Ако биоразнообразието изчезне и местообитанията деградират, това не само вреди на природата, но застрашава и човешкия поминък. За да защити застрашените местообитания в Европа, ЕС прие „Закона за възстановяване на природата“ на 17 юни 2024 г.
До 2030 г. 20 процента от сушата и морските площи в Европа трябва да бъдат ренатурирани. Държавите-членки трябва да разработят и приложат конкретни планове за действие.
Този закон задължава всички държави-членки на ЕС да върнат своите национални екосистеми в почти естествено състояние, за да могат да се възстановят устойчиво в дългосрочен план. По този начин ЕС се надява да спре и да възстанови загубата на биологично разнообразие. До 2030 г. трябва да бъдат възстановени поне 20 процента от сухопътните и морските площи на територията на съюза.
Съветът на ЕС по климата определя седем вида и местообитания, които заслужават защита: опрашващи насекоми, гори, земеделска земя, градове, свободно течащи реки, морски екосистеми и така наречените „пространства, особено заслужаващи защита“, като мочурища или дюни. За всяка от областите са зададени конкретни и правно обвързващи цели за възстановяване. В крайна сметка най-малко 90 процента от влошените местообитания трябва да бъдат възстановени до 2050 г.
ЕС обаче не е определил конкретни мерки за страните членки. Стъпките за постигането им трябва да бъдат решени и извършени подробно от европейските страни. Причината е, че екосистемите на страните изискват различни мерки за възстановяване.
Дългосрочна задача за държавите-членки ще бъде и поддържането на възстановените територии. Това не винаги е лесна задача. Трябва да се вземе предвид влиянието на форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, които могат да доведат до влошаване на състоянието на екосистемите. Могат да възникнат и промени в местообитанията, причинени от изменението на климата.