Пиер Брис е известен главно като изпълнител на ролята на Винету във филми, базирани на романите на Карл Май („Винету - синът на Инчу-Чун“, „Сред хвърчилата“, „Нефтеният крал“, „Вярната ръка - приятел на индианците“, и др.), ролята на Марк Север във филма „Дaки “. Малко хора знаят, че Брис също играе ролята на Зоро в една от по-ранните си роли, в италианския филм от 1963 г. „Зоро против Масисте“. Филмовата кариера на Брис продължава повече от четиридесет години. Освен с филмовите си роли, Пиер Брис е известен в цяла Германия като поп певец и театрален режисьор.

Според проучване 83% от германците го познават; следователно той принадлежи към затворената група на най-известните личности в страната. Дълго време почти непознат за широката френска публика, Пиер Брис е представлявал за Германия и Австрия през 60-те години (и в по-малка степен в скандинавските страни) това, което е бил американският актьор Еди Константин през 50-те за Франция. Брис постига популярност и в Чехословакия, Югославия и Румъния.

Пиер Брис е роден на 6 февруари 1929 г. в град Брест в аристократично семейство. Пълното му рождено име е: Пиер-Луи, Барон Льо Брис.

Син на железничар, той прекарва детството и юношеството си в Брест, докато бомбардировките през Втората световна война карат родителите му да се установят в Рен. На 19-годишна възраст Брис става доброволец във френската армия и участва в бойни действия по време на войната в Индокитай, където по време на бойна мисия патрул, в който участва той, е взривен от мина - взривната вълна хвърля Пиер на няколко метра, но изненадващо си тръгва почти невредим. След Индокитай, Брис се присъединява към редиците на френските парашутисти, с които участва в Алжирската война. Последователно става част от морските командоси Жобер, Пенфентенио и Трепел.

Връщайки се към цивилния живот, Брис започва като „taxi boy“ (платен танцьор) в парижкото кабаре La Nouvelle Ève. Той моли приятел певица и танцьорка да го представи за хомосексуалист, за да не бъде повече тормозен от буржоазните жени, които го заобикалят. След като започва като фотомодел и танцьор, той избира кариерата на актьор.

Пиер Брис обаче трудно успява да пробие във Франция, приятелят му Ален Делон вече е станал кинозвезда. Двамата млади мъже твърде си приличат. А Брис винаги се е чудил защо публиката във Франция е предпочела Делон пред него. По-късно бъдещият „Винету“ заминава за Италия и Испания и участва в многобройни приключенски и филми за пирати. Играе също в телевизионни сериали и в театъра.

Пиер Брис започва да се снима във филми през 1958 г. По случай премиерата на испанския филм „Бандитите“, за който по-късно бива награден за най-добър актьор в поддържаща роля, той посещава Берлинския филмов фестивал през 1962 г. и е открит там от продуцента Хорст Вендланд, който малко след това му поверява ролята на вожда на апачите Винету в неговата филмова адаптация на романа Карл Май „Съкровището в Сребърното езеро“. Брис не е познавал нито произведенията на немския писател Карл Май, нито героя, който е трябвало да изобрази, и се съгласява едва след като тогавашният му югославски агент Олга Хорстиг го убеждава да го направи. Брис е бил скептичен, защото не е харесвал образа на индианците в американските уестърни, които винаги са показвали само губещата страна на индианците и те изглеждали беззащитни за Брис. Той е имал затруднения с ездата, но опитният уестърн ездач и звезден американски актьор Лекс Баркър (изпълняващ блестящо ролята на Поразяващата ръка), който е усвоил конната езда още като дете, му помага. Въпреки че Брис е бил ентусиазиран от костюма и коня си и е бил горд, че може да играе заедно с Баркър, той също е бил все по-разочарован от липсата на актьорски потенциал (твърде малко реплики и твърде сериозно изражение), който смятал, че ролята на Винету предлага.

Пиер Брис не е очаквал голям успех за себе си, тъй като не е могъл да прецени тогавашната значимост на фигурата поради непознаването на произведенията на Карл Май. Той остава изненадан от похвалите на публиката след премиерата на филма. Благородната сдържаност на френския актьор се е смятала за ключ към успеха на героя му. Превъплъщението в образа на Винету прави Брис звезда в Германия. Впоследствие той играе тази емблематична роля като звезда в шоу на живо, което се изпълнява дълги години в Германия.

_{Пиер Брис в гр. Елспе, 1986 г.}

От 1962 до 1968 г. Брис изпълнява ролята на Винету в общо единадесет филма на Карл Май, седем от тях заедно с Лекс Баркър, три с американския актьор Стюарт Грейнджър и един с канадския актьор Род Камерън. Това го прави звезда в Германия. Младежкото списание Bravo, чиито репортажи са съпътствали заснемането на всеки филм, допринася значително за формирането на култовия му статус. Пиер Брис в образа на Винету става идол на цяло поколение и получава дванадесет награди Otto от списанието. Bravo-Otto e награда, която читателите на Браво дават всяка година на любимите си звезди чрез гласуване от 1957 г. насам. Първоначално наградата е била медал с образа на измисления пълничък Ото, който е бил своеобразен талисман на Браво. През 1965 г. е заменена от трофей във формата на малка индианска статуя, предназначена да почете Винету. В допълнение, три рубрики Bravo-Starschnitt (1964, 1967 и 1977 г.) са посветени на Пиер Брис, което е уникално в историята на списание Bravo. Bravo-Starschnitt е рубрика на списание Bravo. Един от най-успешните й раздели се появява с брой 13 през 1959 г. В началото рубриката се е наричала „звездна кройка“. Всяка седмица е имало една, а по-късно до две страници за събиране и изрязване. Когато парчетата биват залепени заедно, те образуват плакат на звездата предимно в реален размер.

Смъртта на героя му Винету във филма през 1965 г., чиято роля Брис изпълнява, предизвиква уникална вълна от протести заради славата му в историята на немското кино, което кара продуцента, обезпокоен от заплашителни писма, да започне снимките на поредния филм, възкресяващ най-популярния индианец във Федералната република.

Позовавайки се на популярността му чрез тази роля и аристократичния му произход, филмовият продуцент Артур Браунер по-късно нарича Брис шеговито „Червения барон“.

Главните актьори във филмовата поредица на Карл Май, Пиер Брис и Лекс Баркър, също са били приятели до смъртта на Баркър през 1973 г., докато работната атмосфера с Грейнджър става толкова лоша, че двамата общуват помежду си само професионално на снимачната площадка и всякакви други контакти биват ограничени.

През 1975 г. Пиер Брис участва в италианско-френската комедия „Куклата на гангстера“, заедно с Марчело Мастрояни и София Лорен. Междувременно многократно играе в театрите в Париж. Появите му по телевизията са редки; Брис участва в научнофантастичния сериал „Момичетата от Космоса“, в гостувания в развлекателни предавания или в детски програми, често носейки костюма си от филмите на Карл Май.

След като обещаващите роли не успяват да се материализират, фестивалът на Карл Май в немския град Елспе в региона Зауерланд му предлага възможност да изиграе отново ролята на Винету. Успехът внезапно се завръща с индианската роля и Пиер Брис отново се оказва в център на вниманието. В Eлспе той играе Винету от 1976 до 1980 и от 1982 до 1986 г. Подписването на Брис е било късмет за естествената сцена и през годините над 3,5 милиона зрители са били привлечени в града в Зауерланд, особено от неговото име. Това означава, че сцената в Елспе, която още преди изявите на Пиер Брис е имала също толкова голям брой зрители като Игрите на Карл Май в Бад Зегеберг, печели значително национално признание. Главният актьор и екипът гостуват и в някои големи градове, например във „Винер Щатхале“, многофункционална арена във Виена, столицата на Австрия, най-значимата в града.

_{Успехът на Пиер Брис като Винету (гр. Кил, ФРГ, 1965 г.)}

През 1979 г. немският телевизионен канал WDR се възползва от възраждащия се бум на Винету и в копродукция с френския телевизионен канал Antenne-Paris продуцира телевизионния сериал „Моят приятел Винету“ в Мексико, в който образа на Винету е показан, стоящ по-близо до реалността по отношение на костюми и оборудване, който обаче не се харесва на немската публика, но пък е много добре приет във Франция. Идеята идва от Брис; той е искал да коригира силно изкривения образ на Карл Май за индианците и да установи препратки към реални събития от времето на индианските войни в "Дивия Запад". Планираното продължение не се реализира поради резервираната реакция на немската публика към необичайно автентичното изобразяване на индианския герой.

Сценично шоу, съфинансирано от Брис с пиеса на Винету, което се изпълнява в гигантска шатра, уникална за Европа, е трябвало да бъде отменено от организатора през 1981 г. поради липса на пари. Лошото управление и организационните грешки довеждат до финансова катастрофа, последиците от която е трябвало да понесе и Брис, който се връща в Зауерланд. Когато организаторът в Елспе отказва да изпълни исканията на Брис и да изпълни парчета по собствени идеи, те се разделят приятелски през 1986 г. Сцената в Шлезвиг-Холщайн се възползва от тази възможност и наема Брис, който получава възможността да използва неговите експозиции на сцената от 1988 до 1991 г. На Игрите на Карл Май в немския град Бад Зегеберг той се появява заедно с немския актьор Ралф Волтер, докато най-накрая сваля кожения си костюм на 62-годишна възраст. През 1999 г. Брис отново режисира в Бад Зегеберг.

След филмовите успехи като Винету, Брис се изявява пред немска публика в таблоидни театрални комедии или в повърхностни телевизионни продукции като „Замъкът край езерото Вьортерзее“ или „Хижата край езерото“ или понякога се появява в популярни телевизионни сериали като „Мечтаният кораб“. През 1997 г. ZDF „възкресява“ Винету за телевизионната продукция „Завръщането на Винету“ (част 1 и 2). Въпреки това, този проект получава унищожителни отзиви от кръговете на почитателите на Карл Май. През 2004 г. Брис се появява в поддържаща роля в швейцарския телевизионен сапунен сериал „Люти и Бланк“.

Във Франция Пиер Брис е почти неизвестен (през 1960 г. има кратка изява с Катрин Деньов в „Дамският мъж“ и през 1990 г. гостуваща роля в сериала „Летни гръмотевични бури“). В сериала от 1974 г. „Момиче пада от небето“ той играе Майк (новия пилот) заедно с Мари-Жорж Паскал.

Телевизията му предлага възможността да осъществи контакт с френската публика. Той е, заедно с Мари-Жорж Паскал, Жерар Шамбр и Патрик Верд, един от героите в сериала „Под небето“, излъчен през 1974. През 1990 г. Брис си партнира с Ани Корди в „Летни бури, предупреждение за бури“.

_{Пиер Брис като Винету, ок. 1978}

Брис като автор

Три книги за представленията на открито на Игрите на Карл Май в Бад Зегеберг са написани от Пиер Брис:

1980: Винету, Апачът

1990: Последната битка на Винету

1991: Винету – Наследството

Пиер Брис написва своята биография „Винету и аз“, която е публикувана в края на септември 2004 г. Той обяснява:

„Преди някой да напише биография за мен, реших да напиша историята на живота си като автобиография. Малко хора знаят как съм живял и живея преди и след Винету. Винету беше важна част от моя живот и му дължа много. Но освен Винету, много други хора и ситуации са изиграли важна и формираща роля в живота ми.”

Окуражен от успеха на автобиографията си, сега той се опитва да пише романи. Преди това като автор той е писал само експозета или пиеси, чиито елементи по-късно са използвани в пиеси в Бад Зегеберг или в телевизионни продукции на Винету. Неговите изяви по телевизията наскоро биват ограничени до певчески изпълнения или интервюта за документални програми за филмите на Карл Май.

Във филмите, заснети по произведения на Карл Май Пиер Брис е озвучаван предимно от актьора Томас Екелман за немскоговорящите страни. В „Съкловището в Сребърното езеро“ той е дублиран от Херберт Стас. Актьорът Кристиан Волф поема дублажа във филма „Винету и Поразяващата ръка“. Томас Данеберг дублира Брис във „Винету и неговият приятел Олд Файерхенд“, Кристиан Брюкнер поема тази задача в телевизионния сериал „Моят приятел Винету“.

Брис не е дублиран на откритата сцена в Елспе. Научава текста си на немски. През следващите години французинът все повече владее немския език и решават да не го дублират. Въпреки това, в телевизионната версия на „Завръщането на Винету“ (1 и 2 част), френският акцент на Брис е ясно забележим. Самият Пиер Брис чете аудио версията на своята автобиография, където отново изпъква акцентът му.

Подобно на приятеля си Лекс Баркър, Брис също записва различни музикални заглавия като певец от 1965 до 2007 г, с известни прекъсвания. Той е по-продуктивен от Лекс Баркър, който продуцира само две музикални произведения.

Пиер Брис не е криел консервативните си политически възгледи. Сред приятелите му са били политиците от ХДС/ХСС Кристиан Шварц-Шилинг и Тео Вайгел. Брис често е подкрепял благотворителни каузи. Неговият конвой за помощ за Босна през 1995 г., който той лично ръководи и го превежда през райони , които все още са били частично спорни, е грандиозен. През 1992 г. получава Федералния кръст за заслуги първа степен, а през 2007 г. е назначен за кавалер на Ордена на почетния легион. Наградата му е връчена във френското посолство в Берлин като признание за заслугите му към френско-германското приятелство.

Брис участва и в подпомагането на улични кучета и кафяви мечки в Румъния. При няколко посещения, включително в градовете Брашов и Зърнещи, той използва известността си за защита на животните. През 2006 г. той открива резерват за мечки в Зърнещи и, заедно с фондацията на Бриджит Бардо, призовава за кастрация на домашни любимци.

Самопризналият се френски патриот и страстен любител готвач живее със съпругата си Хела, която е родом от неския град Амберг, в продължение на 30 години в ловната хижа Domaine des Moinets в Крепи-ен-Валоа в Пикардия, северно от Париж. Двамата имат връзка от 1976 г. и са женени от 1981 г. Брис е планирал да се премести в Бавария заради жена си.

Вечерта на 5 юни 2015 г. Брис е приет в болница близо до Париж с висока температура, където на сутринта на 6 юни 2015 г., на 80-годишна възраст, умира в резултат на пневмония. След погребална служба на 18 юни 2015 г. в мюнхенската църква Св. Михаел, Пиер Брис е погребан на следващия ден в общественото гробище Грефелфинг, област Мюнхен.

Избрана филмография

„Огледалото с две лица“ (1958)

„Съкровището на Сребърното езеро“ (1962)

„Винету“ (1963)

„Олд Шетърхенд“ (1964)

„Винету: Червенокожият джентълмен“ (1964)

„Златната богиня от Рио Бени“ (1964)

„Винету: Последният изстрел“ (1965)

„Винету и Олд Файърхенд“ (1966)

„Даки“ (1966)

„Винету“: Долината на смъртта (1968)

„Завръщането на Винету“ ТВ филм (1998)

Награди

През 1991 г. се казва, че Брис е бил приет като почетен член на индианското племе Винелаго на Игрите на Карл Мaй в Бад Зегеберг".

1992: Федерален кръст за заслуги, първа степен, за делото на живота му

1999: Sharlich – Карл Май-Награда.

1999: Prix The Best - присъдена в Париж през 1999 г. като признание за неговата хуманитарна помощ по време на гражданската война в Югославия

2004: Brisant Briliant – присъдена „за делото на живота му“

2004: DIVA – Германска награда за развлечения

2005: Steiger Award „за специален социален и артистичен ангажимент“

2007: Кавалер на Ордена на почетния легион за заслугите му към френско-германското приятелство и европейското кино

Пиер Брис получава и дванадесет BRAVO Ottos (1964-1972 и един годишно от 1976-1978) и пет награди BAMBI (1964, 1967, 1968, 1987, 1990).

Военни отличия

Кавалер на Ордена на почетния легион

Военен медал

Военен кръст на външни театри на операции

Доброволчески боен кръст

Колониален медал

Възпоменателен медал от кампанията в Индокитай

Военна значка за ранен

Офицерски кръст на Ордена за заслуги