News

Сладки сухари, покрити с пудра захар с различни вкусове, се произвеждат от повече от 200 години в град Ломнице над Попелкоу, тогава част от Австро-Унгария, днес намиращ се в пределите на Либерецкия край на Чешката република, окръг Семили, в северната част на областта Бохемия, на границата между Чешкия рай (резерват, който се намира в североизточната част на Чешката република) и Кърконошките планини (планински масив, простиращ се на територията на Чехия и Полша, явяващ се най-високата част на планинскага верига Судети).

Най-старото споменаване на Ломнице е в хрониката на Далимил, датираща от XIV век, и се отнася за нашествието на т.нар. татари през 1241 г. Градът дължи своя герб на това събитие. В началото на XIX век там започва производството на прочутите сладкарски изделия – ломницки сухари, вафли и топчета.

Ломницките сухари започват да се произвеждат в Ломнице над Попелкоу (по това време градът се нарича Ломнице при Ичин) през 1810 г. от 20 малки производители и голямата компания Ина. Вероятно първият производител на сухари в Ломнице е Антонин Кинчл, който започва дейността си преди 1800 г., в пекарна на площада. Фамилия Kинчлови, която е в Ломнице от 1687 г., се препитава с производство на сухари и е заможна, поради което Антонин Kинчл също е и бургмистър и е отбелязан с думата "г-н" в поземления регистър. Ломницки сухари се правели във всяка вила, всяка домакиня е имала собствена рецепта, а сухарите са били дванадесет вида. Освен основните фъстъчени, лешникови и бадемови сухари, е имало също и диетични, шоколадови, ванилови, детски, карловарски какаови, холандски, работнически.

Най-голямата и най-известна е била фирмата на сладкаря Михал Ина (1837-1871) и неговия син Йозеф (1825-1877). Неговият син Игнац (1856-1901), братовчед Антонин (1856-1901) и двамата синове на Игнац – Йозеф и Ян също участват в мащабното производство на сухари от 1902 г. Йозеф и Ян построяват първата фабрика през 1907 г.

_{Ломницки сухари, опаковка на кутия, производство компанията на Йозеф и Ярослав Ина, хромолитография и Голямата награда на Париж 1927 г.}

Сухарите, покрити със захар, започват да се произвеждат извън града, например в Ровенско под Тросками, Високе над Изероу, Tурнов и Илемнице.

Сред малките производители може да се назоват Църх, Хулк, Koварж, Янд, Носк, Пекарк, а също и Винкларж, за които се казва, че имат най-вкусните сухари. От тази фамилия произлиза известният чехословашки и чешки актьор Йозеф Винкларж, който е роден в близкото село Инолице.

Ломницките сухари са свързани предимно с вече споменатото семейство Инови. Именно те правят марката Lomnické suchary известна в цяла Европа и отвъд океана, в Америка. У дома Михал Ина и съпругата му Барбора започват да пекат дълготрайни сухари в къща № 184 на днешната улица „Антала Сташка“. През 1810 г. те регистрират първото лицензирано производство на ломницки сухари.

След като първоначално ги продават в планински села, по панаири и поклонения, те започват да доставят сухарите в колички, където ги подреждат в дървени кутии. По-късно компанията наема разносвачи - жени, които доставят сухари в техните квартали, и така лакомствата започват да печелят все повече клиенти.

По време на просперитета на компанията славата на сухарите достига и отвъд границите на Чехия, по-късно компанията снабдява не само цяла Австро-Унгария (по онова време Чехия е част от Австро-Унгарската империя), но и други европейски страни, като сухарите се изнасят дори и в Америка, където е имало голям интерес към тях.

Потомците на Михал и Барбора Йинови продължават производството на тези сухари. Но вече не става дума за сътрудничество, а за конкуренция. Благодарение на печенето на сухари в Ломнице биват въведени технически иновации, които направиха възможно снабдяването на цяла Австро-Унгария и други европейски страни. Това е главно машинно производство, въведено през 1856 г. По-късно в Ломнице са създадени две модерни пекарни.

_{Тенекиена кутия за ломницки сухари, производство на компанията Ина, 1810 г. Инсталация в държавния замък Хруби Рохозец, намиращ се в град Турнов, Чехия.}

През 1897 г. Антонин Ина се премества в къща № 46 на главния площад в Ломница, като по този начин поставя основите на фабричното производство. Навремето тук е построена голяма пекарна и работилница, а с времето са добавени втора пещ и две пещи за гофрети. През 1901 г. Антонин Ина въвежда епохална иновация. Вместо с дърва и въглища той започва да топли преустроените пещи с дизел. Антонин удвоява производството и подобри качеството на печивата. Това е новост в цяла Австро-Унгария по това време.

Неговият роднина, но в същото време и конкурент, Йозеф Ина построява фабрика за сухари в Попелкоу през 1907 г., първата в Ломнице. През 1911 г. Антонин въвежда епохална иновация, той започва да загрява новопостроените пещи с дизелово гориво, които са единствените в Австро-Унгария, което води до удвояване на производството и подобряване на вкуса на сладкиши. През 1912 г. там е построена първата двуетажна парна пещ.

И двете фабрики са имали много разнообразна продукция – общо 112 вида стоки. Например маслени вафли, тубички, десерти с пълнеж от ядки, бадемови венци, блатове, чаени сладки, но също така бонбони и ориенталски сладкиши.

Интересно е също, че двамата братя Антонин и Йозеф Ян са произвеждали сухари, като всеки го е правил в собствената си фабрика – в Жижков и в Попелкоу.

_{Изглед от град Ломнице над Попелкоу, 2013 г.}

На Световното изложение в Париж през 1927 г. Ломницките сухари печелят първата награда "Гран при".

През 1948 г. компанията Ина е национализирана и производството на бисквити продължава в държавното предприятие Ломницка сухарена индустрия, след това от 1958 г. фабриката е собственост на Индустрия за трайни печива Прага, а по-късно е поета от националното предприятие Шоколадова фабрика Прага-Модржани.

Ломницките сухари получават търговска марка през 1989 г. и е един от първите чешки продукти с тази търговска марка. След 1989 г. предприятието е приватизирано от Nestlé, а през 1994 г. производството на тези сухари е прекратено.

През 1995 г. фирма Векос възобновява производството на Ломницки сухари по традиционни рецепти, а много други производители скоро я последват. Въпреки обещаващото развитие, производството се забавя и спира през 2000 г.

Но славата на тези сухари се поддържа главно благодарение на две малки компании. Традиционните видове сухари се произвеждат от Ладислав Кодейшка. И преди всичко какаовите крекери са специалитет на Cukrárna a Kavárna U Marcely.

През 2005 г. е основана Асоциацията на производителите на Ломницки сухари, която се грижи за поддържането на традиционните рецепти и производствени процедури, както и за защитата на продукта.

През последните години обаче се появяват редица по-малки производители, които произвеждат ломницки сухари по стари оригинални рецепти (говори се за използването на 40 рецепти!).

Производството на такива сухари изисква ръчен труд и по принцип е невъзможно да се автоматизира. Те се пекат два пъти и се поръсват с пудра захар преди второто печене, което на пръв поглед ги отличава от обикновените сухари.

Днес тези сухари се произвеждат в седем варианта - 4 диетични варианта + захаросани лешници, фъстъци и бадеми и отново се опитват да навлязат в Европа.

Ломницките сухари са търсен деликатес и популярен сувенир от планинския регион Подкърконоши (наименованието на ландшафта на областта Бохемия в южното подножие на планините Кърконоше), подобно на местните сладкарски специалитети, наречени хоржицки тръбички и милетински молитвеник.

B социологическо проучване сред респондентите в региона на град Либерец, във връзка с изследването на значението на защитеното наименование за произход, Ломницките сухари са класирани на 9-12 място, според честотата, с която са цитирани като примери за чешки продукти, известни като местни.

Една от изложбите в музея в Ломнице е посветена на известната история на производството на местните сухари.

Етикет PGIV През 2007 г. Европейският съюз уведомява сладкарите, че само тези, произведени в Ломнице над Попелкоу и в непосредствена близост, могат да се считат за истински ломницки сухари.

Ломницките сухари получават така нареченото защитено географско указание ЗГУ (защитено географско указание), което гарантира че продуктът е частично или изцяло произведен в определен географски район и е гаранция за уникалност за потребителите.