News

Проучване, публикувано в New England Journal of Medicine, предостави данни, показващи връзката между микропластмасата и човешкото здраве. Учените са изследвали повече от 200 души, които са претърпели операция, и са установили, че около 60% от тях съдържат микропластмаси или по-малки нанопластмаси в аортата си. Около 34 месеца след операцията хората с микропластмаса в телата си са имали 4,5 пъти по-голяма вероятност да получат инфаркт, инсулт или да умрат, отколкото тези без микропластмаса.

Учените са установили, че микропластмасата е почти навсякъде. Тя може да бъде открита навсякъде - в океана, в кърмата или питейната вода, може да се носи във въздуха или да пада с дъжда.

Този замърсител е широко разпространен и устойчив и често отнема векове, за да се разгради. Тъй като клетките, отговорни за отстраняването на отпадъците, не могат лесно да разградят микропластмасата, тя се натрупва в организмите. Учените са открили микропластмаса в човешката кръв и органи като белите дробове и плацентата.

Авторът на статията, Джузепе Паолисо, лекар от Университета на Кампания в Италия, и колегите му знаеха, че микропластмасите се привличат от мастните молекули, така че бяха любопитни дали тези микропластмаси ще се натрупат в липидните плаки, които се образуват върху лигавицата на кръвоносните съдове.

Екипът проследи 257 пациенти, които са претърпели хирургична процедура, която намалява риска от инсулт чрез премахване на плаката от каротидните артерии. Изследователите наблюдават отстранените плаки под електронен микроскоп и виждат назъбени петна в 150 проби от пациенти, което е доказателство за наличието на микропластмаса.

Химическият анализ показва, че повечето микропластмасови частици са съставени от полиетилен или поливинилхлорид. Полиетиленът е най-използваната пластмасова съставка в света, често срещана в опаковки за храни, пазарски чанти и медицински тръби; поливинилхлоридът, известен като PVC, е третата най-произвеждана синтетична полимерна пластмаса в световен мащаб.

Проучването показва, че средно пациентите, чиито проби от плаки съдържат повече микропластмаса, имат по-високи нива на възпалителни биомаркери.

Това спомага за предизвикване на възпаление и увеличава риска от разкъсване на плака, което може да запуши кръвоносни съдове.

В сравнение с пациентите без микропластмаса в техните плаки, пациентите с микропластмаса са по-млади, по-вероятно е да са мъже, по-вероятно е да пушат и по-вероятно е да имат диабет или сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това, тъй като проучването анализира само хора, които се нуждаят от операция, за да намалят риска от инсулт, не е ясно дали връзката се поддържа в по-широката популация.