Блокирането е технически елемент от волейболната игра, използван за противодействие на атакуващите удари на противника, който се състои в блокиране на пътя на топката чрез скачане и поставяне на ръцете над мрежата. Това е прийом, при който защитаващият се отбор предотвратява прехвърлянето на топката в неговата половина, когато противникът атакува, като блокира движението й напред с която и да е част от тялото над мрежата, обикновено с ръце, прехвърлени на страната на противника в рамките на правилата. Позволено е преместването ръцете от другата страна на мрежата, в противниковата половина, когато се блокира, доколкото те не пречат на противника преди неговата атака или друго игрово действие.

Докосването на блок не се брои за едно от трите разрешени докосвания на топката от един отбор.

Целта на блокирането е да се попречи на топката да влезе в полето на противника и отскочилата топка да не попадне в полето на противника. При някои тактики това може да бъде "отбранително" блокиране, където целта е да се задържи топката в собствената им половина и да се позволи на защитниците да организират атака. Волейболният сервиз не може да бъде блокиран.

Блокът се счита за най-трудния технически елемент във волейбола, тъй като при конфронтация над мрежата нападателят е активната страна, а блокиращият трябва да определи посоката на удара за част от секундата и да реагира на като цяло добре организирана атака от противникът.

Правилата правят разлика между опит за блокиране (без докосване на топката) и завършен блок (когато топката е докосната от блокиращ). Само играчите от предната линия, тоест тези, които се намират във 2-ра, 3-та и 4-та зона на игрището, имат право да участват в блока.

Блок, изпълнен от един играч, се нарича единичен блок; блок, поставен от двама или трима играчи, е групов или колективен блок (съответно двоен и троен).

Либерото не може да блокира, атакува или опитва да атакува (скача при атака, сам или с други, без действителното намерение да атакува). Той е един от шестимата играчи във волейбола, които могат да се движат свободно във всички зони на терена. Основната функция на тази позиция в отбора е защита на полето и приемане на сервис. Либерото е лесно разпознаваем на терена, защото носи различен цвят на фланелката от съотборниците си и винаги е в задната част на терена, където може да замени всеки играч.

Първите опити за изпълнение на блокада са направени през втората половина на 20-те години на миналия век, три десетилетия след провеждането на първия мач в истгорията на волейбола – през 1895 г., когато учениците на Уилям Дж. Морган, учител по физическо възпитание в Колежа на Асоциацията на младите християни (YMCA) в Холиок (Масачузетс, САЩ), смятан за „изобретател“ на волейболната игра, започват да прехвърлят плондер от баскетболна топка през мрежа за тенис, висока 198 см, поставена на игрище във фитнес зала.

_{Двоен блок. Състезателки на женския отбор по волейбол на въоръжените сили на САЩ блокират италианска нападателка в опит да отбележи точка по време на 3-те световни военни игри, проведени в град Катания, Италия, през 2003 г.}

През 30-те години е въведено груповото блокиране. От 1935 г. играчите на задната линия са могли да забиват и блокират. Това правило е било валидно до 1941 г., когато е ограничено от клаузата „само в изключителни случаи“, чиято оценка е изцяло в правомощията на рефери.

На конгреса на Международната федерация по хандбал в Стокхолм, Швеция, проведен през 1934 г., са приети редица правила, сред които и правилото, при което след докосване на топката на блок, на играча е било забранено да докосва топката отново.

През 1938 г. блокадата е официално въведена в правилата на волейболната игра. Блокирането се е определяло като предотвратяване на влизането на топката в мрежата. Допускало се е блок от един или двама играчи, при условие че блокиращите играха на съседни позиции. Това става след като блокирането, което чехословашките волейболисти изпълняват по перфектен начин, оказва силно въздействие върху практикуването на волейболната игра в световен мащаб. Този прийом официално е въведен в правилата под понятието "противодействие на мрежата от един или двама съседни играчи". Почти 20 години по-рано блокирането е било част от играта, но не било посочено в правилата. Чехословаците са първите (скоро последвани от руснаците), които придават решаващо значение на новото умение, улесняващо трудната задача да се отразяват атаки, при които топката се забива силно в противниковото поле.

Дълго време във волейбола е имало тенденция за доста значително превъзходство на атаката над защитата, ефективността на действията на волейболистите на блок е била ниска - през 50-те години тя беше 8% за единични; блокиране с процент на грешка от 46% и 13% за група с процент на грешка от 34%.

През 1965 г., малко след завършването на първия олимпийски турнир в историята на волейбола – в Токио, Япония, през 1964 г., Международната федерация (FIVB), за да балансира възможностите за атака и защита, въвежда промяна в правилата, позволявайки на играчите от защитаващия се отбор, когато прави блок, да докосне топката от страната на противника (след извършване на блок) и повторно докосване на топката след блокиране. От 1976 г. блокът престава да се включва в броя на трите разрешени докосвания на топката: след блокада играчите на един отбор имат възможност да докоснат топката още 3 пъти, преди да я прехвърлят в противниковата половина на игрището. Още по-рано, от 1970 г., е разрешено да се блокира сервиза на противника, но през 1984 г. това правило е премахнато.

Промените в правилата за блокиране не само повишаватефективността на този елемент от играта, но също така допринесоха за развитието на тактиката за атака, появата на по-разнообразни атаки и увеличаване на динамиката на играта. Според изключителния японски треньор Ясутака Мацудайра, който е смятал блока за украса на волейбола, „търсенето на методи за справяне с мощен блок довежда до създаването на модерна скоростна игра“.

Тактиката на блокиране също продължи да се подобрява през годините, треньорите на отборите разработиха специални опции за игра на блокиране. Например Вячеслав Платонов е автор на идеята за блок „перваз“ – това е, когато играчът от 4-та зона е на метър от мрежата и отговаря за защитата на цялата мрежа, помагайки на партньорите си да блокират атаката във всички посоки. Тази схема е тествана за първи път през 1976 г. от състезатели на съветския „Автомобилист“, а по-късно се превръща в мощно оръжие в националния отбор на СССР.

_{Изпълнение на единичен блок. Момент от волейболен мач България - Сърбия 3-0 - приятелски мач в София, на откриването на зала Армеец, 30 юли 2011 г.}

Техника на блокиране

При поставянето на блок изборът на място за скок, неговата височина и навременност са от решаващо значение. При удари след високи и средни подавания блокиращият скача след нападателя, при атака от ниски подавания – едновременно с него, а атака, при която разпределителят пуска къс, бърз пас по вертикална или леко наклонена траектория, блокиращият трябва да скочи преди нападателя.

Когато прави блок, играчът, който е в непосредствена близост до мрежата, скача, изправя ръцете си в лактите и ги повдига над мрежата. Ръцете с разтворени пръсти, при достигане на горния ръб на мрежата, се движат нагоре и напред през мрежата. В момента на удряне на топката ръцете са свити в ставите на китките, за да противодействат на атаката и да насочват топката напред и надолу, към противниковото поле. При блокиране на атакуващи удари по краищата на мрежата и когато противникът се опитва да удари блока, за да отскочи топката извън игрището, дланта на ръката, която е най-близо до ръба, е обърната навътре, така че когато блокът бъде ударен, топката отскача в полето на противника.

Блокирането може да се извърши както от място, така и след движение. При неподвижен блок играчът затваря определена зона от своята половина на игрището,а при подвижен, той се опитва да блокира истинската посока на атакуващия удар. Отразяването на атаки след високи пасове и удари с преместване се извършва, като правило, по време на групов блок. В този случай мястото за скок се избира от играча, блокиращ посоката на движение, а други се „прикрепят“ към него.

В съвременния волейбол най-често се използва двойният блок (до 70%), по-рядко – единичният и тройният. Отборите от висока класа отбелязват 12-15% от точките на мач чрез блокиране, тъй като след добре поставен блок може да бъде много трудно, а понякога и невъзможно, за противниците да задържат топката в игра. В случаите, когато атаката на противника не е спряна с блок, все пак се създават благоприятни условия за игра на задната линия, посрещачите и либерото имат възможност по-конкретно да изберат място за получаване на топката, въпреки факта, че атаката на противника става по-малко силена и подготвена.

Блокирането е основната функция на двамата централни блокировачи, които обикновено са най-високите и пъргави играчи на отбора, способни да скачат на височина от около 3,4 до 3,5 метра. Поради факта, че играта е свързана с преходи на играчи и играчите, които могат ефективно да играят на блока, не винаги са на мрежата, в условията на съвременния волейбол, промяната на състава чрез смени играе особено важна роля.

Редица отбори се опитват да засилят играта си на блокиране, като използват услугите на по-високи от обичайните играчи. Ярък пример за такъв случай е холандецът Петер Бланже (височина 206 см), който замени „малкия“ Авитал Селинджер (175 см) в националния отбор през 1993 г. – троен блок с участието на Бланже се превърна в непреодолима пречка за противниците, което е един от факторите за успешните изяви на холандския отбор в средата на 90-те. Въз основа на това, днес неподвижният блок (зонов) е по-често срещан от подвижния (улавящ) - играчи мъже с височина около 210 см и жени над 200 см затварят мрежата просто физически; освен това, тази опция за блокиране е по-лесна за изпълнение.

Блоковите грешки са както следва:

Топката пада извън границите след блока (блок аут).

Блокиращият играч докосва топката от страната на противниковия отбор при подаване. Това обаче е позволено, ако топката се насочва към противниковия отбор.

Блок от топката извън антената (или „мишена“).

Заден играч (позиция 1, 6 и 5) или либерото (който задължително е бек) участва в индивидуален или групов блок.

Блокиране в други игри

В плажния волейбол, за разлика от класическия волейбол, блокирането е едно от трите докосвания, но играчът има право да докосне топката отново след блокиране. Въз основа на спецификата на играта 2x2 групов блок възниква в изключителни случаи. Зоновият вариант на блока, посоката на изпълнение на която един партньор договаря с другия с помощта на тактически сигнали, е основната. Подвижният блок, независимо от предварителната уговорка на партньорите, се използва в случаите, когато топката е насочена към мрежата.

Блокирането като тактически прием на активна защита, когато за противника, владеещ топката, е трудно да нанесе финалния удар, се среща и в други спортове – хандбал, водна топка, баскетбол (блок шотове), американски футбол.