Терасата представлява открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Балконът от своя страна представлява открита използваема площ върху конзолна конструкция, която е издадена пред фасадата на сградата. А терасата, за разлика от балкона, не е издадена пред фасадата на сградата. Допуска се балконите да бъдат издадени напред от 60 cм до максимум 120 cм.

Основната разлика между балкон и тераса е най-вече размерът. Терасите са много по-големи от балконите, особено в днешно време. Друга разлика е, че терасата е винаги открито пространство, докато балконите могат да бъдат както открити, така и закрити. Терасите не могат да бъдат покрити без разрешен план на етажа.

Във Виченца и други области на италианския регион Венето думата „балкон“ се използва на местния диалект за обозначаване на особен вид параван за дограма, наричан „антоне“ или „скуро“ (на италиански: antone/scuro), който заедно с капака образува съвкупността от щори.

Тераса

Терасата (фр. terrasse — площадка, от лат. terra — земя) e неотопляемо помещение, вградено или прикрепено към сграда под формата на оградено открито пространство. Това е архитектурна форма, представляваща открита площадка, построена направо върху земята (приземна тераса, на която се излиза от приземния етаж) – това е първоначалното значение на термина „тераса“.

По-късно, в преносен смисъл, като тераси започват да се обозначават и площадките върху покрива на дадена постройка (покривна тераса), както и площадките на нивото на горен етаж на дадена постройка (етажна тераса); правилният термин за етажните тераси в историята на архитектурата е „алтан“ или „алтана“ (на италиански: altana, от латински: altus – „висок“), което за разлика от терасата (земна/приземна площадка), подчертава характеристиката на издигнатата висока площадка.

Видове и характеристики:

Открита тераса

Покрив: без покрив (отворен), с покрив (затворен), с покрив, покриващ само част (частично затворен)

Ограда: без ограда, с ограда

Нива: едно ниво, много нива

Форма и местоположение. Обикновено една или повече страни на терасата лежат върху къщата или склона на района, но терасата може да бъде проектирана и като „остров“ или, например, да обгражда басейн.

_{Веранда на сграда}

Разновидности на терасата:

Веранда – затворена тераса с едно ниво, прилежаща към къщата.

Беседка – затворена, отделна тераса с едно ниво.

Балкон – висока и тясна тераса с ограда, до която има директен достъп от къщата.

Крилце (терминът се използва в руския език) – малка тераса със стълби, ограждаща входа към дома; външно разширение (често покрито) на входа на къщата, през което се осъществява влизане и излизане от помещенията. Ако вратата е разположена високо, тя също има стълбище. Крилцето може да има и чисто декоративна функция. Различава се от верандата само по това, че последната е пространство, което се използва за отдих и развлечения.

_{Крилце при вход на изба. Селянка преде вълна, село Изведово, Руска империя, 1919 г.}

Площадките на външните стълби също са в конструктивен смисъл тераси, но те носят това наименование само ако архитектурно доминират над свързващите ги стълбищни полета, а не са сами по себе си спомагателен свързващ елемент за стълбите.

Верандите и беседките могат да бъдат част от голяма комплексна тераса.

Под тераса се има предвид плоския покрив на сграда на сграда, ако е ограден с парапети, за да се осигури гледка (на италиански: lastrico solare). Следователно това е пространство, което може да бъде голямо, за лично или общо ползване, както и за служебно ползване (сушилня и т.н.) в структури с множество жилищни единици и кооперации. За разлика от плоските покриви, които по същество и главно изпълняват задачата да покриват сграда, вероятно за общото обслужване на собствениците на същата, нивата на терасите обаче трябва да се разглеждат като съставна част, структурно и функционално, от апартаментите

Терминът „тераса“ се използва и за по-ограничени зони, достъпни от отделни помещения, надвесени или като покрита лоджия (архитектурен елемент, отворен изцяло от поне една страна, като галерия или веранда, често повдигнат и покрит и обикновено поддържан от колони и арки), защитена с парапет. Последните обикновено се наричат по-често с термините „тераса“ или „балкон“, в някои случаи и с термина „веранда“.

_{Лоджия дел Васари, пиаца Гранде, Арецо, Италия.}

Терасата може да се разбира и като ограничено и павирано пространство в рамките на градина, понякога обзаведено, но винаги в тясна връзка с дома.

Терасата може да бъде и градска зона, обикновено в рамките на обществени зони (площади, паркове, обществени градини) или дори големи частни (вилни паркове), с изглед към пейзажа (града, морето, градините и т.н.).

Терасата се състои от настилка и основа и може да има допълнителни елементи, предимно ограда. За дървена тераса подовата настилка е направена от подови дъски или техни аналози, а основата се състои от надлъжни трупи, поддържани от напречни греди. Тази конструкция може да бъде поставена директно върху носещия под – ако терасата е разположена например на покрива на сграда - или да лежи върху опори на стълбове, фиксирани в земята, всяка със собствена или обща основа. Тъй като височината и честотата на подпорните стълбове могат да варират, това дава възможност за поставяне на тераси на места със сложен терен, например на склонове. Натоварването на терасата определя разстоянието между гредите и дебелината на настилката, а натоварването, заедно със собственото тегло на терасата, определя изискванията за здравина и брой подпори. За да се увеличи експлоатационният живот на конструкцията, терасата е монтирана със скрити крепежни елементи, които компенсират вътрешното напрежение на дървото, причинено от климатичните промени и минимизират изкривяването на дъските.

Допълнителни елементи на тераси, които по правило се монтират заедно с нея и образуват едно цяло с терасата, са парапети, непостоянни стени, покрив, различни надстройки - например люлки. В този случай носещите стълбове на парапети и други огради обикновено се закрепват към гредите на основата на терасата (по този начин техният брой е кратен на броя на стълбовете). Закрепването на по-масивни конструкции, като покриви, се извършва директно към опорните стълбове, които за тази цел се издигат над повърхността на терасата.

Първоначално терасата е означавала само хоризонтална или леко наклонена зона на склон на дадена местност, но от ранни времена тези зони са се създавали изкуствено и не само за увеличаване на площта, но и просто като елементи на градинското изкуство. Пример за такива тераси са Висящите градини на Вавилон.

В историята на архитектурата този елемент е бил слабо използван в класическата епоха, тъй като величествените къщи са били на един етаж и са затворени около вътрешни портици (портик е открита галерия, разположена предимно отвън и в приземния етаж на сграда; може да има покрив или дори само декоративна функция. Галерия, наричана също и арката, е архитектурен елемент, който се състои от непрекъсната последователност от арки (с форма на арка или не), обикновено равни една на друга, които създават покрит проход на тавана, с едната или двете страни на стените отворени, или напълно затворен.). Може би в римските инсули, които са били къщи на различни етажи, е имало дървени галерии, които обаче са имали свързваща функция.

През Средновековието, започвайки от външните дървени галерии на замъци и кули, наречени "torrazzi" (от италиански: торацци – оттук които произлиза думата „terazzо“, от италиански: терасо – термин, използван в хералдиката за обозначаване на ивица естествена земя на върха на щита, която може да бъде стеснена), стигаме до типологията на конзолния каменен балкон. Градската тераса или тази в големите градини на дворците се ражда през Ренесанса, когато пространствените и перспективни концепции на архитектурата се променят (Версайския дворец, градините Боболи във Флоренция и др.), и след това се развива през следващите векове (Пиаца дел Пополо в Рим, Пиацале Микеланджело във Флоренция).

Плоският покрив се развива с модернистичната архитектура след възприемането на плоските покриви, също и във връзка с подобряването на техническите характеристики на новите материали.

За прототип на терасата с подова настилка може да се смятат стилобатите на древните храмове. Стилобат е „равнината, върху която стъпват колоните“, горната равнина на обемния (многоетапен) цокъл (стереобат), върху който са издигнати стени, колони и пилони на антични сгради. Понякога целият горен етап на стереобата се нарича стилобат. В по-тесен смисъл стилобат е каменна плоча като основа под колона.

Терасите с дървена настилка се появяват едновременно с появата на дървения под. Като самостоятелен елемент в архитектурата и строителството дървената тераса се появява във връзка с развитието на вилното строителство. Това дава възможност да се разшири територията на къщата и да се включи значителна част от околното пространство, създавайки преходна зона между къщата и градината. Всъщност модерната тераса е по-нататъшно развитие на концепцията за „лятна къща“.

Дървесината, използвана за терасите (както и другите материали, използвани за тяхното изграждане) трябва да бъде устойчива на атмосферни и биологични влияния, както и да има достатъчна структурна здравина. Един от най-популярните материали за терасите на различни бунгала някога е било тиковото дърво, но тъй като запасите му са били изчерпани, са се използвали по-малко известни видове тропическа дървесина, например ироко, тали, падаук, кемпас, ипе. Тези видови могат да се използват и в умерен климат, тъй като могат да издържат на сняг и слана в продължение на много сезони. От видовете от умерения пояс най-често за изграждане на тераси се използват дъб или лиственица. Борът и смърчът твърде бързо започват да изискват ремонт и подмяна на отделни дъски, дори и с консервиращо третиране (което само по себе си не е много екологично).

Ако под терасата има почва, тогава, за да се предотврати развитието на растителност там, тя трябва да бъде покрита с мулчиращ/застилащ слой. Освен това водата не трябва да се натрупва под терасата, имайки свободен оттичане.

Ако са спазени всички необходими изисквания към материала и дизайна на терасата, грижата за нея се свежда до периодично (веднъж на сезон или при замърсяване) почистване на повърхността на дървото и нанасяне на нов защитен слой от естествени масла върху него. Срокът на експлоатация на такава тераса може да бъде тридесет години или повече.

_{Балконът на Жулиета във Верона, Италия. В оригиналния вид на къщата на главната героиня от пиесата на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“ балконът е липсвал (за създаването на предната му стена е използвана истинска резбована плоча от XIV век, вероятно представлявала част от древен саркофаг). Според преданието, Жулиета е излизала на този балкон, за да флиртува с Ромео.}

Балкон

Балконът (на френски: balcon; на италиански: вalcone, от лат. balcus „греда“) е вид тераса: платформа с парапети, закрепени върху греди, стърчащи от стената или над перваза на долния етаж. Модерните модели излизат от равнината на стената на фасадата на сградата под формата на оградена зона. По правило те са отворени и неотопляеми, въпреки че има затворени, остъклени и изолирани варианти.

В повечето случаи балконът се намира на външната страна на сградата, но понякога може да се срещне и във вътрешността, например в театрални и концертни зали. Балконите в градските населени места често служат за отглеждане на цветя.

Парапетите могат да бъдат класифицирани според различни видове:

Балюстради от естествен и изкуствен камък. Балюстрадата е невисок парапет, чиято ръкохватка се поддържа от струговани стълбчета, наречени балюстри.

Зидани или стоманобетонни парапети

Рингиери – вид парапети, съставени от вертикални метални колони, които поддържат затварящи елементи, заключени в горната част с релса, за която хората се хващат за опора.

Дървени парапети

Стъклени балюстради

Балюстрадата като символ също се използва в масонството, в памет на тази, поставена вътре в храма на Соломон, за да посочи и очертае границата на свещеното пространство. Дори днес в масонските храмове той ограничава Изтока, тоест издигнатата част, където седи Почитаемият Учител.

Балконът може да бъде покрит и остъклен. При наличие на покритие и остъкляване балконът има ограничена дълбочина, която е свързана с осветеността на помещението, към което граничи. За разлика от верандата, площта на балкона не е включена в кадастралната площ на помещението.

Балконът е независим елемент от сградата, той се различава от лоджията по това, че излиза извън границите на фасадата, докато лоджията е вдлъбната в стаята (стаите).

Преди въвеждането на стоманобетонната технология балконът се е поддържал от дървени или каменни скоби.

Носещата част на балкона в съвременните сгради е конзолна стоманобетонна плоча, която стърчи хоризонтално от равнината на стената. Тази плоча поема натоварването на балконските конструкции, като всеки балкон има собствена плоча.

Балконът може да бъде разположен върху гредова плоча (закрепена в единия край в стената и поддържана от греди или други конструктивни елементи).

Понякога балконите се приспособяват за церемониални цели, напр. този на базиликата Свети Петър в Рим, когато новоизбраният папа дава своята благословия urbi et orbi след конклава. Вътре в църквите понякога се предоставят балкони за певците, а в банкетните зали и други подобни за музикантите.

В театрите балконът преди е бил сценична кутия, но сега името обикновено се ограничава до частта от аудиторията над първото ниво със седалки над основния етаж и под галерията.

Балконите са част от скулптурната форма на сградата, позволяваща неправилни фасади без разходите за неправилни вътрешни структури.

Освен че функционират като външно пространство за жилищна единица, балконите могат също да играят второстепенна роля в устойчивостта на сградата и качеството на вътрешната среда. Доказано е, че балконите осигуряват ефект на надвес, който помага за предотвратяване на вътрешното прегряване чрез намаляване на слънчевата енергия и може също така да има предимства по отношение на блокиране на шума и подобряване на естествената вентилация в помещенията.

Балконите могат да бъдат направени от различни материали; исторически камъкът е най-често използваният. С възхода на технологиите и модерната епоха, балконите вече могат да бъдат изградени от други материали, включително стъкло и неръждаема стомана, за да осигурят издръжлив и модерен вид на сградата.

Традиционният малтийски балкон е дървен, затворен балкон, издаден от стена.

За разлика от тях балконът на Жулиета (англ. Juliet balkony) не излиза извън сградата. Обикновено е част от горен етаж, с балюстрада само отпред, наподобяваща малка лоджия. Модерният балкон на Жулиета често включва метална преграда, поставена пред висок прозорец, който може да се отвори. В Обединеното кралство техническото име на един от тях е официално променено през август 2020 г. на Juliet guarding.

Балконите на Жулиета са именувани на Жулиета, героинята на Уилям Шекспир, която в традиционната постановка на пиесата Ромео и Жулиета е ухажвана от Ромео, докато е на балкона си - въпреки че в самата пиеса, както е написано, не се споменава балкон, а само балкон прозорец, на който се появява Жулиета. За изобразяването на тази известна сцена са използвани различни видове балкони; но „балконът на Жулиета“ във Вила Капулети във Верона не е „балконът на Жулиета“, тъй като наистина стърчи от стената на вилата.

_{Френски балкон във Виена, Австрия}

Един от разновидностите на балкона е френският балкон, който е „фалшив“ или „лъжлив“ балкон и обикновено няма площадка, а само преграда. Френският балкон (на френски: balconnet, на английски често бива наричан така: Juliet balkons) е вид балкон, при който преградата се монтира директно в отвора отвън, точно пред вратата. Възможен е и вариант с платформа, но тя е много тясна, достатъчна само за да поставите крака си („да излезеш на балкона“).

Балконе или балконет – това е френският архитектурен термин за описание на такъв вид балкон или парапет във външната равнина на отвор на прозорец, достигащ до пода и имащ, когато прозорецът е отворен, вид на балкон. Срещани са във Франция, Португалия, Испания и Италия. Те често се наричат балкони на Жулиета, след „балконната сцена“ от пиесата на Шекспир „Ромео и Жулиета“.

Балконетите или балконите на Жулиета могат да бъдат направени от различни материали. Тъй като доста често са били направени от камък, с модерния напредък имаше повече възможности за създаване на естетически приятни балкони. По-новите балкони на Жулиета могат да варират от стъклени панели до неръждаема стомана, за да осигурят по-модерен вид на сградата.

Терминът се прилага и за стил сутиен с ниски чашки и широки презрамки, които придават вид на квадратно деколте. Името "балконет" влиза в употреба, след като е въведен от мъже на балкона на театър, които гледат отвисоко жените. Такъв сутиен не може да се види, гледан отгоре.