Литографията, наричана също и каменопечат, е най-старата планографска техника (техника за повърхностен печат). Базира се на химичните свойства на финозърнестия варовик, който абсорбира печатарско мастило в местата, покрити с мазна боя, докато небоядисаните места остават хидрофилни и отблъскват боята. След изобретението на Зенефелдер литографията се превръща в още една печатна техника 350 години след изобретяването на високия печат.

Алоис Йохан Непомук Франц Зенефелдер (на немски: Aloys Johann Nepomuk Franz Senefelder; на чешки: Alois Jan Nepomuk František Senefelder) е роден на 6 ноември 1771 г. в семейството на мюнхенския придворен актьор Петер Зенефелдер, родом от Кьонигсхофен във Франкония, и съпругата му, актрисата Катарина, родена фон Фолк. Алоиз е роден по време на гостуването на родителите му в Театър Ностиц в Прага, в къща на улица Ритирска. Баща му тогава е бил гостуващ актьор на театрална трупа в т. нар. „конюшни“, т.е. в голяма зала със сергии на мястото на днешния Хавелски пазар в Стария град. След това дом на семейство Зенефелдер става Мюнхен, където Петер Зенефелдер става водещ актьор в придворния театър.

Училищните си години Алоиз прекарва в този град. Той завършва своето образование през 1787 г. в йезуитската гимназия в Мюнхен. В допълнение към общообразователното училище и гимназията, Алоиз посещава уроци по пиано и пеене при баварския придворен органист Антон Феркло. Благодарение на доброто финансово състояние на семейството, той успява да учи право в йезуитския университет в град Инголщат между 1789 и 1793 г. Изобретателен и с разнообразни интереси, Алоиз, в допълнение към обучението си, успява да играе в театъра, да пише литературни произведения и да се грижи за рекламата. След внезапната смърт на баща си той е трябвало да се грижи за майка си и осем братя и сестри. Алоиз напуска училище и става актьор, първо в придворния театър, по-късно се присъединява към пътуващи трупи.

В допълнение към обучението си, той обича да играе и се опитва да бъде писател. След като завършва обучението си, Зенефелдер временно се присъединява към пътуваща трупа от актьори, но става все по-активен като писател. Първата му голяма пиеса, комедията „The Girl Connoisseurs“, е успешна. Премиерата е в Мюнхенския придворен театър, където Зенефелдер е нает като майстор на реквизита, и е отпечатана през 1792 г. А преди това, през 1789 г. той разработва печатането върху камък. След това пише още една пиеса „Матилда от Алтенщайн“ и когато я носи на издателя, последният му казва, че ще издаде пиесата при условие, че получи ръкописа в чист екземпляр до определения срок. Вместо авторска слава идва финансовият крах на Сенефелдер и той остава само с дългове.

В театрите Зенефелдер е имал проблеми с навременното и евтино отпечатване на пиеси и плакати. С намерението да може сам да печата произведенията си в бъдеще, за да спести пари, той експериментира с различни методи за печат, включително екструдиране на шрифт в смес от тесто, пясък и въглищен прах, която след това излива с восък за печат. Така Зенефелдер става изобретател на печатната техника на стереотипиране. Продължава да експериментира в полиграфията, търсейки по-подходящ материал от използвания дотогава метал.

Някой му казва, че в баварското село Золнхофен има варовик, който има способността да абсорбира мазнини, което означава, че може да се пише върху суха повърхност. През 1796 г., Зенефелдер отива в това село и докато се разхожда в един дъждовен ден по улиците му, забелязва, че паднало листо е било изобразено върху варовик. Това наблюдение му дава идеята за гравиране върху камък.

Золнхофенският варовик (Горна юра), изключително финозърнест варовик, е бил много подходящ като основа за процеса на печат. Зенефелдер първо начертава зоните за отпечатване странично върху шлифованата каменна плоча с мазно мастило или тебешир, правейки тези области водоотблъскващи. След това той навлажнява печатната форма с воден разтвор на гума арабика и разредена азотна киселина, което накара немаркираните зони да задържат вода и по този начин да станат отблъскващи мазнините. Мазното печатарско мастило, нанесено с валяк в третата стъпка, полепва само върху водоотблъскващите участъци. Накрая върху камъка се поставя лист хартия и чрез силно натискане се прехвърля мастилото.

Новата печатна технология бързо привлича „вниманието в страната и чужбина поради красотата и яснотата на писането, гладкостта на печата върху хартията и изненадващата евтиност“.

_{Алоиз Зенефелдер}

Изобретяването на литографията е било голяма техническа иновация, тъй като тези отпечатъци също могат да бъдат произведени значително по-рентабилно. Създаването на нотни листове с помощта на каменен печат е струвало само една пета от медната гравюра, която е била използвана преди това.

През 1796 г. Зенефелдер среща придворния музикант и композитор Франц Глайснер в Мюнхен, от когото намира безплатен пансион и квартира. В замяна той дава на дъщерите си уроци по пиано. Глайснер и съпругата му, които и двамата вярват в приложимостта на новата печатна технология, го подкрепят финансово и го насърчават „до степен да се откаже от себе си“.

Алоиз Зенефелдер си партнира с Глайснер и с неговата финансова подкрепа закупува 120 копия от музикалния албум на Глайснер „12 нови песни с акомпанимент на пиано“ (Мюнхен 1796 г.). През 1796 г. Зенефелдер успява да отпечата ноти за Глайснер с "плоска преса". Неговата "печатна техника" е била идеална за нотни листове.

Зенефелдер никога не се връща към актьорството, нито към драматургията.Той се привързва силно към своето откритие и изобретяването се превръща в негова страст. Всичките пари, които получава от едно изобретение, Алоиз влага в друго изобретение.

Още през 1797 г. той сглобява първата си собствена машина за гравиране на камък. През 1797 г. Зенефелдер построява използваема преса или преса за бесилка за новия печатарски процес и експериментира с многоцветен печат. Нарекъл изобретението си химически печат или печат върху камък. През 1797 г. са публикувани 12 листа от „Отровни растения за училищата“. Братята му Теобалд, Георг, Карл и Климент му помагат.

През 1798 г. (според някои източници това става две години по-рано),изобретяването на гравюрата и метода за нейното отпечатване става факт – проектът сякаш изплува на бюрото му сред купчина рисунки. От този момент в света вече е съществувал т.нар дълбок печат. На следващата година Зенефелдер създава на т.нар. автограф (вид литографски печат).

През 1799 г. първото комерсиално приложение на литографията се осъществява в Офенбах на Майн, след като музикалният издател Йохан Антон Андре придобива патентното право за „...тайната да можеш да отпечатваш ноти и изображения върху камък...“ за да използва новия процес за отпечатване на музика. Самият Зенефелдер създава първите пет литографски преси в Офенбах и лично инструктира служителите на Андре за използването на машините. Андре признава важността на изобретението и малко след това, през 1800 г., братята му незабавно създават клонове на издателството в Париж и Лондон – като същевременно осигуряват патентните права там. Концертите за пиано на Моцарт се появяват като първите литографски музикални отпечатъци от 1800 г. нататък.

Тези най-ранни литографски работилници скоро започват да отпечатват графики на художници, след като предимствата на литографията – например за възпроизвеждане на рисунки без фалшифициране на съответния художествен почерк – биват признати. Самият Зенефелдер нарича първите си литографии „полиавтографии“. Оригиналът на неговата бар преса е в Германския музей в Мюнхен. В Къщата на градската история в Офенбах на Майн има функционална реплика на бар пресата, множество ранни литографски плочи, предимно от инвентара на фабриката André, и ранни литографски продукти от същата печатарска компания.

През 1799 г. Зенефелдер и Глайснер установяват сътрудничество с музикалния издател и печатар Йохан Антон Андре (1775–1842). През 1800 г. Зенефелдер основава първата литографска работилница в град Офенбах, последвана от други клонове в Париж и Лондон. Той патентова литографския метод в Англия и Бавария.

През 1801 г. Зенефелдер и Глайснер основават нова литографска работилница в Мюнхен, където се правят допълнителни експерименти с металография (1805), тонална литография (1807) и цветна литография (1808).

_{Германска пощенска марка от 1972 г.}

Тези най-ранни литографски работилници скоро започват да отпечатват графики на художници, след като предимствата на литографията – например за възпроизвеждане на рисунки без фалшифициране на съответния художествен почерк – биват признати. Самият Зенефелдер нарича първите си литографии „полиавтографии“. Оригиналът на неговата бар преса е в Германския музей в Мюнхен. В Къщата на градската история в град Офенбах на Майн има функционална реплика на бар пресата, множество ранни литографски плочи, предимно от инвентара на фабриката André, и ранни литографски продукти от същата печатарска компания.

Геодезическите служби също разпознават важността на евтин и точен процес на печат като литография много рано. Новият, евтин и бърз метод на печат бързо се утвърждава и през 1809 г. Зенефелдер е назначен за инспектор на специално създаден литографски институт в Мюнхен. Подобни институции, създадени под негово ръководство, са създадени в Берлин, Париж, Лондон и Виена. В Прага литографията скоро е въведена в учебната програма на новооснованата Академия за рисуване от нейния директор Йозеф Берглер и неговите ученици започват да се посвещават на литографията в резултат на обучението.

Първите му литографски шедьоври през 1807/1808 г. са маргиналните рисунки в молитвеника на император Максимилиан, копирани от оригиналните рисунки на Албрехт Дюрер, а през 1808/1809 г. като литографски копия на християнско-митологичните ръчни рисунки на Албрехт Дюрер (заедно с Йохан Непомук Стрикснер) и, като допълнение, литографски копия на Рисунки от Лукас Кранах. Това е особено ентусиазирано признато от Йохан Волфганг фон Гьоте. В „Йенишки общ литературен вестник” приятелят на Гьоте Хайнрих Майер пише рецензии на тези творби през 1808 и 1809 г. под подписа „WKF” (Ваймарски приятели на изкуството).

През 1808/1809 г. Зенефелдер, заедно с Франц Глайснер, публикува книгата с модели за всички литографски художествени маниери: която кралската единствена привилегирована компания за литографски печат от Алоис Зенефелдер, Франц Глайснер & Комп. в Мюнхен в такива произведения, които имитират изкуството на гравиране, рязане и печат, е в състояние да бъде доставен, въпреки че само първият от обявените четири тома всъщност се появи. По това време в работилницата му работи литографът Франц Сераф Вайсхаупт (1785–1866).

Още през 1813 г. чешкият художник Антонин Мачек е сред първите, които закупуват литографска преса и създават литографска работилница.

В края на 1813 г. съпругата на Зенефелдер умира, докато ражда сина им. С подкрепата на втората си съпруга той завършва работата по дълго планиран учебник по литография. Неговият труд „Пълен учебник по каменопечат“ е публикуван през 1818 г. в Мюнхен.

През 1818 г. (2-ро издание 1821 г.) Алоиз Зенефелдер написва пълен учебник по литография. За своето разширено изобретение за използване на метални плочи за печат вместо каменни плочи, Зенефелдер получава на 22 януари 1818 г. от „Старши Кралско Величество на Бавария“ шестгодишна „привилегия“, т.е. патент. По модела на Мюнхен във Виена през същата година е основан Литографският институт на регистъра на данъчните имоти. За целта Зенефелдер е извикан във Виена и той поема разработката. Заедно с Аретин Зенефелдер основава Литографския институт в Мюнхен.

В Бохемия чешкият художник Антонин Мачек използва литографски техники през 1820 г., т.е. една година след публикуването от Зенефелдер на неговия „Учебник по литография и гравюра“), за неговите изящни портрети в работилницата му на Uhelné trh в сграда № . 429 за отпечатване на файлове с изображения "Чешката история в снимки". Новият метод на възпроизвеждане е използван от пражката печатница на братя Хаас в Аненския манастир и е успешен.

През 1826 г. Зенефелдер успява да отпечата цветни мотиви, а през 1833 г. оттпечатва маслени картини, пренесени върху камък върху платно. Неговите металографски опити да печата от стоманени, цинкови, месингови и медни плочи по-късно стават основата на офсетовия печат.

Друга област на приложение се отваря през 1802 г. за литографията в печата на тъкани. В предачна и тъкачна фабрика за памук в Потендорф близо до Виена , управлявана от англичанина Йохан Торнтън, Сенефелдер също успява да използва своя по-евтин печатарски процес за печат на калико. Калико печатът се отнася за печат върху памучен плат (калико ).

Алоиз Зенефелдер умира в бедност на 26 февруари 1834 г. в Мюнхен. Погребан е същия град, в Старото южно гробище.

_{Паметник на Алоис Зенефелдер на площад Зенефелдерплац в Берлин, дело на скулптора Рудолф Пол}

Награди

Алоиз Зенефелдер печели редица награди за своето откритие на литографията – през 1808 г. баварският престолонаследник посещава работилницата му и го удостоява с титлата primus auctor. Същата година неговият бюст е поставен в Мюнхенската зала на славата. Получава и други награди в чужбина и отново в Бавария – 1819 Златен медал, Общество на Изкуствата, Лондон, 1827 Сребърен медал, Общество за насърчаване, Париж, 1827 г., Златен медал на честта и Орден за гражданска заслуга.

Отличия

На 17 май 1808 г. баварският престолонаследник Лудвиг и сестра му Шарлот посещават работилницата на Зенефелдер и им показват новото изобретение. Там е удостоен със званието primus auctor.

Около 1808 г. бюстът на Алоиз Зенефелдер е изработен и поставен в Залата на славата в Мюнхен.

Паметникът на Алоиз Зенефелдер, създаден през 1845 г., се намира в Золнхофен.

Различни улици са именувани на него, включително: от 1871 г. във Виена – Зенефелдергасе, във Фаворитен, 10-ти район на града, в Бремен, както и в над 50 други града в Германия.

Бюст-стела, създаден през 1877 г. от Юлиус Цумбуш, е стоял на плоад Зендлингер-Тор-Плац в стария град на Мюнхен от 1877 г. до средата на 50-те години на миналия век, преди да е трябвало да направи път за удобното за автомобили разширение на площада и да бъде преместен на Марсплац в Мюнхен-Максфорщат през 1958 г., е преместен в професионалното училище, носещо неговото име.

В Берлин-Пренцлауер Берг площад с негов паметник е именуван Алоиз Зенефелдер през 1896 г.

Международната фондация Senefelder е основана през 1971 г. Тя присъжда Международната награда Зенефелдер.

В град Офенбах, където се провежда първото търговско приложение на литографията, квартал Зенефелдер е именуван на Алоис Зенефелдер през 2019 г. – по времето, когато там когато биват образувани нови квартали.

Общото училище в град Тройхтлинген се нарича Senefelder School.

Професионалният училищен център за печатни и медийни технологии в Мюнхен се нарича „Професионален училиен център Алоиз Зенефелдер в Мюнхен“.

На Зенефелдер са именувани растителните родове Senefeldera Mart. и Senefelderopsis Steyerm. от семейство Млечкови (Euphorbiaceae).