Произведението на Буш, чието заглавие e „Макс и Мориц – Историята на едно момче в седем трика“ (нем. Max und Moritz — Eine Bubengeschichte in sieben Streichen), е написано на немски език, в стихове, и е публикувано за пръв път в края на октомври 1865 г. Книгата е издадена с тираж 4000 екземпляра.

Много рими в тази картинна история като „Aber wehe, wehe, wehe! / Wenn ich auf das Ende sehe!“, „Dieses war der erste Streich, doch der zweite folgt sogleich“ und „Gott sei Dank! Nun ist’s vorbei / Mit der Übeltäterei!“ („Но горко, горко, горко! / Като гледам края!", "Това беше първата шега, но веднага следва втората" и "Слава Богу! Сега свърши / Със злодеянията!“) са станали крилати фрази в немския език.

Тази изключително остроумна и хумористична приказка, разказана изцяло в римувани куплети, е написана и илюстрирана от поета хуморист Вилхелм Буш. Произведението е написано в трохеен тетраметър (каталектичен, т.е. метрично непълен стих, при който или липсва сричка, или, както е в гръцката и латинската поезия, единият е незавършен в края).

Това е една от първите творби на Буш, но вече представя много закономерности на съдържание, естетика и форма, основни модели на по-късните творби на Буш. Немското заглавие сатиризира немския обичай да се дава подзаглавие на името на драмите под формата на „Ein Drama in... Akten“ (Драма в... действия), което се превръща в изречение в разговорна употреба за всяко събитие с неприятен или драматичен край, например "Bundespräsidentenwahl - Drama in drei Akten" (Федерални президентски избори - Драма в три действия).

Тази история в стихове разказва за шегите на две палави момчета, насочени, според замисъла на автора, срещу хора, уважавани в тогавашното общество: шивач, учител, пекар и фермер. Историята на Макс и Мориц се състои от седем части според броя на шегите, пролог и епилог. Цялата история и лудориите на пакостниците завършват тъжно: Макс и Мориц попадат под воденичните камъни на мелницата и се превръщат в храна за патиците.

Творбата се състои от кратко въведение и заключение, както и 7 истории за лудориите на Макс и Мориц:

1. Макс и Мориц завързват две въжета в средата и закрепват парче хляб към всеки край. С помощта на това устройство те хващат петел и три кокошки от една вдовица, така че и четирите птици, погълнали хляб, биват уловени с въже и, докато летят, са окачени на клон на дърво.

2. Виждайки какво са направили Макс и Мориц, вдовицата решава да изпече птиците и да ги изяде. Въпреки това, докато тя отива в мазето за кисело зеле, Макс и Мориц с помощта на въдица през комина изваждат всички пилета от фурната, след което ги изяждат.

3. Решавайки да дадат урок на известен шивач, Макс и Мориц виждат мост през реката близо до къщата му и след това започват да го обиждат, докато стои на другия бряг. Когато шивачът се втурва към нарушителите, мостът се счупва и той попада в студени води, откъдето едва успява да се измъкне.

4. Решавайки да подразнят мъдрия пастор, който обича да пуши лула, Макс и Мориц пълнят лулата с барут. Когато пасторът я запалва и дръпва, се получава експлозия, така че той оцелява по чудо.

5. Макс и Мориц хващат много майски бръмбари и ги пускат в леглото на възрастния си чичо. Когато той заспива, бръмбарите започват да пълзят по него, така че той трябва да ги търси дълго време.

6. Макс и Мориц се промъкват в пекарната, за да се насладят на сладки сладкиши. Те падат в корито с тесто и пекарят идва, като ги изсипва в брашното и ги пече. Те обаче успяват да издълбаят дупки в изпечената черупка и да избягат.

7. Макс и Мориц режат чувалите на фермера и зърното му се разсипва. Той хваща момчетата и ги носи на воденичаря в чувал, като го моли да ги смели. Мелничарят го прави и смачканите Макс и Мориц са изкълвани от патиците.

В заключение се съобщава, че никой от жителите не е скърбял за смъртта на двете момченца.

_{Седмата, последна шега на Макс и Мориц}

Художествени особености

Сериозността на морала, че неподчинението няма да доведе до добро, се изглажда от ироничната забележка на автора, чиято склонност към черен хумор може да се проследи в целия разказ: „Какво ме интересува това!“

Прототипите на героите от историята за Макс и Мориц са били селяните от Северна Германия, където е живеел Вилхелм Буш.

Що се отнася до другите му книги, Буш създава цяла поредица от рисунки за Макс и Мориц, които се сливат толкова тясно с текста, че историята на Макс и Мориц често е смятана за предвестник на комиксите. Много хора, запознати с историята на комиксите, смятат, че това е прякото вдъхновение за създаването на най-стария комикс, който все още се публикува – The Katzenjammer Kids, създаден през 1897 г. от Рудолф Диркс, немски имигрант в САЩ, и по-късно рисуван от американския автор на комикси Харолд Кнер в продължение на 35 години.

Вилхелм Буш винаги е подчертавал, че е написал картината „за употреба и собствено удоволствие“. Повечето литературоведи, които се занимават с творчеството на Вилхелм Буш, следователно не придават по-дълбоко значение на картинната история и ограничават своите анализи до структура, език, изпълнение на образа и характеристика на героите. Изключение прави Едит Браун, която е на мнение, че Вилхелм Буш е шифровал някои събития от времето на Националното събрание във Франкфурт през 1848/49 г. в своята картинна история.

_{Скулптура на Макс и Мориц пред кметството в немския град Зеезен}

Културно значение

Класическата история на Буш за ужасното дуо (сега публично достояние) се превръща в част от културата в немскоговорящите страни. И днес родителите обикновено четат тези истории на своите деца. До ден днешен в Германия, Австрия и Швейцария все още се предполага известно познаване на историята и нейните рими, тъй като често се споменава в масовата комуникация. Двете усмихнати лица са синоним на злоба и изглеждат почти като лого в реклами и дори графити.

Случва се дори млади германски родителски двойки да кръстят своите близнаци съответно Макс и Мориц, в зависимост от индивидуалното им чувство за хумор и планираното родителство.

През 1929 г. училищните власти в австрийската провинция Щирия забраняват продажбата на „Макс и Мориц“ на младежи под осемнадесет години.

По време на Първата световна война „Червеният барон“ – германският боен пилот Манфред фон Рихтхофен кръщава кучето си Мориц, давайки името Макс на друго животно, дадено на негов приятел.

Макс и Мориц е първата оригинална чуждестранна детска книга, публикувана в Япония, която през 1887 г. е преведена на ромаджи от Шинджиро Шибутани и Канаме Ояизу като Wanpaku monogatari („Палави приказки“).

_{Възпоменателна марка от Германската федерална поща по случай 50-годишнината от смъртта на Вилхелм Буш през 1958 г.}

Влиянието на тези герои върху немската култура е очевидно и в техните имена, които са приложени към две британски бронирани командни машини, които са били заловени от Африканския корпус по време на Втората световна война в Северна Африка. Техните нови германски собственици именуват превозните средства Макс и Мориц, както може да се види в многобройните снимки на превозните средства онлайн и в книгите.

Макс и Мориц се появяват и на Източния фронт по време на Втората световна война, като прякорите на два прототипа на самоходни оръдия, базирани на шасито Henschel 30.01; Единият от тях е унищожен, другият заловен в Сталинград. В момента е изложен в Централният музей на бронираните оръжия и техника в руския град Кубинка.

След Втората световна война композиторът Ричард Мохаупт създава заедно с хореографа Алфредо Бортолуци танца бурлеска „Maкс и Мориц“, чиято премиера е на 18 декември 1949 г. в Бадише щатстеатър в немския град Карлсруе.

Наградата Макс и Мориц се присъжда на Междуналодния салон на комиксите в Ерланген от 1984 г. насам . Това е най-важният фестивал на комиксите в немскоезичните страни и се нарича също и „Ерлангер комикс биенале “. Събитието се провежда с нмеския град Ерланген.

На български произведението на Вилхелм Буш е преведено от Елин Пелин (1877 – 1949). Преводи на „Макс и Мориц“ на български са правили също Димитър Стоевски (1968) и Марко Ганчев (1983).