Грилета е вариант на хамбургера, произхождащ от кухнята на ГДР. Щандовете за закуски и снекбаровете, където се се продавали такива закуски, също често са били наричани така.
Грилета, също и Грилете (нем. Grillette; мн. число: Grilletten), е специалитет, чието приготвяне не е сложно и е отразявало прагматиката на кухнята на Германската демократична република. Използвала се се е кръгла или овална кифличка (с хрупкава коричка, за разлика от хамбургера), която се разрязва, разрязаната част се затопля, вътре се поставя пържена плоска кнедла (boulette) от мляно свинско месо, оформена и изпържена във форма на кюфте. После се добавя лечо, смес от чушки, домати и лук, водеща произхода си от унгарската кухня, която придава пикантна нотка на грилетата, или кетчуп. За разлика от хамбургера, не е съществувал специфичен стандарт на грилетата. Имало е различни варианти: някои хора са слагали и резен сирене, краставица, маруля или домат върху кюфтето, докато други са предпочитали обикновена грилета. Месото също е било разнообразно: всичко – от пиле до дебели резени варена наденица е било възможно да се използва.
Пържени кюфтета, подходящи за грилета, приготвени от говеждо и свинско месо
Грилета, подобно на специалитета кетвурст (нем. ketwurst; лека закуска, произхождаща от кухнята на Германската демократична република, представляваща източногермански вариант на хотдога), е ястие, „изобретено“ през 1979 г. от Центъра за рационализация и изследване на ресторантите в Източен Берлин. Първият източноберлински ресторант "Грилета" отваря врати през май 1979 г. на ул. „Шонхаузер алее“. По-късно е имало и други ресторанти „Грилета“ на „Aлександерплац“ – площад в североизточния край на историческия център на Берлин, и в историческия район „Николаифиртел“, намиращ се в квартал „Мите“. С тези ястия е трябвало да бъде възможно да се обслужват големият брой хора на „Александерплац“, за които капацитетът на околните ресторанти е бил недостатъчен. Специалитет грилета се е предлагал и в други градове на ГДР. Специалните рула грилета са били произвеждани за Източен Берлин от комбината Bako. Те са разработени съвместно от кетъринг индустрията и Bako.
Лечо
Във време, когато ситуацията с доставките се характеризирала с недостиг, разработването на такъв продукт е било предизвикателство. Изискването е било съставките да са лесно достъпни, а като производственият процес е трябвало да отговаря на стандартите на социалистическата икономика. Грилетата се е правела в държавните месокомбинати, като смляното месо често се е състояло от свинско и говеждо месо. В сравнение със западногерманските кюфтета, използвани за бургер, кюфтетата за грилета обикновено са били малко по-дебели и с по-малко равномерна форма. Хлебчето за грилетата е било пшеничено.
Вместо дефицитния кетчуп в тамошните закусвални често се е използвала лечо, която се е приготвяла и в ресторантите на самообслужване, например в Ратауспасаген (Rathauspassagen) – ансамбъл от сгради в Източен Берлин, според спецификациите на изчислението на Търговската Организация (HO), представляваща държавна компания за търговия на дребно в съветската зона, която се е управлявала под правна форма на обществена собственост и е работила в ГДР, докато не бива разпусната след падането на Берлинската стена.
Ястието грилета, приготвено в снекбар в Дрезден, 2023 г.
С падането на Берлинската стена през 1989 г. и Обединението на Германия през 1990 г. грилетата не изчезва веднага, а все повече се измества от западни продукти като класическия хамбургер и чийзбургер. Появата на международни вериги за бързо хранене е означавала, че ежедневието на източногерманците се променя бързо. Въпреки това, за мнозина грилета остава носталгичен сувенир от отминали времена.
Днес ястието грилета се среща рядко; този специалитет, както и ястието кетвурст се смятат за типични продукти на снек културата на ГДР, създадени като реакция на спезиалитетите на Западна Германия, а именно хамбургера и хотдога.