Лоджията се често се бърка като понятие с балкона и терасата. Разликата между тези архитектурни елементи се състои в разположението им. Балконът е открита площ, намираща се върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата /външна ограждаща стена на сграда, която стъпва на терена/, лоджията е включена в общия обем на сградата и не излиза извън вертикалната проекция на нейната основа, като е разположена от вътрешната страна на нейните фасади, а терасата е открита площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.

Лоджията може да бъде отделна конструкция или вид балкон, вграден в сградата. Включена е в общия обем на сградата, за разлика от еркера, който представлява е част от етаж на сграда, издадена извън площта на долния етаж, която обикновено запазва функциите си като част от етажа и съответно е остъклена в различна степен. Лоджията се различава и от верандата – архитектурен елемент, представляващ полуотворено неотопляемо помещение с покрив и колони, вградено или пристроено към къща или друга жилищна сграда, или покрит вътрешен двор.

Лоджията е плоска конструкция, вмъкната в етажния план на сградата или частично поставена пред лицето на сградата (в този случай има хибридна форма, наподобявайки донякъде балкон). Конструкцията на лоджията обикновено има стени от три страни и е оборудвана с парапет от свободната страна. Това е елемент, отворен изцяло от поне една страна, по-рядко от двете (ъглова лоджия) страни, като галерия или веранда, често повдигнат и покрит и обикновено поддържан от колони и арки. Може да бъде пропусклива (практична) или да има само декоративна функция.

_{Лоджия дей Синьори, Флоренция, 2021 г.}

Лоджията може да означава колонада или коридорно пространство, отворено към екстериора чрез аркада или аркади или дори арка. Исторически лоджиите възникват като галерии (помещения, които са по-дълги, отколкото широки и имат множество светлинни отвори на поне една от двете си надлъжни страни) на първия етаж на италианския палацо (ит. palazzo – градски дворец от XIII-XVI век), отворени към пространството на улица или градски площад. Широко разпространени в италианската архитектура, особено през втората половина на XVI и XVII век, лоджиите са структурни елементи, типични за италианската, късната готика и ренесансовата архитектура. Най-известната от тях е готическата Loggia dei Signori (Лоджия дей Синьори, в превод „Лоджията на господарите“ – разбирани като градските съветници), представляваща открита зала, разположена на Кметския площад – Piazza della Signoria (Лоджия делла Синьория) в град Флоренция.

_{Лоджия – sala terrena – в парка Либосад, намиращ се край чешкия град Ичин, 2004 г.}

Широко разпространени в италианската архитектура, особено през втората половина на XVI и XVII век, лоджиите се намират най-вече на приземния етаж, но понякога и на първия етаж (по този начин действат като балкони или тераси); две насложени лоджии, едната на приземния етаж, а другата на първия етаж, образуват двойна лоджия.

В централноевропейската, ренесансовата и бароковата замъчна и дворцова архитектура лоджията може да бъде разположена на всеки от етажите на сградите, но думата лоджия често се използва за големи пространства на приземния етаж (на нивото на земята), отворени с аркади към градината. Тази форма на лоджия понякога се нарича още "sala terrena", буквално "приземна зала". По същество това е голяма стая, отворена от едната страна с големи аркадни отвори (често три) към градината и позволяваща оптична и комуникационна връзка за свързване на вътрешността на замъка или двореца с екстериора на градината.

Лоджии в жилищни сгради

От края на XX и началото на XXI век лоджиите често са неразделна част от панелни сгради (като модул, подобно на апартаментно "ядро") и жилищни блокове. След това тези лоджии се остъкляват в повечето случаи или с рамка, или без рамка. Рамковата система се състои от плъзгащи се крила и стъклен пълнеж. Безрамковата система се състои от хоризонтални профили с пълнеж, най-често от поликарбонат. Остъкляването на лоджиите и балконите ограничава проникването на студ или топлина в апартаментите.

_{Вградени лоджии на жилищен блок в град Дрезден, кв. Груна, Германия, 2014 г.}

Строителство

Лоджията е открито пространство с носещи стени отстрани, върху които са поставени таванните дъски. Тоест плочата на лоджията е опъната като греда между две опори.

- Вградените лоджии са част от апартамента, намалявайки площта му и влошавайки осветлението му.

- Полувградените лоджии частично заемат площта на апартамента. За да се предотврати замръзване на вертикалните носещи стени, които са в съседство с лоджията, е необходимо да ги изолирате перфектно.

- Най-често се използват надвиснали лоджии. Не намаляват жилищната площ и не се налага топлоизолиране на вертикалните носещи стени.