Този игрови прийом произлиза от началото на XX век, като е изпълнен за пръв път на стадион „Летна“ в Прага, Австро-Унгария, където по това време играят най-големите чешки футболни клубове Спарта, Славия и ДФК – спортна организация на немската и еврейската общност в Прага. Тези три отбора, известни в цяла Европа, са играли един до друг в продължение на три десетилетия на терена на Летна, построен през 1901 г. за отбора на Спарта (именно оттам е излъчен първият спортен радиорепортаж на континента); никоя метрополия в света не може да се похвали с нещо подобно. „Чешката уличка“, известна и до днес в цял свят, прави първо Славия, а след това и Спарта водещи континентални отбори.

В онези времена се е практикувал т.нар "пешеходен футбол", когато не е имало много "летене" по терена като днес. Това е бил един вид принцип, спазван от играчите, който казва, че не е важна скоростта на футболиста, а скоростта на топката. И именно този "футбол" с "по-бърза топка" създава чудесна основа за раждането на хитроумната "чешка уличка". Въпреки това, този стил на игра по-късно започва да има проблеми, тъй като световният футбол поема в малко по-различна посока.

Може би най-известният шотландец в чешкия футбол - Джон Уилям Мадън – също има принос във възникването на "чешката уличка". През 1905 г. бившият шотландски национален нападател и играч на Селтик Глазгоу и Тотнъм Хотспър се съгласява на оферта от Славия Прага и поема треньорското кормило на отбора. След пристигането си той въвежда нещо в клуба, с което не са били свикнали преди - тренировките. Но не просто така.

_{Отборът на Славия Прага през 1911 г. На първия ред отляво-надясно е треньорът Джон Мадън.}

Играчите са тренирали два пъти седмично и дори без футбол. Тренировките са били фокусирани върху атлетично обучение, гимнастически упражнения, дрибъл, грижа за начина на живот, накратко, абсолютна революция. Това донася огромен успех на Славия за онова време, а Мадън прави от "бяло-червените" един от най-добрите клубове в Европа. Той ръководи отбора 25 години с голям успех. Той спечели три от първите шест издания на чехословашкия шампионат през 1925 , 1929 и 1930 г. Той също така е треньор на бохемско-моравската селекция, с която печели Големия турнир на Европейската асоциация по футбол през 1911 г., след това чехословашката селекция по време на Олимпийските игри през 1920 г.

"Дядото", както са наричали шотландеца в Славия, първи след пристигането си вкарва няколко модерни елемента в играта на отбора си, сред които и хитър пас по земя. Tози пас е бил доведен до съвършенство, парадоксално, от Вацлав Пилат, централният нападател на противниковия тим Спарта.

Този начин на игра започва да се практикува и от националния отбор на Бохемия и Моравия, спечелил европейския турнир през 1911 г. Не само благодарение на високото качество на играчите на тогавашните доминиращи клубове на "стария континент" Славия и Спарта, но и благодарение на умелата игра по земя и "чешката уличка".

Този начин на игра, става типичен за чехословашките състезатели и футболният свят постепенно се запознава с бързите, предимно къси, пасове по тревата, често отправяни в "триъгълник", при който се маневрира така, че съперниците, стремейки се да я овладеят безуспешно, изчерпват своите сили.

Чехословашката школа пожънва немалко успехи, сред които най-ярко блестят сребърните медали на световните първенства през 1934 и 1963 г.,когато Чехословакия отстъпва единствено на отборите на Италия и Бразилия.

Може би най-известният пример за "чешка уличка" е от финала на Световното първенство през 1962 г. в Чили, когато Чехословакия се бори за трофея срещу знаменития бразилски тим, в чиито редици е и легендарния "крал на футбола" Пеле. В 15-ата минута Томаш Поспихал овладява топката и вижда, че Йозеф Масопуст навлиза в наказателното поле.

Защитата на отбора на Бразилия се съсредоточава само върху Поспихал, той се възползва от това, пуска пас в коридор, оформен от двама противникови играчи, застанали от едната страна и един от другата, топката стига до Масопуст, а той поемайки я, шутира по земя с десния крак, и лекият му, техничен удар преодолява вратаря Жилмар – 0:1. Впоследствие Бразилия прави обрат, отбелязвайки три попадения, печели двубоя с 3:1, като по този начин успява да защити титлата си от 1958 г.

Самият Масопуст, мозъкът на тогавашния национален отбор и Дукла Прага, също владее до съвършенство тези ниски пасове. Най-известни са „уличките“, които той изпраща към Поспихал преди третия гол в решителния мач от квалификациите за Световното първенство през 1962 г. с Шотландия и към Адолф Шерер на четвъртфинала на шампионата, който отбелязва единствения и победен гол в мрежата на Унгария. По това време „чешката уличка“ изживява голям ренесанс. За това е бил отговорен треньорът Рудолф Витлачил, който е твърдял, че чехословашкият футбол трябва да върне към традициите на пражката футболна школа и „чешката уличка“. С него националният отбор на Чехословакия си проправя път до второто място на СП през 1962 г. в Чили. Той е казвал на играчите си: Ние сме нация от сънародници на Швейк, трябва да шпионираме всеки противник, трябва винаги да правим нещо, на което той не разчита.

Любопитен факт е , че след няколко години Витлачил ще стане начело на Левски и националния отбор на България.

_{Треньорът Джон Мадън през 1913 г.}

Европейската титла на Чехословакия, завоювана през 1976 г. в Югославия, е друг ярък момент в развитието на „чешката уличка“. Използването на този стил, състоящ се от споменатите пасове, но вече отправяни на много по-висока скорост, практикуван по блестящ начин от тогавашните състезатели в отбора, най-вече от Паненка, Масни, Модер и Нехода, поставя неразрешими задачи пред противниците им – играчите на актуалния световен и европейски шампион ФРГ и тези на световните вицешампиони от Холандия. На полуфинала Чехословакия печели срещу отбора на „ниската земя“ с 3:1 след продължения (в редовното време резултатът е 1:1), а на финала – с 5:3 след дузпи (в редовното време и продълженията срещата завършва 2:2).

„Противниците се страхуваха от нас заради нашата игрова импровизация“, казва легендарният чехословашки и чешки халф Антонин Паненка и европейски шампион от 1976 г., автор на легендарната победна дузпа на финала. „Не можете да научите това на тренировка, но можете да го имитирате до известна степен. Спомням си, че бях още момче с баща ми във футболен мач на Вишеград, където в един момент двама играчи решиха ситуацията по начин, за който дотогава нямах представа. И до ден днешен е пред очите ми“, казва той, споделяйки първото си впечатление от „чешката уличка“.

Вацлав Пилат

Предполага се, че създателят на т.нар. „чешка уличка“ е Вацлав Пилат (1888– 1971) – чешки футболист, една от легендарните фигури в началото на чешкия футбол, чехословашки национален състезател.

_{Вацлав Пилат през 1923 г.}

В началото „чешката уличка“, въведена в игра от треньора Мадън, е представлявала система от подавания по земя в „триъгълници“, с които постепенно се е преодолявала защитата на противника. Но Вацлав Пилат съживява тази концепция, ускорява я, довежда я до съвършенство, до най-високата точка на гениалност, която никога не е била надмината. Бил е изключително изобретателен и самоотвержен, успявал е да промени познатата схема на странични пасове, вертикални пасове напред, къси и дълги, точно до крака на съотборник, който оставал сам срещу противниковия вратар. Той е доставял пасове до фланговите играчи, при които до последния момент дори съотборниците му, да не говорим за опонентите, не са знаели къде ще отиде топката, но когато след това Пилат я е изпращал в нечий крак, е създавал впечатлението, че не би могъл да го направи по друг начин. Той е довеждало до отчаяние крайните защитници на целия континент, това не са били само случайни добри подавания, това е била отличителна черта на неговата игра.

Пилат изиграва четири мача за националния отбор на Чехословакия между 1920 и 1922 г., но този скромен баланс се дължи само на факта, че той вече завършва богатата си кариера в началото на националния отбор на Чехословакия. Той обаче играе в историческия първи официален мач на националния отбор – срещу Югославия на Олимпийските игри в Антверпен през 1920 г. (въпреки че вече е играл на т.нар. Пършинг олимпиада в Париж през 1919 г., мачовете, изиграни там, по-късно не са признати от всички участващи страни, така че те не са официални). Той e бил член на т.нар. „желязна Спарта“, т.е. известният отбор на Спарта от първата половина на 20-те години на 20 век. Той изиграва 443 мача за Спарта и отбеляза 323 гола в тях. Със Спарта той става шампион на Чехия три пъти - победител в първенството на Чешката футболна асоциация през 1912 г. , 1919 и 1922 г. и многократен шампион на Централна Бохемия (победител в т.нар. Централна чешка 1-ви клас, обикновено наричана Централна чешка лига ) - през 1920 , 1921 и 1923 г. е най-високото и най-престижното състезание в страната. Той влиза в лигата в края на кариерата си в отбора на Винохради. Участва в битките през Първата световна война, в които е тежко ранен - все пак успява да се завърне във футбола, но поради недъга си представянето му никога не се връща на предвоенното ниво, за което се носят легенди, подобни на други пионери на чешкия футбол, чиито реални няма обективни записи на играта. Чешкият спортен журналист и историк Зденек Шалек пише за него: „Добре сложен, технически изключително добре подготвен, интелектуален футболист. Имаше чувство за ориентация, даваше самоотвержени, неочаквани пасове. Беше първият шегаджия на нашия футбол.“