Ирена Шевинска е една изявените полски спортистки и от една най-забележителните лекоатлетки в историята: изкачва се на подиума на четири последователни Олимпийски игри. Известна е като "кралицата на спринта".

Тя е седемкратен олимпийски медалист (3 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала), шестнадесеткратен медалист от Европейско първенство (10 медала на открито и 6 на закрито) и шесткратна световна рекордьорка.

Носителка е на най-голям брой награди на летни европейски първенства по лека атлетика сред всички спортисти.

През годините 1965–1979 г. печели 24 медала в полските първенства на 100 м, 200 м, 400 м, щафета 4 × 100 м и скок на дължина.

В периода на спорната си кариера тя се състезава с моминската си фамилия Киршенштайн, а след това под двойното име Киршенштейн-Шевинска.

Ирена Киршенщайн, е родена на 24 май 1946 г. в Ленинград (тогава наричан Петербург), СССР. Родителите й са евреи. Баща й, Якуб Густав Киршенщайн (1919−2002), е акустичен инженер, професор от Гьотеборгския университет, автор на научни трудове и монографии по акустика, също и шахматист, е родом от Полша – от столицата Варшава, а майка й, Евгения, по баща Рафалска (1922−1996), е от Киев. Родителите й се запознават в град Самарканд, Узбекска ССР, където киевските фабрики, в които работи майката на Ирена, и Ленинградският институт, където учи баща й, са евакуирани през 1941 г. През 1947 г. семейство Киршенщайн и дъщеря им се установяват във Варшава. През 1953 г. родителите й се развеждат и Ирена се мести да живее при майка си във Варшава.

Ирена започва да тренира лека атлетика през есента на 1960 г., на 14-годишна възраст, в група ученици от основно училище № 37 във Варшава, чийто треньор е бившият състезател по хвърляне на копие, финалиста от Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. Ян Копито. От началото на кариерата си тя се състезава за отбора на Полония (Варшава).

През 1962 г. Ирена печели първите си медали от първенството на Полша за юноши, проведено в град Лодз.

Постига първите си международни успехи още през 1964 г. – по време на Европейските младежки игри, проведени във Варшава (по-късно Европейското първенство за юноши), завоювайки три златни медала, като печели състезанието на 200 метра и скока на дължина, както и заедно със своите съотборнички в щафетата 4 × 100 метра. Месец по-късно, на Олимпийските игри в Токио, тя печели сребърни медали в дълъг скок и 200 метра, а заедно със съотборничките си Тереза Чепи, Халина Горецка и Ева Клобуковска, подобрявайки световния рекорд (с време 43,69), печели златото в спринтовата щафета.

През 1965 г. Ирена спечелва три медала (двойна шампионка в cпринта) на Световните студентски игри в унгарската столица Будапеща. На 9 юли същата година тя поставя първия си световен рекорд, подобрявайки рекорда от 11,2 сек на американската сътезателка Уайомия Тюс, поставен предходната година с 11,1 сек в Прага, Чехословакия.

През 1966 г. печели четири (включително три златни) медала от Европейското първенство в Будапеща.

На втората си Олимпиада в Мексико през 1968 г. Шевинска спечелва бронз на 100 метра, но не успява да се класира за финала на дълъг скок. Тя се възстановя от това разочарование, като печели златния медал на 200 метра с нов световен рекорд. В спринтовата щафета полският отбор изпуска палката при последната размяна на полуфинала и завършва последен. В резултат на медийна манипулация и събитията, свързани с март 1968 г., тя става мишена на антисемитски атаки във връзка с това събитие.

През зимата на 1969 г. Шевинска печели три медала по лека атлетика на Европейските игри на закрито в Белград.

_{Ирена Шевинска (вдясно) печели на 200 м пред Карла Бодендорф (ГДР), 16 юли 1975 г. Международни състезания по лека атлетика в Папендал, Холандия. (Photo: Bert Verhoeff for Anefo / CC0 1.0)}

Поради бременност Шевинска пропуска летния сезон през 1969 г., а през 1970 г., след като ражда сина си Анджей, участва в Универсиадата в Торино, Италия, губейки на полуфиналите на 100 м.

През зимата на 1971 г. тя застава на подиума на Европейското първенство на закрито в скока на дължина. През лятото на 1971 г. на Европейското първенство в Хелзинки, Финландия, Шевинска спечелва бронзов медал на 200 м. В навечерието на Нова година 1971-1972 г., по време на тренировъчен лагер в полския град Закопане, тя получава контузия (изкълчване на левия глезен), което я принуждава да се оттегли от състезанията по скок на дължина.

На Олимпийските игри в Мюнхен (1972) Шевинска печели бронзов медал на 200 метра и достига полуфинал на състезанието на 100 м. Завършва четвърта в състезанието на 60 метра на Европейското първенство на закрито в Ротердам, Холандия, а година по-късно на първенството на закрито спечелва бронз на 60 м.

През есента на 1973 г. Шевинска започва да се състезава в надпреварата на 400 м. През летния сезон на 1974 г. спечелва три медала (включително два златни на 100 и 200 метра) на Европейското първенство в Рим. В началото на март в Катовице, Полша се провежда Европейското първенство на закрито, на което Шевински печели бронзовия медал в бягането на 60 м. През сезон 1974 г. тя става първата жена, преодоляла 50-секундната бариера за 400 метра и поставя нов световен рекорд от 22,21 сек за 200 метра. На Европейското първенство в Рим Шевинска печели спринта на двойки на 100 метра и 200 метра, побеждавайки фаворизираната спринтьорка от ГДР Ренате Щехер; и изпълнява опорния етап в щафетата 4 × 100 метра, която взема бронза. През 1974 г. Ирена Шевинска е класирана като номер 1 в света в дисциплините 100, 200 и 400 м.

На Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. Шевинска печели златния медал на 400 м, поставяйки нов световен рекорд от 49,29.

На встъпителната Световна купа по лека атлетика през 1977 г. тя печели и на 200, и на 400 метра; побеждавайки съответно двете фаворизирани източногермански бегачки Барбел Вьокел и Марита Кох. Класирана е като номер 1 в света на 200 м и 400 м през 1976 и 1977 г.

В последното си участие на Европейското първенство в Прага през 1978 г, на 32 години Шевинска успява да завоюва бронз на 400 метра и щафетата 4 × 400 метра.

По време на последното си олимпийско участие – на Олимпиадата в Москва през 1980 г. – Шевинска достига до полуфиналите на 400 м.

Тя е класирана под номер 1 в света 7 пъти на 200 метра; 4 пъти на 400 метра и 2 пъти на 100 метра; както и 3 пъти на скок дължина. Като цяло, тя бива класирана 15 години в челната десетка на 200 метра, също 4 пъти номер 2, два пъти под номер 3, което просто оставя 2 години извън топ 3; (от 1964 до 1977 г. тя е класирана в топ 3 на 200 метра в света) забележително постижение. Класирана 12 пъти на 100 метра, 8 пъти на дълъг скок и 6 пъти на 400 метра (които поема през 1974 г.).

_{Ирена Шевински, Фелиция Гвинчинска (председател на Градския съвет на Бидгошч) и Константи Домбрович (кмет на Бидгошч). Награждаване на Ирена Шевинска със званието Почетен гражданин на Бидгошч, 2006 г. (Photo: Robert Sawicki / CC BY-SA 2.5)}

След като прекратява спортната си кариера през 1980 г., Ирена Шевинска започва дейността си в редица организации. От 1980 до 2009 г. тя е член на борда на Полската асоциация по лека атлетика (през 1997–2009 г. е президент на PZLA).

В годините 1982–1989 г. Шевинска е член на Патриотичното движение за национално възраждане. През 1984 г. е избрана в женския комитет на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (IAAF).

През 1995 г. е избрана за член на Съвета на Европейската лекоатлетическа асоциация.

Била е вицепрезидент на Полския олимпийски комитет, а от 1998 г. е и член на Международния олимпийски комитет.

От 2005 г. до 2009 г. и отново от 2011 г. тя е член на Съвета на IAAF (Международната асоциация на лекоатлетическите федерации).

През 2005 г. Ирена Шевинска е член на почетната избирателна комисия на Лех Качински. След финансовия скандал през 2009 г. тя не се кандидатира за преизбиране като президент на Полската атлетическа асоциация.

Като представител на Международния олимпийски комитет Ирена Шевинска е член на Координационната комисия, проверяваща състоянието на подготовката за Олимпийските игри в Атина (2004), Лондон (2012) и Токио (2020).

Член е на почетния комитет за подкрепа на Бронислав Коморовски преди президентските избори в Полша през 2015 г.

Личен живот

Ирена Киршенщайн завършва средно образователно училище „Ярослав Дабровски“ във Варшава.

През 1967 г. Ирена се жени за своя треньор Славомир (познат и като Януш) Шевински, също спортист – бегач на 400 м с препятствия), който по-късно работи като спортен фотограф. Те имат двама сина, Анджей Шевински (роден през 1970 г.), който играе волейбол за мъжкия национален отбор по волейбол на Полша и по-късно става сенатор, и Ярослав (роден през 1981 г.) – компютърен учен.

През 1970 г. Шевинска завършва факултета по социални науки във Варшавския университет, получавайки магистърска степен в специалността икономика на транспорта.

Ирена Шевинска умира на 29 юни 2018 г. във Варшава, след дълга борба с рака.

На 5 юли 2018 г. в полевата катедрала на полската армия се провежда заупокойна литургия, ръководена от епископ Мариан Флорчик. Тържествата са с държавен характер и се състоят със съдействието на представителна рота на полската армия. На тях присъстват, наред с други: президентът на Република Полша Анджей Дуда и съпругата му, министър-председателят Матеуш Моравецки, министърът на спорта Витолд Банка, президентът на МОК Томас Бах, президентът на IAAF Себастиан Коу, президентът на Полския олимпийски комитет Анджей Кръсницки и много спортисти, включително: Томаш Маевски, Анита Влодарчик, Чеслав Ланг, Владислав Козакевич, Роберт Корженьовски и Анджей Персон. Ирена Шевинска е погребана като католичка в „Алеята на заслужилите“ във военното гробище „Повазки“ във Варшава.

_{Алея на автографите в Бидгошч, Полша. Автограф на Ирена Шевинска, 2007 г. (Photo: Pit1233 / Public domain, via Wikimedia Commons)}

Награди и отличия

През 1966 г. и 1974 г Ирена Шевинска печели наградата Европейски спортист на годината, представена от Полската прес агенция.

През 1974 г. информационната агенция „Юнайтед прес интернешънъл“ избира Ирена Шевинска за най-добра спортистка в света.

Избирана е за най-добра полска спортистка четири пъти в анкетата на спортния вестник „Пшегльонд Спортови“ (1965, 1966, 1974 и 1976 г.).

Тя печели четири пъти анкетата на „Пшегльонд Спортови“ за 10-те най-добри полски спортистки (общо девет пъти в челната десетка) и триумфира в седем пъти в „Злоте Колце“ – годишна класация на полските лекоатлети, изготвяна от списание „Спорт“ и Полската асоциация по лека атлетика.

През 1981 г. Ирена Шевинска е избрана в Международната еврейска спортна зала на славата – международна зала на славата на спортисти от еврейски произход.

През 1984 г. тя получава званието „Спортистка на 40-годишнината на Полската народна република“.

В анкети от 1998 г. на полския седмичник "Политика", "Пшегльонд Спортови" и полския спортния вестник "Tемпо", тя е призната за фигура номер 1 в полския спорт на XX век.

На 29 септември 2007 г. Ирена Шевинска е удостоена с почетна докторска степен от Университета за физическо възпитание и спорт в Гданск.

През 1994 г. тя получава медала Калос Кагатос, присъждан на изключителни спортисти, постигнали успехи извън спорта.

През 2009 г. е удостоена със званието почетен президент на Полската асоциация по лека атлетика и в плебисцита по случай 90-годишнината на Полската асоциация по лека атлетика е избрана за най-добра полска лекоатлетка в надбягванията на 200 и 400 метра.

През 2012 г. Ирена Шевинска е въведена в Залата на славата на IAAF.

В полския град Пултуск има държавно начално училище на нейно име.

От 15.10.2018 г. Ирена Шевинска е патрон и на Основно училище № 2 с двуезични отделения в Ломянки-Домброва Лесна, където е живеела със семейството си и е подкрепяла активно развитието на спорта в община Ломянки.

През 2005 г. Градският съвет на полския град Бидгошч й присъжда званието почетен гражданин на Бидгошч. На 10 септември 2014 г. тя става почетен гражданин на Сопот, на 20 септември 2014 г. на Пултуск, а на 26 март 2015 г. на Згеж. През юни 2018 г. тя е наградена с Торуниев медал на кмета на Торун.

През 2017 г. Шевинска е включена в списъка на „8-те най-известни жени в Полша“.

През 2018 г. Международната федерация по лека атлетика решава да отбележи 12 от най-забележителните фигури в историята на леката атлетика с възпоменателни плочи (включително Емил Затопек, Пааво Нурми, Джеси Оуенс, Абебе Бикили и Фани Бланкерс-Коен), сред които и плоча, посветена на Ирена Шевинска, която да бъде поставена на стадион „Завиша“ в Бидгошч, където тя подобрява световния рекорд в бягането на 400 метра по време на състезание от веригата Гран При през 1976 г.

През 2020 г. Ирена Шевинска е посмъртно удостоена с Плакет за световно атлетическо наследство, един от първите присъдени някога, по време на церемония преди Мемориалната среща на Шевинска в Бидгошч.

През 2021 г. в специална читателска анкета на „Пшегльонд Спортови“ Ирена Шевинска е обявена за най-добрата спортистка на Полша за XX век.

Ордени

Орден на Белия Орел (28 април 2016 г.)

Голям кръст на Ордена на Полското Възраждане, Полония Реститута (2014)

Командирски кръст със звезда на Ордена Полония Реститута (1998)

Командирски кръст на Ордена Полония Реститута (1972)

Офицерски кръст на Ордена Полония Реститута

Орден „Знаме на труда“, 2-ри клас

Златен кръст за заслуги

Кавалер на Ордена на Лъва (2014, Сенегал)

Офицер на Ордена на Лъва (2015 г., Сенегал)

Кавалер на Орденa на Бялата Дама (2016) – най-високото отличие на Полша

Златни лъчи с лента на Ордена на изгряващото слънце (2017, Япония)