Огромната популярност на Татра 111 (на чешки и словашки: Tatra 111) се доказва от факта, че благодарни клиенти построяват паметник, единственият в света, на чийто пидестал е поставен такъв камион Татра. Това става през 1973 г. в СССР – в град Сусуман, Сибир. Впрочем, преди това е имало и паметник, на чийто постамент е бил поставен влекач Taтра 141 в град Баховце над Бебравоу (днес част от Словашката република), но не е ясно, дали изобщо трябва да се брои, след като е този камион е бил произведен там.

Тежкотоварните автомобили Татра 111 се сдобиват с легендарна известност още през 1961 г. Тогава такъв камион Татра, един от многото доставени в Китай, започва регулярно да изпълнява функциите на дерайлирал локомотив на товарен влакова композиция, теглейки ежедневно вагони, пълни с дървен материал.

През 1961 г. централният китайски всекидневник „Женмин жибао“ съобщава за необичайното използване на Taтра 111. Когато локомотивът на теснолинейка, използвана за товарене на добитата дървесина, се поврежда близо до Харбин, град в североизточен Китай, Taтра поема неговата функция. В чехословашкия град Koпрживнице (днес част от Чешката република), където е мястото на производството на камионите Татра, ненапразно биват монтирани редица влекачи и ето, че така се е създал нов, сега вече автовлак. И тогава китайците разбират, че Татрите теглят по-голям товар за тях от първоначалния малък локомотив, който освен това се е държал със зъби и нокти за релсите (всъщност с ноктите). И така, от това време нататък те използват Татрите вместо влака за събиране на дърва. И може би, ако камионът все още в движение, тези превози продължават и днес.

Tatra 111 е триосен тежкотоварен камион. Моделът, който поставя основите на традиционния дизайн на тежките камиони на компанията с пълно задвижване: опорна рамка, дизелов двигател с въздушно охлаждане, въртящи се оси, които осигуряват независимо окачване на всички колела.

От втората половина на 20-те години на XIX век Taтра започва да използва опорна рама на своите камиони, което други производители не са правили по това време. През следващите години са разработени няколко модела малки и средни камиони, както и тежки триосни модели, включително Taтра T28, Taтра T29, Taтра T85 и Taтра T86.

След анексирането на Чехословакия през октомври 1938 г. компанията Taтра се присъединява към германския концерн Рингхофер и започва да произвежда военна техника за Вермахта: танкови двигатели, леки армейски всъдеходи и др. В същото време компанията продължава да разработва тежки камиони по собствен дизайн. Задачата е била да се създаде камион с отлична проходимост, особено след като Вермахтът никога преди не е имал подобни превозни средства в тежкия клас. През 1939 г. започва производството на триосния модел Taтра T81 с полезен капацитет от 6,5 тона и въпреки че този камион не е задвижван на всички колела и е произведен в по-малко от 200 екземпляра, той служи като основа за модела T 111.

Първите образци с товароподемност 6,5 тона са произведени през 1940 г., през 1941 г. дизайнът е тестван и усъвършенстван, а серийното производство на модела започва през 1942 г. По време на експлоатация във войските на Унгария и Румъния се оказва, че двигателите с мощност 210 к.с., инсталирани на камиони от първите партиди, имат нисък експлоатационен живот, освен това често се случват повреди на компонентите на шасито. Поради това през 1943 г. дизайнът е подобрен: в актуализираната версия мощността на двигателя е ограничена до 180 к.с., задните оси биват подсилени, товароносимостта става 8 тона. През есента на същата година Taтра се оказва единственият доставчик на тежкотоварни камиони за Вермахта, тъй като производството на всички останали камиони с товароносимост от 6,5 тона и повече е прекратено. По това време те биват оборудвани с ерзац кабини от шперплат. Общо 1445 камиона Taтра 111 са произведени за Вермахта.

С настъпването на мирния живот започна модернизацията на камиона, тъй като качеството на изработката е било все още ниско. До 1949 г. надеждността на компонентите е повишена, ерзац кабините са заменени с метални върху дървена рамка, а товароносимостта на камиона се е увеличила до 10 тона.

Общо от 1945 г. до 1962 г. са сглобени около 33 000 камиона Taтра 111. През октомври 1962 г. Taтра 138 заменя модела 111 и „111-те“ са свалени от поточната линия.

Tатра 111 е разработен и произведен по време на Втората световна война от чехословашката компания Татра като тежкотоварен камион за използване от Вермахта. Въпреки че е създаден за нацистката военна машина, камионът в крайна сметка изиграва важна роля след края на войната. Taтра 111 допринася значително за усилията за възстановяване през следвоенната ера, главно в Източна Европа и СССР. След установяването на комунистическия режим в Чехословакия е повдигнато обвинения в предателство и сътрудничество с нацисткия режим на дизайнера на Taтра Ханс Ледвинка, впоследствие осъден и изпратен в затвора.

В началото на 50-те и 60-те години тежкотоварните камиони Taтра се изнасят в 53 държави и 5 континента.

Камиони Татра 111 биват доставени в приблизително шест дузини страни по света – не само в Далечния изток, но и в Южна Америка и Африка.

_{Копрживнице – Музей на камионите Taтра, Taтра 111C1, 2022 г.}

Най-големият чуждестранен потребител на Taтра 111 е бил Съветският съюз, който купува общо 7300 камиони. Първите от тях са доставени там още през 1945 г., а няколкостотин тежкотоварни коли са изнесени през втората половина на 40-те години. По това време ситуацията не е била много добра за Чехословакия, производството на този тип камиони е ставало бавно и страна е имала голяма нужда от него, независимо дали за армията или за цивилна употреба. Положението се променя след 1950 г., когато обемите на производство на 111s се увеличават бързо и всички заинтересовани страни са могли повече или по-малко да задоволят изискванията си.

Производството на Taтра 111 приключва през 1962 г., когато компанията вече е произвела своя не по-малко известен наследник Taтра 138. Общият обем на производство е 33 690 броя.

Два производни типа специални превозни средства с нов номер на модела също са директно базирани на Taтра 111. Това са тежкият влекач Tatra 141 и едностранният Tatra 147 DC-5 Dumpcar.

Татра 111 е един от най-известните камиони на чехословашката компания Татра, който благодарение на своята надеждност и добри ходови характеристики в полето бързо печели популярност както в германската армия, за която е разработен, така и по-късно в чехословашката армия, а сред и цивилните шофьори не само в Чехословакия, но и в чужбина, особено в суровите условия на Сибир в тогавашния Съветски съюз. Taтра 111 се произвежда от 1942 г. до 1962 г., когато окончателно се заменя в производството от Taтра 138.

Общо почти 34 000 автомобила Taтра 111 са произведени в много дизайни и модификации. Това са били най-често бордови камиони и самосвали, но също така и автокранове, багери, цистерни, циментовози, трактори и много специални надстройки.

Автомобилът е разработен по време, когато е имало недостиг на качествени строителни материали и цветни метали. Независимо от това, 111 се отличава с дългия си експлоатационен живот дори при трудни условия на работа. „Сто и единадесетте” успешно се използват от Вермахта, след освобождението на Чехословакия през 1945 г. и Февруарския преврат (комунистическия преврат, извършен между 17 февруари и 25 февруари 1948 г.) се прочуват главно по големите социалистически строежи не само Чехословакия, а и по света.

Tatra 111 е претърпяла много модификации и подобрения през годините на производство. Мощността на двигателя първоначално е зададена на относително високите 154 kW при 2250 об./мин. по-късно тя е намалена до 132 kW при 1800 rpm поради повишената надеждност и възможността за дългосрочно натоварване. Товароносимостта от 8 тона за първите автомобили по-късно е увеличена до 10,3 тона.

Taтра 111 е достигала скорост от 75 км/ч при първите коли, по-късно, след намаляване на оборотите на двигателя, 62 км/ч при относително благоприятен среден разход от 30 литра дизел на 100 км. Двигателите тип T 111 са намирали доста широко приложение. В допълнение към превозните средства T 111, по-мощната версия е била задвижвана и от производните пътни влекачи Taтра 141 с тежки ремаркета, по-малко известните едностранни самосвали Taтра 147, но също така, например, популярния двигател от серия M 131.1 железопътни вагони (известни под прозвището Хурвинек (Hurvínek) – популярен чешки куклен персонаж) - тук във версия с намалена мощност, или малки летищни трактори и лебедки, или военни моторни лодки.

Двигатели с различен брой цилиндри, извлечени от T 111, са задвижвали например Tatra 128 (V8), планинския автобус Tatra 500 HB (V8) или добре познатия среднопроходим автомобил Praga V3S (прототип R5, серия R6 двигатели T 911, T 912) и неговата пътна версия Praga S5T. Двигателят T 111 все още е бил вграден в немските осемколесни бронирани автомобили със специално презназначение Sd Kfz. 234, верижните превозни средства FAMO F3, а от дванадесетцилиндровия T 111 е извлечен и осемнадесетцилиндровият двигател T 955 с три реда цилиндри в W, произведени в няколко прототипа (един може да се види в Техническия музей в Копрживнице), предназначен за управление на немските танкове Tiger I. Четирицилиндровият T 114 и плоският шестцилиндров T 116, задвижващи прототипите на Tatra, също са били отстранени.

_{Koпач Tatra 111D, 2012 г.}

В началото на май 1945 г. град Копрживнице е освободен и работниците от фабриката подаряват на Червената армия 10 камиона, сглобени от резервни части. Това са били първите камиони Taтра 111 в СССР.

През 1945 г. започват официалните доставки на Taтра 111 (единственият вносен камион по това време) в СССР и до 1949 г. заводът изпраща около 440 превозни средства в страната. След тестване е било решено да продължи покупката. Много от доставените превозни средства са били експлоатирани в северната част на страната и в Сибир, а голяма партида ранни самосвали Tatra 111 S1 са работили по строителството на Волго-Донския канал. На този строителен обект за няколко месеца машините са били вече амортизирани и превърнати в скрап.

В средата на 50-те години Татри вече се движат в Якутия, Казахстан, Урал, Магадан и Кемеровска област. Двигателите с въздушно охлаждане се представят добре при студено време, но корпусите на задния мост, които задържат смазката, напротив, се оказват нестабилни при студено време – налагало се е да бъдат заменени с домашни. В Якутия и Магаданска област шофьорите е трябвало да преминат специално обучение: били са задължени да работят една година като автомонтьори и да се научат как да ремонтират своя камион. Едва след това им е било разрешено да извършват курсове на дълги разстояния, по-специално по магистралата Колима, свързваща Магадан с полуостров Чукотка (обхватът на курса понякога надвишавал 2000 километра и в случай на повреда шофьорът е можел да разчита само на себе си).

Работата в климатичните условия на Съветския съюз е поставяла големи изисквания към двигателя. При студове около -40 °C двигателят е работил ден и нощ, след три месеца колата е отивала на ремонт. Ако двигателят е спирал и не е могъл да запали до 5 минути, под негосе е палел огън, ако и тогава не запали, колата е е била изтегляна до сервизите.

Доставките на 111 продължават до 1955 г., а общият износ за Съветския съюз възлиза на 8200 превозни средства през 70-те години, те често се виждат по пътищата на СССР.

За да се отбележи приноса на автомобила за развитието на Сибир, през 1973 г. в автобаза № 5 на Берелех в град Сусуман, Магаданска област, СССР, е монтиран на пиедестал един от последните екземпляри на Tatra 111S2. Паметникът е издигнат като доказателство за качество и благодарност, защото през тежката зима, при изчерпване на провизиите в града, поради лошото време не е било възможно извършването на доставки по въздух. Тогава на път тръгват съветски камиони Зис и чехословашките Taтра 111, натоварени с провизии, подредени в колона. Само Taтра 111 пробива през замръзналата тайга и блата до града и го спасява. В знак на благодарност за това жителите построяват паметник, на чийто постамент поставят камион от легендарните Татра. Автомобилът, поставен на пиедестала на този паметник, е произведен 1947 г. През 2019 г. е започната реставрация на паметника.

Дизайн

Модел 111 е създаден под ръководството на главния автомобилен дизайнер Ханс Ледвинка. Това е първият тежкотоварен камион Татра, оборудван с дизелов двигател с въздушно охлаждане; констлрукцията на шасито също е била нова: въпреки че гръбначната рамка вече е била станала традиционна за автомобилите на компанията, преди това предната ос е имала различен дизайн и е била задвижвана.

Шаси

Рамата на камиона е опорна тръба, в която са разположени трансмисионните агрегати и от която излизат валовете на въртящите се оси. Тръбата се състои от седем елемента: монтаж на предния мост; част от тръбата между предния мост и допълнителната скоростна кутия; допълнителен корпус на скоростната кутия; част от тръбата до средния мост; среден мост; междумостова вложка с окачващо закрепване; заден мост, оборудван с ръчна спирачка. Конструкцията на пантите на полуоската е доста проста: при люлеене фланците на полуоската се търкалят по протежение на зъбните колела на вала на главното зъбно колело; така че размерът на фланците на двата полуоси да е еднакъв, левите колела на задните оси се изместват с 45 милиметра спрямо десните. Предното окачване се състои от четвърт елиптични пружини и V-образни щанги, монтирани под ъгъл 45°; валовете на задния мост се крепят на обърнати полуелипсовидни пружини, монтирани върху междуосевата вложка, а щангите, които ги държат, също са монтирани под ъгъл 45°. Задвижването към задните оси е постоянно, а предната ос се свързва отделно. Задните оси използват цилиндрични диференциали, които могат да се заключват от кабината.

Четиристепенна скоростна кутия е прикрепена към рамата заедно с допълнителна двустепенна скоростна кутия, а двигателят и механизмът на съединителя са здраво закрепени към картера им. Полученият захранващ блок се намира над предната част на тръбата и служи като опора за кабината.

_{Двигател на Татра 111}

Двигател

Първите партиди камиони Tatra 111 са били оборудвани с дизелов двигател Tatra V910 с мощност 215 к.с. с. при 2250 об/мин. Камион, оборудван с този двигател, може да се ускори до 100 км/ч, но поради недостатъчен живот на двигателя те решават да намалят мощността.

От 1953 г. камионите са оборудвани с модернизиран двигател Taтра 111 A, чиято мощност вече е 180 к.с. с. при 1900 об/мин. Това е V-образен 12-цилиндров дизелов двигател с обем 14,8 литра; Два аксиални вентилатора отговарят за охлаждането, а системата за смазване със сух картер се обслужва от две маслени помпи. За да осигури достъп до въздух, аспираторът има прорези отстрани, както и жалузи отпред и отгоре. Ъгълът на наклон на цилиндрите е 75°, горивната помпа е разположена между цилиндровите блокове, а коляновият вал се поддържа от седем ролкови лагера.

Конструкцията на двигателя осигурява ръчно стартиране при студено време с помощта на задвижването на горивната помпа (ако двигателят не стартира в нормален режим). Двигателят може да работи и в условия на продължителен и значителен наклон във всяка посока, както и във вода при брод. Поради факта, че цилиндрите могат да се свалят поотделно, дизеловият двигател има висока ремонтопригодност.

Кабина

До 1943 г. камионите са оборудвани с кабини от дърво и метал с типичната за онези времена форма на Taтра, след това, по време на недостиг на материали, с кабини от шперплат ерзац. След войната те се връщат към първоначалната версия на кабините и през 1953 г. е разработен нов тип изцяло метална кабина с обратен наклон на предното стъкло. Аспираторът тип алигатор, оборудван с жалузи за регулиране на въздушния поток, остава непроменен през целия производствен период.

Последният вариант на кабината побира шофьор и двама пътници, а триместната седалка може да се сгъне в две спални места, разположени едно над друго. Кабината с подобрена шумоизолация и вентилация има двойни стени, както и стъкло, поставено чрез уплътнения. В основната конфигурация в кабината не е бил осигурен отделен нагревател - топъл въздух е постъпвал само от двигателното отделение през въздуховода. Воланът без сервоуправление се завърта от механизъм с винт и гайка, който има голямо предавателно отношение. Зад кабината на рамата е монтирана кутия за инструменти и резервни части.

Скоростна кутия

Трансмисията е била механична с четири скорости и допълнена с допълнителна трансмисия за шофиране извън пътя или когато трябваше да се използва висок въртящ момент (висока теглителна сила). Превозните средства са били способни да теглят до две ремаркета с общо тегло до 22 тона. Двигателят е бил слаб за такова натоварване, работеше на пълни обороти при изкачване, а Татрата се е движела със скорост 5 км/ч. Като алтернатива е могло да се монтира и лебедка.

Модификации

T6500/111 – автомобили от първоначалния период на производство с товароносимост 6,5 т,

T8000/111 – автомобили от първоначалния период на производство с товароносимост 8 тона,

T111R – кутия със стоманена кабина (T128),

T111NR – кутия със стоманена кабина, оборудвана с механична лебедка, задвижвана от редукторната кутия,

T111N - каросерия със стоманена кабина, оборудвана с механична лебедка със задвижване от редукторната кутия, пейки на товарната кутия, предназначена за транспортиране на хора,

T111S – тристранен самосвал (S3), дървени страни с височина 400 мм,

T111S2 – едностранен самосвал (S1), най-тежката версия на превозното средство (с изключение на специални каросерии), подсилена конструкция, стоманени страни, междуосие, скъсено с 350 mm в сравнение с базовия модел, собствено тегло 9460 kg,

T111C - резервоар с капацитет от 7000 литра на спомагателна рама, състоящ се от 3 независими камери, оборудвани с помпи, задвижвани от редуктор за офроуд

T111C2 – тяло T111C без спомагателна рама,

T111/140R – шаси, адаптирано за монтаж на кран, монтирани са конструкции AJ-03, AJ-05, HOJ-4 и кранови конструкции съветско производство от типа K-32 и K-51,

T111HSC-4 - автокран с товароподемност 4 тона, произвеждан от 1955 г. , монтиран на шасито Tatra 111R.

T111HSC-5 - товарен кран, произведен от 1959 г., който е модернизация на версията HSC-4 чрез увеличаване на товароподемността до 5 тона,

T111D – шаси, адаптирано към специални конструкции: автобус, работилница, радиостанция и др.