В общ смисъл моравските словаци са първоначалното население на района Словацко, разположен в югоизточната част на Чехия, и, в по-широк смисъл, също и на етнографския район Моравска Влахия, т.е. областта, в която се използват източноморавските (или т.нар. моравско-словашки) диалекти.

Тъй като моравските словаци са определяни като моравци (и обикновено са смятани за чехи по националност), името „мoравски“ е необходимо, за да ги разграничат от самите словаци. Производните термини „словацки“, „Словацко“ (slovácky, Slovácko), от друга страна, сами по себе си се отличават от обозначенията „словашки“, „Словакия“ (slovenský, Slovensko). Това различие обаче съществува само в чешкия и словашкия езици).

Моравските словаци (на чешки: moravští slováci; на словашки: moravskí slováci) cа наричани и само с името „словаци“, в женски род – словачка или словенка (на чешки и словашки: slováčka/slovenka). Те са една от етнически основните групи, съставляващи Моравия, и поддържат силна регионална идентичност, в същото време с допълнително диференцирана местна идентичност според частични етнографски области (долняци, хорняци, залешаци, подлужаци и др.).

Поради езиковите и културни връзки със Словакия, много етнографи до XX век считат моравските словаци за народ, политически принадлежащ към Моравия и Бохемия, но етнографски и културно спадащ към словашката етническа група.

Образователният речник на Ото (от началото на XX век) изброява цяло Словацко като част от Словакия (по това време разбирана като територия, населена предимно от словаци). Учебният речник на Масарик, издаден през 1932 г. също изрично споменава моравските словаци като част от етническите словаци. Чешките учени Фр. Травничек (Диалектологична карта на Моравия с приложение на моравските диалекти 1926) и В. Важни (1935 и също в неговия текст в Словашки образователен речник 1932) също класифицират словацките диалекти към словашките, а не към чешките. След Втората световна война моравските словаци обикновено са смятани за част от чешката нация. Безспорно е обаче едно – сред моравските словаци има и чехи, и словаци, но преобладаващата роля в етнокултурно отношение е на вторите.

В Моравска Словакия, както и в останалата част от Чехия, официалният език е чешкият. Моравският език се различава леко от чешкия, говорен в областта Бохемия, но това не води до затруднения в разбирането. Моравските словаци говорят на моравско-словашките (източноморавски) диалекти на чешкия език, преходни към групата на западнословашките диалекти. Моравско-словашката диалектна група от диалекти е използвана в източната и югоизточната част на Моравия, особено в Словацко и Моравска Влахия. В сравнение с чешките и средноморавските (ханацки) диалекти, източноморавските диалекти са по-архаични и в някои отношения са по-близки до книжовните чешки и словашки езици.

От една страна, моравските словаци се характеризират с близостта си до Словакия (както показва името „Моравска Словакия“), а от друга страна – с относително високия дял немскоговорящи жители до 1945 г. Това логично води до съществуването на повече немски заемки са запазени в техния диалект, отколкото в писмения им език. Има и други разлики в произношението, някои от които са подобни на словашкия, въпреки че поради исторически причини диалектните разлики в Чешката република са по-малки, отколкото например в южната част на немскоезичната област.

Езиковата идентичност на жителите на Словацко обаче постепенно изчезва и от края на XX век все повече се слива с идентичността на другите моравци и чехи. Една от причините за това е постепенната бохемицазия (чехизация) на моравските словаци. Техният първоначален говор, благодарение и на обучението по писмен чешки език и влиянието на медиите, постепенно губи първоначалната си диалектна форма и се сближава с писмения чешки език (например, т.нар. пресечено Ł изчезва в района на град Ухерски Острох). Това явление е особено характерно за градските агломерации на Словацко, които езиково имат малко сходство с първоначалната словашка среда. Разговорният език там е един от най-близките до книжовния чешки език, обаче в него все повече се налагат елементи от общочешкия език – неписмена форма на чешкия език, използвана в обикновентото устно общуване.

По правило гражданите от словашка националност, живеещи в Моравия, не се наричат моравски словаци - те обикновено са част от словашкото малцинство в Чешката република. Съответно имат подобно представителство на територията на Словакия, в Моравска Влахия, както и в други части на Моравия. Така че тяхното присъствие не е свързано с дефинирането на областта на моравско-словашките диалекти.

Словацко

Словацко (наричан и с остарялото си име Моравска Словакия (на чешки и словашки: Moravské Slovensko/moravské Slovensko), както и с етнографски неправилното име Моравско Словацко (на чешки и словашки: Moravské Slovácko/moravské Slovácko) е етнокултурен регион, разположен в Южна Моравия, югоизточно от град Бърно, на границата със Словакия.

До края на VIII век на територията на днешна Югоизточна Моравия и Западна Словакия възниква държавата Великоморавия, която достига своя връх до XIX век. Най-вероятно ядрото на тази империя, в чиито рамки се осъществява племенния съюз между чехите, моравците и словаците, е именно районът Словацко. През 907 г. Великоморавия пада под натиска на маджарите, а словаците се отделят от чехите, които са най-близки до тях по език и култура и стават част от Унгария за цяло хилядолетие.

Моравия става независима за известен период, до 955 г. когато вероятно е превзета от Бохемия (старото име на Чехия). Между 999 и 1019 г. историческата област е част от Полша, след което е присъединена към Бохемия. След разпадането на Австро-Унгария през 1918, Моравия става част от новосъздадената Чехословакия. При разделянето на Чехословакия Моравия влиза в границите на Чехия през 1993 г.

_{Схематична карта на етнографските области на Словацко}

Естествените граници на Словацко се формират от планинските вериги Жданицки лес и Хржиби на север и северозапад, хребета Бели Карпати на моравско-словашката граница на югоизток и река Тая на югозапад. Включва окръг Ходонин и окръг Ухерске Храдище, обхваща окръг Злин и окръг Бржецлав. Освен това, в състава на Моравска Словакия понякога включват и словашкия град Холич.

Географски районът Словацко, чието ядро е Долноморавската долина, се определя от Централните Моравски Карпати. Заема площ от 2500–3000 км² и има 400–500 хиляди жители (само ориентировъчни данни, площта не е точно определена). Словацко граничи със Словакия на югоизток и Австрия на юг, въпреки че северната граница на територията й е подвижна и не добре дефинирана. Грубо казано, линията на планините Хржиби може да се използва като северозападна граница на Словацко.

Основата за етнографското очертаване на Словацко, което е завършено едва през XX век, е основно анализът на местния диалект, който е свързан главно със словашкия и старочешкия езици. Унгарското влияние в диалекта на моравските словаци е по-силно в областите, които са в близост до границите на днешна Словакия. Естествената вътрешна диалектическа граница е била представена от река Морава, която е историческата граница на буферната зона, разделяща Моравия от Унгария (т.нар. провинция Луцка или Заморави) в областта Бели Карпати, която в много отношения е имала различно историческо развитие от останалата част на Моравия. В началото на XX век жителите на Заморави все още са били наричани заморавци, докато местностите, диалектно свързани с тях, в зависимост главно от разпределението и движението на жителите на именията или от процеса на колонизация и произхода на заселниците, се е случило и в исторически постоянно моравската част на Словацко, т.е. на десния бряг на река Моравия и по-навътре (напр. селата Милотице или Халенковице).

Областите, простиращи се в граничната зона на днешна Словакия (т.нар. унгарско Словацко, Захорие), също се считат за част от Словацко, а исторически включват и някои територии, днес намиращи се в Австрия (германизирани общини като Цахнов - днешния град Хохенау ан дер Марх).

След 1945 г. разпространението на словашкия диалект леко се разширява в западна посока, от река Тая до планинската верига Павловске върхи (разговорно наричана Палава), когато тази област е до голяма степен заселена от жители от близките околности на Словакия след изгонването на немското малцинство.

По-рано малките гранични райони Хорняцко и Моравска Копанице в източната част на Моравия, близо до границата със Словакия, са били класифицирани сред чисто словашките, а не сред моравско-словашките диалекти, тъй като там не се използва съгласната "ř".

Словашката подгрупа се среща в Словацко. Типична особеност е липсата на твърдо „у“ (винаги се заменя с меко), окончанието на формите на всички глаголи в 1-во лице множествено число на -ме и във 2-ро лице единствено число в минало време на глагола, спомагателният глагол е по същество в съкратената форма -s .

Разделението на Словацко на подрегиони се основава на разликите в вида на ландшафта, предишния начин на живот, селското стопанство, произхода на жителите, диалектите, народната музика , оригиналната народна архитектура и т.н. Традиционното народно облекло също е важен елемент.

Днес преобладава следното разделение. Словацко е разделена на 7 подрегиона, включително Подпалави. Значителна част е Долняцко, който е разделен на 4 части. Основните словашки подрегиони (подредени по площ) са: Долняцко, основната област на Словацко, е допълнително разделена на, Ухерскохрадищско, Стражницко, Кийовско, Ухерскобродско, Подлужи, Moравске Копанице (преходен район на моравската и словашката култура), Ханацко Словацко (преходен район между Бърно, Словацко и Хана), Лухачовске Залеси (преходна зона между Словакия и Моравска Влахия). За Ухерскобродско се използва и по-старото име Захори (което може да бъде объркано с други области с подобно име, напр. Хостинске Захори или словашкия регион Захорие). Някои източници посочват Ухерскобродско като отделна област, други като специфична част от Долняцко.

_{Словацка вила в село Твърдонице, област Бржецлав}

В днешно време някои търговски източници изброяват района около град Микулов (региона Палава) като част от Словацко. Това обаче не е традиционен словашки регион, а по-скоро територия, населена от немскоезично население и в по-малка степен от моравски хървати до края на Втората световна война. Фолклорни ентусиасти от редиците на отседналото чешко население по-късно създават там нова народна култура, често черпейки от фолклорното наследство на моравските хървати, които в миналото са обитавали селища Фрелихов (по-късно променено на Харватска, а впоследствие и на Евишовка), Нове Пршеров и Добре Поле. Понякога тази област се нарича Харватска, Подпалави или Mикуловско.

Моравска Словакия е дом на два биосферни резервата на ЮНЕСКО, Бели Карпати и планините Палава, както и обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, културният ландшафт Леднице-Валтице, считан за най-голямата съставна ландшафтна единица в Европа и може би дори в целия свят. На площ от почти 200 квадратни километра голям ландшафтен парк със замъците Леднице и Валтице в центъра е създаден по инициатива на принцовете на Лихтенщайн между началото на XVIII и средата на XIX век. През 1996 г. районът е добавен към списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

В Ходонин, град на територията на Словацко, е роден Томаш Гариг Масарик, философ, политик и държавник, първи президент на Чехословакия, а в гр. Ухерски Брод (но по-вероятно в село Нивнице), също нмаиращ се в Словацко – Ян Амос Коменски, философ, литератор, свещеник и основоположник на съвременната на педагогиката.

Забележителности

Град Стражнице: музей на селото на Югоизточна Моравия. Музеят на открито показва културата и традиционната архитектура на регионите Moравске Копанице, Лухачовицке Залеси и Хорняцко.

Славянска крепостна стена Бржецлав-Поханско: В началото на IX век там е построена овална крепостна стена с обща площ от 28 хектара, чиито стени са високи до четири метра.

Село Долни Вестонице: Изложба показва живота през ледниковия период там, на мястото, където е намерена праисторическата скулптура Венера от Долни Вестонице.

Национален мемориал Микулчице-Вали: Находки от VII до IX век, напомнящи за Великоморавската империя.

Град Старе Место: Великоморавският мемориал „Na Valách“ е построен върху основите на църква от IX век.

Фолклор

Словацко има богати фолклорни традиции - жителите имат както чешки, така и словашки корени, но преобладава словашката култура, което се отнася до носиите, обичаите, традициите и местния, много характерен диалект. Освен това е регион, чийто уникален фолклор е все още жив и култивиран. В Словацко има традиции, които са вписани в регистъра на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство - фолклорното събитие Ездата на кралете, което се провежда всяка година през май. Освен това има многобройни фолклорни фестивали, като Международния фолклорен фестивал в Стражница, фестивалът Долняцки в град Хлук и фестивалът на виното в град Бзенец. Друго важно събитие е септемврийското поклонение на Св. Антоний до Блатница.

Музикалните изпълнения също се открояват в Словацко със своята оригиналност и принадлежат към най-типичните форми на фолклор на територията на Чешката република.

Музиката играе важна роля в поддържането на традицията и типична група от Моравска Словакия включва контрабас, цигулка и цимбал, понякога също кларинет, и по-малки или по-големи хорове, които се изявяват както с инструментален съпровод, така и акапелно. Народните танци в Словакия варират според региона. Танцът словашки вербунк, популярен в Долняцко, който датира от XVIII век, е част от нематериалното наследство на човечеството на ЮНЕСКО от 2005 г. В Хорняцко и Mоравске Копанице се играе и унгарския танц чардаш.

_{Словашка винарска къща в гр. Ухерске Храдище - построена по случай изложбата "Словакия 1937"}

Народни носии

Традиционните носии в Словацко са много цветни и се различават от място на място. Единственият вид мъжка носия са широки, бели и бродирани ризи, панталони и жилетки, вариращи от светлобежово до синьо до черно, както и куртки и палта в същия цвят и шапка, обикновено с по-малка, с периферия, която най-често е слабо изразена. Мъжете носят дълги платнени панталони, пъхнати във високи кожени ботуши с горна част. Важното е бродирана ленена риза с богато избродиран елек (кордулка).

Женското облекло се характеризира със силно колосани ръкави, широка яка около врата и цветна червена рокля. Жените носят шарени поли, широки, бели и предимно бродирани блузи и обикновено забрадка (шарена) като начинът на връзването й е различен в зависимост от селото. Традиционната женска носия все още се носи днес най-вече на селски празненства, а понякога от по-възрастни жени в много селски райони дори и в обикновен неделен ден. След Кадифената революция и епохалната промяна от 1989 г. в Чехословакия - след фаза на държавна подкрепа и патронаж в края на 1940-те и 1950-те години и последвалия упадък на народното изкуство - през 1990-те години започва възраждане на традициите, което продължава до продължава днес и се поддържа от следващото поколение.

Регионални продукти

За разлика от други региони на Чешката република, където бирата е предпочитана, в Словацко (като е в Словакия), най-популярната напитка е виното – там винените традиции са много развити. В повечето села има многобройни винарски изби, построени през различни епохи, често образуващи цели улици, а в Нехори, туристически популярен район на село Прушанки, те дори имат приземни и горни етажи, построени върху тяx.

По отношение на производството на вино регионът Словацкo е най-продуктивният в Чешката република. Тази традиция също е силно преплетена с народната архитектура на Словацко. Винарските изби, наричани "búdy", което означава „къщи", в някои микрорегиони, са сред най-честите дестинации за посетителите на Словацкo. Характерно за региона е използването на малък бокал за вино без дръжки с вместимост около 5 мл, произведен във формата на чаша.

Сливовица или сливовице и кайсиева ракия – това са типичните плодови ракии, които се правят от сливи и кайсии, култивирани в региона.

Словацко има и частично специфична кухня, често повлияна от словашката или унгарската кухня.

Велика Словакия

Велика Словакия е политическа концепция за анексирането на Словацко и по-късно на другата територия на Източна Моравия към Словашката държава. Маргиналните източноморавски иредентисти излизат с тази идея, подкрепена от словашката държава и Германия.

В началния период на началото на окупацията на Чехословакия от нацистка Германия и създаването на Протектората Бохемия и Моравия през 1939 г, група активисти, близки до национално ориентираното сдружение Етнографска Моравия (Národopisná Morava), полагат усилия за присъединяване на Словацко („Словакия“) към Словашката държава – клерофашистко държавно образувание, известна още като първата Словашка държава. Идеята за присъединяване на Словацко (Моравска Словакия) към Словашката държава е прокламирана първо от Моравско-словашкото дружество и по-късно неговия наследник, дружеството Етнографска Моравия (Národopisná Morava). „Моравските словаци от регионите Ходонин, Стражнице, Кийовско, Храдище и Ухерски брод се причисляват към словашката нация и приветстват създаването на независима суверенна Словашка република, чийто суверенитет те признават и над региона на моравските словаци“, гласи изявлението на Моравско-словашкото дружество. Апелът е бил отправен към предполагаемия доминиращ етнически произход на населението на Словакия.

В деня на окупацията на останалата част от Чешката република от германската армия (15 март 1939 г.), художникът Ян Упрка и учителят Йозеф Вавра правят изявление в село Хрознова Лхота относно принадлежността на моравските словаци към словашката нация и суверенитета на Словашката държава (която е обявена предишния ден) над Словакия. На следващия ден Ян Упрка, Йозеф Вавра и Ян Риба изпращат писмо до Адолф Хитлер с молба за присъединяване на Словацко към словашката държава. През април 1939 г. сдружението Етнографска Моравия също подготвя меморандум за Артур Зайс-Инкварт (австрийски федерален канцлер до момента на аншлуса – присъединяването на австрийската държава към Германия) във Виена, където поисква обединението на Моравия с Австрия.

Етнографска Моравия и концепцията за Велика Словакия биват подкрепени от лидерите на Словашката държава, особено от министър-председателя Войтех Тука и министъра на отбраната Фердинанд Чатлош. Майор Цирил Хлухи от генералния щаб на словашката армия е натоварен със задачи, свързани с анексирането на Словацко към Словашката държава. Със същата цел в Братислава е създадено "Научно дружество за словаците в чужбина". Концепцията за Велика Словакия заема все повече място в програмата на словашкото правителство. Словашкото правителство е искало да спечели под свое влияние няколкостотин хиляди жители на Словацко, за които се е твърдяло, че са етнически словаци.

През октомври 1940 г. Войтех Тука връчва на германския външен министър Йоахим фон Рибентроп меморандум до Адолф Хитлер в Берлин с искане за коригиране на границите между Протекторат Бохемия и Моравия и Словашката държава в полза на Словакия. В меморандума си Тука пише, че „половин милион моравски словаци живеят на границите на протектората без малцинствени права и повечето от тях искат да се присъединят към Словакия“. Според меморандума регионът с градовете Xодонин, Кийов, Стражнице, Весели над Моравоу, Ухерски Брод, Ухерске Градище, Отроковице, Злин, Хранице, Валашске Мезиричи, Всетин и Билнице е трябвало да се присъедини към Словакия. Германия не отговаря на искането, така че словашката държава го повтаря през 1941 г., но този път с още по-големи териториални претенции, отново надхвърлящи територията на Словакия. Според втората карта, приложена към заявлението, границата трябва да минава по маршрута Валтице –Пощорна – Хорватска Нова Вес – Подивин – Шаквице, след това, в съответствие с първата карта, до град Kромержиш и оттам през Холешов, Бистрици под Хостинем, Tеплице над Бечвоу, Спалов, Oдри.

След извънредното положение Германия напълно отхвърля и двете словашки териториални искания - тя е имала свой собствен план за германизиране на Словакия чрез немските езикови острови и не е възнамерявала да дели с никого стратегическата територия на Моравия, която за нея е представлявала мост между Силезия и Австрия. Следователно териториални промени не настъпват.

Освен това, Германия е използвала източноморавските иредентисти единствено с цел да наруши чешкото единство (словашкият диалект е въведен в училищата в Словацко вместо писмения чешки, чешките кметове са принудени да напуснат позициите си) и предпочита да си сътрудничи с тях, осигурявайки мир в Протектората Бохемия и Моравия чрез сътрудничество с правителството на Протектората. Според доклада на германските окупационни власти в Бърно от септември 1939 г. сдружението Етнографска Моравия изоставя своята иредентистка програма за обединение на Словацко и Словашката държава целта й вече не е връзка със словашката държава, а нейната собствена прогерманска политическа концепция.