News

Проучване показва кои невронни механизми стоят зад него. Животните изпитват значителна липса на течности, но невроните им за жажда са толкова подтиснати, че не предават сигналите.

Ако не сме пили достатъчно, рано или късно ще почувстваме жажда – жизненоважен сигнал на тялото ни, който ни подтиква отново да пием течности. Чувството на жажда се предизвиква от взаимодействието между бъбреците и мозъка. Ако обемът на кръвта намалее, бъбрекът освобождава ензим, който задейства производството на хормона ангиотензин II. Този хормон съобщава, че по-малко вода се отделя в бъбреците. В мозъка се свързва с рецептори, които предизвикват нуждата от пиене. Същият механизъм се среща при повечето други бозайници. За някои обаче изглежда, че спира поне временно: по време на хибернация.

„Въпреки повече от един век изследвания, въпросът за неврофизиологичния механизъм, който позволява на хиберниращите животни да оцелеят месеци без да пият, остава без отговор“, обяснява екип, ръководен от Мадлин Джункинс от Медицинския факултет на Йейлския университет.

За да отговорят на този въпрос, изследователите са изследвали тринадесетивичестите лалугери (Ictidomys tridecemlineatus), които са местни за Северна Америка.

През зимата тези животни спят зимен сън в продължение на шест до осем месеца, без да пият вода. През това време те остават в подземната си дупка и преминават между две състояния. Във фазата на вцепенение, при която телесната температура става около 3 градуса по Целзий, животните са напълно бездействени. Тя се прекъсва на всеки две до три седмици от кратки периоди на активност, при които телесната температура се повишава до 37 градуса по Целзий за един до два дни.

„По време на тези фази животните се движат в дупката си, но не я напускат в търсене на вода“, казват изследователите. „Дори когато им се даде възможност, те отказват да пият.“

Но какви механизми стоят зад това? Джункинс и нейният екип откриха ясни признаци на дехидратация в кръвта на животните по време на зимна фаза на активност: обемът на кръвта беше намален и нивото на ангиотензин II се удвои. Всъщност такова високо ниво на този хормон трябва да предизвика силна жажда. Но това очевидно не е така, както показва отказът на животното да пие. Следователно изследователите подозираха, че причината трябва да се крие в мозъка.

Учените откриха, че основната активност на невроните на жаждата е намалена до такава степен от инхибитори, че стимулите не се случват. Подтискането на невроните за жажда в мозъка също така не позволява на животните да развият нуждата да напускат дупката си през зимата, за да търсят вода. Защото това би им коствало твърде много енергия и би застрашило оцеляването им. Изследването демонстрира забележителна способност на организма да контролира баланса на течностите, за да постигне дългосрочно оцеляване без вода.