Автомобилът Татра 77 представлява лимузина с четири врати, клас лукс. Произвеждан е в Чехословакия, в град Копршивнице, където е базирана компанията Татра, третият най-стар все още съществуващ производител на автомобили в света, която започва да произвежда автомобили през 1897 г. в град Копршивнице, Моравия, днес част от Чешката република.

T 77 е първият масово произвеждан автомобил с аеродинамична каросерия. За четири години, в две серии, са произведени общо 255 броя от два типа – Т 77 и Т 77 А. Неговият наследник е по-модерният и по-бърз тип Taтра 87, произвеждан паралелно от 1936 г. в продължение на две години.

През 1931 г. компанията, след изпитания с прототип на малък автомобил със задно разположен двигател, обозначен като Tatra V 570, започва разработването на нов голям и луксозен автомобил с аеродинамична каросерия. Разработката протича при строга секретност. Така вторият прототип V 570 (1933) е създаден с наистина рационализирана каросерия. Прототипът на автомобила T 77, получен от него, e бил първият автомобил, чиито аеродинамични свойства са оптимизирани и тествани в аеродинамичен тунел, дотогава използван за разработване и тестове на самолети и дирижабли. Духовните бащи на прогресивната линия на автомобилите Taтра са австрийският автомобилен констуктор и автомобилен пионер Ханс Ледвинка като главен дизайнер и чешко-германският автомобилен дизайнер, инж. Ерих Юбелакер, отговорен за каросерията. Дизайнът на каросерията също се основава на идеите и знанията на родения в Унгария швейцарски аеродинамик Пол Джарай.

Преди да проектира големия, луксозен T 77, Джарай проектира аеродинамична каросерия за Taтра 57, модел от среден клас. Този прототип не е разработен допълнително и не успява да стигне до производство. Вместо това Джарай конструира два прототипа за концепция, наречена Tatra V570, която отговаря по-точно на неговите аеродинамични принципи за рационализиране, включвайки каросерия с форма на бръмбар.

Въпреки това, по това време Taтра вече е имала евтин, доста продаван автомобил в производствената си гама, който освен това е бил популярен поради продължаването на традицията на простота и свръхнадеждност, открити от Taтра 11. Въпреки че ръководството на Taтра е виждало предимствата на Концепцията на Джарай, те са вярвали, че новият модел ще има смисъл само като допълнителен модел с ограничено производство, което означава, че той трябва да бъде насочен към върха на автомобилния пазар. Впоследствие екипът на Ледвинка спира работата по V570 и се концентрира върху проектирането на големи луксозни автомобили. Taтра е имала за цел да направи най-съвременни автомобили, които да бъдат бързи, стабилни, почти безшумни, икономични и построени по най-строгите инженерни стандарти, както и да отразяват съвременните аеродинамични изследвания.

Уникален двигател

Автомобилите T 77/77 A вероятно са били последната производствена употреба на принципа на разпределителния механизъм с "ходеща греда", техните V8 двигатели със сух картер с въздушно/маслено охлаждане имат горни клапани в полусферични глави, но не и тласкачи. Вместо това клапаните се отварят от огромни пробити кобилици, управлявани от един висок разпределителен вал между главите на двете цилиндрови групи и се завъртат навътре в центровете им, за да удължат повдигането, прилагано от гърбиците. Принципът е бил използван много по-рано в състезателния двигател Дюзенберг с 16 клапана, редови и 4 ниски двойни гърбици, по-късно приет от Рочестър за използване в леки автомобили, но използването на един разпределителен вал от Taтра за отваряне на клапаните на V8 без тласкачи, а не два ниски вала на прав двигател, трябва да е било уникално. Последствието е, че механичното оформление е много по-малко очевидно за наблюдателя, като големият двигател с форма на кутия дава малко незабавни указания за неговата V конфигурация, за разлика от неговия наследник T87 OHC. Задвижвани от ремък вентилатори с катерица в канали от лята сплав изтеглят въздух напред, нагоре и около четирите обвити двойки оребрени железни цилиндри, а голям шарнирен капак от сплав поддържа топла среда за карбуратора през зимата.

_{Татра 77 А}

Дизайн

Редица дизайнери по света са се опитвали да конструират аеродинамичен автомобил по това време, но Tатра е първата компания, която успешно го въвежда в серийно производство. Имало е много причини, поради които дизайнерите на Taтра предприемат такъв революционен подход към концепцията на новия автомобил: На първо място, целта им и била да намалят съпротивлението, най-вече въздушното съпротивление, което се увеличава с квадрата на скоростта. Автомобил с по-стандартна форма на каросерията от тази епоха се е нуждаел от много мощен двигател, за да достигне по-високи скорости. Новата форма на каросерията на Taгра е тествана в аеродинамичен тунел. Новите изисквания обаче довеждат до дълбоки промени в дизайна на автомобила.

Изискването за малка предна част е ограничавало височината на автомобила, което от своя страна е изисквало използването на плосък под. Това довежда до поставянето на двигателя в задната част на колата, точно над задвижващата ос. Впоследствие не е имало нужда от подов тунел със задвижващ вал и изпускателни тръби, което допринесе за намаляване на теглото. Тъй като дизайнерите са искали да намалят съпротивлението при търкаляне, те правят всичко по силите си, за да създадат възможно най-лек двигател: V8 с въздушно охлаждане с картер, направен от електрон, магнезиева сплав. Скоростната кутия също е направена от електрон и е разположена пред двигателя и задния мост.

Задната позиция на двигателя е била благоприятна за въздушно охлаждане, докато охладителят на маслото, батерията и резервното колело са били разположени в предната част на автомобила. Каросерията без рамки се е характеризирала със своя централен структурен елемент, който е бил здраво заварен към подовите панели и е покривал връзката към спирачките, скоростната кутия и т.н.

Предната част на колата е имала основно правоъгълно напречно сечение и е била заоблена чак до пода. Предната броня е покривала заоблените калници, докато долните половини на светлините са били вградени в предния капак. Задната част на колата е имала непрекъснато наклонена форма и е била разделена от вертикална перка, която е започвала от задния край на покрива и е завършвала почти в задния край на колата. Задните колела са имали аеродинамични капаци. Дръжките на вратите бяха вградени в панелите на вратите, от които леко са стърчали само пантите на вратите. Колата не е имала задно стъкло, което е ограничавало видимостта отзад до това, което е можело да се види през процепите в ламарината.

Първият прототип от 1933 г. е имал разделено предно стъкло, докато други прототипи са имали предно стъкло от една част или дори такова, образувано от три отделни парчета стъкло с едно голямо централно парче и две странични части, наклонени под остър ъгъл и преливащи в страните на каросерията.

Въздухът се е насочвал към двигателя чрез правоъгълни вентилационни отвори зад страничните прозорци и е излизал от двигателното отделение през вентилационни отвори в задната част. По това време Taтра регистрира множество патенти относно въздушния поток към задното двигателно отделение.

По-късно задната част на каросерията е била разширена, така че както задните калници, така и пантите на вратите да бъдат вградени в самата каросерия. Сега въздухът е протичал през напречни отвори, които са били издигнати над задната част на заобления покрив. Задният ръб също е бил повдигнат.

_{Ерих Юбелакер пред прототипа T77a, купе с две врати и двигател T87.}

Татра 77

Taтра 77 е представена за първи път на 5 март 1934 г. на пътя Прага – Карлови Вари. По време на демонстрацията автомобилът лесно достига 145 километра в час и изумява журналистите със страхотното си управление и комфортно возене при скорости от около 100 километра в час. На 8 март на Т77 е представен на автомобилното изложение в Берлин, а през същата година е представен и на автомобилното изложение в Париж, където става център на вниманието не само заради нетипичния си дизайн, но и заради представянето си. Имало e дори демонстрационни карания, след като са били хвърлени съмнения относно способността на колата да достигне 140 километра в час с едва 45 киловата мощност на двигателя: обикновено по това време два пъти се е изисквала повече мощност за кола да достигне такава скорост.

Още през март 1934 г. започва ерата на серийното производство на автомобили Taтра с аеродинамична каросерия, двигатели с въздушно охлаждане, разположени отзад и люлеещи се полуоси. T 77 е и първият автомобил на компанията с изцяло стоманена полусамоносеща каросерия. Двигателят е бил разположен отзад директно към задвижващия мост, елиминирайки обичайния централен тунел за централната тръба и изпускателния колектор. Това също довежда до намаляване на теглото, което е била една от целите на дизайнерите, и по този начин шасито е можело да бъде много плоско.

Коефициентът на съпротивление на T 77 е бил със стойност 0,36. Това е позволявало на колата лесно да достигне и поддържа максимална скорост от 145 километра в час, с двигател от "само" 44 kW, докато за конвенционалните коли от онова време се е изисквало двигател от над 75 kW.

Характерна особеност на T 77 е била и задната част, която бавно се е сливала с нивото на пода. Тя е била разделена от вертикална централна зона, с различен размер при различните типове, която е имала за цел да балансира ефекта от страничния вятър върху колата с лек лък. Колата се е задвижвала от V8 бензинов двигател с въздушно охлаждане и OHC синхронизация. С обем от 2969 cm³ той произвеждал 60 конски сили (44 kW) и е позволявал на тежката 1700 килограма кола да достигне максимална скорост от 145 км/ч. До 1935 г. са произведени 101 единици от типа Т 77.

Татра 77 А

През 1935 г. е разработен подобрен тип T 77 A. Тази преработена версия използва двигател от 3378 cm³ с изходна мощност от 75 к.с. (55 kW), коефициент на съпротивление от приблизително 0,36 (стойност от 0,21 понякога се цитира за 1:10 модел тест). Междуосието е удължено с 10 см, което подобрява характеристиките на шофиране. Максималната скорост също е увеличена до над 150 км/ч. Оптически тип 77 A е лесно разпознаваем – за първи път е използван трети преден фар на автомобил Taтра – разположен в средата. Въпреки че следващият тип, T 87, е представен през 1936 г., производството на T 77 A продължава поради продължаващия интерес и до 1938 г. са произведени общо 154 екземпляра.

Произведени са общо 255 автомобила T 77 и T 77 A във всички версии (без прототипите), като благодарение на желанията и изискванията на клиентите и ръчното производство всички автомобили са различни в детайлите.

_{Татра 77 А, снимка по време на Nationaal Oldtimer Festival Zandvoort 2009, Холандия.}

Версии

Необичайна характеристика на някои от моделите Tатра 77 е била централната позиция на волана в арматурното табло. Пътниците на предните седалки са били настанени от двете страни на водача, а седалките са били поставени леко назад, както в съвременния McLaren F1. Всички останали модели Tатра 77 имат волан от дясната страна, тъй като в Чехословакия (както редица други европейски страни) преди Втората световна война се шофирало отляво.

Уникален е бил прототипът на купе с две врати, използван от Eрих Юбелакер. Този автомобил е имал също и по-мощния двигател от по-късната Taтра 87.

Това е сензация, когато става въпрос за неговата конструкция, за неговия външен вид и за неговата производителност. Това обаче не е сензация, която току-що е паднала от небето, а е логично продължение на (самите) пътища, които Ханс Ледвинка направи преди тринадесет години. Идеологическият принцип на новата Tatra е разбирането, че колата се движи по разделителната линия между земята и въздуха. ... Колата поддържаше 145 км/ч, има удивително управление, кара през завои със скорости, които са едновременно луди и безопасни, и изглежда просто да се носи по всякакъв вид път. ... Това е автомобил, който отваря нови перспективи пред автомобилостроенето и автомобилната практика. — Вилем Хайнц, Motor Journal, 1934

Това е колата за моите магистрали! — Адолф Хитлер до Фердинанд Порше

Известни собственици

Татрa 77 е бил особено предпочитан на дизайнера на Taтра Eрих Юбелакер, който самият е притежавал и е използвал T 77 от 1934 г. Други известни собственици на T 77 са били Милош Хавел, собственик на филмовите студия в Прага, който купува T 77 през 1935 г., австрийският автомобилният дизайнер Едмънд Румплер, който проектира аеродинамичния Rumpler Tropfenwagen през 1921 г., Едвард Бенеш, министър на външните работи от 30-те години на миналия век и по-късно президент на Чехословакия, и двамата притежаващи Tатра 77 А.

Tatra 77 е била ръчно изработена кола с кожен салон. Някои автомобили са имали стъклена преграда между предните и задните седалки. Имала е плъзгащ се покрив.

В културата

Британският режисьор Морис Елви е бил толкова изумен от външния вид на колата, че използва Tатра 77 в своя научно-фантастичен филм „Трансатлантическият тунел“, чиято премиера е през 1935 г. Taтра се появява във филма в 17:23 и отново в 58:30.

Taгра 77 от 1936 г. е показана в музея Виктория и Албърт в Лондон от ноември 2019 г. до април 2020 г., включена в тяхната изложба „Автомобили: Ускоряване на съвременния свят“.