Натали Делон е френски модел, актриса, режисьор и сценарист. Една от най-красивите жени в историята на киното. Смятана е за муза на група Ролинг Стоунс.
Истинското й име е Франсин Кановас. Известна е и като Натали Вартелеми – псевдонимът Натали тя приема след като сключва брак с вече превърналия се в кинозвезда Ален Делон, а Вартелеми е фамилията на първия й съпруг – също французин. Въпреки неуспешния си брак с Ален, Натали остава в приятелски отношения с френския актьор до края на живота си. След развода им, по негова молба, тя запазва фамилията си, която приема след като се омъжва повторна – Делон.
През 60-те години на миналия век Натали Делон е смятана за една от най-красивите жени в света, а през 70-те години на миналия век – за френски секс символ.
Участва в 30 кинофилма, режисира други два и е сценаристка на единия. Играе също и в два телевизионни филма, два телевизионни сериала, снима се и в два телевизионни документални сериала.
Натали Делон (Франсин Кановас) е родена е на 1 август 1941 г. в град Ужда, Френско Мароко, в семейство от испански произход. Баща й е Луис Кановас (1915 –2003), испанец, управител на транспортна компания в Мароко, родом от град Оран, Алжир, представител на етнокултурната група, наречена „черни крака“ (на френски: pieds-noirs), включваща хора от френски и друг европейски произход, които са родени в Алжир през периода на френския колониално управление от 1830 до 1962 г. Той изоставя семейството си, когато Франсин е на 8 месеца. Майка й Антоанета Родригес, родена през 1917 г. в автономния испански град Мелиля, отделен от мароканската държава с гранична стена, се премества с дъщеря си в Казабланка след развода и впоследствие се жени за локомотивен машинист, когото малката Франсин е смятала за свой баща. Пастрокът й умира, когато тя е осемгодишна, оставяйки майка й, която е имала сърдечно заболяване, да се грижи сама за нея и сестра й Луизет, с четири години по-голяма от нея. Впоследствие Антоанета се омъжва още няколко пъти. Франсин е имала също и брат.
Натали Делон в Италия, 28 октомври 1965 г.
Личен живот
През 1959 г. Натали се омъжва за Ги Бартелеми, наборник на военна служба, родом от северната част на Франция, след като разбира, че е бременна от него. По-късно той става упълномощен представител на GROUP ONA (Omnium Marocain d'Assurance) – първата мароканска частна индустриална и финансова група. Живеейки в Мароко, те стават родители на момиченце на име Натали. Няколко години след раждането на дъщеря си, той подава молба за развод, обвинявайки съпругата си в изневяра и настоявайки да получи пълно попечителство над детето. По-късно актрисата признава, че не е чувала нищо за дъщеря си, откакто е навършила 18 години. Бракът им приключва през 1960 г. и на следващата година Франсин се премества в Париж. Техният развод е разрешен през юли 1964 г. Дъщеря им остава да живее с баща си.
През август 1962 г. Франсин се запознава с Ален Делон в парижкия нощен клуб „New Jimmy's“ и същата вечер започват тайна връзка, която продължава една година. Красотата й – изящна и дръзка, е същата като на Ален, на когото тя толкова много прилича по външност, сякаш му е сестра. Там тя за първи път вижда Ален Делон, спокойно седнал върху дамската й чанта. Тази тяхна първа среща не може се нарече приятна, тъй като двамата си разменят груби забележки един към друг, а Ален, подпийнал, дори се строполява върху нея, както Натали си спомня с усмивка години по-късно в автобиографията си. Въпреки това, с помощта на общия им приятел Жан Понятовски, двамата се срещат отново и започват романтична връзка.
През май 1963 г. тя придружава Делон по време на снимките на новия му филм „Черното лале“, заснет във Франция и Испания. Годежът им е през април 1964 г. На 13 август 1964 г в община La Ville-aux-Clercs, департамент Loir-et-Cher, намиращи се в централната част на Франция, в присъствието само на кмета и двама свидетели и бременна със сина им Антони, тя се жени за вече превърналия се в звезда актьор. Тогава младата жена, вече Делон по фамилия, приема псевдонима Натали, във връзка с дъщеря си. 29-годишният Ален Делон, който е на върха на славата си, е под обстрел от световните медии след неотдавнашната му раздяла с австрийската актриса Роми Шнайдер, за която първоначално е трябвало да се ожени след пет години на бурна любовна връзка, добре известна на широката публика. Делон не се разделя очи в очи с годеницата си – само оставя й кратка бележка. „Съжалявам. Знам, че щях да те направя нещастна. Заминавам за Мексико с Натали. Желая ти всичко най-хубаво! Париж, 1964 г.”. Роми е опустошена и прави неуспешен опит за самоубийство. Натали и Ален се качват на трансатлантическия лайнер „Франция “ в град Хавър, за да прекарат медения си месец в Съединените щати. Те се присъединяват към Холивуд, защото Ален Делон е имал сключен дългосрочен договор с филмовата компания „Метро Голдуин Майер“, който той впоследствие прекратява, разочарован от качеството на филмите.
Синът им Антъни е роден през септември 1964 г. в медицинския център Cedars-Sinai в Лос Анджелис. Семейството живее една година в САЩ и след това се връща във Франция – в столицата Париж.
Дълго време сянката на Роми Шнайдер витае над любовната им история, както Натали ще свидетелства години по-късно. „Ален никога не ми е говорил за нея, но от време на време виждах как сянка на тъга преминава през очите му“, обяснява тя. „Когато го напуснах, оставих всичко зад гърба си, тръгнах със сина си и гувернантката си, това е всичко“, казва актрисата пред списание „Пари Мач“ през 2018 г.
Натали Делон, Вивана Роза Делаведова ("Mис Aржентина") и Aлен Делон в Буенос Aйрес, 1964 г.
Натали и Ален са една от най-бляскавите и коментирани двойки на 60-те години на миналия век. През юни 1968 г. те се разделят. Развеждат се на 14 февруари 1969 г. Снимат се заедно в два филма: „Самураят“ (1967), докато са женени, и „Внимавай с басите“(1971) след развода им.
Самата актриса коментира раздялата с Делон така: Бракът ни с Ален беше изграден върху страст и нерви и един ден и двамата просто не издържахме.
През 1960-те и 1970-те години Натали излиза с американския саксофонист Боби Кийс, швейцарско-френския актьор Марк Порел, френския актьор Рено Верле, френския режисьор Луи Мал и италианския актьор Франко Неро, както и с американския певец и актьор Еди Фишер и британския актьор Ричард Бъртън – бивши съпрузи на британската актриса Елизабет Тейлър. Имала е любовна афера и с австрийския актьор Хелмут Бергер. Най-дълготрайната й любовна връзка е английския музикален продуцент Крис Блекуел, основател на звукозаписната компания Айлънд Рекърдс, с когото е била заедно в продължение на 15 години (1978–1993). През този период Натали живее с Блекуел на Бахамите в град Насау. Освен всичко друго, 70-те години на миналия век за Натали са време за интересни и важни запознанства, тя установява приятелски отношения с Миг Джагър, фронтмен на британската група „Ролинг Стоунс“, и съпругата му Бианка Перес-Мора Масиас, н чиято сватба през 1971 г. във френския град Сен Тропе, присъства и е в компанията на актрисата Брижит Бардо, режисьора Роже Вадим, музикантите Ерик Клептън, Пол Маккартни, Ринго Стар, Кийт Ричардс, Рони Ууд, Боби Кийс и много други гости. Ценител на женската хубост, Джагър намира в нея извор на вдъхновение, което пренася в работата си със своите колеги музиканти. Въздействието, което Натали оказва върху лидера на „Ролинг Стоунс“, обаче, не води до създаване на произведения, които да са свързани с нейния образ, което е съвсем естествено, тъй като песните на британската група, грубовати като музика и хаотични като текстове, не могат да изразят по никакъв начин нито физическата, нито душевната изтънченост на френската актриса.
През 70-години Натали Делон се пристрастява към наркотиците. Именно Ален я кара да се подложи на лечение в швейцарска клиника.
През 2003 г. тя се завръща от Бахамските острови, за да живее във Франция. Започва да общува често с Ален Делон – не само във връзка със сина им. Актрисата, дори и в напреднала възраст, смята втория си съпруг за „любовта на живота си“ и в много интервюта говори с голяма нежност за него.
Натали Делон умира на 79-годишна възраст в Париж на 21 януари 2021 г. от рак на панкреаса. Погребението й се състои на 26 януари в църквата „Сен Жермен де Пре“ в Париж. Тялото й е кремирано и пепелта е разпръсната на остров Ямайка.
Филмова кариера
През 60-те години Франсин Кановас работи като фотомодел. Снимана е от най-добрите френски и чуждестранни фотографи за известни списания като „Вог“.
През 1967 г. тя получава първата си филмова роля в „Самураят“, дело на един от най-великите творци в киното, френския режисьор Жан-Пиер Мелвил, където играе заедно със съпруга си Ален Делон, като по това време те са в процес на развод. Именно Мелвил настоява Натали да участва в този великолепен филм ноар – криминален трилър, оказал голямо влияние върху по-късните холивудски криминални филми. Режисьорът, застанал във фоайето на имението на семейство Делон, гледайки как я слиза по стълбите, казва: „Мадам, имате фигура за кино. Ако съпругът ви е съгласен, бих искал да играете в този филм“. Натали, която не е имала никакво желание да бъде актриса, приема, сякаш на шега. По време на снимките между нея и Ален и Натали има огромно напрежение, тя в един момент дори му удря плесница. Но това изобщо не се отразява на тяхната концентрация, играта им в „Самураят“ е невероятна.
В статията си във вестник „Фигаро“, журналистът Бертран Гуяр отбелязва, че в този филм Ален и Натали са почти мълчаливи, но „погледите им, изпълнени със смисъл, са достатъчни, за да развълнуват камерата“, като режисьорът рисува от техните портрети „една митична двойка в седмото изкуство." Появяват се и критици, които, отрупвайки с хвалебствия Ален Делон заради играта му в „Самураят“, където той, изигравайки най-емблематичната си роля, изгражда образа на „самурая“ Джеф, самотния, почти нереално красив наемен убиец, изказват неблагоприятни мнения за актьорските умения на Натали, намирайки в нея само умения, основани на физическата й хубост. Но посредствени кинокритици се срещат навсякъде, даже и във Франция. Натали Делон не е просто отлична актриса. Тя е необикновена актриса. Дори само заради това, че интерпретирайки предимно второстепенни роли по време на филмовата си кариера, успява да достигне култов статут. Още при дебюта си в „Самураят“, безспорно най-големият шедьовър сред филмите, в които е участвала, изпълнявайки ролята на Джейн Лагранж, любовницата на „самурая“ Джеф Костело, Натали демонстрира своя интуитивно открит начин на игра, представляващ особена сплав от елегантност и мистериозност, съчетавайки изискаността на маниерите си с известна емоционална непроницаемост. При изпълнението на филмовите си роли, тя използва като основно изразно средство красотата си, но успява да естетизира образите, които интерпретира не само физически, но и психологически – същото, което прави и Ален Делон. Благодарение на тази естетизация, техните герои, дори и когато се намират в мрачна и потискаща среда, остават в известна степен откъснати от реалността – така както е и в „Самураят“.
Натали Делон във филма „Самураят“ (1967)
Артистичният чар на Натари Делон е в хармония с т.нар. Нова вълна – направление във френското кино от края на 50-те и 60-те години на XX век. И е съвсем естествено, че в този период тя става предмет на обожание на милиони почитатели на седмото изкуство.
През 1968 г. Натали се появява в “Особен урок“, което я прави звезда в Япония, нареждайки я в топ 10 на чуждестранните актриси.
През 1971 г. тя играе в „Когато осем камбани бият“ с Антъни Хопкинс, а през 1972 г. се появява в „Монахът“ с Франко Неро. През същата година си партнира с Ричард Бъртън, Ракел Уелч и Вирна Лизи в „Синята брада“.
През 1973 г. Натали играе в „Секс магазинът“ и нейната роля е един от „моментите на истинско удоволствие във филма, като едно от неговите „наистина прекрасни момичета“, коментира журналистът Роджър Грийнспън във вестник „Ню Йорк Tаймс“. През същата година тя участва заедно с легендарната Брижит Бардо във филма „Поучителната и радостна история на Колино“.
През 1975 г. публиката я вижда в „Романтичната англичанка“, където си партнира с Гленда Джаксън и Хелмут Бергер.
На следващата година Натали Делон взема участие в драмата на Роже Вадим „Вярна жена“, на снимачната площадка на която се изявяват също и Силвия Кристел и Джон Финч.
През 1977 г. Натали изпълнява главната роля в последния филм на режисьора Питър Уайтхед, „Огън над водата“ (1977), в който участва и Джон Ленън.
По телевизията актрисата се появява като гост-звезда в епизод от сериала „Мадам съдия” на Едуард Молинаро през 1978 г. Четири години по-късно тя участва в главната роля в драмата „Наричат злополука“, която е нейният дебют като режисьор и сценарист, но филмът не печели успех сред зрителите. През 1988 г. излиза на екран друга режисьорска работа на Натали Делон – романтичната комедия "Сладки лъжи" с Трейт Уилямс, Джоана Пакула и Джулиан Филипс, която също не получава широко признание. Последните роли на френската актриса са драмите „Кучешка нощ“ на Вернер Шрьотер през 2008 г. и „Биографията на Виктор Йънг Перес“ на Стив Суис, издадена през 2009 г.
През 2006 г. Натали публикува мемоарите си, озаглавени „Не плачи, не е важно“ (Pleure pas, c'est pas grave). „Фигаро“ ги описва като разказ за „нейния по-тъмен период, брака й с Делон, слизането й в ада с наркотиците. Но все още изпълнена с живот, тя също така разказва за изключителните срещи, които е имала с хора, които са я разсмяли и които са накарали нас също да се смеем. Приятни и забавни анекдоти“.
Изява като текстописец
Натали Делон е съавтор на текста на песента „Виждала съм това лице и преди“, изпълнена през 1981 г. от ямайската певица Грейс Джонс. Песента е преработка на произведението на аржентинския композитор Астор Пиацола „Либертанго“ (1974), смесица между танго, реге и шансон. Английският текст е на Грейс Джонс, Бари Рейнолдс и Денис Уилки. Тeкстът представлява лирично описание на по-тъмната страна на парижкия нощен живот. Делон написва два речитатива, които Джонс изпълнява на френски в песента. Първата част гласи:
„Tu cherches quoi? À rencontrer la mort?
Tu te prends pour qui? Toi aussi tu détestes la vie...
„Какво търсиш? Да срещнеш смъртта?
Кой мислиш, че си? Ти също мразиш живота...
Речитативът във втората част е следният:
Dans sa chambre, Joël et sa valise
Un regard sur ses fringues
Sur les murs, des photos
Sans regret, sans mélo
La porte est claquée
Joël est barré
В стаята му – Жоел и куфара му
Поглед към дрехите му
По стените – фотографии
Без съжаление, без мелодрама
Вратата е хлопната
Жоел е заседнал
Песента, записана в Насау, столицата на Бахамските острови, под ръководството на продуцентите Крис Блекуел и Алекс Садкин, като втори сингъл от албума на Грейс Джонс от 1981 г. „Нощни клубове“, издаден от Айлънд Рекърдс, постига голям комерсионален успех, достигайки Топ 20 в не по-малко от пет европейски страни, включително номер 1 в Белгия и номер 2 в Холандия.
„Виждала съм това лице и преди“ звучи във филма на полско-френския режисьор Роман Полански „Безумецът“(1988), както и във филма на британския режисьор Сю Хил „Училище за съблазняване“(2004).
Deutsch
English
Русский
Česky
中文
Български
Натали Делон в Италия, 28 октомври 1965 г.
Натали Делон, Вивана Роза Делаведова ("Mис Aржентина") и Aлен Делон в Буенос Aйрес, 1964 г.
Натали Делон във филма „Самураят“ (1967)