News

Карл Едуард Сейгън (1934 г – 1996) е американски астроном, астробиолог, планетарен учен и популяризатор на науката. Голям научен принос е изследването му върху възможността за извънземен живот, включително експериментална демонстрация на производството на аминокиселини от основни химикали чрез излагане на светлина. Той е съавтор е на проектирането на златните плаки на Пионер, също и председател на комитет на НАСА, който подбира съдържанието на златната плоча на Вояджър – първите физически съобщения, изпратени в космическото пространство, универсални послания, които потенциално биха могли да бъдат разбрани от всеки извънземен разум, който може да ги открие. Сейгън се аргументира в полза на хипотезата, която оттогава е приета, че високите повърхностни температури на Венера са резултат от парниковия ефект.

Сейгън използва това правило в книгата „Мозъкът на Брока“ (1979) и в телевизионната програма от 1980 г. „Космос“, където прави това във връзка с твърдения за извънземни, посещаващи Земята. Той употребява фразата и по-рано – в интервю от 1977 г. за вестник „Вашингтон пост“. Неговото правило е описано като основно за научния метод и се счита за капсулиращо основните принципи на научния скептицизъм.

Концепцията е подобна на бръснача на Окам, тъй като и двете евристики предпочитат по-прости обяснения на феномен пред по-сложни. При прилагането има известна неяснота по отношение на това кога доказателствата се считат за достатъчно „извънредни“. Често се използва за оспорване на данни и научни открития или за критикуване на псевдонаучни твърдения. Някои критици твърдят, че стандартът на Сейгън може да потисне иновациите и да утвърди пристрастия към потвърждението.

Шотландският философ Дейвид Хюм характеризира принципа в своето есе от 1748 г. „На чудесата“. Формулировката „Извънредните твърдения изискват извънредни доказателства“ е използвана година преди Сейгън от американския научен скептик Марчело Труци. Труци формулира фразата „Извънредните твърдения изискват изключително доказателство“ в статия, публикувана от Parapsychology Review през 1975 г., както и в статия, публикувана в Zetetic Scholar през 1978 г. Две статии от 1978 г. цитират американския физик Филип Абелсън - тогава редактор на списание Science - използвайки същата фраза като Труци.

В есето си от 1748 г. „За чудесата“ Дейвид Хюм пише, че ако „фактът... е част от необикновеното и чудесното... доказателствата... получават намаление, по-голямо или по-малко, пропорционално на факта повече или по-малко необичайно“. Деминг заключава, че това е първото пълно изясняване на принципа. За разлика от Сейгън, Хюм дефинира естеството на „необикновеното“: той пише, че това е голямо количество доказателства.

Има и други автори, които много преди това са излагали много подобни идеи – английският богослов Бенджамин Бейли (през 1708), английският религиозен автор Артър Ашли Сайкс (1740), английският епископ Бейлби Портеус (1800), американският автор Елиху Палмър (1804), американският духовник Уилям Крейг Браунли (1824) и швейцарският психолог Теодор Флурной през 1899 г. Френският учен Пиер-Симон Лаплас в есета (1810 и 1814) за стабилността на Слънчевата система пише, че „тежестта на доказателствата за едно изключително твърдение трябва да бъде пропорционално на неговата странност“. Американският политик и трети президент на САЩ Томас Джеферсън в писмо от 1808 г. изразява съвременния скептицизъм по отношение на метеоритите по следния начин: „Ежедневно се появяват хиляди явления, които не можем да обясним, но когато се предполагат факти, които нямат аналогия със законите на природата, които все още са ни известни, тяхната истинност се нуждае от пропорционални доказателства на техните трудности."

_{Карл Сейгън държи реч в Корнелския университет, щата Ню Йорк, САЩ, през 1987 г.}

Критиците заявяват, че е невъзможно да се дефинира обективно понятието „извънредно“ и че „мерките за „извънредни доказателства“ изцяло зависят от субективна оценка. Двусмислието в това какво представлява „извънредно“ е довело до злоупотреба с афоризма и тази фраза често се използва за дискредитиране на изследвания, занимаващи се с научни аномалии или всяко твърдение, което е извън основното течение.

Карл Сейгън не описва никакви конкретни или количествени параметри за това какво представлява „извънредно доказателство“, което повдига въпроса дали стандартът може да се приложи обективно. Академик Дейвид Деминг, американски геолог и геофизик, отбелязва, че би било „невъзможно да се основава цялата рационална мисъл и научна методология върху правило, чието значение е изцяло субективно“. Вместо това той твърди, че „извънредните доказателства“ трябва да се разглеждат като достатъчно количество доказателства, а не като доказателства, считани за изключително качествени. Тресолди отбелязва, че прагът на доказателства обикновено се определя чрез консенсус. Този проблем е по-малко очевиден в клиничната медицина и психологията, където статистическите резултати могат да установят силата на доказателствата.

Деминг също отбелязва, че стандартът може да „потисне иновациите и да поддържа ортодоксията“. Други, като Eтцел Карденя, професор по психология от универститета в Лунд, Швеция, отбелязват, че много научни открития, които са предизвикали промени в парадигмата, първоначално са били смятани за „извънредни“ и вероятно не биха били толкова широко приети, ако са били необходими извънредни доказателства. Еднаквото отхвърляне на извънредни претенции може да потвърди пристрастия при потвърждение в подполета. Освен това има опасения, че когато се прилага непоследователно, стандартът изостря расовите и половите пристрастия. Американският психолог и професор по когнитивна наука Ричард Шифрин твърди, че стандартът не трябва да се използва, за да се забрани публикуването на изследвания, а за да се установи кое е най-доброто обяснение за даден феномен. Обратно, нидерландският математически психолог Ерик-Ян Вагенмакерс заявява, че извънредните твърдения често са неверни и публикуването им „омърсява литературата“. За да квалифицира публикуването на такива твърдения, психологът Суйог Чандрамули предлага включването на мнения на рецензенти относно тяхната правдоподобност или приложено куриране на партньорски оценки след публикуване.

Когнитивният учен и изследовател на изкуствения интелект, Бен Гьорцел, американски компютърен учен, изследовател на изкуствения интерект и бизнесмен, смята, че фразата се използва като „риторичен мем“ без критично мислене. Американдкия философ Теодор Шик твърди, че "необикновените твърдения не изискват извънредни доказателства", ако предоставят най-адекватното обяснение. Нещо повече, теисти и християнски апологети като американският философ и богослов Уилям Лейн Крейг твърдят, че е несправедливо да се прилага стандартът към религиозните чудеса, тъй като други невероятни твърдения често се приемат въз основа на ограничени доказателства, като например лице, което твърди, че е спечелило от лотарията.