News

Балконет (фр. balconet/balconette) е архитектурен термин, обозначаващ фалшив (лъжлив) балкон или парапет във външната равнина на отвор на прозорец, достигащ до пода, и имащ вид на балкон, когато прозорецът е отворен.

Балконът Жулиета (анг. Juliet balconies) основно се определя като предпазна релса или балюстрада (невисок парапет), която защитава отвор с пълна височина, където се изисква защита от падане.

Наричан е също и„френски балкон“. Отворът на стената, който се образува заедно с балконета, се нарича френски прозорец/френска врата. Това е външна врата със стъкла, служеща за прозорец и врата. Пред френския прозорец обикновено няма площадка, а само преграда, която се монтира директно в отвора отвън, точно пред прозореца/вратата. Възможен е и вариант с платформа, но тя е много тясна, достатъчна само за да поставите крака си („да излезеш на балкона“).

Балконетите са често срещани във Франция, Португалия, Испания и Италия. Виден пример за балконет е в Палацо Лабия (Palazzo Labia) – бароков дворец във Венеция, Италия, построен през XVII-XVII век.

_{Палацо Лабия (фасада към площад „Кампо Кан Джеремио“), Венеция, 2018 г.}

Балконетите могат да бъдат направени от различни материали. Тъй като доста често са били направени от камък, с модерния напредък е имало повече възможности за създаване на естетически приятни балкони. По-новите балконети могат да варират от стъклени панели до неръждаема стомана, за да осигурят по-модерен вид на сградата. Модерният балкон Жулиета често включва метална преграда, поставена пред висок прозорец, който може да се отвори. Ето защо, въпреки че е известен като балкон, официалният термин за него във Великобритания е „ограждение Жулиета“ (Juliet guarding) – защото по същество това е парапет.

_{Дворцово-парков ансамбъл „Петерхоф“, дворец „Монплезир“, град Санкт Петербург, Русия, 2018 г. Галерия прозорци-врати, от страната на фасадата към градината.}

През 1597 г. английският драматург, поет и актьор Уилям Шекспир (1564-1616) публикува своята театрална трагедия „Ромео и Жулиета“, чието действие се развива във Верона, град, който през XIX век става най-известният романтичен град в света, наричан „градът на влюбените Верона“. В известната „сцена на балкона“, Ромео се промъква в овощната градина на Капулети – член на когото е Жулиета, и я дочува как застанала на своя прозорец, заявява любовта си към него въпреки омразата на семейството ѝ към Монтеки – рода, към когото принадлежи Ромео. Той разкрива чувствата си пред нея и младите влюбени решават да се оженят. В пиесата на Шекспир не е споменат никакъв балкон, а само прозорец, от който Жулиета гледа своя любим. Думата „балкон“ влиза в употреба две години след смъртта на драматурга, а използването на балкони в пиесите е популяризирано през XIX век.

Балконът на Жулиета в къщата на Капулети обаче не е балконет – тъй като излиза извън периметъра на сградата.

_{Модерни балкони Жулиета се срещат и в България. Балконети на нова жилищна сграда в град Пловдив, изработени от стъклени панели, 2024. Снимка: Ивайло Лазаров}

Балконет означава също и декоративна винетка на перваза за предпазване на саксии от падане. Тук „винетка“, термин с няколко значения, се използва в смисъл на малък декоративен дизайн, малък декоративен дизайн, запълващ пространство в дърворезба, обикновено базиран на зеленина.

Терминът „балконет“ се прилага и за вид сутиен с ниски чашки и широки презрамки, които придават вид на квадратно деколте. Името на този сутиен е въведено от мъже, стоящи на балкона на театър, които гледат отвисоко жените. Сутиенът балконет не се е виждал отгоре.