„Много колеги, които се занимават с изследвания на Великденския остров, често се оплакваха, че на територията й почти няма източници на прясна вода, а когато започнахме да изучаваме хидрологията, забелязахме, че почти всички идоли се намират на места, където има извори. Удивително е, че никой не е забелязал това преди”, казва Карл Липо, антрополог от университета Бингемтън (САЩ).

Великденският остров (наричан още Рапа Нуи и Пасха) е едно от най-загадъчните места на Земята, където преди около две хиляди години e съществувала странната полинезийска цивилизация Рапануи, която е оставила след себе си многобройни гигантски каменни статуи, наречени моаи. Те, както днес смятат учените, са обожествени фигури на предци и роднини на древните жители на острова.

Тази цивилизация всъщност изчезва оттам преди пристигането на европейците на Великденския остров. Причините за това са две - изчерпването на ресурсите в резултат на хищническото унищожаване на горите и животните от страна на полинезийците и свързаната с това война между различните племена.


По времето на пристигането на първите пътешественици на острова, тези войни вече са довели до почти пълното изчезване на моайската култура и нейното заместване с по-войнствената култура почитаща "Човека птица". Останките от цивилизацията на Великденския остров биват унищожени окончателно в средата на XIX век, когато е окупиран от търговците на роби. Поради разрушаването на културата, уникалната писмена система на Рапануи все още не е разчетена от учените.

Пълното изчезване на културата на моаи и носителите на езика й не позволява на археолозите да разгадаят една от най-интересните тайни на този остров, свързана с гигантските каменни статуи и тяхното разположение.


Липо и колегите му намират неочакван отговор на тази загадка, след като съставят специфични карти на острова, на които се опитват да отбележат всички важни природни ресурси, включително участъците, обитавани от риби, находищата на вода, както и всички плодородни площи.

"Първоначално връзката между водата и идолите не бе много очевидна. Ако погледнете крайбрежието на Великденския остров, е трудно да се предположи, че тези статуи могат да бъдат свързани с прясната вода, проникваща към повърхността на Земята по време на отлив. От друга страна, анализът на разположението на всички идоли ясно показва че във всички места, където са поставени, дори във вътрешността на острова, има извори.”, - продължава антропологът.

Подобна връзка между водата и идолите, според Липо и колегите му, предполага, че водните източници са имали ключова роля в живота на жителите на Великденския остров, а според антропологът това свидетелствува в полза на теорията, че полинезийските племена не са воювали помежду си, а са обменяли ресурси и са изграждали заедно каменните идоли.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |