Овчарският скок сред мъжете е олимпийски спорт от Първите летни олимпийски игри през 1896 г., а сред жените е такъв от Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. Включен е в състезания по лекоатлетически многобой.

Овчарският скок е един от четирите основни вида скокове (освен скока на дължина, тройния скок и скока на височина). Този скок е най-необикновената техническа дисциплина в леката атлетика. Само тук (с изключение на всички дисциплини с хвърляне) са необходими външни предмети за постигане на дадена цел. От скачачите се изисква да имат отлична гимнастическа подготовка и дори, може би, да преминат обучение в гимнастическа школа (такива спортисти, които подобрявали световни рекорди като Елена Исинбаева и Брайън Стърнберг, са го имали).

Правила

Състезанията по овчарски скок се провеждат в зона за скок с прът, оборудвана с летва, поставена на държачи и зона за приземяване. На предварителния етап и на финала на спортиста се дават три опита на всяка височина. Увеличението на височината по време на състезанието се определя от съдиите, то не може да бъде по-малко от 5 см. Обикновено при ниски височини летвата се повдига на стъпки от 10-15 см и след това нарастването се премества на 5 см.

Разстоянието между държачите на летвата е 4,5 м. Размерите на площадката за приземяване са 6x6 (5x5 за регионални състезания) м. Дължината на пистата е най-малко 40 м, ширината е 1,22 м.

Опитът се счита за неуспешен, ако:

- в резултат на скока летвата не може да остане на стойките;

- спортистът докосне повърхността на сектора, включително зоната за приземяване, разположена отвъд вертикалната равнина, минаваща през далечния край на скочището (правоъгълна платформа, изработена от меки материали, като гумени плочи или дюшеци, които осигуряват амортисиращ ефект), с която и да е част на тялото или пръта;

- състезателят във фазата на полета се опита да задържи с ръце летвата, за да предотврати падането й.

Съдията отбелязва успешен опит с вдигане на бял флаг. Ако летвата падне от трибуните след вдигане на белия флаг, вече няма значение – опитът се зачита. Ако прътът се счупи по време на опит, състезателят има право на повторен опит.

_{Овчарски скок - поредица от 6 снимки}

Тактика

Способността за прескачане на височини и прехвърлянето на опити е основната тактическа техника по време на състезания. Типична техника при неуспешен опит за следваща височина е прехвърлянето на два опита на следващата височина.

Състезанията по овчарски скок са едни от най-дългите в сектора на леката атлетика и понякога продължават много часове. Разгледани са алтернативни версии на правилата, при които на спортистите (както при вдигането на тежести) се дава фиксиран брой опити за всички състезания.

Лекотлетически прът

Лекоатлетическият прът е уред, използван от атлетите в овчарския скок. Използва се за постигане на възможно най-добро оттласкване от земята и преодоляване на летвата, разположена на двата стълба.

В миналото лекоатлетическите прътове са били направени от бамбук или метал. Днес те се изработват от фибростъкло и карбон,като най-използваните са от фибростъкло, заради по-голямата им гъвкавост.

Обичайно е производителите да класифицират прътовете по дължина (височината на захвата на пръта) и теглото на скачача: например при тегло от 75 до 80 кг, дължината на пръта е 4,9 м (площта на захвата е 4,5 м). Колкото по-голямо е теглото на спортиста, толкова по-твърд е прътът. Скачачите обикновено избират набор от прътове за себе си: за различни височини - с различна дължина и твърдост, в зависимост от индивидуалните им характеристики. Производителите произвеждат прътове с всякаква дължина, индивидуално за спортисти от висок клас. Използването на по-дълъг прът обаче не означава, че можете да се осъществи по-висок скок. Ако е избран и използван неправилно, прътът може да се счупи, което пък може да доведе до нараняване на атлета.

За да осигурят триене и надеждно захващане на пръта с дланите си, спортистите често използват специални съставки.

Дървен прът

Прътът е постоянно използван от хората от незапомнени времена за преодоляване на естествени препятствия. Състезания по скок с прът са се провеждали още в Древна Гърция, както и от келтите и жителите на древен Крит. Но едва през XIX век те започват да го използват като спортен уред за преодоляване на летвата. Първият рекорд е 2,50 м, записан на състезание в Германия през 1790 г. Първоначално прътовете са направени от твърда дървесина: ясен или хикория. Една от вариациите на техниката на такъв силен прът е била да се забие пръта по време на бягане и докато се скача, да се извърши изкачване към летвата. До 1888 г., благодарение на този трик, е било възможно да се доведе рекордът до 3,55 м, но през 1889 г. техниката „катерене“ е била забранена в официалните състезания. В началото на XX век прътовете от ясен са заменени от леки и еластични бамбукови прътове, които доминират около 50 години. Изборът на прът индивидуално за даден спортист е било истинско изкуство, когато е трябвало да сортират стотици дървени заготовки. Такива прътове често се чупели, здравината им зависела от метеорологичните условия, издържали максимум два сезона и били изключително неудобни.

През 1886 г. се провежда британският шампионат по висок скок.

_{Скок с прът сред Бахау-Даяците в Централната част на остров Борнео, Верелдмузеум, Амстердам, 1898-1900 г.}

На 8 юни 1912 г. четириметровата бариера е преодоляна за първи път, Маркъс Райт достига 4,02 м и от там започва обратното броене на световните рекорди. Техниката за преодоляване на летвата е била коренно различна от съвременната. След тласъка с пръта спортистът влизал във висящо положение, премествал тялото си над летвата с мощен замах и едва след като се премествал напълно отвъд летвата, пускал неогъващия се прът. Световният рекорд с бамбукови пръти достига 4,77 м през 1942 г. благодарение на усилията на американеца Корнелиус Вармердам.

Метален прът

През 1936 г. IAAF разрешава използването на всякакъв материал за направата на лекоатлетически прът в своите правила. На Европейското първенство през 1946 г. шведски атлети за първи път демонстрират метални прътове. Те са били много по-удобни от дървените, но отне много време, за да счупят световния рекорд.

Известният американски лекоатлет, свещеник, който бива наречен „летящият пастор“ - Робърт Ричардс печели два пъти Олимпийските игри с метални прътове: в Хелзинки (1952) - 4 м 55 см и в Мелбърн (1956) - 4 м 56 см. Едва през 1957 г. Робърт Гутовски надминава рекорда на Корнелиус Вармердам с 1 см. Така резултатът от 4 м 80 см се оказва таван за металните прътове. Този рекорд е постигнат от Доналд Браг през 1960 г.

Пластмасов прът

Експерименти за производство на пластмасови прътове са проведени в САЩ още през 40-те години на миналия век. На Олимпийските игри в Рим (1960 г.) са представени първите образци на пластмасови прътове, които правят революция в тази дисциплина. На 20 май 1961 г. Джордж Дейвис счупва световния рекорд за първи път, използвайки прът от фибростъкло. Напредъкът бива повлиян и от появата на специални материали за създаване на безопасна яма за приземяване. За 34 години световният рекорд нараства от 4,83 на 6,14 м. Стълбовете от фибростъкло могат да се огъват, натрупвайки кинетичната енергия на спортиста, така че стрелката на отклонение достига 100-130 см за петметров прът. След това прътът се изправя, тласкайки скачача към летвата. Това налага цялостно преработване на техниката на скокове и повишени изисквания към скоростта и физическата подготовка на спортистите.

Характеристики

Лекоатлетическите прътове имат величини, които ги разграничават:

Първата величина е дължината на пръта и се измерва в метри: това е дължината от единия край на пръта до другия.

Втората величина е твърдостта на пръта и се измерва в фунтове (lb): това число показва максималното тегло, за което е проектиран прътът, и се изчислява чрез прилагане на тежести върху пръта, докато се счупи.

Третата величина е гъвкавостта на пръта и се измерва в милиметри: това число показва силата, която трябва да се приложи, за да може прътът да се огъне повече или по-малко. Изчислява се чрез поставяне на стандартна тежест в центъра на пръта и измерване на огъването му.

В този ред на изчисления прът от 4,30/180/20 би бил такъв, който е с тежест 4,30 м препоръчително; тежестта му е 1 фунт (2,3 кг) и при поставяне на стандартната тежест се огъва с 20 мм.

_{Техника на скок с дървен прът (1912)}

Относно единицата за измерване на маса и тегло фунт, с която се измерва твърдостта на лекоатлетическия прът – в миналото фунтът е имал предшественик – единица, наричана с латинската дума libra („везна“), като в англоезичните страни от нея е останал символът lb, но вече използван за фунт (pound).

Прътовете имат различни нива на твърдост. Колкото по-високо е числото на твърдостта, толкова по-мек е прътът. Така прътът с номер 23 е мек, а този с номер 15 е твърд. Има и друг начин за измерване на твърдостта на пръта: броят на килограмите, с които прътът е тестван. Най-твърдият в света, предлаган от UCS Spirit, е използван от бившия световен рекордьор по овчарски скок: Сергей Бубка. Този прът е със следните характеристики: 5.20/220/10. Очевидно, колкото по-голямо е числото, толкова по-твърд е прътът. Единственият проблем с измерването по този начин е, че два пръта могат да бъдат с еднаква дължина и еднаква твърдост във фунтове, но да имат различна действителна твърдост, така че се препоръчва твърдостта да се измерва в действителна твърдост, а не във фунтове.

История

1850 г. - провежда се първото състезание по скок с прът (направен от ясен).

1889 г. - въвеждане на техниката за скачане в Америка, която включва повдигане на краката нагоре

1900 г. – използване за първи път на бамбукови прътове (използвани до 1942 г.)

1957 г.
- използването на алуминиев прът от Боб Гутовски и използването на стоманен прът от Дон Браг в техните опити за световни рекорди
- въвеждане на постелки за подобряване на безопасността

1961 г. – поставяне на първия световен рекорд с помощта на прът от фибростъкло

1995 г. - IAAF започва записването на рекорди за жени в овчарския скок

Световни рекорди

Мъже - 6.21 Арманд Дуплантис (Швеция) 24 юли 2022 г. Юджийн, САЩ
Жени - 5.06 Елена Исинбаева (Русия) 28 август 2009 г. Цюрих, Швейцария