Шкода 1000 МВ (Škoda 1000 MB), който заради инициалите му „MB“, е наричан от чехите и словаците „ембечко“ (embéčko), е автомобил от нисък среден клас, чието производството се е извършвало от компанията „Автомобилни заводи, национално предприятие („Automobilové závody, národní podnik (AZNP)“, град Млада Болеслав, Чехословакия, днес част от Чехия. След войната, като част от цялостната реорганизация и национализация на индустрията, компанията „Шкода“ става самостоятелна под новото име „Automobilové závody, národní podnik (AZNP)“ и използва марката Škoda само за продукти. След прекратяването на централно контролираната икономика, компанията се връща към историческото си име, от 1990 г. като „Automobilový koncern ŠKODA as“ и от 1991 г., след приватизацията и продажбата на компанията на германския концерн Volkswagen Group, като „ŠKODA, automobilová as“ . От 1998 г. компанията се нарича ŠKODA AUTO as, сегашното име Škoda Auto as се използва от 2023 г.

Това е първият масово произвеждан автомобил Шкода със самоносеща каросерия, а също и първият с концепцията за "изцяло задно" задвижване (т.е. двигател в задната част и задвижване на задната ос).

Максималната му скорост е 120 км/ч, ускорението от 0 до 100 км/ч за 27 сек, а разходът на гориво е около 7,5 литра на 100 км.

Освен основният и най-разпространен вариант на 1000 MB (с двигател 1.0 l в оборудване "Standard", "De Luxe" или "Turist") е имало и варианти на 1100 MB (с по-мощен двигател 1.1 l в оборудване "De Luxe") и 1000 MBG (с подсилен двигател 1.0 l в оборудване "De Luxe"), като тази серия седани (леки автомобили със затворен тип каросерия, чиято форма на кутия е устойчива на натоварванията и усукванията по време на движение) е била допълнена от малък брой уникални модели 1000 MBX и 1100 MBX (с "De Luxe" тапицерия), чиято каросерия е с две врати и и затворено четири- или многоместно оформление с фиксиран покрив.

В производството на Шкода 1000 MB е използван уникален чехословашки патент за леене под налягане на алуминий. Този автомобил бележи и промяна в историята на компанията: в Млада Болеслав е построена нова автомобилна фабрика до първоначалния завод между 1960 и 1965 г. на площ от над 80 хектара, оборудвана с модерни производствени технологии, които трябва да позволят масовото производство на 400 до 500 автомобила на ден, т.е. над 100 000 броя годишно. Въпреки че началото на производството през април 1964 г. е само с темпове от около 10 автомобила на ден, в края на същата година се произвеждат около 160 до 170 автомобила на ден на едносменен режим, през 1965 г. производството започва на двусменен режим, а през 1968 г. най-много автомобили се произвеждат на трисменен режим: 111 386. През следващата година производството спада значително във връзка с прехода към модернизирана Шкода 100/110. Произведени са общо 443 141 автомобила от всички модификации, значителна част от които са изнесени в чужбина.

Първоначалното, отчасти политическо обозначение на типа е „народен автомобил“ (предишните типове Шкода 440 и Октавия са посочени като „междинен тип народен автомобил“), като се посочва, че масовото му производство ще позволи да се завърши масовата моторизация на Чехословакия. По-късно това обозначение е променено на „нов лек автомобил“ (nový osobní vůz“) или NOV.

Търговското наименование на основния тип 1000 MB напомня за около хиляда години от основаването на град Млада Болеслав (буквите „MB“ са инициалите на града), което се е празнувало по това време, и също така показва приблизителния работен обем на основния двигател от 1000 cм3, но поради сравнително високия процент на повреда на автомобилите от първите години, хората скоро започват да тълкуват означението 1000 MB в наименованието на автомобила с насмешка като "хиляда малки болки"(на чешки и словашки: „tisíc malých bolestí“). Поради същата причина колата е наричана и "DoDo" или "Dodělej Doma", което на български означава “довърши вкъщи”.

За да се компенсира голямата тежест на автомобила в задната му част, резервоарът за гориво и резервното колело са поставени отпред. Багажникът с обем от 340 литра е бил доста малък и доста плосък. Нe имало място за обемисти предмети, нито за малкото пространство зад задните седалки, когато всички места бяха заети. Затова много такива Шкоди са били управлявани с багажници на покрива. Заради голямата си тежест в задната част, Шкода 1000 MB е бил много чувствителен към страничен вятър, доведе до „плаване“ на автомобила при скорости от 80 км/ч и повече. Много собственици на превозни средства са поставяли торба с цимент или нещо подобно в багажника, за да стабилизират автомобила по време на шофиране. Това, разбира се, е увеличавало разхода на гориво на автомобила и силата на управление.

По това време повечето превозни средства са били засегнати от проблеми с корозията. При Шкода 1000 MB обаче те са били особено сериозни, като особено засегнати сабили праговете и окачването на мостовете. Превозните средства са ръждясвали бързо дори при редовна консервация на кухини. В търсене на възможно най-ниското тегло на автомобила, за купето е използвана стоманена сплав, съдържаща сяра. Освен това дренажът на водата от кухините на каросерията е бил недостатъчен, което е правило купето много податливо на ръжда. Независимо от това, такива Шкоди все още са били обичайна гледка по улиците на Чехия и Словакия в началото на хилядолетието.

_{Шкода 1100 MB de Luxe, модел от 1969 г.}

Друг проблем са били проблемите със зъбите на двигателя при новия процес на леене на алуминий, които не са били адресирани адекватно по време на тестването. Сериозен дефект са били изгорелите уплътнения на главата на цилиндъра поради прегряване на двигателя в първите версии на автомобила. Понякога колите са се доставяли стандартно с резервна кутия за охлаждаща вода; пластмасовата кутия се намира в задния десен калник. До 1967 г. е имало и проблеми с пукнатини в блока на двигателя, които могли да бъдат окончателно отстранени малко преди спирането на производството. Имало е и съображения относно ванкелов двигател и по-малки експериментални двигатели от този тип.

При тест за издръжливост над 12 000 км, тези Шкоди са били оценени като цяло положително. Възниквали са дефекти в пет функционално важни части, които трябваше да бъдат ремонтирани. Наред с други неща, направатана шасито е била критикувана, затова че изисква интензивна поддръжка, с различни дребни дефекти, особено в окачването на колелата, и изискващи интервали на смазване на всеки 2500 км; прекалено бързо износване на накладката и дефекти в изработката на интериора. Ниският разход на масло и гориво на двигателя, които възлизат съответно на 0,4 л/1000 км и 7,9 л/100 км, са били оценени положително. Друго предимство е било, че резервната гума се е съхранявала в предната част на колата в отделно отделение под багажника. Това е създавало удобство за шофьорите – не е трябвало да се разтоварва целият багажник, за да се стигне до резервната гума.

Автомобилът Шкода 1000 MB е бил широко разпространен по улиците на Източна Германия. Продавал се е в магазините от есента на 1964 г. на цена от 14 900 източногермански марки, което е малко под цената на автомобил Вартбург. Внесени са повече от 60 000 бройки, но само базовата версия. Когато тази Шкода бива пусната на пазара в ГДР през 1964 г., специализираната преса в страната я е смятала за първото модерно полезно превозно средство в социалистическия лагер, но също така отбелязано, че е е на средно ниво от международна гледна точка и че по-специално Рено 8 има леко предимство пред него със своя колянов вал с пет лагера и дискови спирачки. В Западна Германия цената на дребно за Шкода 1000 MB е 4980 дойче марки през 1967 г.; Фолксваген 1200 е струвал 4485 дойче марки.

Създаване и развитие

През 1956 г. става ясно, че развитието на леките автомобили в световен мащаб е фокусирано върху ефективността и повишената полезност – т.е. повече вътрешно пространство и по-малък обем на двигателя (и особено по-нисък разход). За да се запази динамиката, теглото на автомобила е трябвало да бъде намалено, което е могло да стане по два начина: чрез намаляване на автомобила или чрез олекотяване на конструкцията, за предпочитане чрез преминаване от рамкова конструкция към самоносеща каросерия, и чрез рационализиране на производството чрез преминаване към по-висок производствен ред. Предишните автомобили Шкода 1200, Шкода 440 (Спартак) и Шкода Октавия са били относително мощни и просторни, но много място и тегло са били заети от собствената им рама и шаси. Поради това беше решено да се изгради напълно нова фабрика за нови автомобили с планирано производство от около 600 автомобила на ден.

През 1957 г. са създадени четири модела, които демонстрират три възможни посоки на развитие:

Шкода 976 – четиритактов четирицилиндров двигател с течно охлаждане, предно задвижване. Проектант е инж. Рудолф Викукал, който проектира успешния Ява Минор преди войната и произвежда още по-успешния си Аеро Минор след войната. Неговата кола е имала подкрепата на, наред с други, в Министерството на вътрешните работи, но невъзможността за масово производство на компоненти за предно задвижване в страната е било съществена пречка – и вносът е бил строго ограничен.

Шкода 977 – четирицилиндров, четиритактов двигател, задно монтиране, задно предаване. Съществува в две версии: 977/I е имал плосък двигател с въздушно охлаждане (боксер), 977/II – редови двигател с водно охлаждане, наклонен на 30° наляво. Тази кола е била поддържана от Мotokov – външнотърговско предприятие (PZO), специализирано в продажбата на автомобили извън Чехословакия. Неговата бизнес перспектива в крайна сметка успява и по-късно автомобилът получава подкрепа от Института за изследване на моторни превозни средства в Чехословакия.

Шкода 978 – четиритактов четирицилиндров двигател с водно охлаждане, предно надлъжно, задно задвижване. т.е. класическа концепция. Тази кола е най-просторната, първоначално е имала подкрепата на Института за изследване на моторни превозни средства, но е била твърде подобна на съществуващия модел "Спартак" и по-специално е била с около 15% по-скъпа за производство от двата предишни варианта. Нещо повече, правителството е могло да го тълкува само като голяма модернизация, а не като напълно нова кола – и само за новия лек автомобил (NOV) то е било готово да отпусне стотици милиони чехословаши крони за изграждането на нов автомобилен завод.

_{Шкода 1000 MBX}

Продължава работата по дизайна на автомобила като просторен четириместен седан вариант с двуместна каросерия и вариант роудстър (открит двуместен автомобил, като при класическия вариант страничните стъкла липсват). Каросерията на автомобила в крайна сметка е създадена от дизайнера Ян Зачек (той по-късно работи по проекта Шкода 720, например). Изчисленията за якост обаче са били базирани на седана, чиято якост на пода е била достатъчна за затворена кола с четири врати, но напълно недостатъчна за автомобил с каросерия с две врати, също и за роудстър. Имало е и проблеми с двигателя: след много опити, технолозите Индржих Валецки и Иван Смутни внедряват двигателен блок, изработен от лят под налягане алуминий (лицензът за тази технология по-късно е бил закупен от автомобилната компания Рено), което е по-чисто, по-прецизно и по-евтино за производство от блок,изработен от гравитационен чугун (въпреки че теглото на блока е ¼ от теглото на автомобила,което е доста забележимо). По-лошо е било с появата му: инж. Франтишек Ухлирж конструира изцяло алуминиев еднолитров двигател с горен разпределителен вал, но е имало проблеми с уплътняването на разпределението и няколко други незначителни проблема, които са могли лесно да бъдат коригирани – вместо това ръководството на компанията решава да се върне към по-малко съвършеното, но доказано OHV разпределение (клапанна система на бутален двигател, при която клапаните са разположени в главата на цилиндъра, а разпределителният вал е разположен в блока на двигателя) в чугунена глава и поверява дизайна на двигателя на Иржи Мюлер. Той изпълнява задачата точно, но в същото време пести от размерите и количеството материал навсякъде, така че първата серия двигатели е страдала от ниска якост на блока и фланците и е трябвало да се направят нови форми на блока с допълнителни подсилвания. Имало е проблеми със здравината на биелите и коляновия вал, просто много неприятни неща, които в повечето случаи не са били настроени до 1967 г.

През 1961 г. е взето решение за стартиране на проекта „50 NOV“, т.е. да се произведат петдесет автомобила в почти серийна форма и да се подложат на сериозни тестове в Скандинавия, след това Съветския съюз – през Сибир, и накрая в Тунис. Въпреки многото първоначални трудности, колите издържат успешно тестовете. През 1962 г. проектът е практически завършен, а през март 1964 г. "ембечко" е представен на публиката и започва масово производство.

_{Шкода 1000 MB Rallye}

Модели и дизайни

Има общо четири основни дизайна, които лесно се различават един от друг.

Шкода 1000 MB

Модел 1964 (април 1964 – декември 1965)

Първият модел. Характерна особеност е т.нар "широка усмивка" на предната решетка – хромиран овал около капака на резервното колело, който се простира в страничните мигачи и чиято горна част оформя ръба на капака на багажника. Втората характерна черта е заоблената радиаторна решетка на задните калници (на жаргон означава "хриле" или "бъбрек"). Елегантен релеф "гръбнак" минава през цялата кола от ръба на капака на багажника, над покрива, до ръба на капака на двигателя (това е имало металургично значение –тънък, но здрав покрив с права форма не е могъл да бъде изтиснат от ламарините от онова време и този релеф по този начин е облекчавал всички вътрешни напрежения в ламарината и в същото време го е укрепвал надлъжно). Задното стъкло на автомобила е било закръглено, така че частично се е простирало върху страните на автомобила (отрицателен наклон на С-колоната).

Модел 1966 (януари 1966 – август 1967)

Стандартният модел все още е имал заоблена решетка на задните калници, докато нововъведените модели De Luxe получават проста правоъгълна. Въпреки това, по време на производството на модела, заоблената решетка най-накрая е премахната и в стандартния модел вече липсва такава. Решетката също претърпява визуални промени, като хромираната елипса получи по-ъглова форма – т.нар. „тясна усмивка“, когато страничните арки вече не пречат на пътепоказателите. Това е била и последната моделна година с габаритна светлина на тясната задна колона. През 1967 г. към моделите Standard и De Luxe се присъединява моделът 1000 MBG De Luxe – седан с четири врати с по-мощен 988 cм3 двоен карбураторен двигател (същия като при 1000 MBX).

Модел 1968 (септември 1967 – август 1968)

Последната година, когато е произведена класически изглеждащата "ембечка". Елегантните корнизи са запазени. Този модел може да се разпознае по третата двойка мигачи. Обаче тази двойка светлини е на място, където калниците често са корозирали, така че често не са били подновявани при смяната на калниците.

Основната промяна е била превръщането на автомобила в петместен и увеличаването на полезния товар на автомобила до 375 кг – това е било свързано с укрепването на пода, подсилването на опорите на задния мост и подсиления блок на двигателя, когато е бил унифициран с блока за по-големия двигател (1107 см 3).

Модел 1969 (септември 1968 – август 1969)

Това е последният етап на развитие на Шкода 1000 MB. Отпред най-забележимата промяна е различната предна решетка – първоначалната „паст на акула“ е заменена с не толкова елегантна хоризонтална пластмасова хромирана лента между мигачите и с голям надпис ŠKODA. Интериорът е претърпял промени, оригиналните декоративни дръжки на вентилационните прозорци са променени във вид на въртящи се "пеперуди".

Друга промяна е покривът – предишните модели са имали централна вдлъбнатина на покрива, но от този модел нататък покривът вече е гладък. Задната С-колона е подсилена, което стеснява задния прозорец, а скелетът на автомобила "между капаците" вече е почти идентичен с наследника на автомобила, който през август 1969 г. става Шкода 100.

Шкода 1000 МБГ

Класически литров двигател, но с два карбуратора Жиков BST 32 с дифузьори 21 мм – DIF 21. На пръв поглед този автомобил не се е различавала от обикновен MB de Luxe. Произвежда се в моделите от 1967 и 1968 г.

Шкода 1100 MB

Шкода 1100 MB е по-мощна модификация на класическия модел 1000, произвеждан през 1968 – 1969 г. На външен вид моделите 1100 MB не се различават от автомобилите от серията 1000 MB. 1100 MB винаги се е произвеждал в ниво на оборудване de Luxe. Единствената разлика са били двигателите с обем 1107 cм3 и мощност 52 конски сили. Те са произведени в модела от 1968 г. (тясна усмивка, тясна колона, но вече без габаритна светлина) и в модела от 1969 г. (широка колона с лента на решетката).

Шкода 1000 MBX и 1100 MBX

Каросерия с две врати, също с по-мощен двигател. Тези автомобили са разработени едновременно с класическите автомобили с четири врати от хилядата серия (макар и не от самото начало), така че промените в каросерията също са отразени в тези автомобили. Основната разлика в сравнение със седана е използването на един чифт по-широки врати без рамки и липсата на "B-колона" – тя се прибира едновременно със задното странично стъкло. Тези автомобили са страдали от ниска твърдост на каросерията, те навлизат в масово производство (макар и от порядъка на няколко броя на ден) едва в края на 1966 г. и и биват произведени общо само 2517 броя.

Състезателна версия

Произведена е и състезателна версия на Шкода 1000 MB Rallye, която е била използвана в чехословашки и чуждестранни състезания. Участието често е било спонсорирано от компанията производител, въпреки че неин отбор все още не е съществувал по това време.