Замъкът Вецио (ит. Castello di Vezio) стои на носа на планината Монте Фоп в дъното на долината Вал д'Есино и гледа към село Варена. Намира се почти изцяло на територията на Варена и малка част на територията на село Перледо. Стои точно над стария център на Варена. Замъковият комплекс е бил пряко свързан със селото чрез стени. Селището Вецио е част от Перледа, провинция Леко, регион Ломбардия, Северозападна Италия, и е основано около 1100 г. Населеният център на Перледо е на около 3 км от Варена. На 1 км от село Перледо се намира селцето Вецио, представляващо част от община Перледо.

Замъкът Вецио е построен в края на XI и началото на XII век, като е реставриран няколко пъти през следващите векове.

В съвременната си форма крепостта е построена през XIII век като една от поредицата отбранителни кули по бреговете на езерото Комо. На мястото на строежа вече е съществувало малко планинско селище от времето на лангобардите, което някои изследователи свързват с етруските племена. Завършена е по време на Първата световна война.

В края на XX век крепостта е превърната в музей. На територията на комплекса се провеждат представления със соколи. В музея е изложен и скелетът на морско влечуго, лариозавър, открит наблизо.

В края на XIX век и през 1956 г. в района са открити останки от гробници от желязната епоха, както и оръжия и брони.

Замъкът e имал подземия, построени по време на Първата световна война, като част от отбранителната линия Кадорна, планирана от генерал Луиджи Кадорна, началник-щаб на италианската армия, за да спре всяко германско нахлуване на юг от Швейцария. В момента в него има градини и група хищни птици, отглеждани от местен соколар.

Замъкът става отворен за обществеността през 1999 г. В кулата се помещава постоянна изложба, посветена на лариозавър, изчезнало морско влечуго от периода на средния триас, което носи името си от езерото след откриването му в Перледо през 1830 г. Предишна собственост на Сфондрати, замъкът в момента е собственост на семейство Грепи от Милано.

През 1891 г. са открити някои гробници, датиращи от желязната епоха, а през 1956 г. са намерени железни мечове, шлемове и стрели с триъгълен върх. Шлем от гладиус, открит в края на XIX век, но впоследствие изгубен, датира от късния римски период.

_{Малка кула отстрани на замъка, гледана от главната кула на замъка Вецио}

Кулата съставлява ядрото на укрепено селище, в което хората от Варена и бежанците от остров Комачина са намерили убежище по време на атаките, предприети от хората от община Комо след пълното опустошаване на самия остров.

Крепостта последвала съдбата на Варена, към която била свързана със стени, които се спускали към езерото, защитавайки селото. Става епископски феод заедно с Варена. Впоследствие за дълго време става собственост на семейство Латуада от Лиерна.

По време на Първата световна война точно под крепостта е монтиран пост, свързан с укрепленията на Северната граница.

Частично реставриран в средата на XX век, днес замъкът разполага с квадратна наблюдателна кула, достъпна през малък подвижен мост и може да бъде посетена чак до върха, заобиколена от първата четириъгълна градска стена с частична ъглова кула.

Главната кула има квадратна бойна кула, еднаква с тази на замъка Кли, намиращ се в долината Вале д'Аоста.

Замъкът Вецио е известен и със своите „призраци“. Те представляват гипсови отливки, изработвани от управата на замъка всяка година. Туристите могат да им поставят гипс, който се използва за създаването на тези призрачни фигури. След като гипсът изсъхне, те са оставени на произвола на стихиите през цялата зима, докато настъпи нов сезон и призраците се появат отново. Древна легенда обяснява причината построяването на замъка на това място. През 1779 г. Антон Джозефо дела Торе ди Рецонико публикува книгата си “Larius”. В нея той разказва, че замъкът е построен по желанието на Теоделинда, дъщеря на херцог Гарибалд I от Бавария, кралицата на лангобардите, германския народ, който управлявал тази част на Италия в продължение на неколкостотин години. Твърди се, че кралицата е прекарала последните години от живота си в района и е пожелала да остави след себе си църква с голяма видна камбанария като част от нейното наследство.

Въпреки че това никога не се е случило, легендата казва, че сърцето на Теоделинда е погребано в стените на замъка Вецио и че душата й се скита из залите му в безлунни нощи. Гипсовите скулптури са физическото превъплъщение на тази легенда.

_{Няколко сокола, отгледани в замъка Вецио}

Покрай северната страна на замъка минава чакълеста алея. По-нататък, при портата, целият център на езерото Комо се отваря за красива гледка. Континенталната и алпийска растителност, присъстваща в северната част на замъка, характеризираща се с кестенови дървета, лешникови дървета, борове и лиственици, оставя пространство в зоната, изложена към езерото, за средиземноморска флора, характерна за по-умерен и мек климат: маслинови дървета, агави, розмарин и сукулентни растения. Тази особеност се дължи на смекчаващото действие на езерото върху околния климат, което позволява растежа на растителни видове, характерни за по-ниските географски ширини. Всъщност посетителят ще разбере, че се намира в средата на маслинова горичка, вероятно най-северната в света, където се произвежда едно от най-известният и ценен екстра върджин зехтин от висша категория, на който наскоро бива дадено защитено наименование на произход – “Laghi Lombardi Lario”. Отляво възходящо стълбище, обградено от цветни лехи с ароматни растения, води до маслинова градина, където обикновено се държат грабливите птици през деня. Оттам през дървена врата се влиза в стените, обграждащи кулата, вътре в която има постоянна изложба върху лариозавъра, включително отливки на различни екземпляри, открити в околностите на Перледо, Варезе и в останалия свят.

В градините има някои подземни зони, които могат да бъдат частично посетени: това е позиция на италианската отбранителна система на северната граница към Швейцария, погрешно известна като "Линията Кадорна", предназначена да опасва долината, която се спуска от Порлеца до Менаджио в случай на евентуален опит за нахлуване на Германия през неутрална швейцарска територия.

От върха на главната кула на замъка и от градината му се разкрива широка гледка към езерото Комо, особено привлекателна в ясни дни. Тъй като е с изглед към Варена, гледката позволява да се види езерото Комо в цялото му великолепие, разделено от полуостров Беладжо на два клона: вляво клона на Леко и отпред клона на Комо. Полуостровът, който се вижда в далечината, не е остров Comacina, а по-скоро полуостров Ossuccio с върха на Balbianello в края; малко преди това вдясно има Вила Карлота и при изкачване по брега ще се видят Каденабия и Менаджио.

От няколко години замъкът Вецио е домакин на център за грижа и обучение на хищни птици, който позволява на обществеността да научи, оцени и подкрепи древното изкуство на соколарството. Фазите на обучение обикновено се провеждат 5/6 пъти седмично и винаги, ако времето позволява, в градината на замъка, за да се даде възможност на посетителите да направят снимки, да видят различните екземпляри отблизо и да бъдат забавлявани от соколаря с обяснения за историята на соколарството, съвременното му използване, биологията и обучението на хищните птици. Хищните птици се излагат в дните, когато е предвиден техният полет, след което са настанявани в нощните си убежища. Полетите на тези птици, ако времето и здравословното им състояние позволяват, започват от градината. Работното време може да варира. При резервация се организират соколарски представления и семинари по заявка. Всички животни, присъстващи в центъра, са родени и отгледани в плен, поради което не биха могли да оцелеят в дивата природа и им е гарантирана възможно най-добрата психо-физическа форма.

_{Музикантите от група Пух позират в замъка Вецио. Отляво-надясно: Р. Факинети, Д. Баталия, С. Д’Орацио и Р. Канциан}

Замъкът Вецио и група Пух

1973-та е особено важна година за италианската група Пух. Създадена няколко лета по-рано, през 1966 г., тази музикална формация вече е реализирала първите си големи хитове, заставайки на първите места в класациите не само в Италия, но и в Латинска Америка. Пух решават, че е време за промяна, като от мелодичния италиански поп, преминат към по-сложни произведения. Избирайки стиловете прогресив рок и симфоничен рок, четиримата музиканти – Роби Факинети (клавишни), вокал, Доди Баталия (китара, вокал), Ред Канциан (бас, вокал), и Стефано Д’Орацио (ударни, вокал), се заемат с осъществяването на своя албум, озаглавен "Парсифал" и композиран от Факинети (текстовете са на Валерио Негрини –основател на бенда и негов първи барабанист), симфонична поп сюита, посветена на фигурата на героя от цикъла за крал Артур. Именно този албум, който само седмица след издаването си в края на октомври, достига издаването до невероятно ниво на продажби – 400 000 броя, дава начало на артистичната и стилистична еволюция на Пух, която продължава и през следващите десетилетия, белязали дългогодишната и все още продължаваща история на групата.

За да създаде обложките на албума „Парсифал“ и промоционалния сингъл "Ние, безкрайните / Само скъпи спомени", групата отива в замъка Вецио, който е избран за място на фотосесията заради красотата си и хилядолетната си история, и представлява идеална обстановка за снимки, тъй като заглавието на албума е вдъхновено от основната песен, която се отнася до фигурата на митичния рицар Парсифал.

За реализацията на снимките, Пух разчитат на двама фотографи, а ръководната роля е на Джанкарло Лукариело, продуцентът на групата, който поема грижата за всички артистични аспекти, свързани с албума.

Облечени във взети под наем средновековни войнишки дрехи, използвани първоначално в театър „Ла Скала“ в Милано, при поставянето на операта „Парсифал“ от Рихард Вагнер, Роби, Доди, Ред и Стефано провеждат еднодневната фотосесия.

Вървейки по късата алея от кестенови дървета, която води до замъка, човек ще се натъкне на първата следа, послужила като фон на една от снимките от фотосесията, посветена на група Пух: това е каменна стена, разположена на поляна, заобиколена от маслинови дървета и кипариси. За съжаление не е възможно за посетителите да се приближат, тъй като мястото е оградено.

Вътре в двора, гледайки към входната врата, която позволява достъп до централната част на структурата, отляво се вижда тясна порта, заобиколена от растителност, друга точка, използвана като фон за групова поза на музикантите.

Дървена врата, разположена в края на стълбище, води вътре в стените, които обграждат кулата.

След като се прекрачи прага, се вижда, че кулата е достъпна чрез подвижен мост. Стълбището, което се разгръща навътре, води до върха, където е възможно допълнително да оцените панорамата, предлагана от околността. На това стълбище „Пух“ на свой ред позират за една от снимките на задната корица на албума, движейки се по стената, лишени от всякаква защита.

В сравнение с 1973 г. към горния вътрешен етаж на кулата е добавен бетонен под, който заменя дървената галерия, видима на снимката на Пух.

Макар и пролетен, денят е бил невероятно горещ, но групата се посвещава на фотосесията от началото на сутринта до вечерта. Събитието не е било разгласено и жителите на селцето Вецио, близо до замъка, не са имали възможност да се доближат до музикантите от Пух.

Във всеки случай присъствието на Пух в замъка Вецио представлява важен момент в историята на групата, тъй като снимките, направени на този ден, ще станат неразделна част от обложката на албума и промоционалния сингъл. Освен това, това преживяване допринася за подобряване на вида на замъка, превръщайки се в още едно свидетелство за културното и художествено значение на провинция Леко.