По света този гълъб е известен също с имената Моравски щрасер, също и Щрасер от Моравия, но в Чехия и Словакия породата се нарича по други два начина – моравски щраус (moravský pštros) или щраусов гълъб (holub pštros). Не е съвсем ясна причината, поради която тези гълъби са били наречени така, може би поради скоростта им на движение по време на търсене на храна или поради размера им в сравнение с обикновените домашни гълъби. Моравските щрасери са темпераментни, будни гълъби. Те летят и усърдно търсят храна, пестеливи с нея, устойчиви са на атмосферни влияния и болести и са отлични в отглеждането на малките си.

Тези гълъби са отглеждани по чешките земи отдавна в миналото. За това свидетелстват препарираните екземпляри от замъка в Пардубице, както и много подобните на вид гълъби на рисунките на придворния художник, направени за австрийския император Франциск I въз основа на неговите гълъби, съхранявани във виенския замък Шьонбрун от около 1805 г.

В Чешката република моравският щрасер е втората най-разпространена порода гълъби след породата чешки ставак (чеш. Český stavák). Създава впечатление за благородство, телесна хармония и красота, което е подсилено и от ефектен рисунък и необичайно богати цветове с висок гланц. Включена е в Европейския списък на признатите породи.

Моравският щрасер принадлежи към най-старите известни домашни породи с център на развъждане в Южна и Централна Моравия. Най-известните бази на нейното разширяване са районите около градовете Микулов и Оломоуц, но първоначалната област е много по-широка, вероятно простираща се от запад от градовете Бърно и Иванчице на юг до Микулов и град Кийов, на изток до градовете Ухерске Храдище, Кромержиж и Пршеров и на север до Оломоуц и село Накло през градовете Босковице и Кунщат, с наклон обратно към Бърно.

Няма данни за произхода на моравския щрасер, но вероятно е отгледан в началото на XX век чрез кръстосване на домашни гълъби с някаква порода с щрасеров рисунък. Вероятно това са били гълъби от породата „пиле“ (slepičák) – наречени така, защото наподобяват пиле – допълнително кръстосани очевидно в края на XIX и началото на XX век. За съжаление, от това време няма нито един чешки ръкопис и дори по-късните чешки трудове от края на XIX и началото на XX век не дават отговори. Предполага се, че е моравският щрасер е порода, която създадена чрез кръстосване на порода по модела на щрасера, като не е било задължително използването на породата „пиле“. В един от най-старите видове, които са люспести, най-вероятно е използван и турският гълъб или отгледаният на негова основа помощен гълъб. Първите сведения, че моравските щрасери са били кръстосани с разплодни домашни гълъби от породата „пиле“ са от края на XIX век и началото на XX век. През 1907 г. в Германия е създаден развъден клуб и щрасерът е признат за отделна порода, различна от моравския щраус. В началото на XX век породата моравски щрасер е усъвършенствана с гълъби от породата „флорентински“ е добавена кръв от породата, наречена „виенско пиле“. Основният период на "модернизация на типа" би трябвало да е продължила между 1910 и 1920 г. Най-обсъждана е породата „флорентински“, която според повечето теории, е използвана за нейното "развъждане". Появата на моравски щрасери в Моравия като продукт на кръстосването на флорентински с полски домашни гълъби се допуска от немския автор Роберт Едер, живеещ в гр. Нове Место, Бохемия (1889). Използвани са и гълъби от породата „виенско пиле“. В допълнение към някои подобрения, гореспоменатото кръстосване довежда до отглеждането на щрасери отрицателен ефект върху техните летателни умения, структура на оперението, намаляване на репродуктивните способности, което според Харнах довежда до елиминирането на кръстоски с по-голяма телесна рамка от по-нататъшно развъждане. Моравските и чешките развъдчици са избрали среден полезен гълъб с изящни форми и красив цвят и блясък. Когато чешкият автор Петр Бублак публикува своята монография „Моравски щраус“ през 1918 г., той признава още във въведението, че тази негова работа е първият документ, написан на чешки език за тази порода. Той посочва Я. Волне, енорийски свещеник в Накла, който отглежда 100 двойки моравски щрасери в няколко цвята в местната енория около 1840 г. като най-стария известен развъдчик. Моравски щрасери са отглеждани в гр. Микулов през 1850 г. Фармацевтът Франтишек Валашек ги отглежда в гр. Келч, а след това и в Австрия. Такива гълъби в равъждани и в гр. Toвачов, Валашке Мезиржичи, село Холашице (по това време част от гр. Райхрад), гр. Кунщат, а също и в Бохемия – историческа област, днес част от Чешката република.

_{Моравски щрасер, жълт}

Моравският щрасер първоначално е помощен гълъб от по-силен полеви тип. Това е по-едра птица, тежаща до 800 г. Оперението е късо и добре прилепнало. Щрасерите имат типична рисунък, наречен gazzi, който в Чешката република най-често се нарича щраусов (щрасеров) рисунък, според окраската на моравския щрасер. Най-често срещаните видове моравски щрауси са черен, син, червен и жълт пълноцветен.

В продължение на много поколения моравските развъдчици са внасяли жизнена сила в развъждането на моравския щрасер – най-популярния чешки декоративен гълъб. През последните десетилетия многобройни развъдчици от Чешката република се присъединяват към кръга на отличните развъдчици, а не трябва да се забравят и словашките гълъбари, които все повече доказват, че имат възхитителен усет към цвета и вида на моравския щрасер. Днес моравският щрасер е световно разпространен гълъб.

Безпрецедентен ентусиазъм посреща неговия развъден и изложбен бизнес в Германия, където днес той принадлежи към най-значително разширяващите се гълъби, с които все повече да се продължават чешките традиции на силен, ефектно оцветен гълъб с атрактивна шарка. Развъждането на моравски щрасери е известно от почти всяка страна в Западна Европа, но тези гълъби са популярни и в чужбина, т.е. в Северна Америка, в широки райони на Ориента и други краища на света.

До известна степен моравският щрасер се е превърнал в символ на чешкото гълъбовъдство. За организираните развъдчици този гълъб е преди всичко носител на перфектна окраска с прецизно подредени блясъци, както и отличителна фигура и трептящите петна по главата с акцент върху живостта и силата.

През август 1920 г. в списание „Фауна“ (Zvířena) е публикувано „описание на рисунъка“ на моравския щрасер и така е открит пътят към създаването на неговия специален клуб. Впоследствие, на Великденския понеделник, 17 април 1922 г., развъдчиците на моравски щрасери в Бърно организират „обществено проучване за определяне на модела на моравския щрасер“. Развъдчиците от Бърно са критикували появилите се по това време обрасли щрасери и са защитавали вида на по-леките, летящи, традиционни щрасер. Резултатът е публикуването на поправка към стандарта на моравския щрасер, като в неделя, 27 май 1923 г., развъдчиците организират общо събрание за създаване на специален клуб в „При Чайпл“ („U Cajplů“), добре известeн ресторант в Бърно. От самото си създаване клубът има много голяма членска маса с над 130 членове.

_{Моравски щрасер, син с рисунък тип „олющен“}

Екстериор

Характеристики на породата: гълъб с благородни форми на тялото, цвят, блясък и рисунки. Първоначално е бил помощен гълъб от по-силен полеви тип, с по-къс гръб и балансирани форми на тялото, широки и дълбоки гърди, простиращи се преди извивката на крилата, с типичен щрасеров рисунък и силно наситени, дълбоки, светещи цветове и добре дефинирани блясъци. Типологичните особености на характера са също толкова важни, колкото цветът и шарката на оперението.

Етологични характеристики: енергичен и ярък гълъб с добра ориентация и летателни умения, плодовитост и грижи за разплод. Утилитарната стойност на породата е подходящо свързана с висока изложбена и развъдна стойност.

Тяло: здраво клиновидно тяло с по-къси задни части, гърди широки и дълбоки, излизащи отвъд извивките на крилата, гръб широк и по-къс. Идеалното тегло на възрастните гълъби е 700-750 g, минималното тегло е 550 г дори за пътувания, максималното тегло е 800 г.

Поза: горда, елегантна, леко облегната назад.

Глава: умерено голяма, с по-високо и широко чело, образуващо правилна дъга с темето и тила, плавно преминаваща в тила.

Очи: ярко червени до касисово червени, искрящи и по възможност без жълт пръстен около зеницата, винаги фалшиви перлени очи в случаи с кафява пигментация.

Вежди: фини, тесни, по-широки само при червените и жълтите рецесивни; при черните – черни, при сините – сивосини, при червените и жълто рецесивните – интензивно червени, при сиво-кафявите и при екземплярите в други нюанси – съответстващи на околното оперение; оцветяването около веждите е плътно и редовно.

Човка: широко поставена, по-къса, клиновидна, с леко извит връх, добре кръвоснабдена при светлочовката, предимно в основата, без тъмни петна или игли. Ходът на оста на човката минава под центъра на очите. Цветът на човката за черните и сините е черен, сиво-кафявите и сребристите имат човка в рогов цвят, червените и жълтите рецесивни имат светлорозова човка. При светлочервените е рогова до черна, при светложълтите и кафявите е светлорогова.

Зъби: фини и гладки, без израстъци и бразди, винаги с бяла пудра. На челото зъбите са равномерно и рязко завършени, доколкото е възможно.

Шия: широко разположена по тялото, средна дължина, стеснена към главата. Вратът е добре изрязан.

Крила: силни, мускулести, добре покриващи гърба, опиращи се на опашката и не кръстосани. Крилата са широки и добре сгънати, със заоблени краища.

Опашка: къса, тясно сгъната (на 1,5 до 2 ширини на перата на опашката), носена по линията на гърба, краищата на крилете се разширяват с 2 cм.

Крака: средно високи, силни, леко спуснати в ставите на петата, без оперение и ярко червени. Ставите на петата са видими. Цветът на ноктите е черен за черните и сините, светло рогов за червените рецесивни, бял за жълтите рецесивни и съответстващ на цвета на клюна за останалите видове.

Стойка: широка (пропорционална на ширината на тялото) и твърда.

Структура на оперението: гладка, гъвкава, сравнително къса и добре прилягаща, широка и малко по-голяма в щитовете на крилата; без оперени украси и канелюри. Почти няма пудра в червените рецесивни и черни. Винаги светло.

_{Моравски щрасер, черен}

Цвят, гланц и шарка

Цветът има същото значение като формата на тялото. Всички цветове трябва да са наситени, дълбоки, чисти и равномерно разпределени. Всеки цвят има свой типичен гланц и блясък, което допълва високото му качество. При черно и червено се изисква интензивен блясък на по-голямата част от оперението, при други породи блясъкът присъства на яката и отчасти на главата. Перата са наситено лъскави. Основната окраска е бялото, върху което има щраусов рисунък, където се изисква редовност и резки граници. Главата, яката, целите крила, гърба, кила и опашката, включително опашната кост, са оцветени. Генетично обусловеното цветно оцветяване около петните стави се нарича чорапи и напълно са толерирани, не са задължителни. Дълбочината на шарката на яката е 2/5 от разстоянието от основата на клюна до предната проекция на гръдната кост, когато шията е удължена, в главата покрива главата до тила. При пълноцветни щрихи цветовете са равномерно разпределени по всички части на тялото, включително ръчни ескадрони и ровове. За русите отблясъци са приемливи равномерно разпределение на цвета, вкл. гръб и скелет. Те постигат пълен цвят и блясък едва с първото линеене. Черното е наситено и дълбоко, равномерно във всички цветни части. Блясък на главата и яката синьо-зелен; на щитовете на крилата, гърба и подопашката зелени; бронзовият и розовият блясък е нежелателен. Синьото е потъмняло (от мръсния фактор) до тъмно синьо; дори при тази дълбочина на цвета, чистотата и яркостта се запазват; главата, яката, гърбът, черупката и опашката са в един и същи нюанс, колкото е възможно по-близо до щитовете на крилата, главата не трябва да е черна; блясъкът на главата и яката е синьо-зелен; краищата на крилата и опашната ивица завършват черни, крайните дупки без побеляване. Рецесивно червеното е много наситено, чисто и дълбоко върху всички цветове на оперението, включително крилата и опашката. Блясъкът на главата и яката е червен; на крилните щитове, гърба, карапакса и подопашката блясъкът е зелен по краищата на перата, червен в средната част на перата и синьо-виолетов в късия преход между тях. Бронзовият блясък е нежелателен. Рецесивно жълтото е златисто (дукат) блестящо, наситено, наситено, равномерно разпределено върху цялото цветно оперение, включително крилата и опашката. Блясъкът на главата, яката и долната част на краката е розов, върху крилото покрива богат блясък. Сиво-кафявите и сребристите имат зеленикав блясък, при други видове в зависимост от цвета на оперението.

Рисунък и цветни щрихи

Пълно оцветени: черни, сиво-кафяви, кафяви, светлобежови, рецесивно червени и рецесивно жълти.

Без ивици, с ивици и петнисти: сини, сребристи, червени, светложълти, светлокафяви, светло кафяво-жълти. В посочените образци и като бронзови.

С бeли ивици: сини и сребристи, червени рецесивни, жълти рецесивни, сиво-кафяви (доминиращ опал - цвят изсветлен, ивица на опашката и крила на ръцете избелени), сини, сребристи, червени рецесивни, жълти рецесивни, черни, сивокафяви, кафяви, кафяво-жълти (с фактор toy stencil – цветовете се запазват наситени).

Олющени: във всички горепосочени цветови модели те могат да бъдат както с фактора на доминиращ опал (изсветлен цвят, ивица на опашката и избелени крила на ръцете), така и с фактора toy stencil (цветовете се запазват наситени), те се срещат много рядко.

Люспести (с фактора specific pencilling): черно, сиво-кафяво, синьо, рецесивно червено и рецесивно жълто. Главата и яката са напълно оцветени, всяко перо на крилните щитове, гърбът и карапаксът са бели с цветна граница, която е еднаква по обиколката на перото, 1-ви и 2-ри ред и опашка са равномерно осветени. Рисунъкът по перата е с възможно най-чисти и прецизни контури, без голяма поява на т.нар. пиперяване.

Белоопашати: при всички гореспоменати видове перата на опашката, долните и горните покривни пера са бели.

Недостатъци

Ограничени недостатъци: перлени или тъмни очи, отпуснатост, бели пера в крилата (при възрастни гълъби), дефекти в оцветяването в люспести и бронзови, причинени от ефекта на нежелани фактори.

Основни недостатъци: тясна, плоска, малка глава; плоска корона и чело, удължена глава, увиснала над очите; слаб, дълъг, твърде огънат, обезкръвен клюн, който не съответства на цвета на заобикалящото го оперение; груби, обрасли, на петна или неправилни зъби; жълти, кафеникави, зеленикави или тъмни участъци в ириса; груби, светли, негримирани, твърде широки и неправилно оцветени вежди; слаба, дълга шия със забележим лоб или захапка; твърде тясна, дребна, слаба и дълга фигура, неспазване на ограничението за тегло, стойка като люлка, леко извити гърди; дълги, увиснали, кръстосани крила или крила, които не покриват гърба; дълга, широка, повдигната или подобна на покрив опашка; твърде дълги крака, пернати бегачи, бели нокти при тъмни удари; сухи, нацепени, чупливи, тесни, разхлабени пера; твърде къса, дълга или неправилна яка; цветни химикалки в бяло поле или обратно; бял гръб или подопашка (в цветни опашки), цветни гащи; неправилни, непълни или слети проби, намек за 3-та ивица; неравен, нечист, сив цвят; белезникави крила и опашка; леки ръбове, нежелани, неправилно разпределени или липсващи гланц и блясък.

Малки недостатъци: горните недостатъци са малки или незначителни.