ЕДИНСТВЕНАТА ГИМНАСТИЧКА С ОЛИМПИЙСКО ЗЛАТО ВЪВ ВСЯКА ОТДЕЛНА ДИСЦИПЛИНА
25.01.2025
Вера Чаславска се изявява на успоредка по време на Европейското първенство по гимнастика за жени, Амстердам, Холандия, 28.05.1967 г.
Вера Ча́славска е чехословашка състезателка по спортна гимнастика, многократна олимпийска, световна и европейска шампионка. Единствената жена, наградена от Япония със самурайски меч.
Чехкиня по произход, Вера Чаславска е една от най-великите и харизматични гимнастички в историята на този спорт. Тя ще бъде запомнена не само с изключителния си атлетизъм, съчетан с балетна грация, с красота и привлекателността си, но и със своята скромност и непримирима гражданска позиция. Чаславска бе обичана много от своите сънародници, които я наричаха нежно само с малкото й име – Вера или Верушка, без да я назовават по фамилия. Съдбата й отреди да изживее много щастливи мигове и спортни триумфи, но не й спести нито драми, нито трагедии.
Вера Чаславска е най-титулуваната чешка гимнастичка. Тя е 7 пъти олимпийска, 7 пъти световна и 11 пъти европейска шампионка. По време на кариерата си печели общо 140 медала от различни състезания по гимнастика – от които 92 златни, 32 сребърни и 11 бронзови.
Тя става чехословашка спортистка на годината общо четири пъти (през 1964, 1966, 1967 и 1968 г.).
След Олимпиадата в Мексико през 1968 г. Чаславска е обявена за най-добра спортистка в света. През 2010 г. е обявена за най-добрата чешка спортистка на XX век. През същата година е наградена с Орден на изгряващото слънце 3-та степен. Тогава тя получава и самурайски меч катана от XVII век – което е израз на най-висока чест, и церемониално кимоно, подарени й от японския император Акихито.
Вера Чаславска е единствената гимнастичка, както сред жените, така и сред мъжете, която е печелила олимпийски златен медал във всяка отделна дисциплина – многобой, греда, прескок, успоредка и земя.
Чаславска е една от трите гимнастички, заедно със съветската състезателка Лариса Латинина и американката Симоне Байлс, които единствени са печелили златен медал в многобоя на две Олимпиади.
Тя е единствената гимнастичка, която е печелила два пъти всичките си пет индивидуални златни медала, завоювани на Европейсто първенство.
Вера Чаславска е първата гимнастичка, постигнала най-високите оценки 10.0 на голямо състезание след 1952 г. Неин бе и рекордът за най-много спечелени индивидуални златни медали (7 на брой) сред всички спортистки (не само гимнастички) в олимпийската история, докато не бе подобрен от американската плувкиня Кейти Ледецки през 2024 г. след 56 години.
Вера Чаславска печели общо 22 международни титли между 1959 и 1968 г. От 1964 до 1968 г. тя остава непобедена в многобоя във всички големи международни състезания: световни, европейски и олимпийски първенства. В този период Вера спечелва 19 международни титли. Тази поредица от победи в отделни общи състезания от една Олимпиада до друга предстовлява рекорд, който все още не е надминат или дори изравнен.
Вера Чаславска и Лариса Латинина са единствените гимнастички, които печелят златния медал в индивидуалния многобой на последователни олимпийски игри. Чаславска е и една от само двете гимнастички, защитили златния си олимпийски медал на прескок.
В допълнение към успеха си в гимнастиката, Чаславска е известна с откритата си подкрепа на чехословашкото движение за демократизация и с противопоставянето си на водената от СССР инвазия в Чехословакия през 1968 г. На Олимпиадата през 1968 г. в Мексико Сити тя изразява този си протест, като поглежда надолу и настрани, по време на изпълнението на съветския национален химн по време на церемониите по медалите за финалите на греда и земя. Въпреки че действията на Чаславска са аплодирани от нейните сънародници, те довеждат до превръщането й в персона нон грата в Чехословакия. Тя бива принудена да се прекрати състезателната си кариера и дълги години й е забранявано да пътува, да работи и да посещава спортни събития.
Вера Чаславска е родена на 3 май 1942 г. в Прага, по време на окупационния период, в тогавашния Протекторат на Бохемия и Моравия. Живее с родителите си в пражкия район Карлин, където баща й е имал собствен магазин за деликатеси. След 1948 г. комунистите му го конфискуват, затова той постъпва на чиновническа служба в счетоводния бранш. Освен Вера, родителите й имат още четири деца. По-късно тя ще загуби и трима от тях – по-голямата й сестра Хана губи живота си, след като заболява от левкемия, Иржи, който е роден втори по ред, умира от менингит, а най-малкият й брат Вацлав загива в автомобилна катастрофа.
Вера посещава балетно училище от 4-годишна възраст, славата й расте бързо. Когато е на 6 години, в пълната с публика пражка зала Луцерна, по време на нейно изпълнение, хората започват да й викат „браво“ и към сцената политат цветя. Вера е била добра и в бягането с кънки, тъй като печели шампионата за деца на 7-годишна възраст, проведен в Прага. През лятото, когато не е имало къде да се пързаля, тя се е занимавала с лека атлетика. По онова време малката Вера, често се е появявала на паради, облечена в оранжев бански костюм, затова са я наричали "Портокал".
През 1957 г., преди да навърши 15 години, тя е забелязана от най-добрата чехословашка спортна гимнастичка, световната шампионка Ева Босакова и започва да се занимава с гимнастика под нейно ръководство. През същата година Чаславска печели републиканското първенство по гимнастика за юноши и юноши.
През 1958 г. на Световното първенство по гимнастика в Москва чехословашките гимнастички заемат второ място в отборното състезание, докато Чаславска завършва осма в индивидуалния многобой. През същата година тя заема второ място след Ева Босакова на шампионата на Чехословакия.
Година по-късно Чаславска печели първия си златен медал на греда и сребро на Европейското първенство, проведено в полския град Краков. През 1959 г. Вера Чаславска започва работа с треньора Владимир Пророк, който я води на Олимпийските игри в Токио през 1964 г., след това работи с треньорката Славка Матлохова.
През 1960 г. Чаславска е член на сребърния чехословашки олимпийски отбор на Олимпиадата в Рим, в индивидуалните състезания завършва осма в многобоя за жени и шеста на греда.
През 1961 г. на Европейското първенство в Лайпциг печели 3-то място на многобой и земя. През същата година тя печели и 1-во място на успоредка и прескок и 2-ро място в многобоя на първенството на Чехословакия.
Чаславска постига значителен успех през 1962 г. на Световното първенство в Прага, Чехословакия, където печели прескока, завършва втора в индивидуалния многобой и трета на земя. Отборът на Чехословакия спечелва сребърен медал.
На първенството на Чехословакия през 1963 г. Вера Чаславска печели първо място във всичките пет надпревари. Тя не се състезава на Европейското първенство, проведено пред същата година в Париж, Франция.
Един от върховете в кариерата й е постигнат през 1964 г., на Летните олимпийски игри в японската столица Токио, където тя спечелва златни медали в индивидуалния многобой, прескок и греда. Отборът на Чехословакия завършва на второ място. На първенството на Чехословакия Вера печели първо място във всичките пет надпревари.
На Европейското първенство в София през 1965 г. Чаславска печели пет златни медала (успоредка, греда, земя, прескок, многобой). На шампионата на Чехословакия заема първо място във всичките пет надпревари.
Вера Чаславска, съчетание на греда, Eвропейско първенство по гимнастика за жени, Амстердам, 28.05.1967 г.
На Световното първенство през 1966 г. в Дортмунд тя спечелва индивидуалния многобой и състезанието по прескок, като печели и сребърни медали на греда и земя. Чехословашките гимнастички печелят златния медал в отборното състезание, нарушавайки съветския монопол в тази надпревара. През същата година Чаславска постига оценка 10.0 на шампионата на Чехословакия.
През 1967 г. на Европейското първенство в Амстердам Вера Чаславска печели злато във всички състезателни дисциплини. Тя постига две оценки 10.0 (т.нар. перфектни 10-ки).
През 1968 г. Чаславска печели първенството на Чехословакия. На Летните олимпийски игри в Мексико през същата година тя достига култов статус. Със своите спортни изяви Чаславска става героиня на тази Олимпиада. Зрителите на Игрите многократно скандират: „Вера-Вера-ра-ра-ра“. Чаславска печели злато в многобоя, прескок, успоредка и земя. След това печели сребро на греда и в отборното сътезание. Чаславска печели олимпийската титла в многобоя с най-високия записан резултат до този момент. Нейната победа с 1,4 точки остава най-голямата победа на олимпийски игри, световно първенство, световно първенство или европейско първенство за жени в многобоя в продължение на 48 години. Най-накрая, през 2016 г., този резултат бива подобрен, десет години след като е направена голяма промяна на правилата (въвеждането на точкуване с отворен край през 2006 г.). От Олимпийските игри в Париж през 2024 г.
Използването на мексикански песни като „Jarabe Tapatío“ и „Allá en el rancho grande“ като музикален съпровод за играта й на земя и последвалата й женитба в град Мексико Сити я правят изключително популярна сред местната публика. Русокосата чехкиня сякаш открадва сърцата на мексиканските зрители – те остават възхитени не само от гимнастическото майсторство на Чаславска, но и от нейната красота и чар, бликаща жизненост и подчертана атрактивност. Благодарение на спортните й триумфи и ясно изразената й симпатия към мексиканските публика, тя е обявена за кралица или героиня на Олимпийските игри през 1968 г.
Малко преди края на Олимпиадата, Вера Чаславска се омъжва за чеха Йозеф Одложил, чехословашки национален състезател по бягане, сребърен медалист на 1500 м от Олимпийските игри в Токио през 1964 г.
Преди да участва в Олимпийските игри в Мексико през 1968 г., Чаславска започва връзка с бегача на 1500 м имногократен шампион на Чехословакия Йозеф Одложил, който спечели сребърен медал от Игрите в Токио през 1964 г. Двамата си дават обещание с две условия: ако тя запази общата си индивидуална титла, а той достигне до финала на 1500 метра, ще се оженят в Мексико. И двете условия биват изпълнени. Мексиканските власти им предлагат съдействието си и им препоръчват да се оженят в катедралата на столицата Мексико Сити. Чаславска и Одложил приемат предложението и се женят там. Пред храма се събират огромен брой хора, около 100 000 души, и звучат ритмите на мексиканските песни, наричани мариачи. Сватбата на Вера Чаславска и Йозеф Одложил е била истинско събитие в Мексико и поради тази причина Чаславска получава прозвището „Булката на Мексико“.
Участието на Чаславска на тези Олимпийски игри се оказва края на спортната й кариера, която тя бива е принудена да прекрати, поради забрана, наложена й от чехословашките власти. И това става в годината, когато Вера е обявена за най-добрата спортистка в света.
Протест през 1968 г.
Победите на Вера Чаславска на Олимпийските игри през 1968 г. идват по време на големи политически сътресения, настъпили в социалистическа Чехословакия. Чаславска публично изразява силното си противопоставяне на комунизма в съветски стил и лятната инвазия на войски на държави на Варшавския договор, нахлули в страната й, водени от съветски войски, като вече е била подписала протестния манифест на чешкия писател и журналист Лудвик Вацулик „Две хиляди думи“ през пролетта на 1968 г. Предупредена, че има опасност да бъде арестувана, тя напуска тренировъчната база на националния отбор, базирана в град Шумперк, с помощта на Зденек Зерзан, началник на планинската спасителна служба Йесеники. Вера прекарва седмиците преди Олимпиадата, криейки се в отдалечена планинска вила в местността Вресова студанка, на 50 км североизточно от Шумперк. Там, в горите на планината Хруби Йесеник, намираща се в северната част на областта Моравия, тя тренира упорито и за да запази мазолите на дланите си, необходими при игра на неравните пръчки на успоредката, използва като тежест чували с картофи, които носи на гръб, гребе с лопата въглища, пълнейки с тях кофи, които след това пренася сама, играе по поляните упражненията си на земя, а за гимнастическа греда използва дънери и паднали дървета. Едва в последния момент Чаславска получава разрешение да пътува до Мексико. Когато пристига в Мексико Сити, тя обещава да „пролее кръв, за да победи представителите на нашествениците“.
На 12 октомври Игрите на XIX Олимпиада биват официално открити и 122-членният чехословашки отбор влиза на стадиона, носейки тъмносини якета, а жените – бели кремави бретонски шапки. Те биват посрещнати с ръкопляскания и скандирания: „Чеко, Чеко, Чеко. Ра! Ра! Ра!" А когато съветският отбор влиза, публиката реагира подигравателно.
На 21 октомври започват финалите на състезанието по спортна гимнастика. Скоро става ясно, че борбата за най-много медали ще бъде между Чехословакия и Съветския съюз. За Вера загуба от СССР би нанесла още един удар на нейната унизена страна и с три златни медала тя е била на път да покаже, че поне в този случай Чехословакия ще надделее.
Тогава идва първата й загуба – след доста противоречиво съдийско решение, което коства златото на Чаславска на греда, като титлата е присъдена на нейната съветска съперничка Наталия Кучинская. Когато започва изпълнението на съветския национален химн в чест на победата на Кучинская, Вера обръща мълчаливо глава, встрани от издигащото се съветско знаме, и поглежда надолу.
След като по всичко изглежда, че Чаславска печели златния медал на земя, журито куриозно подобрява предварителните резултати на съветската състезателка Лариса Петрик и обявява равенство в борбата за първото място. Явно обезсърчена и вбесена от решението на съдийското жури, което е в полза на СССР, Вера отново протестира по време на церемонията по връчването на медали, като отново обръща глава настрани и надолу, в момента, когато е изпълнен съветския национален химн. След края на съветския химн започват първите тактове на чехословашкия химн. Този път съветските гимнастички обръщат гръб в знак на контрапротест.
Вера съзнателно се въздържа да протестира, като направи знака "V - победа", тъй като тогава е щяла да загуби медала – Хартата на Олимпийските игри обаче забранява на олимпийските спортисти да правят всякакви политически жестове или изказвания.
Чаславска прави своя протест не от необходимостта да сподели момент на слава, нито като реакция срещу нейните съпернички, а срещу ръководеното от Съветския съюз въвеждане на войски в Чехословакия, извършено за да се прекратят демократичните реформи, проведени преди това в страната и да се съхрани целостта на социалистическия строй.
Отляво-дясно: Зинаида Воронина (СССР), Вера Чаславска (Чехословакия), Мариана Крайчирова (Чехословакия) на Европейското първенство по художествена гимнастика за жени, Амстердам, 28.05.1967 г.
След Олимпиадата в Мексико
Когато се връща в Прага със своята съкровищница от медали, събрани в Мексико, тя не ги поставя в кутията си за трофеи. Вместо това Чаславска връчва своите четири златни медала на политици, в които вижда символите на Пражката пролет: Александър Дубчек, Лудвик Свобода, Йозеф Смърковски и Олдржих Черник.
Почитана от чехите и словаците заради смелата си демонстрация на най-голямата спортна сцена, тя получава наградата Спортист на годината на Чехословакия през 1968 г. (за четвърти и последен път). Ръководството на Чехословашката федерация обаче не е било много доволно. Заради последователната й подкрепа на чехословашкото движение за демократизация (Пражката пролет) през 1968 г. и по време на чистките, последвали водената от Съветския съюз августовска инвазия, Чаславска е лишена от правото да пътува в чужбина и да участва в публични спортни събития както в Чехословакия и в чужбина. Тя бива принудена да прекрати състезателната си кариера, като е смятана от чехословашкото правителство за персона нон грата и й е забранено да участва в каквито и да било спортни събития в и извън собствената си страна.
Йозеф Одложил не е искал да се оттегли напълно от спортниата си дейност. Въпреки че напуска чехословашката армия през 1970 г., в която дотогава е служил като офицер, най-вероятно в знак на протест срещу нормализацията в Чехословакия, която запазва социалистическите порядки в страната, той се опитва да продължи да работи като треньор. На Вера е предложена само работа като чистачка. И тя, за да се препитава, започва да почиства жилища.
Въпреки това Чаславска някак си успява да практикува и треньорска дейност, какъвто е случаят с клуба Спарта Прага, който я наема да тренира неговите девойки гимнастички, но тайно. По очевидни причини тя не е придружава клуба, когато състезателките на Спарта са заминавали на турне.
Освен това правителството забранява публикуването на неговата автобиография, тъй като на някои от страниците й Чаславска критикува начина, по който чехословашкият режим се отнася към своите спортисти. Накрая автобиографията й е публикувана в Япония, но по искане на чехословашките власти частите, които критикуват това правителство, са цензурирани.
Правителството е искало да й даде възможност да уреди различията, ако тя се оттегли от подписването на манифеста от „Две хиляди думи“, но Вера отказва да го аправи, твърдо и смело следвайки убежденията си, дори знаейки възможните и ужасни последици.
През 1969 г. Вера Чаславска-Одложилова ражда първото си дете – дъщеря си Радка.
През 1971 г. Чаславска е изключена от редиците на Чехословашкия съюз по физическо възпитание. Изключена е и от своя клуб Руда хвезда Страшнице, което слага кръст на треньорското й бъдеще.
През 1974 г. Вера завършва факултета по физическо възпитание и спорт на Карловия университет в Прага и успява да започне работа като треньор.
През същата година тя ражда и второто и дете – сина си Мартин.
Положението на Чаславска се подобрява донякъде в края на 70-те години, когато лично мексиканския президент Портильо и местния Национален спортен институт отправят молба към чехословашките власти да позволят на Вера да тренира мексикански гимнастички на ацтекска земя. През 1979 г. Чаславска получава разрешение да работи като треньор в Мексико, но едва когато мексиканското правителство заплашва да спре износа на петрол за Чехословакия. В продължение на две години тя живее и работи заедно със съпруга си в американската страна. Когато Вера Чаславска, почти десет години след олимпийските игри в Мексико, отново отива в страната на ацтеките, този път за да тренира мексикански гимнастички, популярността й и симпатията от мексиканската публика към нея е била запазена до такава степен, че е имало програма по мексиканската телевизия, наречена „Правете гимнастика с Вера”. Междувременно брачните й отношения с Одложил се влошават и по ирония на съдбата, тъй като са били там в Мексико, решават да се разведат там, в същата страна, в която се оженват преди години. Чаславска и Одложил се прибират в родината си през 1981 г., тъй като Мексико спира да доставя петрол на чехословашката държава. След завръщането си тя споделя офис с легендарния чешки бегач на дълги разстояния Емил Затопек, където двете бивши спортни звезди заемат безсмислени административни длъжности. Някъде по това време в семейството на Вера и Йозеф започват да избухват спорове относно възпитанието на децата им. Предполага се, че един от конфликтите е през 1981 г., когато Йозеф удря плесник на дъщеря си, защото тя заявява пред него, че няма да учи, че ще бъде милионерка и ще има прислужници за всичко. Одложил подава молба за развод, но съдът спира производството през декември 1982 г.
През следващите три години те продължават да живеят понякога заедно, като отиват с децата си във вилата в село Бела под Прадедем, намиращо се до град Йесеник, в Оломоуцкия край на Чехия, която вече са купили през 70-те години, и общуват там с общи познати; но най-вече не са пропускали факта, че двамата, макар и външно партньори, емоционално са вече разделени.
Момент от брачната церемония на Вера Чаславска и Йозеф Одложил, Мексико Сити, 29 октомври 1968 г.
В края на 80-те години, след натиск от Хуан Антонио Самаранч, тогавашният президент на Международния олимпийски комитет, който й връчва олимпийския орден, Чаславска най-накрая получава разрешение да работи като треньор по гимнастика и съдия по гимнастика в родната си страна.
През 1988 г. Чаславска и Одложил се развеждат отново, но този път според чехословашките закони. Раздялата им е грозна, придружена от взаимни обвинения. Йозеф обвинява съпругата си, че е била твърде добронамерена към недобрата училищна успеваемост на децата им и че виновна за материално объркания им живот, а тя му отправя обвинения, че е злоупотребявал с алкохол, проявявал е агресия към децата им и е бил небрежен към семейните си задължения.
Сред края на брака им, Йозеф се жени за друга жена, докато Вера не се омъжва повторно и предпочита да се посвети на двете си деца. Въпреки това, бившите съпрузи поддържат приятелски отношения благодарение на децата си.
След Кадифената революция
След като Кадифената революция през ноември 1989 г. слага край на комунистическото правителство в Чехословакия, статусът на Чаславска се подобрява драстично. Тя получава предложения за поста кмет на столицата или посланик в Япония, но приема само поста съветник на президента на републиката Вацлав Хавел по спортни и социални въпроси. Чаславска става и почетен президент на Чешко-японската асоциация. Става и президент на Чехословашкия, а след това и на Чешкия олимпийски комитет. По-късно, след напускането на кабинета на президента, тя е избрана за президент на Чешкия олимпийски комитет. През 1995 г. е назначена в членската комисия на МОК.
През януари 1990 г. Чаславска става съветник на президента на Чехословакия Вацлав Хавел по социалните въпроси и спорта, а от 1991 г. работи като негов помощник.
През годините 1990–1992 г. тя заема поста президент на Чехословашкия олимпийски комитет, а след това до 1996 г. е президент на Чешкия олимпийски комитет и член на Международния олимпийски комитет (1995–2001 г.).
Гимнастически елемент "Чаславска"
По време на кариерата си на състезателка Вера Чаславска създава един елемент – пирует, именуван на нея, който е посочен в Кодекса на точките – наръчник с правила, (който не е универсален) определящ системата за оценяване за всяко ниво на състезание по гимнастика. Това е елементът, наречен „Чаславска“, използван при игра на успоредка. Този елемент е известен и като „Пълно освобождаване“ (Release full) и „Кип пълно освобождаване“ (Kip release full). Гимнастически кип – това е основно умение в гимнастиката, при което спортистът прави мах от висяща позиция под пръчката на успоредката, докосва поднася пръстите на краката си към пръчката и след това прави мах.
Доста рядко се случва даден елемент при игра успоредка, въведен през 60-те години на миналия век, да бъде запазен в Кодекса на точките до ден днешен, защото пръчките на успоредката са претърпели много промени (Чаславска създава този елемент, когато пръчките са били успоредни, но неравни). Това умение все още е изпълнимо на модерните пръчки.
Елементът „Чаславска“ има следното описание:
От предна опора на горна напречна пръчка – завъртане назад с освобождаване и 1/1 завъртане (360°), за да се увисне на горна напречна пръчка.
Трагичният инцидент и последствията му
През август 1993 г. бившият й съпруг влиза в конфликт със сина им Мартин по време на танцово парти в ресторант „При Цимбур“ в село Бела под Прадедем. Йозеф е бил потресен, че Мартин, не е издържал матурата си през юни. Изпитващ презрение към баща си, затова, че идва в дискотеката и го излага пред приятелите му, той избягва навън и одрасква колата му. Казват, че бащата се е опитал да му нанесе удар, след което синът му нанася остър удар в лявата част на лицето му, близо до слепоочието, и Йозеф пада на земята в безсъзнание. На 10 септември, след 35 дни, прекарани в кома, Йозеф Одложил умира във военната болница в град Оломоуц.
Чаславска е възпитавала сина си и, според информация от съдебните досиета, му е повлиява така, че да не уважава баща си. След дълъг процес и медийна кампания Мартин е осъден на четири години затвор, но през 1997 г. е освободен с помилване от президента на Чехия Вацлав Хавел, което Чаславска не е поискала. По онова време вестниците пишат, че помилването е дадено благодарение на нея. Въпреки протестите на сестрите на Йозеф Одложил: Милослава Шевчикова и Мари Якубикова и вдовицата му Ева, решението на Хавел е било окончателно, тъй като чешката конституция му е предоставяла тази власт.
През този период Чаславска изчерпва жизнената си енергия и през 1996 г. започва да се оттегля в усамотение. През следващите десет години тя почти не общува с никого и не участва никъде, живее в старчески дом. Била е лекувана от депресия в психиатрична болница в пражкия район Бохнице, имала е и пристрастяване към сънотворни. Вера в крайна сметка преодолява депресията си (с която се бори от около 15 години и описва депресията си като "ужасно нещо"), спира да приема предписаните й лекарства и се връща както към социалния, така и към спортния живот, тренирайки по-млади гимнастички. След дълги години на уединение, когато почти не се е виждала с никого, освен с най-близките си приятели и семейството си, тя сякаш възвръща апетита си за живот. Чаславска описва новооткритата си енергия като „чудотворна“ и е била възвърнала достатъчно радост от живота, за да зарадва мексиканските зрители, като гост на гимнастическо събитие в град Акапулко, като демонстрира спонтанно, че и на 70 години все още може да прави шпагати. През 2007 г. започва да общува с по-широк кръг хора и се заема да тренира по-млади гимнастички. От 2009 г. тя живее в град Черношице.
През септември 2015 г. Чаславска написва отворено послание, адресирано до чешката общественост, призовавайки за солидарност и оказване на помощ на бягащите от войната по време на бежанската криза.
Но през лятото на 2015 г. Чаславска се разболява от рак на панкреаса, който се влошава през лятото на 2016. На 30 август същата година, след преглед в ИКЕМ, тя остава в лечебното заведение и умира същата вечер. Погребението й се състои в тесен семеен кръг на 8 септември 2016 г., а тленните й останки биват кремирани в крематориума Шумпер. Официалното сбогуване с нея, на което присъстват държавните представители, спортистите и обществеността се състои на 12 септември 2016 г. от 10 часа в историческата сграда на Националния театър в Прага. Сбогуването преминава под формата на специално съставена програма.
Около Прага биват издигнати няколко мемориала, посветени на Вера Чаславска.
Награди и отличия
1959 г. – Заслужил майстор на спорта
1962 г. – Заслужил майстор на спорта
1962 г., 1964 г. – Почетен знак на Фучик
1964 г. – Награда за заслуги в строителството,
1965 г. – Почетно гражданство на град Часлав
1964, 1966, 1967, 1968 г. – Спортист на годината
1968 г. – Най-добра спортистка в света, втората най-известна жена в света
1989 – Награда „Пиер дьо Кубертен“, присъдена от Международния комитет за честна игра към ЮНЕСКО. На церемонията Чаславска е отбелязана за нейното „примерно достойнство“ с Олимпийския орден – най-високото отличие на Олимпийското движение
1991 г. – Въведена е в Залата на славата в Ню Йорк
1991 г. – Олимпийски награди, присъдени от Международния олимпийски комитет
1995 г. – Държавна награда Медал за заслуги II степен, присъдена от президента на Чешката република Вацлав Хавел
1998 г. – Въведена е в Международната зала на славата на гимнастиката
2010 г. – Японският Орден на изгряващото слънце, връчен от японския посланик в Чешката република Чикахито Харада в резиденцията в Прага
2014 г. – Съвместен носител (заедно с журналистката от AP Ива Драпалова) на наградата Hanno R. Ellenbogen Citizenship Award, присъждана ежегодно от Пражкото общество за международно сътрудничество и международната неправителствена организация Global Panel Foundation, за изключителна гражданска смелост
2016 – Награда Gratias Agit за разпространение на доброто име на Чешката република в света
Издадени книги
Вера Чаславска Одложилова – „Пътуване към Олимп“ (1972) – силно цензурирана
Павел Косатик – „Вера Чаславска – Живот на Олимп” (2012), аудиокнига
„Вера“, театрална пиеса от Симона Петру. Постановката е представена от Националния театър Бърно, премиерата е на 2 март 2018 г.
Интересни факти
На Вера Чаславска е именуван астероидът Чаславска – астероид от вътрешния главен пояс (временно име 1997 VC5).
За 70-ия рожден ден на Вера Чаславска през 2012 г. е публикувана пощенска картичка с портрет, нарисуван от чешкия художник Oлдржих Kулханек.
През 2017 г. Министерството на промишлеността и търговията и Чешка поща издават за 75-ата годишнина от рождението на Вера Чаславска пощенска марка с нейния портрет, дело на чешкия художник Зденек Нетопил и пощенски плик в деня на издаването, направен от Бохумил Шнейдер. Чаславска не одобрява първия и втория свой портрет, които Нетопил рисува, и одобрява едва третия такъв.
Спортната зала в град Черношице е именувана на Вера Чаславска, на която тя е била и патрон по време на нейното изграждане.
Това е видео от Олимпиадата в Мексико, на което са заснети завъртането „Чаславска“, изпълнено от Вера Чаславска по време на съчетанието й на успоредка, части от съчетанието й на земя, части от съчетанието на Лариса Петрик, както и протеста на Вера при изпълнението на съветския химн по време на награждаването на състезателките в надпреварата на земя.