Кимбап (на корейски: 김밥) е традиционен специалитет, който се прави чрез добавяне на различни пълнежи като спанак, мариновани репички, моркови, яйца, корен от репей, шунка, рибно филе, рибен кейк и др. към ориз, подправен със сол и сусамово масло, който се овалва в ким (род водорасли, наричани ламинария или „морско зеле“) и се нарязва на на малки парчета.

Подобно на ястието оризови топки (което се приготвя чрез омесване на ориз със съставки като зеленчуци и водорасли на прах или с различни подправки и омесването му на топка), кимбап е специалитет, който е удобен да се яде в движение или за бърза консумация, така че хората често го използват при хранене на открито или при пътуване.

Кимбап често е част от пакетирана храна или от досирак (в превод от корейски: „кутия за обяд“, название, използвано за храна, която човек може лесно носи със себе си), хапва се на пикници и събития на открито и може да служи като лек обяд заедно с добавка от данмуджи (маринована жълта репичка) и кимчи. Това е популярна храна за вкъщи в Корея и извън страната. Кимбап е традиционно ястие и в Северна Корея, един от най-предпочитаните специалитети в страната. Там се предлага и в по-различен вид, като ястието е ненарязано.

Ким (김) е дума, която се отнася до годни за консумация морски водорасли от рода Порфира и Пиропия. Бап (밥) е дума, отнасяща се в общи линии до варен ориз. Съставният термин „кимбап“ е неологизъм; не е бил част от корейския език до съвременната епоха. Подобно ястие, варен ориз, навит с ким, се е наричало ястието боксам (복쌈; 福-), консумирано в епохата Чосон (1392–1897).

Терминът „кимбап“ е използван в статия, публикувана в корейски вестник от 1935 г., но по това време е използвана и заемката „норимаки“. Норимаки, заимствано от името на подобно японско ястие, е част от японския речник, който навлиза в корейския език по време на японската окупация (1910–1945 г.). Двете думи са използвани взаимозаменяемо, докато „кимбап“ не става универсален термин, като част от усилията за премахване на остатъците от японския колониализъм и изчистване на корейския език.

_{Чунгму-кимбап}

Произходът на кимбап е предмет на обсъждане. Според японската теория това ястие произхожда от трансформацията на ястието макизуши, вид суши, наричано също и макимоно, въведено в Корея по време на японския колониален период. Тогава корейската кухня е включвала японски ястия като бенто и суши. Впоследствие кимбап се превръща в уникално ястие, което използва традиционни корейски вкусове, включително сусамово масло вместо оризов оцет. Тази теория се подкрепя от вестник от 1935 г., в който терминът „кимбап“ се появява за първи път в Корея. Друга основа е, че кимбап и макизуши се правят чрез навиването им в цилиндрична форма с помощта на едно и също „маки“ (маки е японско ястие, познато и като суши руло). Това е подобно на метода за приготвяне на норимаки и кимбап. Въпреки че такива инструменти за готвене или храни не са съществували на Корейския полуостров преди колониалния период, те са били използвани главно в японската кухня от периода Едо в Япония. Има обаче и доказателства, които оспорват теорията за японския произход на ястието кимбап. Например, съставките на кимбап са много по-разнообразни от тези на ястието маки и се използват много съставки, които не се използват при приготвянето на маки, а фактът, че при кимбапа се използва гол ориз вместо да се овкусява с оцет и т.н., се представя като друго доказателство.

Междувременно „Енциклопедия на корейската култура“, публикувана от Академията за корейски изследвания, представя хипотезата, че ястието кимбап се е развило вследствие на дългогодишна регионална традиция за овалване на лепкав ориз и гарнитури във водорасли. Производството на ким (김) в провинциите Гьонгканг и Чола се съобщава в две географски корейски книги от XV век. В „Четирите сезона“ (열양세시기), книга от времето на късната династия Чосон, написана през 1819 г. от Ким Мае-сун (김매순), се говори за варен ориз и пълнеж, навит с ким – ястие, наричано боксам (복쌈, произнасяно „бакчом“ на корейски). Друга теория предполага, че ястието кимбап е въведено в Япония по време на периода Пекче. Независимо от това, кимбап и макизуши сега са названия, които се отнасят до различни ястия в Япония и Корея: първото се нарича кимупапу (キムパプ) на японски, а второто се нарича кимчобап (김초밥; „ким суши“) или норимаки (노리마키) на корейски.

Друга теория гласи, че ястието кимбап е въведено в Япония по време на периода Пекче. Има хипотеза, че след въвеждането му в крайна сметка се е развило в норимаки (Норимаки е името на различни ястия, увити с водорасли нори, най-често вид суши, макизуши). Норимакизуши, ястие, което се появява във вестниците през съвременния японски колониален период, също се описва с термина „ким самбап“. Тук „ким самбап“ не е корейски превод на японската дума „норимакизуши“ (навито суши от водорасли), а се отнася до ким сам, един от видовете „сам“ – корейско ястие, което се яде чрез увиване на ориз или месо със зеленчуци. Зеленчуците, използвани в него, включват маруля, зеле , цикория и листа от перила. Тогава ким сам е било наричано ночоксам, боксам и котсом, приготвяли са го в деня на пълнолуние, като молитва за добра реколта, но постепенно използването на морските водорасли става обичайно и имената на ястието са се променили на кимсам, кимсамбап и чим, защото „сам“ е било увивано с такива водорасли.

_{Кимбал (бамбукова рогозка за навиване на кимбап)}

Кимбап прилича най-много на един от видовете японско суши – футомаки (太巻き: големи рула). Това е голямо, цилиндрично суши с нори отвън. Обикновено е с дебелина 3-4 см и ширина 4-5 см. Често имат 2-3 вида пълнеж, които се избират заради добавянето на допълнителен вкус и цвят.

Кимбап се различава се обаче от японското суши по подправката на ориза и съдържанието му. Корейският специалитет обикновено се завива с няколко съставки и се подправя със сусамово масло, докато ястието макизуши обикновено се завива с една съставка (краставица или сурова риба тон) и се подправя със значителни количества оризов оцет.

По същия начин корейският кимбап обикновено не съдържа сурова риба и се приготвя с много меса и шунка, наденица или месо от раци. И накрая, за разлика от макизуши, кимбап не се сервира с гари или соев сос, а с кимчи (корейски специалитет от ферментирало китайско зеле, подобен на туршия).

Кимбап е избран за най-любимото от 100 корейски ястия от чужденци. Най-големият канадски седмичник straight.com публикува статия за популярността на кимбап, конкуриращ се със сушито, озаглавена „Корейският кимбап излиза от сянката на сушито“.

Съставки и начин на приготвяне

Ким и бап са двата основни компонента на ястието кимбап. При приготвянето му най-често се използва късозърнест бял ориз, но късозърнест кафяв ориз, черен ориз или други видове също могат да служат като пълнеж.

Видовете кимбап се разделят в зависимост от това какво е включено в съставките на кимбапа. Основният вид кимбап съдържа съставки като яйца, шунка, моркови, мариновани репички, месо, краставица, корен от репей и рибен кейк, но ако са включени други специални съставки, кимбапът се именува на тях. Сред видовете кимбап, получени и класифицирани по този начин, тези, които обикновено се продават на пазара, са следните: кимбап с риба тон, кимбап с сирене, кимбап с говеждо месо, кимчи кимбап, кимбап с аншоа и кимбап с бобови кълнове.

Освен това много готварски книги, в които са дадени начини за приготвяне на кимбап, представят кимбап с различни съставки в допълнение към основните съставки. Има кимбап, приготвен с донякъде екзотични съставки като авокадо, ананас, аспержи и манго, а кулинарните изследователи правят различни опити да включат в ястието кимбап различни съставки, въведени наскоро в Корея.

Някои разновидности на кимбап включват сирене, пикантни варени калмари, кимчи, свински котлет, пикантна риба тон. Кимът може да се намаже със сусамово масло или да се поръси със сусам. В един от вариантите, нарязани парчета кимбап могат да бъдат леко изпържени с покритие от яйца, което може да позволи да се изяде остарелият кимбап.

Пълнежите за кимбап варират, често с вегетариански и веган варианти. Сред използваните съставки за кимбап нерядко са и булгоги, спанак, моркови, краставица или кенип (листа от растението корейска перила).

При приготвяне на кимбап кимът се запича на слаб огън, свареният ориз се подправя леко със сол и сусамово масло, а зеленчуковите и месните съставки се овкусяват и се запържват или запържват на тиган. След това препеченият ким се поставя върху кимбал – бамбукова рогозка за навиване на кимбап – с тънък слой сварен ориз, поставен равномерно отгоре. Други съставки се поставят върху ориза и се навиват в цилиндрична форма, обикновено с диаметър 3–4 сантиметра. След това навитият кимбап се нарязва на парчета с размер на хапка.

_{Триъгълен кимбап}

Сред различните варианти на кимбап са се появили популярни версии, които произхождат от много страни, като Френски кимбап (Франция) и Калифорнийски кимбап (Америка). Френският кимбап се прави по различен начин от другите кимбапи, тъй като листовете сушени водорасли се овалват в ориз според вкуса на французите, които не харесват аромата на сушени водорасли. Калифорнийският кимбап се прави с плодови пълнежи като авокадо.

По отношение на здравето, кимбапът е смятан за много ценен поради умереното съдържание на йод в кима в сравнение с други видове водорасли. Така че, това е изключително питателно и здравословно ястие, особено когато се комбинира с кимчи.

За да се избегне заразяване с бактерията Стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus), максимално ефективното време за консумация на кимбап въз основа на средностатистическия зрял човек, който консумира 1 порция (171 гр) кимбап, съхраняван при 28~30˚C, след покупка от магазин за закуски е 3,9 до 4,6 часа, от универсалните магазини – от 6,7 до 7,9 часа, от смесените магазини – от 7,4 до 8,7 часа, а от снек-барове – 1,9 часа при 30˚C и 17,7 часа при 15˚C, с 99% вероятност за безопасност.

Видове кимбап

Чунгму-кимбап (충무김밥) — води произхода си от крайбрежния град Чунгму (понастоящем Toнгйонг), ястието включва по-тънки рулца с неподправена повърхност и само ориз като съставка за пълнене. Сервира се с пикантна салата от калмари, и кимчи от репички (무김치).

Maяк-кимбап (마약김밥) — специалитет на пазара Гуангджанг в Сеул, столицата на Южна Корея. Maяк се превежда като „наркотик“, препратка към неговия предполагаем пристрастяващ и концентриран вкус. Малък кимбап, напълнен с моркови, спанак и данмуджи, се поръсва със смлени сусамови семена и се потапя в сос за сдвояване, направен от соев сос и горчица.

Гол кимбап (누드김밥) — за разлика от традиционния кимбап, докато съставките на голия кимбап влизат вътре в кимбапа, оризът се увива отвън, подобно на калифорнийско руло. Въпреки това, за разлика от калифорнийското руло, голият кимбап все още използва традиционни съставки за кимбап. За разлика от обикновения кимбап, този тип кимбап има водорасли и пълнеж вътре, а оризът излиза отвън и обгражда цялото ястие. Подобен е на японско руло, но при него се използват същите съставки като обикновения корейски кимбап и понякога се сервира със сирене или сос.

Малък кимбап (꼬마김밥) – пълнежът е обикновен и количеството ориз е значително по-малко, което го прави по-малък и по-тънък от обикновения кимбап. Смята се за представителна улична храна, защото може лесно да бъде закупена и изядена на една хапка.

Триъгълен кимбап (삼각김밥) – това е кимбап с триъгълна форма и за разлика от основния кимбап, при приготвянето му се използват съставки като риба тон или месо, а не зеленчуци. Обикновено се опакова в найлон и се продава в смесените магазини в Южна Корея.

Юкхое кимбап (육회김밥) — този сорт е подобен на японското макизуши със сурови морски дарове, но при приготвянето му се използва юкое — корейско ястие, включващо сурово месо с маринована ряпа, лита от корейска перила и лук.

Ресторантски франчайзи

Много южнокорейски вериги ресторанти за бързо хранене предлагат кимбап и спагети, като различни заведения са специализирани в приготвянето на напълно различни видове кимбап. Някои от тях: „Корейски рай“ (김밥천국, Кимбап чонггук), „Страната на кимбапа“ (на корейски: 김밥나라, Кимбап нара), „Кимгане“ (на корейски: 김家네), „Кимбап и спагети“ (на корейски: 김밥과 스파게티, Кимбап ква сипагети). Тези заведения сервират не само кимбап, но и други ястия: тонкацу, рамен, пибимбап, супа от тофу и др.

Рецепта

Водораслите се запичат леко и се намазват върху бамбукова рогозка, след което отгоре се намазва ориз, подправен със сусамово масло и сол.

Нарязаните на дължина съставки за пълнежа се поставят в центъра.

Кимбапът се разточва и се прави форма.

Нарязва се на парчета с дебелина 1 см за лесно ядене.

Кимбапът може да се консумира обикновен, но можете също да се поръси със сусам или да се намажи със сусамово масло, в зависимост от предпочитанията.