Този архитектурен елемент представлява част от етаж и обикновено запазва функциите си като част от етажа, като съответно е остъклен в различна степен.

Думата „еркер“ вероятно е заемка от севернофренската arquière, обозначаваща „стойка за стрелба“ или „процеп за стрелба“, всъщност „издутина на стената“.

За разлика от т.нар. „светъл отвор“ (ниска фасада, която се издига от земята), еркерът не се издига от земята, а се поддържа от конзолен слой от греди или конзоли. Въпреки това, светлият отвор може да се нарече и стоящ еркерен прозорец и може да се разглежда като форма на еркерен прозорец (ако издадената част на сградата е толкова висока, колкото цялата конструкция, тя се нарича ризалит вместо светъл отвор. С термина „светъл отвор“ или „въздух“се обозначават и напречните покривни фронтони (архитектурни елементи, увенчаващи дадена хоризонтална структура (антаблеман), обикновено (невинаги) поддържана от колонада) над страничните кораби на църквите. Преходите към балкона, който също може да бъде покрит и остъклен, са плавни. Конструкция от страната на стрехите на скатен покрив, която има фронтон (част от стената на сграда, която е в съседство с ръбовете на покрива или надвесите на покрива, които са по-високи от стрехите, или която стърчи извън покрива (като фалшив фронтон, щитов фронтон или свободен фронтон) и собствен покрив, понякога се нарича покривен еркер.

_{Отбранителен еркер с амбразура в баварския замък Грифенщайн, XVI век)}

Еркерите са били особено популярни при отбранителни сгради през Средновековието. От една страна, от тях се е би могло да се види по-добре стената и оттам да се изстрелват снаряди в бой с евентуални нападатели. С ъглов еркерен прозорец има благоприятен зрителен ъгъл от 270°. Отбранителен еркер (също и лят еркер, хвърлящ еркер или наклонен нос) е малка, отворена надолу конзолна конструкция (eркер) на стените на замъци и средновековни крепости, но също и на средновековни градски укрепления и укрепени църкви. Съответни разширения вече са съществували на главните входове на късноримските крепости в Близкия изток.

Еркерни прозорци, наричани също и тоалетни прозорци, са служили като тоалетна в замък или жилищна сграда през Средновековието.

_{Еркерен тоалетен прозорец на замъка Постерщайн, провинция Тюрингия, Германия}

Еркерите на параклисите (наричани също хорови прозорци) често се срещат в замъци, патрициански къщи и дворци. Едноетажните олтарни стаи служат като замък или домашен параклис. Църковният закон забранява жилищните пространства над олтара. Спорно е дали хоровият прозорец на ректората на Себалдер в германския град Нюрнберг е еркер или светъл отвор.

От периода на късната готика и ренесанса прозорецът на салона в къщата се използва за разширяване на жилищното пространство, за осигуряване на по-добро осветление на стаите с еркерни прозорци и като художествено структуриращ мотив за фасадата. Ако еркерът излиза от фасадата само на нивото на прозорците, тоест без парапета, то това е прозоречен еркер, а не еркерен прозорец. Еркерът често е проектиран като еркерна кула с покрив, който се простира над ръба на стрехите. В германския град Ландсхут през Средновековието честата нестабилност на много еркери на жилищни сгради довежда до срутвания, след което те бяха забранени там.

В ислямските страни архитектурният елемент машрабийя (декоративна дървена решетка), проектиран като еркерен прозорец, е често срещан компонент, който предлага на жените възможност да наблюдават живота на улицата и да се насладят на добре проветрено място, дори и без воал.

_{Машрабия в египетски стил}

Като средство за визуално разширяване на интериора и по-голям изглед отстрани, прозоречните системи, стърчащи от външната стена, известни като Bay Windows, са изключително популярна константа в британската жилищна архитектура за масите от викторианската архитектура от 1870 г. до този ден. В общата употреба еркерът се използва свободно като общ термин както за еркери, така и за еркери, тъй като те са много сходни на външен вид и функцията е абсолютно същата. По брой светлите отвори далеч надхвърлят еркерите. Специалният термин Oriel Window за еркерен прозорец е запазен за научна употреба и се прилага най-вече за исторически или историзирани сгради.

Въз основа на британския модел, тази употреба на еркерния прозорец намира своето място в жилищната архитектура на други англоезични страни, особено САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Действителните еркери се използват по-често там, отколкото на Британските острови. Град Сан Франциско има висока концентрация на прозоречни еркери. Двата впечатляващи еркера на измисления дом на семейство Симпсън от анимационния сериал „Семейство Симпсън“ са познати на широка публика.

Предимствата на осигуряването на светлина от няколко страни в стаите с еркерни прозорци са пренесени в търговската архитектура още през 1864 г. с пионерската сграда Oriel Chambers в английския град Ливърпул от местния архитект Питър Елис (1808–1888). Започвайки оттам, те също играят роля в ранните небостъргачи на Чикагската школа за известно време в края на XIX век. Често различният дизайн на приземния етаж означава, че това са истински еркери, които често се простират до покрива.

Град Санкт Гален в Швейцария е известен с многото си еркери. Само в стария град има над сто от тези веранди по фасадите на къщите. От Средновековието те са били използвани за разширяване на жилищното пространство на горните етажи. Еркерите на Санкт Гален често са много сложно проектирани и украсени, защото те също са били предназначени да представят богатството на гражданите, които са живели там.

Еркерът е характерен за българската възрожденска архитектура, където най-често се поддържа от подовия гредоред, от прави или извити наклонени дървени конзоли. Чрез еркерите се компенсирала неправилността на геометричната форма на застроения парцел като се оформят правилно горните етажи, увеличава се етажната площ, разнообразява се фасадното оформление.

_{Сградата на Българското национално радио, София, 2013}

Еркерът подсилва архитектурното въздействие на отделната сграда, на улицата, на ансамбъла. Разнообразни образци на еркери има запазени в Пловдив, Русе, Копривщица, Трявна, Велико Търново, Панагюрище, Карлово, Тетевен и др. Пример за еркерна конструкция в по-съвременната архитектура е сградата на Българското национално радио (арх. Георги Стоилов, проект 1971 г.).

Еркерен прозорец Кобург

Еркерният прозорец Кобург е местен технически термин за вариант на ъгловия еркерен прозорец, който се изгражда само в германския град Кобург. Такива еркери датират от края на XVI век и се характеризират с три архитектурни характеристики: носеща колона пред ъгъла на къщата, двуетажна конструкция и завършване с качулка (камбанообразна, извита форма на покрива на кула, която се откроява ясно от обичайните средновековни островърхи шлемове или пирамидалните покриви, които също са били използвани по-късно. Използва се заедно с термина „welscher“ – welscher Haube (френска качулка), като думата „welsch“ обозначава чужд – обикновено романски – произход или родословие. Не е ясно кога тези термини са комбинирани за първи път, за да опишат нов и привличащ вниманието архитектурен елемент).

_{Еркер на Градската къща в град Кобург}

В града има пет Кобургски еркера. Еркерът на кметството от Ханс Шлахтер от 1575 г. е най-старата форма на подобен декоративен елемент в Кобург. Това е последвано през 1593 г. от еркера в замъка Еренбург в Steingasse (Каменната алея) и през 1601 г. от двата еркера на Stadthaus (Градската къща). Триетажната ъглова къща Markt 6, намираща се в центъра на града, има още един еркерен прозорец Кобург, построен около 1600 г.

Други функции на еркера

В Съединените щати някои строители инсталират еркери за поставяне на газови камини. Предимството на това разположение е, че нито трябва да се изгражда цял комин, нито се губи жилищна площ във въпросното помещение.

_{Прозорец на газова камина в къща тип „McMansion“}

Инсталирането на комини без оглед на външния вид на къщата се счита за съмнително и е често срещано при тип къща „McMansion“ – голяма къща в крайградска общност, която обикновено се продава на горната средна класа в развитите страни.