News

Баня баши джамия (на турски: на турски Banyabaşı Camii) е една от най-старите джамии в Европа. Намира се на булевард "Княгина Мария Луиза" в центъра на София. Непосредствено на изток от джамията е разположена Централна минерална баня София (построена през 1913 г.) с площад „Бански”, а на запад от нея, от другата страна на улицата на бул. „Княгиня Мария Луиза“, са Цетралните софийски хали (построени през 1911 г.).

Баня баши джамия носи името на бившата баня, която не бива се бърка с днешната Централна минерална баня в София, построена през 1913 г. На това място в центъра на града, където от римско време се е издигал термален извор с температура 46 °C, е имало обществена турска баня (хамам или ориенталска баня) поне от XVI век, която директно граничи с джамията. Днес термалната вода излиза на повърхността по тръби на около стотина метра от джамията. Наблизо има и малки останки от някогашната турска баня, които са били разкопани едва през 2003 - 2004 г. Преди да бъде построена новата голяма централна минерална баня през 1913 г., турската баня вече е била сериозно запусната. Джамията „Баня Баши“ е именувана на тази стара, много по-малка турска баня, която е била дори по-близо до джамията, отколкото днешната централна баня.

„Баня-баши“ означава „преди банята“, поради което името на джамията се превежда и като „баня джамия“. Основателят на джамията Баня Баши е молла Ефенди Кадъ Сейфуллах, който е построил джамията в памет на покойната си съпруга. Поради това по-стари източници споменават тази джамия като джамията Молла Ефенди или джамията Кади Сейфуллах.

_{Баня Баши джамия през 1900 г.}

Когато османо-турският пътешественик Евлия Челеби (1611– 1684 или 1687) посещава София през XVII век, в града има 53 джамии. Според други източници по-късно е имало над 100 джамии. При земетресение през 1858 г. с магнитуд около 6,5 по скалата на Рихтер се срутват 19 от съществуващите тогава 24 минарета в София, но при това земетресение няма човешки жертви. В края на османското владичество в София е имало от 50 до 84 джамии. След края на османското владичество (1878 г.) в София все още е имало 32 джамии. Пет от тези сгради са запазени и днес. Баня баши джамия е единствената функционираща джамия в българската столица, която е запазена в оригиналния си вид. В сградата на бившата Голяма джамия (на туркски: Büyük Camii) сега се помещава Националният археологически музей.

На свода над входната врата има изрисуван текст, но той вече не може да бъде дешифриран. Под него е годината 974, поради което се предполага, че джамията е построена през 974 година по ислямския календар, която започва с Хиджра – миграцията на мюсюлманската общност под ръководството на пророка Мохамед от Мека в Медина, която става през 622 г. Според християнския календар (грегориански календар) това съответства на 1566 или 1567 година. Според юлианския календар ислямската 974 година е продължила от 19 юли 1566 до 9 юли 1567 г. По това време България е била част от Османската империя.

_{Джамията “Баня Баши“ през 2012 г.}

По време на комунистическото управление в България (1944–1989 г.) джамията не е била действаща. От 1989 г. призивите за молитва на мюезина (духовен служител към джамията в ислямската религия, който призовава от минарето мюсюлманите към молитва) отново се чуват от минарето.

Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе и минарето. В предната ѝ част има една пристройка (тетимме) с три малки кубета. Тя е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.

Джамията „Баня баши“ е изградена по проект на Мимар Синан (1488 или 1490 – 1588), главен султански архитект, като част от по-голям комплекс от сгради, чиито бани се захранват от близките лечебни извори.

На Синан, който е проектирал Баня Баши джамия, построена в т.нар. султански стил, се приписват и на джамията Селим в Одрин, Турция, и Синята джамия в Истанбул.

Стените на джамията ”Баня Баши“ са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли – т.нар. клетъчен градеж, характерен за османската архитектура. На четирите ъгъла са поставени двойки контрафорси, които чрез полуарки пренасят натоварването на купола към масивните ъгли на основния обем на сградата. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръча са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Капителите са сталактитни. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е от профилирани дялани камъни. Централният купол е покрит с оловна ламарина. Това е единствената джамия с такъв вид в България. Минарето на джамията представлява изящно архитектурно творение. Според Евлия Челеби по красота то е нямало равно на себе си в София, а джамията „Баня Баши“ е била най-красивата в града.

_{Изглед от вътрешността на джамията „Баня Баши“, 2014 г.}

Интериорът е покрит с червени килими, а по стените могат да се четат калиграфски изрисувани цитати от Корана.

Вътрешността на джамията придобива сегашния си вид в резултат на редица ремонтни дейности. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на XX век с финансовата подкрепа на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, боядисване, мазилки и т.н. са правени и след Втората световна война. През 1983 г. е направена цялостна реставрация на екстериора на джамията по проект на архитект Христо Ганчев от Националния институт за паметници на културата, когато е възстановена сталактитната украса на викалото, замазана при ремонт в началото на ХХ век. През последните десетилетия ремонтите се извършват с даренията на различни турски и арабски вакъфи (благотворителни фондации). С тяхна подкрепа е изградена система за подово отопление.

Сегашното състояние на джамията „Баня баши“ дава възможност в нея петъчните дни да се извършва молитва с около 700, а в байрамите броят на мюсюлманите може да достигне близо 1200 души. Капацитетът на джамията е между 500 – 700 души. Затова по време на празниците и петъчните молитви богомолците се молят отвън на тротоара. В миналото около джамията се намирали гробниците на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.

Въпреки че джамията не е официално отворена за туристи, те се допускат извън петте молитвени часове. Жените също имат право да влизат в подходящо облекло, но трябва да носят забрадка, която се предлага на входа. По време на молитва призивът на мюезина звучи от високоговорителите на минарето, но те са толкова тихи, че почти се губят в шума на улицата. Първият (5 сутринта) и последният призив за молитва (22:30) са пропуснати от съображения за защита от шум. Призивът за молитва продължава минута и половина и е на арабски. По този начин се вземат предвид желанията както на мюсюлмани, така и на немюсюлмани по отношение на шумовото замърсяване. През 2006 г. се провежда гражданска инициатива за събиране на подписи от немюсюлмани срещу шумовото замърсяване, причинено от призивите за молитва. Въпреки подписката, не са последвали съдебни или административни забрани или разпоредби.

Проповедта в джамията е на български и турски език. Само задължителните молитви се четат на предписания оригинален арабски език. Мюсюлманите често стоят на тротоара пред джамията по време на молитва, тъй като в сградата няма достатъчно място за всички посетители, особено по време на ислямския пост на месец Рамадан и на официални празници.

До джамията се стига лесно чрез метростанция Сердика, която е на около 20 метра.