обаче знае, че Ален е женен за Натали Бартелеми и двамата отглежда син, който още няма и две години. Делон вече е достигнал върха на славата и е много търсен сред режисьорите. Така тя сменя хотела и срещата не се състои. Мирей си казва, че няма нужда от такъв мъж, който е „твърде зает, твърде красив, твърде популярен“.

Съдбата ги събира отново през лятото на 1968 година. Заснемането на филма "Джеф", в който Ален и Мирей изиграха главните роли, се проведе в Рим. Делон вече беше освободен от брачните връзки.

– Бяхме неразделни, разказва Мирей. — Вечер ме настаняваше в открита кола и, прорязвайки опияняващия, топъл през деня въздух на Рим, се движихме по улиците в търсене на уютно място. Толкова се зарадвах! За първи път не се страхувах да обичам и да мечтая за бъдеще с този мъж. Исках да живея с него в един дом, да създам семейство и да имам деца...

В Париж романът им продължава, въпреки че живеят в различни апартаменти. Ален сякаш е изпробвал границите на приемливото, срещайки различни момичета: танцьорки и стриптизьорки. Мирей е казвала, че знае имената им и може да е блъснала някое от тях, когато е излизала от апартамента на Делон. Но тя е била съгласна с това, че всеки има нужда от лично пространство.

В продължение на петнадесет години Мирей Дарк е била спътница на Ален Делон – повече от всяка друга, която е имала любовна връзка с него.

Тя става негова помощничка в бизнеса му (парфюм, конфекция). Пътува из Европа, от Флоренция до Стокхолм, от Рим до Мадрид. Сключва договори, търси помещения за нови магазини.

С течение на дните Мирей открива, че Делон е романтичен и нежен, но в същото време и много силен мъж. Но тя е трябвало да се справи с истерията, която Делон провокира у жените. И Мирей успява – животът с Ален и помага да се излекува от ревността.

Когато през 1981 загива синът на Роми Шнайдер и Ален Делон отива при своята бивша годеница, за да я утеши, Мирей е до него и се опитва да извади Роми от дълбоката депресия, в която е изпаднала – води я в магазини, купува и рокли и шапки, за да я разсее някак си от скръбта.

Мирей Дарк е до любимия си, когато избухва чудовищният скандал. Бодигардът на Делон, югославецът Стефан Маркович, е намерен мъртъв на сметище през 1968 г. Актьорът е заподозрян в съпричастност към това убийство.

– Беше ужасно време, спомня си Мирей. — Ален непрекъснато бе викан в полицията, търсехаго адвокати и следователи. Той бе тормозен, заплашван и дори е взривиха колата му. Много мои влиятелни приятели ме предупредиха: напусни Делон, връзката ти с него ще навреди на репутацията ти. Дори не ми е хрумвало да следвам съветите им. Бях убеден в неговата невинност – в деня на убийството той беше с мен в Италия.

Делон оценява липсата на ревност на Мирей и нейната преданост. Двойката си купува къща в Екс ан Прованс, където Антони, син на Ален, често им идва на гости. Антони се привързва много към Мирей и тя също се е отнасяла с нежност към него.

Мирей ръководи персонал от прислужници, които са осигурявали домакинството: Делон се е хранел в строго определени часове и е обичал идеалния ред и комфорт.

– Трябваше да се примиря със съществуването на лудите му поклоннички, спомня си актрисата. – Следваха го навсякъде, дебнеха го, дори спяха на входа на къщата. Понякога трябваше да ги избутам настрани, за да се промъкна през вратата.

Мирей Дарк си спомня съвместния им живот като много щастлив. Наистина те са били хармонична, красива двойка. Единственото нещо, което помрачава щастието им, е било това, че лекарите забраняват на Мирей да роди дете.

– Когато бях на 20 години, ми поставиха сериозна диагноза: стеноза на митралната клапа, спомня си актрисата. — Това беше усложнение след ангина, която прекарах на крак, когато бях дете. Имах гърчове и лекарите ме предупредиха, че няма да мога да родя, че ще умра или по време на бременност, или по време на раждане. Тази тъга – невъзможността да имаме дете – тегнеше над нас. Понякога се забравях и прошепвах: „Скъпа, много те обичам! Искам да имам дете от теб. Не, две, три...” Очите на Ален блестяха – той мечтаеше за деца.

Делон и Дарк са се готвели да отпразнуват Новата 1980 година. 30 декември е бил нормален ден и те са очаквали да прекарат заедно в добро настроение вечерта. Внезапно остра болка пронизва сърцето на Мирей.

„Мисля, че сега ще умра“, възкликна уплашена актрисата.

Делон извиква линейка, Дарк е спасена, но е оставена в болницата и спешно бива подготвена за операция.

– Ален не се отдели от мен нито крачка и когато ме водеха в операционната, тичаше след количката до последната секунда, държейки ръката ми, спомня си Мирей. – Тогава още ме обичаше. Операцията продължи 8 часа, но ми предстояха месеци неподвижност в болнично легло, където лежах оплетен в жици, в интравенози...

Мирей признава, че Делон винаги е имал свой личен живот. Тя е знаела за аферите му. Разбира се, това я е наранявало, но той много искрено я е уверявал, че обича само нея. И тогава, лежейки в болницата, тя усеа, че се случва нещо необичайно: Ален избягва да я гледа в очите и въздъхва тежко.

– Да кажа, че ме е наранило, означава да не кажа нищо... – разказва Дарк. – Безпомощна, подпухнала от капките, жалка, не жена, а безполово същество над четирийсет. Как бих могла да се меря с 20-годишна красавица!

Мирей някак повиква Ален за сериозен разговор. И актьорът признава, че се е влюбил силно. Той е участвал с начинаещата актриса Ан Парийо в снимките на филма "За кожата на един полицай", режисиран от него.

– Не можех да се контролирам, оправдава се по-късно Делон. – Беше любов от пръв поглед.

Въпреки това, между двамата се заражда истинско приятелство.

През 1984 г. Мирей Дарк започва любовна връзка с Пиер Баре, френски журналист, писател, историк и автор на песни, изпълнителен директор на вестник L'Express и главен изпълнителен директор на радио Europe 1.

Новият мъж в живота й връща усмивката по лицето на Мирей, тя го цени високо, говори за него с възхищение. Двамата заживяват заедно в къща в община Булон-Бианкур. Но приключението свършва внезапно. През 1988 г. Баре умира; той е претърпял чернодробна трансплантация няколко месеца по-рано, която е неуспешна; след това е чакал нова трансплантация. Малко преди смъртта си, той я напуска, след като преди това е помолил Ален Делон да се грижи за нея.

През 1996 г. Мирей се запознава с Паскал Депре, парижки архитект, за когото се омъжва на 29 юни 2002 г. Тя истински обича Депре, който е много грижовен с нея, и е щастлива в своята нова любовна история.

Жертва на два мозъчни кръвоизлива през 2016 г., актрисата страда от валвулопатия от детството си: претърпява сърдечна операция през 1980 г. и още една през 2013 г., извършена при най-голяма дискретност. Тя получава трети инсулт в нощта на 28 срещу 29 септември 2016 г.

Мирей Дарк умира в дома си в Париж на 28 август 2017 г.

Религиозното погребение се провежда в петък 1 септември 2017 г. в църквата „Сен Сюлпис“ в Париж, в присъствието на повече от хиляда души: публични личности, роднини и анонимни почитатели, които откликват на поканата на нейния съпруг. На службата присъства и Ален Делон.

Погребението на Мирей Дарк се състои в гробището Монпарнас.

_{Откъс от „Високият рус мъж с черната обувка“}

Награди и отличия

През 1965 г. на Международния филмов фестивал в Мар дел Плата, Аржентина, Мирей Дарк получава награда за изпълнението на ролята на Мирей във филма „Галя“.

Офицер на Почетния легион (указ от 31 декември 2015 г. – Рицар през 2006 г.)

Командир на Националния орден за заслуги (указ от 15 май 2009 г.)

Командир на Ордена на изкуствата и литературата (2010 или 2001 г.)