Ян Матейко е създател предимно на исторически и батални картини. Смятан е за „най-великия полски исторически художник“. Картините му са признати за едни от водещите произведения на историзма на XX век. Той е автор на над триста маслени картини и няколкостотин рисунки и скици; сред творбите му са „Станчик“ (1862), „Проповедта на Скарга“ (1864), „Астрономът Коперник или Разговор с Бога“ (1874), „Битката при Грюнвалд“ (1878), „Пруска почит“ (1880–1882), „Вернихора“ (1883–1884).

Сред полската нация има трайно установен култ към личността на Ян Матейко. Той e бил и историософ, успял е да разпространи знания за историята на Полша и да поддържа спомена за някогашната историческа държава, която изчезва от картата след три разделяния и загубва възможността за политическо самоопределение. Неговите произведения, размножени чрез хиляди репродукции, се превръщат в стандартни илюстрации на много ключови събития в полската история.

Ян Алойзи Матейко е през 1838 г. в Краков, тогава град-държава (Свободен, независим и строго неутрален град Краков с окръга), просъществувал от 1815 до 1846 г., днес част от Полската република. 24 юни често се дава погрешно като дата на неговото раждане. Самият художник твърди, че е роден на 30 юли. Бабата и дядото на Матейко по бащина линия са чехи, били са фермери в село Руднице, намиращо се близо до град Храдец Кралове, Бохемско (Чешко) кралство, съставна част от Свещената Рилска империя.

Баща му, Францишек Ксавери Матейко, (с рождено име Франтишек Ксавер Матейка) е роден в село Руднице. Той пристига в полската област Галисия, тогава част от Свещената Римска империя, като учител и учител по музика. Първоначално работи за семейство Водзицки в село Кошчелники (днес част от Краков), а след това се премества в Краков. Той наема част от жилищна къща на улица „Флорианска“ от Ян Пьотр Росберг и управлява там „студентски интернат“. Бил е и органист в църквата на Светия кръст в Краков. След смъртта на Росберг се жени за Йоана Каролина Росберг (1802–1845), най-малката му дъщеря. Францишек е католик, Йоана – протестантка, която произхожда от полско-германско семейство на богати сарачи, живеещи в Краков в продължение на две поколения. Семейство Матейкови живее на улица „Флорианска“ 41 (по това време „Флорианска“ 363). През 1829 г. те се разплащат с останалите наследници и стават еднолични собственици на къщата.

Ян е деветото от единадесетте деца, които Матейкови са имали (девет момчета и две момичета). Когато е бил на седем години, майка му умира; нейната сестра Анна Катаржина Замойска се грижи за децата. Смъртта на майка му несъмнено оказва влияние върху личността на бъдещия художник. Детството му е било изпълнено със страхове и неприятности, като той не е получавал много грижи (счупеният му нос не привлича ничие внимание и зараства накриво). Бащата не е показвал на децата си чувствата си, бил строг и не приемал артистичната страст на сина си. Той е третирал предпочитанията на сина си към рисуването като слабост. Липсата на семейна топлина е била частично компенсирана от приятелството на Матейко със семейство Гибултовски. По-късно той пише за Паулина Гибултовска, че тя му е като втора майка. Ян често е посещавал дъщеря й Йоана Серафинска в град Вишнич, а синът й Станислав е бил негов най-добър приятел в продължение на много години.

От 1847 г. Ян Матейко посещава училището Св. Барбара. Скоро той е преместен в средното училище Света Анна (понастоящем 1-во средно училище „Бартломей Новодворски“ в Краков). Още от ранна детска възраст проявява изключителен артистичен талант, което му позволява да премине в по-горни класове, тъй като почти всички други предмети не успява. Той никога не научава чужд език и се e затруднявал дори и с полския. Съучениците му също не са се отнасяли с разбиране към него, той дори преживява известно насилие, причинено от тях. Въпреки че Матейко и неговите братя и сестри са били наполовина чехи от страна на баща си и наполовина полонизирани немци от страна на майка си, те са говорели на полски вкъщи. Двамата по-големи братя на Ян, Едмунд и Зигмунт, участват в Унгарското въстание (1848–1849). Сигизмунд умира на бойното поле.

Тринадесетгодишен, Ян е приет в Училището за изящни изкуства в Краков на улица „Весола“, чийто директор по това време е полския художник Войчех Статлер. Матейко показва голяма амбиция и усърдие в училище, въпреки че образованието му там също не е вървяло гладко, което вероятно се е дължало на първоначалната антипатия на Статлер към него, както и на финансови затруднения и значително увреждане на зрението. Младият художник е бил повлиян от други учители: енциклопедистът Юзеф Кремер и художникът Владислав Лушкевич, които го вдъхновяват да скицира паметниците на Краков, да събира материали, да изучава детайли и изображения, създавайки т.нар. Скарбчик – колекция от скици, детайли и фрагменти.

_{„Автопортрет“ (1892)}

Артистична кариера

През 1858 г., след като получава признание за усърдното си обучение, Матейко получава стипендия от австрийското Министерство на религиозните въпроси и образованието да учи в Мюнхен. В края на декември 1858 г. той кандидатства в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Там се запознава с произведенията на изключителни древни и съвременни художници. Той оценява високо работата на френския художник Пол Деларош и немския художник Карл фон Пилоти, ученик на Деларош, които създават исторически произведения. Матейко се убеждава, че това е жанрът, на който иска да се посвети; през 1853 г. той рисува първата си историческа картина „Шуйските царе преди Сигизмунд III“. Схемата на Деларош, основана на избирането на драматичен момент от историята и представянето му по театрален и емоционален начин, е използвана от младия Матейко в „Отравянето на кралица Бона“ (1859), рисувана в Мюнхен и Краков, която вече се счита за „композиционно зряла“ по това време.

През 1860 г. Матейко прави кратко пътуване, за да учи във Виена. Поради конфликт с виенския професор по изкуство Кристиан Рубен, той се завръща в Краков през същата година. След това публикува „Дрехи в Полша 1200-1795“ – публикация, съдържаща гравюри на фигури в исторически костюми, свидетелство за по-късните му исторически интереси. След това Матейко създава ателие за рисуване, първоначално в семейната къща. През 1861 г. той се премества в многофамилната къща „При Коня" на семейство Фишер, намираща се на площад „Ринек Гловни“ 39, където споделя студио с Флориан Цинек – полски художник и преподавател по рисуване в Училищено за изящни изкуства в Краков. През същата 1861 г. Матейко се премества на улица „Крупница“ в студио, преустроено от фотографското студио на Валери Ржевуски – полски фотограф, социален активист и градски съветник. По това време Ян често е изпадал в депресия, която се е дължала на несподелената му любов към другата дъщеря на Паулина Гибултовска – Теодора. Един от анекдотите за тях е свързан с неуспешния годеж на Ян с Теодора през 1862 г. Шестнадесетгодишното момиче хвърлило пръстена, предложен от художника. В крайна сметка обаче годежът им се състои през същата година.

През 1862 г., наред с други, той рисува картината „Ян Кохановски над трупа на Урсула“, която продава във Варшава за около 1000 рубли. През същата година Матейко завършва картината „Станчик“, всъщност „Станчик по време на бала в двора на кралица Бона пред изгубения Смоленск“. Творбата, смятана за първия историософски труд на Ян Матейко, изобразява Станчик, придворен шут на полските крале от XVI век, а също е и автопортрет на художника.

В следващата картина, „Проповедта на Скарга“ (1864), Матейко придава на заглавния герой свои черти. Картината е имала голям артистичен успех; на изложбата в Париж художникът печели златен медал, а граф Мавриций Евстахий Потоцки от полския град Затор му плаща 10 000 гулдена за закупуването на „Проповедта на Скарга“. Финансовият и артистичен успех позволяват на Матейко да създаде семейство. По това време двамата му братя Едмунд и Казимеж са сред участниците в Януарското въстание ((1863-64). Ян не участва в боевете, тъй като не е умеел да борави с оръжие и е бил физически слаб. Носел е обаче оръжие и е помагал материално на въстаниците.

Както в случая с „Проповедта на Скарга“, през 1867 г. Матейко отново печели златен медал за картината „Рейтан. Падането на Полша“, а австро-унгарският владетел Франц Йосиф I закупува творбата за близо 50 000 франка. През 1870 г., след като рисува „Люблинската уния“ (1867–1869), тя е украсена с Ордена на почетния легион в Париж. Следващата картина, „Стефан Батори край Псков“, е завършена през 1871 г. През 1872 г., преди да замине за Истанбул, Матейко започва работа върху картината „Астрономът Коперник, или Разговор с Бога“, която е завършена след завръщането си в Краков. Творбата е закупена с публични дарения от Ягелонския университет. През ноември 1873 г. той се премества обратно на улица „Флорианска“ 41 и след като се издължава на братята и сестрите си, става единствен собственик на имота. През май 1873 г. Матейко става директор на Училището за изящни изкуства в Краков, което е било заплашено от закриване, отхвърляйки поглъщането му от Академията за изящни изкуства в Прага. През 1876 г. той закупува имение в село Кшеславице, днес квартал на Краков, което става лятна резиденция на семейството. През 1878 г. Матейко рисува друга високо оценена картина, „Битката при Грюнвалд“, след което е награден с почетен златен медал в Париж.

_{„Станчик“ (1862)}

Художникът е оценен от международната общност, става почетен член на Парижката, Берлинската, Пражката и Виенската академии, както и на Академията за изяни изкуства „Рафаело“ в град Урбино, Италия. Той посвещава времето си и на училището за изящни изкуства, като се бори за разкрасяването на Краков и запазването на неговите паметници. До края на живота си Матейко се радва на голяма слава, както в Полша, така и по света, което се дължи на множество награди (включително на изложби в Париж). Наричали са го „майстор“. Със своята живопис той допринася за разпространението на полската история. През 1879 г. Матейко рисува картината „Владислав III Варненчик в Битката при Варна“. През 1883 г. Ян Матейко предлага своята картина „Ян Собиески край Виена“ на папа Лъв XIII, който от благодарност го удостоява с Командорския кръст със звезда на Ордена на Пий IX.

Матейко се е занимавал с консервационни дейности. Той оказва влияние върху спасяването на паметниците на Краков. Участва в работата на консервационни комисии по време на обновяването на готическия олтар на немския скулптор, график и живописец Вит Щвос в църквата Св. Богородица (1867–1869), реставрацията на платнената зала (1875–1879), замъка Вавел (1886) и църквата „Света Богородица“ (1889). Той участва в научна и изследователска работа и прави инвентарни чертежи по време на откриването на гробовете на полския крал Казимир Велики (1869), кралица Ядвига (1887) и кардинал Олесницки (1887) в катедралата Вавел. Участва в работата на комисията по създаването на акта за опазване на паметниците. По проект на Матейко през 1889–1891 г. е направена вътрешната полихромия на църквата „Света Богородица“.

Ян Матейко обучава много художници. Най-известните му ученици са Юзеф Мехофер, Станислав Виспянски, Яцек Малчевски и Леон Вичулковски, водещи представители на полския модернизъм.

Ян Матейко е дълбоко повлиян от немския художник Вилхелм фон Каулбах и неговия стил на "исторически символизъм". Не става дума за точно представяне на минали събития, а за художествена свобода на интерпретация, позволяваща историческите данни да бъдат поставени в избраната перспектива. Техниката на Матейко в неокласическия жанр е оценена заради своята „яснота, детайлност и въображение“.

В младостта си той преживява обстрела на Краков от австрийците през 1848 г., става свидетел и на Януарското въстание, което подкрепя финансово. В резултат на тези национални трагедии Матейко започва да се отдава на историческата живопис вместо на предишното църковно дело. Той често поставя върху платната си хора, които всъщност не са участвали в даденото събитие (напр. Хуго Колатай и генерал Й. Водзицки в картината „Битка при Рацлавице“), но той не се е занимавал с точно картографиране на историята, а със символично-философското въздействие на произведението и неговия възпитателен ефект.

Тайната на популярността на художника не е само в майсторството на неговите творби. Матейко е очарован от готическата скулптура на Вит Щос и италианските художници от късния Ренесанс. Изображенията са рамкирани, подредени и изпълнени със страст. Художникът композира многофигурни сцени, често развити панорамно. Творбите му са проникнати от силна експресия, граничеща с патос, изтънчено подреждане на цели сцени, динамика на контурните линии, интензивни цветове и изразителни физиономични и душевни черти. Картините на Матейко се отличават с прецизност на очертанията, внимание към детайла и внимателно изгладена живописна повърхност, постигната чрез пестеливо нанасяне на боя. С течение на времето художникът добавя лични характеристики към героите и изобразява променящите се умствени реакции, за да задълбочи драмата на изобразените сцени.

През 1882 г. Матейко се обръща към учениците от Училището за изящни изкуства в Краков със следното: „Изкуството вече е вид оръжие в нашите ръце, ние не можем да отделим изкуството от любовта към родината“. При други обстоятелства той обяснява: „Не мога да правя това, което бих искал, аз не композирам и не рисувам, така както разбирам условията за художествено съвършенство на една картина. Държа повече на по-важни неща, отколкото на нея – на израза на характера или изразителността на група, повече отколкото на чистотата на линиите и красотата на подреждането“.

На Матейко са се противопоставяли аристокрацията и буржоазията, особено консерваторите от краковската политическа група „Станчик“, за това, че не е бил достатъчно изразител на тяхната идеология; срещу него са заставали демократично-буржоазният лагер и много по-късно появили се борци за социален прогрес за това, че е играел твърде висока роля в историята, че е давал власт на индивида и не е виждал ясно творческата и решаваща роля на народните маси. Идеалистите му са се противопоставяли за прекалено реалистичното послание и яснотата на картините му, реалистите – за религиозните му вярвания и мистични, символични тенденции. Импресионистите са го критикували за неговата строгост и избягване на фините цветови нюанси, а изисканите естети са го укорявали в прекалена изразителност на формата, трети пък са го обвинявали, че подчинява формата на съдържанието, искайки от него да превърне изкуството в инструмент за идеологическо и социално въздействие върху народа.

_{Паметник на Ян Матейко в Краков, в парк „Планти“, 2023}

Имало е и много поддръжници на делото на Матейко. В годините 1884–1908 г. около личността и делото на Матейко се водят спорове. Например, полският художник, архитект и писател Станислав Виткевич нарича Матейко „една от най-оригиналните фигури в изкуството, явление толкова неочаквано и уникално, колкото Боклин“. Полският историк на изкуството Мачей Масловски отбелязва, че ранните живописни творби на Матейко са верни на „петното и линията [на френския художник Йожен Дьолакроа]“. Полският енциклопедист, художник, прозаик и теоретик на изкуството Леон Хвистек припомня, че „Матейко имаше много кратък успех в чужбина, но никой от нас, дори такъв категоричен противник на неговата концепция за изкуство като мен, няма да отрече величието му“ .

Матейко е бил изложен на критики от страна на царските (властите на Руското царство) и германските власти. За „Битката при Грюнвалд“ цар Александър II Романов превантивно забранява репродукцията на творбите на художника, а изложбата на „Пруска почит“ в Пруската академия на науките в Берлин предизвиква съпротивата на Ото фон Бисмарк, канцлер на Германската империя, който лично предотвратява боядисване от се препоръчва. По време на Втората световна война нацистите издирват картините на Матейко, за да ги унищожат безвъзвратно; благодарение на усилията на полските консерватори е било възможно да се скрият, наред с други, „Битката при Грюнвалд и „Пруска почит“, благодарение на които те са оцелели до наши дни.

Рядко регистриран, за разлика от артистичнатата му дейност, елемент на критика към Матейко е неговият открито изразен антисемитизъм. Твърди се, че приятелят му Мариан Горжковски, писател, учен и секретар на Училището по изящни изкуства в Краков, който е допринесъл за основаването на това училище, е изиграл важна роля в подклаждането на антиеврейските възгледи на Матейко. През 1882 г. Ян Матейко, като директор на университета, се обръща към студентите от еврейски произход от Училището за изящни изкуства със следните думи:

И вие, еврейски ученици, които идвате в нашето училище за изящни изкуства, помнете, че изкуството не е комерсиална, спекулативна работа, а работа за по-висшите цели на човешкия дух, в любовта към Бога, съчетана с любовта към родината. Ако искате да научите изящни изкуства в нашата художествена научна институция само за спекулации и не изпитвате нито благодарност към страната, нито някакви задължения към нея, ако вие, евреите, които живеете в нашата страна от векове, не изпитвате по-благородни дела за нашата страна, нито искате да сте поляци, тогава се махнете от страната, отидете от нас там, където няма родина, няма по-високи чувства на любов към страната, няма по-високи човешки добродетели, заченати в любовта към земята.

Краковската еврейска общност реагира с възмущение на речта на Матейко, публикувана в списание „Час“, заявявайки: „Думите, излизащи от устата на толкова сериозeн човек, имат отрицателно въздействие върху цялата младеж, защото отекват хиляди пъти, замърсяват идеите на младите и посяват семената на омразата и презрението на колеги към колегите си”. Един от подписалата се общност, адвокат Леон Айбеншютц, влиза в спор с Мариан Горжковски. Матейко завежда дело от името на Горжковски, което завършва с осъждане на Айбеншюц на 10 дни арест и глоба от 150 рейнски злоти за бедните; обжалването на Айбеншуц довежда само до смекчаване на присъдата. Матейко също прави антисемитски изявления по-късно, например по време на бурна размяна на думи в пресата с тогавашния собственик на „Битката при Грюнвалд“, Давид Роземблум – размяна, подклаждана от журналиста Ян Йеленски от антисемитското списание „Роля “.

Личен живот

През 1864 г., след като продава „Проповедта на Скарга“, Ян Матейко вече може да си позволи да се ожени за Теодора Гибултовска. Сватбата се провежда на 21 ноември 1864 г., церемонията се състои в Базиликата на Посещението на Пресвета Дева Мария – историческа римокатолическа енория и кармелитска манастирска църква, разположена в Краков, в присъствието на най-близкото семейство. Възхищение предизвиква роклята на булката, създадена лично от художника. Първоначално съпрузите са живеели на улица „Крупница“. Те са имали пет деца: Тадеуш (1865–1911), Хелена (1867–1932), Беата (1869–1926), Йежи (1873–1927) и Реджина (1878), която умира като бебе. Катажина Яворска пише, че съпругата на Матейко „е била негов довереник, опора, духовен приятел. Тя му даде енергия, поддържаше духа му и постоянно потвърждаваше любовта му”. Скоро след брака им, Теодора развива диабет, а след смъртта на Реджина започва да страда от невроза, съобщава за предполагаема неморалност на съпруга си и заплашва семейството си със смърт. През 1882 г. Теодора Матейко е временно затворена в психиатрична болница, по-късно преместена в друга жилищна сграда на ул. „Флорианска“. До края на живота си тя безуспешно се опитва да докаже, че е преодоляла душевното си заболяване. Децата също са създавали проблеми на художника. Синовете, Тадеуш и Йежи, са били напълно незаинтересовани от ученето; Ян Матейко е имал по-голям късмет с дъщерите си. Той жени за любимата си Хелена за художника Юзеф Униержиски; Беата – за Винсент Кирхмайер.

Финансовите проблеми на Матейко, които се задълбочават с времето, са били причинени от болестта на съпругата му и прекомерното харчене на собствените му артистични постижения. Той подарява няколко големи платна на полската нация, дава на папата „Ян Собиески край Виена“, а Франция получава „Жана д'Арк“ от него. Подарява картини и на свои приятели – обикновено много заможни хора. Не взема пари за портрет от граф Станислав Тарновски, дарява безвъзмездно портрет на пианистката, обществена деятелка и музикален меценат Марцелина Чарториска. Матейко също така събира дарения в подкрепа на бедните. Той дарява, между другото: за тях маслена скица на „Сигизмунд Август във Вилнюската градина“, която след това е продадена на Варшава.

През годините 1891–1892 г. полският художник и илюстратор Мариан Тшебински характеризира Матейко като невзрачен човек с „нисък ръст, с прошарена, неподдържана брада и подобна коса [...] Гледайки го на улицата, трудно можех да повярвам, че този малък човек царува върховно в нашето изкуство и че той е гордостта не само на Краков, но и на цяла Полша”. По повод речта на Матейко при откриването на учебната 1891/1892 година в тогавашното училище за изящни изкуства в Краков Тшебински добавя, че Матейко говори „с усет, но без ораторство“. Тшебински си спомня също, че си спомня „мъничката фигура на майстора, човек, преуморен, изтощен до краен предел, занемарен, изоставен, с костеливи пръсти, пожълтели от тютюна. Тютюнът и черното кафе бяха двете неща, с които Матейко поддържаше силите си”.

Ян Матейко умира след разкъсана стомашна язва на 1 ноември 1893 г. на 55-годишна възраст, в град Краков, Австро-Унгария. По време на погребението му Зигмунт Бел – най-известната полска камбана, бие и хиляди жители на Краков го придружават в последния му път. Тленните му останки е погребано в семейната гробница на главната алея на гробището Раковицки в Краков.

Почит

Животът и делото на Ян Матейко са отбелязвани многократно. Историческата многофамилна къща, където Ян Матейко е роден, живял и починал, намираща се на улица „Флорианска“ 41, е превърната в биографичен музей на художника. От 1904 г. музеят Дом Ян Матейко е клон на Националния музей в Краков. Имението на Ян Матейко в Кжеславице, което художникът купува през 1876 г. като лятна резиденция, се превръща в друг музей на художника в Краков (собственик на съоръжението е Дружеството на приятелите на изящните изкуства в Краков). На предната стена на имението има възпоменателна плоча с барелеф на главата на художника (построена през 1969 г.), а в градината има бюст на Ян Матейко. В много полски градове има улици, чийто патрон е Ян Матейко, включително: във Варшава, Познан, Вроцлав, Бохня, Слупск. Академията за изящни изкуства в Краков, площад в Стария град в Клепарц – район в Краков, парк в Лодз, множество училища (включително средното общообразователно училище „Ян Матейко“ в град Величка, началното училище), основно училище № 260 във Варшава, основно училище № 16 в град Сосновец).

Паметници са построени в чест на Ян Матейко: в град Нови Вишнич, на пазарния площад, близо до кметството (дело на скулптора Чеслав Дзвигай, 1993); във Варшава, в квартал Мокотов, улица „Пулавскa“ (дело на склуптора Мариан Конечни, 1994); в Краков на улица „Укрита“, (дело на същия автор, 2007); в Краков – в парк „Планти“, от западната страна на Барбикан – най-северната част на градските укрепления (дело на скулптора Ян Туа, 2013). На стената на Двореца на изкуството в Краков, обърната към площад „Шчепански“, има бюст на Ян Матейко (скулптура на Антони Мадейски, 1901). Бюстовете на художника са изложени и в залата на Дом Ян Матейко, под плочата на фондацията (скулптура на Антони Мадейски, 1900 г.), в парка „Йордан“ в Краков и в музея за паметници на Ян Матейко „Коризновка“ в Нови Вишнич. Възпоменателни плочи също са издигнати в чест на художника, например в дом Серафински в Бохня, в църквата Св. Богородица в Краков и върху камък в село Ваплево Велкие.

През 2002 г. Националната банка на Полша издава сребърна колекционерска монета с номинална стойност 20 PLN в памет на Матейко и придружаваща я възпоменателна монета, изработена от скандинавска златна сплав с номинална стойност 2 злоти. И двете монети са част от поредицата „Полски художници от XIX/XX век“.

С решение на Сената на Република Полша от 10-ия мандат от 16 ноември 2022 г. 2023 г. е определена за „Година на Ян Матейко“. Според резолюцията той „последователно изпълнява мисията на художника и представя отношението на гражданска служба към нацията“.