Актьорският стил на Луи дьо Фюнес се отличава с особена енергичност и трескавост на жестовете, широк спектър от гримаси и възклицания, силно подсилени емоции – всичко това измислено по гениален начин и пресъздадено с недостижима виртуозност. Неговият стил е подценяван от филмовата критика, на това не е изненадващо, тъй като много от критиците не могат да разберат идейно-художествено ниво на даден артист, поради изкуствеността на възприятията си и схематичността на мисленето си. Хората с повърхностен метод на познание не могат да разпознаят гения. А Луи дьо Фюнес е точно такъв – гений на комедията.

Луи дьо Фюнес (пълно име: Луи Жермен Давид дьо Фюнес дьо Галарса) е роден на 31 юли 1914 г. във френския град Курбьовоа. Родителите на Луис са родени в Севиля, Испания. Баща му, Карлос Луи де Фунес де Галарса, получава диплома по право, но става шлифовчик на диаманти, след като се премества във Франция. Майката на Луис Леонор Сото Регуера е от испански и португалски произход. Родителите се преместват във Франция през 1904 г., за да се оженят официално, тъй като в родината им семействата им са категорично против брака им.

Като дете Луи е наричан нежно "Фуфу" от приятелите си. Момчето знаеше добре френски, испански и английски. В младостта си той обича да рисува и да свири на пиано, както и да имитира съседи, съученици и колеги. По-късно дьо Фюнес става пианист, свирейки предимно джаз в барове, намиращи се в квартал Пигал в Париж.

През 1936 г. Луи дьо Фюнес се жени за Жермен Луиз Елоди Каруер. Младата двойка има син Даниел (12 юли 1937 г. - 23 януари 2017 г.), но се развеждат в края на 1942 г.

По време на окупацията на Париж от германските войски, Луи дьо Фюнес преподава солфеж в музикално училище, където се влюбва в секретарката Жана Августин дьо Бартелеми дьо Мопасан, племенницата на Шарл Александър Рене Нау дьо Мопасан (няма връзка с писателя Ги дьо Мопасан). Те се женят през 1943 г. и живеят заедно 40 години, до смъртта на Луи дьо Фюнес през 1983 г. От този брак се раждат двама сина: Патрик (роден на 27 януари 1944 г.) и Оливие (роден на 11 август 1949 г.).

След края на войната Луи дьо Фюнес се пробва в киното; Преди това е учил в драматични курсове на Рене Симон. През 1945 г. той участва в епизод от филма "Изкушението на Барбизон" на режисьора Жан Стели. Във филма „Ни чул, ни видял“, режисиран от Ив Робер, заснет през 1958 г., дьо Фюнес получава главната роля – бракониерът Блеро. Този филм му донася световна слава. След като филмът бива пуснат на широк екран в чужбина, главният герой е наречен Доналд Дък.

_{Заснемане на финалния парад на филма „Полицаят и извънземните“ през 1978 г. в Сен Тропе, с актьорите Мишел Галабрю, Луи дьо Фюнес, Морис Риш, Мишел Модо и Ги Гросо.}

През 60-те години Луи дьо Фюнес получава признание от публиката; Всяка година актьорът участва в три или четири филма. Неговата истинска популярност му донася ролята на комисар Юве в трилогията "Фантомас", режисирана от Андре Хунебел. Първоначално е било планирано да се заснемат десет епизода за приключенията на известния престъпник, но излизането на последната част от трилогията, филмът „Фантомас срещу Скотланд Ярд“, показва, че популярността на Луи пада и режисьорът решава да не прави продължение на филма.

Известни са и филмите на режисьора Жерар Ури „Разиня“ (1965) и „Голямата разходка“ (1966) с участието на тандем от известни комични актьори - Луи дьо Фюнес и Бурвил.

Фюнес говори за актьорската си кариера така: Не съжалявам за бавното развитие на кариерата ми. Тази мудност ми помогна да разбера напълно професията си. Когато бях още непознат, се опитвах да оцветявам малките роли, които ми се възлагаха, с детайли, мимики и жестове. Така придобих комичен багаж, без който не бих могъл да направя кариера. Затова, ако започна отново, не бих отказал този път. — Интервю със списание Tele 7 jours, 1971 г

_{Изложба на военен камион, съдържащ тикви, пред кметството, по време на 50-годишнината на филма „Голямата разходка“ в Мьорсо (Кот-д'Ор, Бургундия-Франш-Конте, Франция). В долната част на камиона, увеличена, фотограма на филма, посветен от Луи дьо Фюнес и Бурвил на асоциацията La Roue}

През 70-те години Дьо Фюнес продължава да бъде популярен актьор, обичан от публиката. Продължава да действа активно и на 15 март 1973 г. е удостоен с най-високото отличие на Франция – Ордена на Почетния легион.

През 1975 г. Дьо Фюнес получава два инфаркта. По настояване на лекарите актьорът напуска киното и се премества в имение от 17-ти век, Шато дьо Клермон, недалеч от Нант, където се запалва по отглеждането на рози. Един от сортовете рози, получени от компанията Meilland International, е именуван на него.

Луи дьо Фюнес обаче не отказва предложението на Клод Зиди да участва във филма „Крилце или кълка“. След заснемането на този филм актьорът играе в още няколко филмови произведения.

Дългосрочно сътрудничество свързва актьора с режисьора Жан Жиро. Списъкът на техните съвместни творби започва с комедията „Пик-Пик” (1963), в която дьо Фюнес играе главната роля. Това е последвано от поредица от филми за „Полицаят от Сен Тропе“, които постигат голям успех сред публиката. Шестият филм от тази поредица, „Полицаят и полицайките“ (1982), по време на снимките на който режисьорът умира, става последният във филмовата кариера на известния комик.

Луи дьо Фюнес умира от инфаркт на 27 януари 1983 г. в имението Шато дьо Клермон в предградията на Нант. Погребан е в община Льо Селие.

Средният син на Луи дьо Фюнес – Патрик, става лекар. В младостта си другият му син – Оливие, участва с баща си в шест филма „Фантомас се развихря“, „Големият ресторант“, „Замразеният“, „Човекът оркестър“, „Кацнал на едно дърво“). Въпреки това, противно на желанието на баща си, той не иска да стане актьор, а влиза в летателно училище и работи през целия си живот (до пенсионирането си през 2010 г. на 60-годишна възраст) като пилот на гражданската авиация в авиокомпанията Air France.

_{Медал Vermeil от град Париж, присъден на Луи дьо Фюнес през 1970 г. за неговия ангажимент към защитата на природата. Изложен в музея „Луи дьо Фюнес“.}

Награди

1973: Кавалер на Ордена на почетния легион

1980: Награда "Сезар" – "за изключителни постижения в кинематографията"